Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 27.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 930
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на В.З. М. – Г. срещу Решение № 959 от 07.03.2019г. по гр.д. № 10732/2018г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС въззивницата е осъдена да заплати суми, както следва:
- на Х.В.С. с
ЕГН ********** сумата от 1 896.37
лева;
- на Н.М.М. с ЕГН ********** сумата от 592.93 лева и
- на С.М.М. с ЕГН ********** сумата от 592.92 лева,
всички,
представляващи припадащата се на В.З. М.-Г.
с ЕГН **********, съобразно
притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, в режим на ЕС
част от направени от ищците разходи, за тяхна сметка за материали и труд за
извършен през 2017г. необходим ремонт на обща част – покрив на жилищната сграда
находяща се в гр. Варна, ул. "Георги
Живков" 14 в общ размер на 9 816.22 лева, ведно със законната лихва
върху всяка присъдена сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда -10.07.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за допуснати нарушения на
процесуални правила и необоснованост. Наведени са доводи за допуснати нарушения
при приложение нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, предвиждаща ред за
удовлетворяване на етажния собственик чрез възстановяване или прихващане от
дължимите от него суми, като надлежния пасивно легитимиран ответник по исковете
е именно ЕС, а не и отделните етажни собственици. Изложени са също доводи, че
извършеният от ищците ремонт надхвърля пределите на взетото решение от ОС на
ЕС, а разходите за неотложен ремонт направени от собственика за негова сметка
да се съберат от фонд „Ремонт и обновяване“. При необходимост от попълване на
фонда е следвало да се вземе решение на ОС на ЕС, с което отделните собственици
да бъдат задължени да направят необходимите вноски в определен размер, както и
да се определи срок за това. Такова решение в случая липсва, а специалните
разпоредби на ЗУЕС не са спазени. Ето защо отправила искане за постановяване на
решение, с което обжалваното такова бъде отменено, а предявените искове като
неоснователни да бъдат отхвърлени.
В отговор на
жалбата Х.С., Н. и С.М. оспорват доводите в нея и излагат друго подробни,
обосноваващи правилност и законосъобразност на решението, което молят да се
потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството
пред ВРС е образувано по повод предявени от Х.В.С., Н.М.М.
и С.М.М. срещу В.З. М. – Г. осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС за осъждане на ответницата да заплати
на всеки от ищците сумите, както следва: на Х.С. – сумата от 1 896.23 лв.;
на Н.М. – сумата от 592.93 лв. и на С.М. – сумата от 592.93 лв. или общо сумата
от 3 082.22 лв., съразмерна част на притежаваните от нея ид.ч. от ОЧ на сградата в размер на 31.39925%.
Фактическите
твърдения, на които са основани исковете са следните: страните са етажни собственици
в ЕС в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
„Парижка комуна“ № 13/ул. „Георги Живков“ № 14. Сградата се състои от 4
апартамента и два гаража, като притежаваните от всеки идеални части от общите
части на сградата се разпределят, както следва: 17.083% ид.ч.
за Х.С.; 14.708% за Н.М.; 14.708% ид.ч. за С.М.;
31.39925% за В. М. и 22.10175% за М. М.. Сградата е построена през 1979-1981г.,
като покрива й не е подменян от изграждането й. По повод появили се течове в
ап. № 4, разположен на последния четвърти етаж на сградата, нееднократно
поканвали ответница – домоуправител на ЕС да свика ОС на етажните собственици
завземане на решение за извършване на необходим ремонт на покрива на сградата,
на които същата не е откликнала. Ето защо на 17.10.2017г. Х.С. свикала ОС на
ЕС, на което в присъствие на всички етажни собственици, на което били
представени три различни оферти за ремонт на покрива. Предвид отказа на
собствениците на ап. 1 и ап. 2 и гараж да заплатят разходите по ремонта, Х. и Н.
се съгласили са осигурят необходимите суми за ремонт, които след извършването
му да се разпределят между отделните собствениците съразмерно на притежаваните
от тях ид.ч. от общите части на сградата. За целта
сключили договор с изпълнителя „Катепал
хидроизолация“ ЕООД на стойност 5 668 лева, за което са издадени фактура №
*********/24.10.2017г. и фактура № *********/06.11.2017г. Сумата е платена,
както следва: от Х. – 2 834 лв. с платежни нареждания от 24.10.2017г. и от
08.11.2017г.; от Н. и С.М. – 2 834 лв. на 15.11.2017г. и на 15.10.2017г.
За закупените материали от „Топливо“ АД, вложени в ремонта на покрива и
издадена фактура на стойност 4 148.22 лв., платена както следва: от Х. –
2 074.11 лв. и от Н. и С.М. – 2 074.11 лв. с преводни нареждания от
20.10.2017г. и от 05.11.2017г. Общо извършения ремонт на покрива на сградата
през актомври – ноември 2017г. възлиза на сумата от
9 816.22 лв., платена по равно от ищците. След покана, ответницата, в
качеството й на етажен собственик отказва да плати припадащата й се част,
съответна на притежаваната ид.ч. от ОЧ на сградата
съразмерна част от платените от всеки от ищците суми. Тези суми са дължими въз
основа на взетото решение на ОС, а евентуално на основание чл. 41 от ЗС, поради
което отправили искане за положително произнасяне по иска.
В
отговор на исковата молба, ответницата оспорила допустимостта на исковете.
Навела доводи, че отношенията между страните се уреждат от специалния ЗУЕС,
съгласно чл. 48, ал. 6 от който разходите за извършване на ремонт, направени от
собственик за негова сметка, с решение на ОС се възстановяват или се прихващат
от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. В случая извършения от ищците ремонт на покрива на сградата, в
режим на ЕС излиза извън пределите на взетото решение на ОС на ЕС. Последното е
за извършване на текущ, частичен ремонт на засегнати участъци на покрива.
Пасивно легитимиран да отговаря по претенцията по чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС е
именно ЕС, а не отделните собственици, като следва да е налице решение на ОС за
реда и начина на възстановяване на платените суми. В случая подобно решение
липсва, поради което възможността по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС е недопустима, като
преждевременно упражнена. По същество оспорила исковете с доводи, че липсва
решение на ОС на ЕС за попълване на фонд „Ремонт и обновяване“, въз основа на
което отделните собственици да бъдат задължени да направят вноски в определен
размер, както и да се определи срок за това. В противоречие със ЗУЕС част от
собствениците са предприели действия по извършване на ремонт. Ремонт на покрива
е бил извършен през 2011г., поради което цялостен ремонт на същия през 2017г.
не е бил необходим. Отправила искане в тази връзка за отхвърляне на исковете с
извод за неоснователността им.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор по делото, а и от приетите документи за собственост се установява, че
страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна
собственост и отношенията им се уреждат от специалния ЗУЕС по арг. от чл. 3 от този закон. Не са оспорени и твърденията
относно обема притежавани от всеки собственик идеални части от общите части на
сградата, съгласно Таблица 1 на л. 14 от делото.
Видно
от Протокол от ОСС на ЕС, в гр. Варна, ул. „Парижка комуна“ № 13, проведено на
17.10.2017г., по предварително обявен дневен ред 1. Вземане на решение за
извършване на спешни неотложни ремонтни дейности на покрива на сградата, поради
теч и паднала мазилка в ап. № 4, ет. 4, както и съществуващ такъв на стълбището
на ет. 3 и 4 от сградата и 2. Обсъждане на получени ценови оферти за извършване
на ремонт, етажните собственици взели решения в следния смисъл: по т. 1 – поради
липса на средства собствениците на ап. 1 и ап. 2 предложили да се извърши текущ
неотложен частичен ремонт на засегнатите участъци на покрива, след заключение
на експерт кои строителни дейности са неотложни, като сумата необходима за
ремонта се заплати от собственика на ап. 4 и която да се възстанови на същия от
собствениците на ап. 1 и ап. 2 на вноски, установени впоследствие. По т. 2 – да
се извършат неотложните дейности по покрива – текущ частичен ремонт на
засегнатите участъци по покривната конструкция.
В
изпълнение на взетото решение по т. 1, на 25.10.2017г. по възложение
на ЕС е изготвена частна техническа експертиза от инж. Т.О.с описанието на
видовете необходими и неотложни СМР на покрива на сградата.
Факта, условията,
момента и стойността и плащането от ищците на средствата във връзка с извършен
ремонт на покрива на сградата съгласно Опис на л. 13 не са оспорени от
ответницата, а се установяват от писмените доказателства на л.л. 36-52 от делото на ВРС.
