РЕШЕНИЕ № 161
гр. Плевен, 21 март 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 65/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 171, т.1, буква „б” от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на О.Ц.П. ***, ЕГН **********, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0938-002562 от 25.10.2017
г. на Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи - Плевен, с която на основание чл.171, т.1, буква “б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на П. до решаване
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна,
като твърди, че описаното в нея не отговаря на истината. Сочи, че на 25.10.2017
г. е бил извън автомобила, който не е бил в движение, като лицето, което е
управлявало автомобила е било отишло до магазин. Дал е кръвна проба. Твърди, че
му е бил нанесен побой, като в резултат от него е трябвало да постъпи в
болница. Моли да се удовлетвори жалбата.
С Определение №151/22.01.2018 г. /л.23/ жалбата е била оставена без движение
за внасяне на държавна такса и уточняване в какво се състои
незаконосъобразността на обжалвания акт, като и за представяне на препис от
допълнената жалба за ответника. В посочения от съда срок е внесена държавна
такса /л.29/, и е представено „пояснение“ /л.28/ с препис за ответника.
Съгласно същото, незаконосъобразността на заповедта е поради безпричинна
проверка на документи за управление на МПС, без да управлява такова и без да е
в него, незаконно задържане, нанасяне на побой, отказване на медицинска помощ,
отказ на контакт от началника на полицейските служители, кражба на пари от
портфейла му и насилствено и безпричинно вземане на кръв за алкохолна проба.
Жалбоподателят е бил
редовно уведомен за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа
жалбата. Твърди, че не е управлявал автомобила, не е бил в него. Влязъл е в
пререкание с полицейските служители, заведен е за кръвна проба в болницата,
след това в Първо РУ, където твърди, че е бит. За нанесения побой е завел дело,
пуснал е жалба в прокуратурата. Заявява, че не е управлявал МПС след употреба
на алкохол.
Ответникът – Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Плевен, редовно призован, не се явява, не
се представлява. В съпроводителното писмо към жалбата /л.1/ и в становище
/л.35/ моли жалбата да се остави без уважение. Твърди, че жалбоподателят е бил
във видимо нетрезво състояние, оказал е яростна съпротива, причинил е лека телесна
повреда на полицейски служител, като са образувани досъдебни производства за
причиняването на телесна повреда и за съпротива на полицейски орган. Излага
доводи, че от протокола за медицинско изследване се установява концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя в концентрация 2,94 промила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане.
Административен съд Плевен, втори състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка: В приложения по делото като писмено
доказателство АУАН, бл.№ 0271142 от 25.10.2017 г. /л.3/, се сочи, че
жалбоподателя О.Ц.П., ЕГН **********,***, на 25.10.2017 г. около 18.00 часа в
гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“ №160 посока ул.“Чаталджа“, като водач на лек
автомобил Форд - КА с рег.№ ЕН *** ВР, категорично отказва да бъде изпробван с
техническо средство Дрегер 7410 с фабр.№ 0267 за наличие на алкохол в издишания
въздух, в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочено е, че лицето е във видимо
нетрезво състояние и агресивен. Издаден е талон за медицинско изследване №
0003656. Жалбоподателят е отведен в СПО-Плевен, където в 19.15 часа му е взета
кръв за химично изследване. П. е отказал да подпише АУАН, като отказът е бил
удостоверен с подпис на свидетел.
Издаденият талон за медицинско изследване №003656 /л.4/ е с предписание
да се яви в ЦСМП гр.Плевен до 19.35 часа. Видно от талона, П. е отказал да
получи препис от същия, като отказът е удостоверен с подписа на свидетел. От
приложеният протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.8/ е видно,
че П. е прегледан в 19.05 часа в ЦСМП-Плевен, и е посочил, че е консумирал 100
мл. ракия в 18.00 часа. Видно от същия протокол, по отношение на П. е установена
миризма на алкохол, нарушена координация, възбудено поведение, нарушено
равновесие. В протокола е посочено, че е дал кръв за изследване. От приложеното
известие за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта /л.7/ е видно, че
при извършено на 27.10.2017 г. химическо изследване на пробата кръв от П. е
доказано наличие на алкохол в концентрация 2,94 промила.
На 25.10.2017 г., Началника на Сектор Пътна полиция към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен е издал процесната
заповед /л.6/, като последната е връчена на 19.12.2017 г., видно от отбелязването
на самата нея /л.6 - гръб/. Жалбата е подадена на ръка на 02.01.2018 г., видно
от поставения вх.№ на органа /л.2/. По делото няма данни дали и кога е издадено
наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
По делото са приобщени справка за нарушител по отношение на П.
/л.л.10-15/, и докладна записка от полицейски служител /л.16/, в която се
описва случая.
От жалбоподателя П. е представено е медицинско удостоверение за пред
съда по отношение на самия него /л.38/ и два броя епикризи от лечебни заведения
/л.л.39-41/ за проведено спрямо него лечение.
Въз основа на горните доказателства, настоящият съд достига до следните
правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, видно от т.1.1 на заповед № 316з-1612/19.05.2017 г., приобщена на
л.л.19,20.
В заповедта изрично е посочено, че същата се основава
на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени
в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в
предвидената от закона форма.
