Решение по дело №6244/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3467
Дата: 25 юли 2024 г. (в сила от 25 юли 2024 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20241110206244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3467
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20241110206244 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: *** при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело № 20241110206244
по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, № ********** на Агенция пътна
инфраструктура, с който на „***, представлявано от *** е наложено административно
наказание- "имуществена санкция" в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
административно нарушение по на чл. 102, ал.2 от ЗДП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.
чл.179, ал. 3б от ЗДП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ с изложени доводи за незаконосъобразно
издаден ЕФ, при допуснати нарушения на закона по чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 вр. чл. 42, т.4 и т.5
от ЗАНН.
Въззиваемата страна е редовно призована, изпраща представител- юрк. ***, която
пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира присъждане на разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя „*** като собственик на МПС бил съставен ЕФ, в който било
отразено, че на 25.07.2021 г. в 05.14 часа е установено нарушение №
1
C8В86АЕС64F25D9BE053021F160A60CE с ППС – влекач марка “***, с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, в община Столична, за движение по път А-6 км 50+427, с посока - нарастващ
км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно
средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението било установено с техническо устройство № 10181, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+472.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 10181, на жалбоподателя „***
бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП. С ЕФ на
основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата на дружеството е определено да заплати и
такса в размер на 133.00 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: ЕФ, статични
изображения във вид на снимков материал, доклад от системата за контрол, справка за
собственост, известие за доставка, становище от отдел УИСИ НТУ ведно с приложение.
От анализа на писмените доказателства се установява, че пътно превозно средство
марка “***, с рег. № *** на 25.07.2021г. се е движило в общ. Столична, по път А-6 км 50+427
км. Техническо устройство №10181, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП е контролирало превозните средства, движещи
се в посока нарастващ километър, като на посочената дата в 05:14 часа същото е засякло
нарушение с ППС- товарен автомобил марка “***, с рег. № *** с технически допустима
максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на
жалбоподателя, движещо се по път А-6, 50+427 км., с посока нарастващ километър.
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не
се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове, а жалбата е подадена при спазване на предвидения преклузивен срок и изхожда от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ № ********** е отразено, че в
качеството на собственик на процесното ППС- товарен автомобил марка “***, с рег. № ***
не е изпълнил задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП като
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, тъй като няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б
от ЗДП. В диспозитивната част на фиша нарушението, вменено на „***, е квалифицирано по
смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДП като административно-наказателната отговорност на
дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното ППС- товарен
автомобил марка “***, с рег. № ***. Съгласно съставът на чл. 102, ал. 2 от ЗДП собственикът
на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в
2
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното
наказание -тази на чл. 179, ал. 3б от ЗДП предвижда, че „собственикът на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо
лице - с "имуществена санкция" в размер 2500 лева. Диспозицията на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП
предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато
разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, която дава право на едно ППС да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които
съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от
състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък- път А-6 км
50+427, с посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между
кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.
2 от ЗП. Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал.1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че дружеството-
жалбоподател за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ - декларация за
преминаване. При тези фактически рамки на административно обвинение не е ясно какво е
изминатото разстояние от ППС, какви са техническите характеристики на пътя във
въпросния участък, както и дали е признато правото на по-ниска такса при установената
екологична категория ЕВРО 0 на ППС- товарен автомобил марка “***, с рег. № ***. С
липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на нарушението и на
обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение. Наличната неяснота на административното обвинение възпрепятства
възможността за установяване извършването на нарушението от „***.
Наред с това следва да се отбележи, че правното основание за издаване на
обжалвания ЕФ е съобразно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП, актуална към датата на издаване на ЕФ,
която норма регламентира при част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси,
че се налагат санкции по диференцираната процедура. Налице е изрична регламентация, че
за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.... като ЕФ съдържа данни за мястото, датата…, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера
на глобата, срока и начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш
се утвърждава от управителния съвет на АПИ. Анализът на нормата сочи, че законодателят е
предвидил възможността да се издава ЕФ за констатирани нарушения по чл. 179, ал.3 от
ЗДП, която определя наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. С разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДП се санкционира собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Процедурата по налагане на административно наказание при
нарушение на чл. 179, ал. 3 б от ЗДП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от ЗДП-със
3
съставянето на АУАН и издаване на НП. Поради това съдът приема, че ангажирането на
отговорността на нарушителя по чл.179, ал. 3б от ЗДП с издаване на ЕФ при условията на
чл. 189ж от ЗДП е недопустимо, защото в актуалната към датата на издаване разпоредбата
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП ясно регламентира, че единствено при осъществяване състава на
чл. 179, ал. 3 от ЗДП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Т.е, отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство, чрез издаване на АУАН и НП е предвидено
само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, но не и при констатирано
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДП.
Въпреки гореизложеното съдът следва да допълни и още едно самостоятелно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. В издаденото НП се твърди,
че превозното средство с регистрационен № *** се е движило без заплатена пътна такса по
път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В същото време на съда
му е служебно известно становище на АПИ, областно управление – София, в което се
твърди, че към месец септември 2022 г. на път А-6 „Европа“ не е бил изграден километър
50+427. Поставя се въпросът, как повече от година по-рано на 25.07.2021г. е имало такъв
километър 50+427, където се твърди че е било извършено и заснето нарушението. В АУАН
това е посоченото място на нарушението със заявката, че този километър е включен в
обхвата на платената пътна мрежа. След като на път А-6 „Европа“ няма изграден километър
50+427, то съдът приема за недоказано и посоченото в НП място на извършване на
нарушението. В този смисъл е практиката на касационната инстанция - Решение № 4438 от
05.07.2023г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен
състав.
Поради изложеното, обжалваният ЕФ е издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения и при недоказаност на административното обвинение, поради което
следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК
регламентира присъждането на разноски, като чл.144 от АПК указва за неуредените в този
дял въпроси, че се прилага ГПК. Жалбоподателят е бил представляван от адв. С.- АК
Перник, който до приключване на съдебните прения пред СРС е представил доказателства за
извършен разход, респ. е поискал присъждане на разноски в полза на „***“ ООД за
предоставената правна защита по НАХД № 6244/2024г. по описа на СРС – 93 състав. Според
договора за правна защита и съдействие с инкорпорирана разписка за платена сума
(приложени на лист 15 от делото) за адвокатска защита „***“ ООД е платил на адв.С. общо
сумата от 550 лева. Според чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата
на глоба – адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
стойността на санкцията. СРС приема, че с оглед нормата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
защита на жалбоподателя по обвинението от НП (с оглед наложената глоба от 2500 лева)
разноските за адвокат се равняват на 550 лева. Доколкото посочената сума за адвокатско
възнаграждение, отговаря на минималния размер на адвокатското възнаграждение
съобразно размера на наложената глоба на жалбоподателя по от Наказателното
постановление и в този смисъл съответства на разписаното в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на
поисканите разноски се явява също взето в предвид от съда при преценката на въпроса за
4
разноските.
С оглед изхода на правния спор претенцията на процесуалния представител на АНО
за присъждане на разноски се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, № ********** на Агенция пътна инфраструктура, с който на „***,
представлявано от *** е наложено административно наказание- "имуществена санкция" в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за административно нарушение по на чл. 102,
ал.2 от ЗДП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ – София, ДА ЗАПЛАТИ на
„***, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-
град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5