Пред ВРС е проведена
СТЕ, от заключението на която се установява, че при огледа на стълбищната клетка на последно ниво върху покривната
желязо-бетонна плоча на сградата и стените са налице увреждания на мазилка и
постно боядисване, причинени от ерозия, следствие на филтрация от течове върху
покривната плоча на сградата. Налице са трайни видими следи от течове, резултат
от на повреди в покрива. В обекта на последния етаж – ап. 4 има паднала таванна мазилка, гипсова шпакловка, гипсов корниз и латексово боядисване, причинени от течове, както и ясно
видима влага на стената на спалнята. Стойността на ремонтно-възстановителните
работи с включени материали и труд към
момента на извършване възлиза на 12 047 лв. Видовете РММР са били
необходими и извършени във връзка с ремонта на сградата са идентични и относими към обективираните
такива, в представените по делото фактури. Дължимата от ответницата съобразно
притежаваната идеална част от ОЧ на сградата сума е в размер на 3 082.22
лв.
По делото са събрани
и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля П.К./търговски
представител на „Брамак“ за североизточна България/, ангажиран от ищеца.
СЪДЪТ, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
В
общите правила на Глава Четвърта от ЗУЕС, озаглавена „Поддържане, ремонт и
основно обновяване на общите части“ са уредени няколко хипотези за извършване
на ремонт на общите части: при първата, ремонта се извършва по решение на ОСС. За извършване на
необходим ремонт на общи части на сградата се отпускат финансови средства
незабавно с решение на управителния съвет, а ОС утвърждава направените разходи,
които са удостоверени с платежни документи /чл. 48, ал. 5 от ЗУЕС/. Необходим
ремонт на общите части на сградата на следващо място може да извърши и всеки
собственик със собствени средства, материали и/или труд и без решение на общото
събрание. Общото във всички случаи е, че когато разходите за извършване на
ремонта са направени от собственик за негова сметка, същите се възстановяват,
независимо дали с решение на ОС от фонд „Ремонт и обновяване“, при налични в
него средства или по реда на чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, като
разходите се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно
с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата /чл. 48, ал. 4/.
С оглед тази уредба, искът е процесуално допустим, а доводите за недопустимост
в отговора на исковата молба – неоснователни.
Установено
е по делото от съвкупната оценка на всички доказателства по делото – писмени
такива, експертно заключение и свидетелски показания, преценени във взаимна
връзка и по отделно, че в конкретния случай по отношение покрива на сградата, в
режим на ЕС като обща нейна част по смисъла на чл. 38 от ЗС, е била налице
нужда от необходим с оглед запазване цялостта на
сградата ремонт. Той е извършен от част от етажните собственици за тяхна
сметка, а останалите етажни собственици дължат възстановяване на такава част от
платените разходи за материали и труд, съразмерна на
притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата. Без
значение е в случая, дали необходимият ремонт е извършен въз основа на взето
решение на ОС на ЕС, в параметрите на това решение или е излязъл извън
пределите му, или е извършен при липса на решение на ОС. Ирелевантно
значение за изхода на спора поради това са възраженията на въззивницата
в тази насока. Факт е, че ремонта на общата част е бил необходим, извършен е
със средства на част от собствениците, липсват доказателства за наличие на
натрупани средства във фонд за ремонт, а въззивницата,
в качеството й на етажен собственик невзел участие със средства в ремонта,
следва да заплати на въззиваемите съразмерна на
притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата част от общо
платените разходи от всеки от ищците. Няма спор, че платената обща сума от
ищците възлиза на 9 816.22 лв., както и че притежаваната от В.Г. ид.ч. от ОЧ на сградата е 31.39925%. Ето защо същата следва
да се осъди да заплати на всеки от ищците претендираната
част от припадащата й се сума от 3 082.22 лв. Предявените на това
основание искове са доказани по основание и размер и следва да се уважат.
В
решението си ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като правилен
следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право
на поискани разноски. Доказаният размер на същите съгласно доказателствата е съгласно
описание в списък на разноски размер на платено възнаграждение за адвокат от
всеки. С оглед изхода на спора по делото в тези размери разноските следва да се
възложат в тежест на въззивницата.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 959
от 07.03.2019г.
по гр.д. № 10732/2018г. по описа на ВРС, ХI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.З.
М.-Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Х.В.С. с ЕГН ********** сумата от 362.75
/триста шестдесет и два лв. и седемдесет и пет ст./ лева; на Н.М.М. с ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева и на С.М.М. с ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.