По отношение на спазването на процесуалните правила и
материалния закон съдът съобрази следното:
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след
употреба на алкохол, или при отказ да се установи с техническо средство такава
употреба. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна
отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. -
наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта
по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е
вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два
вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава
II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно
правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се
образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на
ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от
производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на
административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото
ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН
правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за
налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се
подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено
нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в
действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
При тази законова регламентация, необходима
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката в случая е отказ да бъде проверен с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Видно от доказателствения материал по делото на
жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ 0271142 от 25.10.2017 г. затова, че на
25.10.2017 г. около 18.00 часа в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“ №160 посока
ул.“Чаталджа“, като водач на лек автомобил Форд - КА с рег.№ ЕН *** ВР,
категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7410 с
фабр.№ 0267 за наличие на алкохол в издишания въздух, в нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Лицето е във видимо нетрезво състояние и агресивен. Даден талон
за медицинско изследване № 0003656. Отведен в СПО-Плевен, където в 19.15 часа
му е взета кръв за химично изследване.
Видно от протокола за медицинско изследване, е дадена
кръвна проба, а от известието е видно, че в същата кръвна проба при химическо
изследване, извършено след издаване на заповедта, е установена концентрация на
етилов алкохол 2,94 промила.
По отношение на оспорването на фактическата обстановка
от страна на жалбоподателя съдът съобразява следното: никъде - нито в жалбата,
нито в съдебно заседание, П. не твърди, че не е отказал изследване с техническо
средство. Именно поради своя отказ същият е привлечен към административнонаказателна
отговорност с АУАН и по тази причина е издадена ПАМ. По отношение на
твърденията, че не е управлявал автомобила, същите не са доказани. Липсват
каквито и да е доказателства, които да установяват друга, различна от
посочената в АУАН фактическа обстановка. По тези причини съдът приема, че изложената
в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е
опровергана.
Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП, за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че е налице
отказ да бъде проверен с техническо средство. Различните хипотези в чл.174,
ал.3 от ЗДвП са в условията на алтернативност /в този смисъл Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. №
2988/2015 г., Решение № 7927 от
30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г./. Във връзка с това съдът
отбелязва, че посоченото второ основание в ПАМ за издаването й - че не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта, не се подкрепя от приложения АУАН, в който изрично е посочено, че е
дадена кръвна проба. Допуснатото нарушение в ПАМ с това неточно посочено второ
основание за издаването й обаче не е съществено, доколкото отказът от проверка
с техническо средство е доказан, а това основание е достатъчно за налагане на
ПАМ. Не е нарушено и правото на защита – жалбоподателят ясно разбира в какво е
обвинен и няма пречка да организира защитата си, както е и направено в случая.
Съдът отбелязва, че в заповедта за ПАМ не е изложено
основание за издаването й - концентрацията на
алкохол в кръвта е над 0,5 на
хиляда, доколкото такава възможност също се дава чл.171, т.1, буква „б“
от ЗДвП. Изследването на кръвната проба и установяването на промилите алкохол в
нея е извършено след издаването на заповедта за налагане на ПАМ. По тази
причина не следва да бъдат обсъждани наведените твърдения за неупотреба на алкохол, доколкото заповедта не е издадена по
причина установен алкохол в концентрация над 0,5 промила.
По отношение на останалите твърдения в жалбата съдът
съобразява следното:
Твърденията, че е
извършена безпричинна проверка на документи за управление на МПС, без П. да
управлява такова и без да е в него, са неоснователни. Същите се опровергават от
съставения АУАН, а също и от докладната записка на полицейския служител Х. /л.16/. Съгласно последната, до полицията е бил
подаден сигнал за водач, който е спрял и уринира в тревните площи, като при
пристигането на полицаите същият е бутал лекия си автомобил. Проверката е
продължила около час, като няма данни нито в АУАН друго лице да се е върнало и
да е заявило, че е водач на автомобила, нито е поискано от П. събиране на
доказателства относно това друго лице, за което в жалбата се твърди, че е
управлявало автомобила. Такива доказателства - за друго лице, управлявало
автомобила, както се твърди в жалбата, не са налице, поради което съдът приема
въз основа на АУАН, че П. е бил водач на автомобила. Ако П. смята, че спрямо
него е било извършено незаконно задържане, е могъл да оспори заповедта за
задържането по съответния ред, като по делото няма доказателства за това. По
отношение твърденията за нанасяне на побой, жалбоподателят сам заявява, че е
завел дело, поради което твърденията за такъв побой не следва да бъдат обсъждани,
както и не следва да бъдат обсъждани и приложените доказателства относно
здравословното състояния на П. след случая. Твърденията за отказване на медицинска
помощ, отказ на контакт от страна на началника на полицейските служители и
кражба на пари от портфейла не са обстоятелства, които да се отразяват по някакъв
начин на законосъобразността на заповедта. Що се отнася до твърденията за насилствено
и безпричинно вземане на кръв за алкохолна проба, както е посочено и по-горе, П.
с АУАН не е привлечен към отговорност за установени стойности на алкохол в
кръвта му, нито в процесната ПАМ са изложени твърдения, че ПАМ се издава поради
стойности на алкохол в кръвта. Видно от приложените протокол за медицинско
изследване и известие за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, П. е
дал доброволно проба, като е бил освидетелстван от лекар. По тази причина твърденията
за насилствено и безпричинно вземане на кръвна проба са не само неотносими към
предмета на делото, но са и недоказани, доколкото събраните доказателства ги
опровергават.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната
от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени
правила, при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Ц.П. ***, ЕГН **********, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002562 от
25.10.2017 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Плевен, с която на основание чл.171, т.1,
буква “б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на П.
до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: