№ 2058
гр. С, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216760 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С“ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от АЛ.
АЛ. ЯК., против Наказателно постановление (НП) №607750-
0346685/21.10.2021г., издадено от Т. АНГ. Д. – Началник Отдел „Оперативни
дейности“ - С в Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, за нарушение на чл.29, ал.1
от Закон за административното регулиране на икономическите дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП).
В жалбата се оспорват приетите за установени от наказващия орган
фактически положения, като се сочи, че дружеството разполага с търговски
обект, за който е внесен уставен капитал, изискуем съгласно нормата на чл.8,
ал.2, т.1 от ЗАРИДСНПНП, в размер от 40 000,00 лева. С довод за наличие на
преюдициален въпрос, се акцентира върху наличието на неприключено
оспорване по съдебен ред на допуснато от административните органи
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от органите на Национална агенция за
приходите, по който повод било образувано административно дело пред
1
Върховен административен съд. Формулирана е молба за отмяна на
издадения санкционен акт. Като процесуален порок се сочи отсъствието на
основание за данъчните органи в рамките на своята проверка да изискват
документи по чл.16, ал.3 от ЗАРИДСНПНП, свързани с регистрацията на
дружеството пред Министерство на икономиката, доколкото обхвата на
проверката бил рамкиран само до установяване предпоставките за
извършване на дейност, разписани в чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.8, ал.2, т.1 от същия
законов акт. Отсъствало и посочване на точното основание за извършване на
проверката по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС. Обсъжда се отсъствие на яснота
кое точно задължение към държавата не е изпълнено, в разрез с изискванията
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Коментира се несправедливост на наложената
имуществена санкция. Алтернативно се обсъждат предпоставки за третиране
на случая като маловажен по смисъла на чл.28, б.“А“ от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят „С“ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. А., който поддържа жалбата с изложените в нея
аргументи. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – С –
Централно управление на НАП, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт П. Същата оспорва жалбата. Моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото
доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложените в нея аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„С“ЕООД е търговец, вписан в Търговския регистър, с ЕИК ХХХ.
Дружеството било регистрирано в регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход,
поддържан от Министерство на икономиката. За извършване на дейност по
2
чл.2, ал.1, т.2 от Закона за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, то разполагало с
удостоверение №1437/21.09.2021г., издадено от Министерство на
икономиката.
За нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството
стопанисвало бензиностанция, находяща се в гр. К, ул.”М”№53, Главен път
Е-79. Поради изтичане на срока на договор за наем на ползвания терен за
търговския обект, въззивникът подал до Министъра на икономиката молба,
вх.№05-01-1674/09.11.2020г., с която искал заличаване на издаденото
удостоверение за дейност. Със Заповед № РД-16-1142/13.11.2020г. на
Заместник - министъра на икономиката регистрацията на „С“ЕООД била
прекратена, а издаденото удостоверение обявено за невалидно.
На 09.11.2020 г. от дружеството било депозирано ново заявление за
вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, заведено с вх.№05-01-
2277/09.11.2020г., касаещо друг обект, разположен на адрес: гр. К,
ул.“М“№208, Главен път Е-79. С молба, заведена с вх.№05-01-
2277/26.11.2020г., управителят на „С“ЕООД поискал принципалът да не
разглежда подаденото заявление, тъй като същото щяло да бъде коригирано и
подадено с нови приложения и декларации. Във връзка с така постъпилия,
сезиращ компетентността му документ, заместник - министърът на
икономиката прекратил производството по заявление с вх.№05-01-
2277/09.11.2020 г., за което било изпратено уведомление до представляващия
„С“ЕООД с изх.№05-01-2277/01.12.2020г., връчено на заинтересованото лице
на 02.12.2020г. Прекратяването на производството не било оспорено по реда
на глава десета, раздел IV от АПК. Не било депозирано и ново заявление от
страна на въззивника по реда на чл.16 от ЗАРИДСНПНП.
На 20.04.2021г., инспектори по приходите към Централно управление
на НАП (Ц.) – свидетел ВЛ. ЯНК. Н. и колегата му Т Б К, извършили
проверка на основание чл.26 от ЗАРИДСНПНП, на бензиностанцията на
„С“ЕООД, разположена в гр. К, ул.“М № 208, Главен път Е - 79.
Констатирали, че търговският обект разполага с два броя двойни
бензиноколонки, както следва: 1-ва - за дизел; 2-ра – за дизел; 3-та - за дизел;
4-та - за бензин А95Н. От първа до трета колонки били високодебитни.
3
Установено било и наличието на 3 броя резервоари, както следва: 1-ви - за
дизел с обем 24 255,00 литра, 2-ри - за бензин с обем 12 106,00 литра и 3-ти -
за дизел с обем 11 324 литра. В обекта била монтирана функционираща
електронна система с фискална памет (ЕСФП), с ИН OS010176 и ФП
№58010176, свързана с два ПОС – терминала. За нуждите на контролната
дейност проверяващите изискали документи, включително касаещи валидна
регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. Удостоверение за такава обаче не
било представено.
При тези обстоятелства контролните органи приели, че търговецът
осъществява икономическа дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП –
търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, без регистрация, в
нарушение на чл.29, ал.1 от същия законов акт.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА
№0040265 от 20.04.2021г., в който били описани и съответни документи
(съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана,
управителят или упълномощено от него лице да се яви в сградата на Ц., бул.
„Х Б“ №17.
На 23.04.2021г. управителят на „С“ЕООД посетил Ц., като отново не
представил удостоверение, издадено по реда на чл.16 от ЗАРИДСНПНП. При
тези обстоятелства свид. Н. преценил, че е извършено административно
нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, поради което в
присъствието на представляващия дружеството съставил АУАН
№0346685/23.04.2021г., в който описал констатираните в хода на проверката
обстоятелства и отразил цифром и словом нарушената разпоредба. Като част
от фактологията на нарушението в АУАН било вписано следното: „На
20.04.2021г., в 10:40 часа, в гр.К, Г.П. Е-79, ул.“М“№208, е извършена
проверка по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗЗДС – бензиностанция „Ф“…
дружеството попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.8, ал.2, т.1 от
ЗАРИДСНПНП. По време на проверката е изискано удостоверение за
регистрация на дружеството по ЗАРИДСНПНП, като същото не бе
представено до края на проверката.“ Препис от акта бил предоставен на
управителя на дружеството след подписването му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в Ц. постъпили писмени възражения
срещу АУАН, аргументите в които са идентични с тези, съдържащи се в
4
иницииралата настоящото производство жалба.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП №607750 –
0346685/21.10.2021г., от Т. АНГ. Д. – Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – С в Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което при възпроизвеждане на изложената в АУАН фактология и
допълнението й с твърдението, че „С писмо от заместник – министър на
икономиката с изх.№05-01-2277/01.12.2020г. жалбоподателят е уведомен за
прекратяване на производството по регистрацията. Нарушението е извършено
на 16.12.2020г. – датата, следваща изтичането на законоустановения 14-
дневен срок за обжалване на прекратеното производство по разглеждане на
заявлението за регистрация по реда на глава десета, раздел четвърти от АПК.
Мястото на нарушението е Министерството на икономиката – гр. С 1052,
ул.“Славянска“8, където е следвало да се извърши регистрацията по
ЗАРИДСНПНП“, на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция” в
размер на 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл.29, ал.1
от ЗАРИДСНПНП.
Препис от санкционния акт е връчен на управителя на въззивника на
15.11.2021г., видно от инкорпорирана в бланката на постановлението
разписка. Жалбата срещу него била депозирана на 22.11.2021г. чрез
наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетеля Н.,
разписка за връчване на НП, протокол за извършена проверка от 20.04.2021г.
серия АА №0040265, обяснение от А Я., копие на неподписано заявление за
вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, копие на жалба вх.
№15916/2021г. до АССГ, определение №7359/17.06.2021г. на ВАС – Първо
отделение, извлечение от Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел по партидата на „С“ЕООД, писмен отговор от ТД на
НАП – С, с вх.№667/05.01.2022г. по описа на СРС, пълномощни за
процесуално представителство, писмен отговор от Министерство на
икономиката, вх.№15905/28.01.2022г. по описа на СРС, с приложения –
запове4д № РД-16-1142/13.11.2020г. на Заместник – министъра на
5
икономиката, удостоверение №1437/21.09.2020г., издадено от Заместник –
министъра на икономиката, заявление за вписване в регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нехтен произход, с вх.№05-01-1674/29.07.2020г., молба, вх.№05-01-
1674/09.11.2020г. от управителя на „С“ЕООД, заявление за вписване в
регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход, вх.№05-01-2277/09.11.2020г., молба, вх.
№05-01-2277/26.11.2020г. от управителя на „С“ЕООД, писмено уведомление
относно прекратяване на производство по регистрация на дейност по чл.2,
ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, изх.№05-01-2277/01.12.2020г., Заповед № ЗЦУ-
3110/15.10.2021г. на изпълнителния директор на НАП, Заповед
№574/04.10.2021г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. (актосъставител) -
служител на Ц. - С, като ги намира за достоверни и обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната
дейност, респ. поставените в нея акценти и редът за събиране на относимите
доказателства. Свидетелят последователно и логически свързано отразява
фактите, възприети непосредствено от него в качеството му на контролен
орган при извършената проверка, вида и съдържанието на проверените
документи, удостоверени идентично и в изготвения от него констативен
протокол, както и констатираните в хода на контролната дейност
обстоятелства, в частност установената като извършвана в търговския обект
към датата на проверката на органите по приходите на въззивника търговия
на дребно с нефт и продукти от нефтен произход без изискуемата за целта
регистрация, надлежно удостоверена с документ, издаден от министъра на
икономиката, идентично възпроизведено и като част от фактологията в
АУАН. Показанията му в тази част намират подкрепа в изготвения за
проведената контролна дейност протокол и писмените материали,
представени от Министерство на икономиката, доказващи наличието на
прекратено производство по подадено на 09.11.2020г. заявление от „С“ЕООД
за стопанисвания от него нов обект, неоспорено по съдебен ред и отсъствието
на издадено валидно към датата на проверката – 20.04.2021г. удостоверение
за вписване в регистъра по чл.16 от ЗАРИДСНПНП, администриран от
Министерство на икономиката. Именно от свидетелските показания, дадени в
6
синхрон с писмените доказателства се установяват и датата и мястото на
деянието, свързани с извършване от жалбоподателя на дейност по чл.2, ал.1,
т.2 от специалния закон без регистрация по реда на чл.17 от ЗАРИДСНПНП.
Последните обаче, с оглед формата на изпълнителното деяние и неговото
съдържание, се свързват именно с датата на извършената проверка на
20.04.2021г., в гр. К, а не с обстоятелства, ангажирани като време и място в
санкционния акт – 16.12.2020г., в гр. С, сградата на Министерство на
икономиката. Предоставените от свидетеля сведения не са фрагментарни и не
указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти,
поради което и съдът се доверява на така обсъжданите показания в тази им
част.
В унисон със свидетелските показания са и приобщените писмени
доказателства, в частност отговора от Министерство на икономиката, от
които съдът установява фактите, свързани с прекратената регистрация на
„С“ЕООД по отношение на обекта му, разположен на адрес гр. К, ул.“М №53,
инициираното производство за издаването на ново удостоверение, важащо за
бензиностанцията на ул.“М“№208, прекратяването му по молба на въззивника
и датата, на която уведомлението за това е достигнало до дружеството, а
именно 02.12.2020г. Доколкото спомагат за всеобхватното и обективно
изясняване на въпросите - предмет на доказване съдът кредитира изцяло
писмените материали. Те изграждат представата за действително проявено от
задълженото лице несъобразяване с императивните правила, установени в
ЗАРИДСНПНП относно необходимостта от извършване на търговия с нефт и
продукти от нефтен произход само след надлежна регистрация пред
Министерство на икономиката.
Допълнително изясняват фактическата обстановка заповедите на
Изпълнителния директор на НАП, от които съдът извежда факти досежно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Що се отнася до предаденото от жалбоподателя с възражението му
срещу АУАН на контролните органи копие от заявление за регистрация и
приложено към първоначалните материали по преписката, съдът намира, че
формата му е компрометирана и поради това то не може да се ползва като
аргумент, опровергаващ достигнатите фактически изводи. Видно от неговия
прочит, върху последната му страница не се установява положен подпис на
7
заявителя, а щемпелът за входящ номер съществено се разграничава от този,
различим върху копията на документите, представени от Министерство на
икономиката в производството. Предвид тези уловими и при обикновено
наблюдение, без необходимост от прилагане на специални знания в областта
на графологията, различия, съдът не може да преодолее съмнението, че
документът е манипулиран с цел ползването му пред данъчните органи, но
непротивопоставим на формираната и еднопосочна доказателствена
съвкупност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдебният състав извърши служебна проверка относно
компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили
АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от ЗАРИДСНПНП, актовете за установяване на административни
нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от органите на
Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи, НАП,
АМ, ДАДРВЗ, ДАМТН и БИМ, а наказателните постановления се издават от
ръководителя на ведомството или оправомощено от него длъжностно лице,
чийто служител е съставил АУАН. Правомощието на органите по приходите
да образуват административнонаказателни производства за неспазване
разпоредбите на ЗАРИДСНПНП и да съставят АУАН, доколкото не
произтича директно от законовата разпоредба, е делегирано с нарочен акт,
какъвто в случая се явява приложената към материалите по делото Заповед
8
№ ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. В т.2.1 тя
овластява органите по приходите да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗАРИДСНПНП, а в т.1.3, б.“з“ - началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на НАП да
издават наказателни постановления за налагане на административни
наказания за нарушения на чл.29 от ЗАРИДСНПНП. Този административен
акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство, че към датата на
издаване на наказателното постановление неговият автор е притежавал
нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството. Съдът не се съгласява с доводите на жалбоподателя за
ограничен предметен обхват на проверката, извършена от органите по
приходите, доколкото подобно тълкуване е в разрез с нормативно
разписаните и доразвити с цитираната по- горе заповед техни правомощия.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато друго съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на посоченото като
нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказателен
орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да
9
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно
задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между
описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Съставения в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него
НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.3,
т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото датата, мястото на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение и неговото
изпълнително деяние са формулирани противоречиво в двата процесуални
акта, а отсъства и привръзка към материалното правило, установяващо
изискването за регистрация, с което се изпълва бланкетът на нормата на
чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, въвеждаща състава на административното
нарушение, поради което не се явява удовлетворено изискването за пълнота
на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право
на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда.
В конкретиката на казуса, възведената фактология касае неизпълнение
от задълженото лице на правилото да извършва дейността по чл.2, ал.1, т.2 от
ЗАРИДСНПНП – търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход,
след надлежна регистрация в Министерство на икономиката, изискуема
съгласно чл.17, ал.1 от същия законов акт. Последната норма установява, че:
„Лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерство на
икономиката, като подават заявление за всяка от дейностите по чл.2, ал.1 по
утвърден от министъра на икономиката образец…“ Съгласно ал.5 от същата
норма, условията и редът за подаване на заявлението се определят с наредбата
по чл.4, ал.4 от закона, а именно Наредба № РД-04-2 от 16.07.2019 г. за реда и
условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Видно от
10
съдържанието на акта, с който е инициирано административнонаказателното
производство и наказателното постановление обаче е посочена единствено
нормата, с която е въведено административното нарушение – чл.29, ал.1 от
ЗАНН. Последната е бланкетна по своя характер, като обективният елемент от
нея, касаещ „регистрация“ в Министерство на икономиката на лицето,
осъществяващо икономическа дейност по чл.2, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, е
нужно да бъде изпълнен със съответна препратка към правилото на чл.17 от
същия закон, регламентиращо задължението и реда за извършване на
изискуемата процедура. В двата процесуални акта обаче отсъства изрично
ангажиране на така разграничения законов текст. Съгласно нормите на чл.42,
т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН, съответно
на НП следва да намерят отражение разпоредбите, които са били нарушени.
Регламентираното изискване имплицитно съдържа в себе си задължение за
съобразяване на корелация между фактическия състав на „административното
обвинение“ и неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира
с правото на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на
вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза,
съобразявайки техните рамки. В конкретния случай, като не е въвел в цялост
накърнената материалноправна норма със съответните й привръзки към други
правила, административнонаказващият орган е допуснал неяснота на
застъпваната теза за извършено нарушение и порок във волята си, изразяващ
се в непълнота на правната квалификация – процесуален пропуск, обуславящ
отмяна на наказателното постановление.
Нормите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат изискването
в АУАН и в НП да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват
отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като
административно нарушение. Буквалният прочит на цитираната като
нарушена новела от закона (чл.29, ал.1) налага извод, че консумирането на
състав на административно нарушение по необходимост предполага даденост
на няколко кумулативно свързани компонента – установен факт на
извършвана търговия на дребно - понятие, дефинирано в §1, т.5 от ДР на
ЗАРИДСНПНП, като основание за пораждане на задължение за стопанския
субект да съобразява поведението си с нормите на специалния закон и липса
на валидна регистрация към конкретен времеви момент, съвпадащ с
констатацията за извършвана търговска дейност. Ангажирането на факти в
11
подкрепа наличието на нарушение, санкционирано с разпоредбата на чл.29,
ал.1 от ЗАРИДСНПНП задължително налага включване на всяко от така
описаните обстоятелства в текстовата част на санкционния акт, доколкото
именно те се явяват изискуеми елементи от важимото правило, установяващо
и съответно задължение. Разполагането с валидно удостоверение като
доказателство за регистрация в нарочния регистър, поддържан от
Министерство на икономиката, ще е изискуемо към момента, в който е била
извършвана икономическата дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП,
като единствено спрямо него следва да се преценява и датата на деянието.
В унисон с горните разсъждения, макар и лаконично, в АУАН е
посочено, че „С”ЕООД, в качеството си на задължено по специалния закон
лице, не е разполагало с надлежна регистрация в Министерство на
икономиката към датата на извършената от данъчните органи проверка -
„20.04.2021г.“, в бензиностанцията му в „гр. К“, където и когато именно
дружеството е реализирало дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, с
което по същество е възприето, че то не е съобразило поведението си с
нормата на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Впрочем, така формулирана
констатацията е била поставена в синхрон и с приобщения по делото
доказателствен материал. Макар първоначално да е възприел тези фактически
установявания, в обстоятелствената част на наказателното постановление
издателят му е ревизирал преценката на актосъставителя за времето, мястото,
а дори и за съдържанието на неизпълненото дължимо поведение, като е приел
за правилно определяне на различни обективни параметри на деянието. Счел
е, че нарушението, санкционирано с нормата на чл.29 от ЗАРИДСНПНП, е
реализирано в момента, в който е влязъл в сила актът за прекратяване на
процедурата по разглеждане на заявлението за регистрация за новия обект на
въззивника. По този начин той не само се е отклонил съществено от
информацията, поднесена от доказателствата по делото и е допуснал
противоречие между словесна и цифрова квалификация на деянието
(доколкото на санкция подлежи не отсъствието на регистрация въобще, а
фактът на извършване на икономическа дейност без валидна такава), но в
процесуално отношение е въвел непредявени до момента фактически
обстоятелства, свързани с проявната форма на простъпката. С оглед
изразената воля, отговорността на задълженото лице вече е ангажирана за
поведение с различни фактически признаци на изпълнително деяние,
12
реализирано на дата „16.12.2020г.”, на място „Министерство на икономиката -
гр. С“. Подобен подход, представляващ по своята същност изменение на
обвинението, е недопустим, защото лишава санкционираното лице от
възможността да съобрази и да изгради своята защита съобразно предявеното
му изначално административно обвинение, чиито параметри се детерминират
именно със съставения АУАН. Доколкото се касае за различие в релевантните
към отговорността факти, нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН се явява
неприложима. Последната е относима към хипотези, в които при запазване
рамката на установените обстоятелства, се отстраняват допуснати
противоречия, които обаче не накърняват последователното и еднозначно
възприемане на фактите. Тук следва да се отбележи и че на посочените в
санкционния акт нови дата и място, жалбоподателят – еднолично дружество с
ограничена отговорност, в качеството си на задължено по ЗАРИДСНПНП
лице, не е допуснал очертаното от наказващия орган административно
нарушение, за което е ангажирана неговата имуществена отговорност. По
делото не са събрани доказателства към 16.12.2020 г. дружеството - въззивник
да е изпълнявало търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, с
оглед дефиницията на понятието, дадена в §1, т.5 от ДР на специалния закон,
още по- малко да е сторило това в гр. С, в сградата на Министерство на
икономиката. Каза се и по- горе, установена е санкция не за липса на
депозирано пред посочената институция заявление за вписване в регистъра
или прекратяване на вече издаденото, респ. на процедурата по издаването му,
а за реализиране на търговия с нефт и продукти от нефтен произход
(извършване на вид търговска дейност в съответен търговски обект) без
регистрация. Именно поради това и изменението на датата, мястото на
деянието и дори изпълнителната му форма, сторено с наказателното
постановление, разкрива същественост и се явява не само недопустимо и в
противоречие с изискванията на чл.57 от ЗАНН, но и неправилно от гледна
точка приложението на материалния закон.
Описаните пропуски в дейността по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника, са предпоставили
условия за непълноценно и неефективно упражняване на правото му на
защита. Те водят до неопределеност на предмета на доказване и
невъзможност за проверка наличието на материално правните предпоставки
за налагане на наказание. Така констатираните противоречия обуславят
13
липсата на единство между констатациите в сезиращия акт и вписаното в НП
фактическо обвинение. Същите не биха могли да бъдат разглеждани в
светлината на техническа грешка, която да не повлиява съществено върху
законосъобразността на атакувания санкционен акт, доколкото те пряко
засягат основните му реквизити и предпоставят невъзможност за
установяване действителната воля на издаващия го орган на власт. Датата и
мястото на извършване на деянието, респ. формата му, са съществени негови
елементи, обуславящи темпоралните, пространствените и съдържателните
рамки на обвинението. Те пряко кореспондират с възможността извършеното
да бъде обективно установено като факт от действителността, което е основна
предпоставка за неговото санкциониране, включително и за упражняване на
последващ контрол за законосъобразност върху така извършената
наказателна дейност. Недопустимо е извеждането на тези признаци от
фактическия състав въз основа на анализ на доказателствата едва в процеса по
проверка правилността на издаденото наказателно постановление, доколкото
в последното това съществено обстоятелство не е намерило своето
отражение. В настоящото производство, на основание чл.63 от ЗАНН,
въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното
постановление, но не и да внася промени във във фактите, които обосновават
приложената правна квалификация на нарушението. Съдържанието на
окончателния правоохранителен акт е единственото указание за това, каква е
действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи
по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата
от доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се
очертават окончателно параметрите на претендираната отговорност, които
съдът не разполага с компетентност да подменя или да тълкува и извежда от
събрания по делото доказателствен материал, доколкото противното
разбиране би поставило правомощията на контролиращата инстанция в
противоречие с принципа reformatio in peius и по съществото си би
представлявало изземване на компетентност. Липсата на съответствие между
словесно описание на нарушението в АУАН и НП, когато то засяга основни
признаци от състава на простъпката, винаги представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като отнема възможността на жалбоподателя да
разбере параметрите на претендираната спрямо него отговорност, съответно
да упражни реципрочното си право на защита по отношение на предприетите
14
спрямо него рестриктивни действия от административните органи.
Констатираният порок е съществен и неотстраним, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Независимо от наличието на формални основания за ревизия на
издадения санкционен акт, съдът намира за необходимо да сподели и кратки
доводи по съществото на делото и приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „С”ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 29, ал., от
ЗАРИДСНПНП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на
25000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева.
Нормата на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП предвижда – „Лице, което
осъществява дейност по чл.2, ал.1 без регистрация, извън нейния обхват или в
нарушение на условие, установено в глава втора, раздели 1 и 2, се наказва с ...
имуществена санкция в размер от 25000 до 250000 лева“. Според чл.2, ал.1,
т.2 от закона, „По смисъла на този закон икономически дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход, са: 2. Търговия на дребно с нефт и
продукти от нефтен произход“. Понятието „търговия на дребно“ е
дефинирано в §1, т.5 от ДР на ЗАРИДСНПНП: „а) продажба на нефт и
продукти от нефтен произход на крайни потребители чрез бензиностанции
и/или б) зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна
техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект
с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл.2, ал.2, т.7“. Според
чл.16, ал.1 от ЗАРИДСНПНП „В Министерство на икономиката се води
регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт
и продукти от нефтен произход“. Съгласно чл.17, ал.1 от закона „Лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, се регистрират в Министерство на икономиката, като
подават заявление за всяка от дейностите по чл.2, ал.1 от утвърден от
министъра на икономиката образец...“
По делото е доказано по категоричен начин, че бензиностанцията, обект
на проверка от органите на приходната администрация на 20.04.2021г., се
явява „търговски обект“ по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС.
Същата е стопанисвана от „С“ЕООД и към датата на проверката в нейните
рамки е била реализирана търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен
15
произход, поради което и дружеството безспорно е обладавало качеството на
лице, което извършва икономически дейности по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от
ЗАРИДСНПНП. Събраните по делото гласни и писмени доказателства в
синхрон помежду си насочват, че към момента на проверката въззивникът не
е разполагал с издадено валидно удостоверение за вписването му в
поддържания от Министерство на икономиката регистър на лицата,
извършващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен
произход.
Еднопосочно писмените доказателства по делото, в частност писмен
отговор от Министерство на икономиката, съпроводен от копия от заповед за
прекратяване на регистрация, заявления за вписване в регистъра по чл.16 от
ЗАРИДСНПНП, молби от управителя на жалбоподателя и писмено
уведомление от Министерство на икономиката, налагат извод, че макар със
заявление вх. №05-01-2277/09.11.2020г. „С“ЕООД да е поискало вписване в
регистъра, администриран от Министерство на икономиката, за новия си
обект - бензиностанция, производството по него е било прекратено, видно от
уведомление изх.№05-01-2277/01.12.2020г., като няма доказателства то да е
възобновявано или да е образувано ново такова впоследствие. В този смисъл
и извършваната от дружеството търговия на дребно с нефт и продукти от
нефтен произход на 20.04.2021г. е била в нарушение на забраната по чл.29,
ал.1 от ЗАРИДСНПНП.
В нито един от приобщените документи, както и в показанията на
разпитания актосъставител, не се съдържат факти, насочващи към
изпълняване на дейност по чл.2, ал.1, т.2 от специалния закон, със
съдържание, описано в §1, т.5 от ДР към ЗАРИДСНПНП и дадено към
ангажираната в наказателното постановление дата 16.12.2020г., на адреса на
Министерство на икономиката в гр. С. Твърдението на
административнонаказващия орган, застъпено в издадения санкционен акт,
относно конкретното съдържание на поведението, в което се е изразило
нарушение на дружеството, се явява доказателствено необезпечено. Както бе
споделено и по- горе, разкриват се различни темпорални и пространствени
параметри на нарушение на данъчното законодателство по специалния закон.
Наказващият орган е игнорирал доказателствената съвкупност, формирана по
делото, като превратно е разтълкувал посланието на събраните обективни
източници на информация.
16
За прецизност следва да се допълни, че дори и в собствената си теза
наказващият орган е допуснал съществена фактологическа грешка относно
датата, която е ангажирал. Според него, нарушението е довършено на
16.12.2020г. – датата, следваща изтичането на 14-дневния срок за обжалване
на прекратеното производство по разглеждане на заявление за регистрация по
реда на глава десета, раздел четвърти по ЗАРИДСНПНП. Изведената
констатация обаче е невярна, доколкото видно и от отговор на Министерство
на икономиката, за прекратяването на процедурата на „С“ЕООД е съобщено
на 02.12.2020 г. Срокът за обжалване на административния акт в случая
изтича на 16.12.2020г., поради което и първата следваща дата се явява
17.12.2020г.
Проведеният анализ на данните, събрани преди издаването на НП, е
некоректен, доколкото е позован на доказателствена дейност, белязана от
пропуски и предпоставила ангажиране на отговорност чрез презюмиране на
факти, за които не е постигнато категорично познание. Едва при достигане до
единствен и несъмнен извод относно основанията за ангажиране
отговорността на конкретно лице следва да се пристъпи към издаване на
наказателно постановление. Като не е съобразил процесуалните си
задължения, административнонаказващият орган е избрал формален подход,
което е недопустимо с оглед противоречие с основна процесуална гаранция,
заложена в нормата на чл.14, ал.2 от НПК. Административното „обвинение”
следва да бъде подкрепено с убедителни аргументи, които водят до
еднозначен извод за обезпеченост на твърдението за извършено нарушение.
Неправилно проведеният анализ на събрания доказателствен материал винаги
обуславя съществен порок в оценъчната дейност на наказващия орган,
доколкото същият е неотстраним в хода на контролната дейност, реализирана
от въззивната съдебна инстанция.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание, е опорочена от допуснатите съществени
процесуални нарушения и неправилната интерпретация на фактите, довели до
незаконосъобразно ангажиране имуществената отговорност на търговското
дружество.
17
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 607750 -
0346685/21.10.2021г., издадено от Т.А. Д - Началник Отдел „Оперативни
дейности“ - С в Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което на „С“ ЕООД, ЕИК ХХХ, е наложена „имуществена санкция”
в размер на 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушения на чл.29, ал.1
от Закон за административното регулиране на икономическите дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд – С-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18