Определение по дело №62066/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 761
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20211110162066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 761
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110162066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които
като относими и допустими следва да бъдат приети и приложени като писмени
доказателства по делото.
Искането на ищеца да бъде изискано за прилагане цялото производство по НОХД №
20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК единствено крайния съдебен акт е задължителен
за настоящия съд. Прилагането на цялото производство би довело до прилагане на
неотносими към предмета на настоящия спор документи. На последно място следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбите на ГПК писмените и гласните доказателства и
доказателствени средства се събират устно и непосредствено пред съда, който разглежда
делото, т.е. експертизи и свидетелски показания, събрани в друго производство, не могат да
се ползват в настоящото.
Предвид разпоредбата на чл.300 ГПК и на основание чл.7, ал.1 ГПК настоящият съд
намира, че служебно следва да бъде извършена справка за движението на НОХД №
20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, като в случай, че е постановен краен
съдебен акт, който е влязъл в сила – да бъде приложен към справката.
По направеното в отговора искане за спиране на производството - до влизане в сила
на присъдата по горепосоченото НОХД, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Това е така, тъй като съгласно чл.300 ГПК гражданският съд следва да зачете
противоправността на деянието и вината на ответника, но предмет на настоящото
производството са въпросите за вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли причинна
връзка. С оглед предходно, дори ищцата да поддържа, че вредите са вследствие виновно и
противоправно деяние, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда,
няма пречка да бъдат събрани доказателства за останалите подлежащи на установяване в
1
производство факти.
Доказателствените искания и на двете страни за събиране на гласни доказателства не
отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не е посочено за кои „обстоятелства
посочени в ИМ и отговора“ ще бъдат разпитвани. Предходното обуславя невъзможност
съдът да извърши правилна преценка относно допустимостта, относимостта и
необходимостта от това доказателствено искане, както и относно приложението на
разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК. С оглед предходното съдът ще се произнесе по това
доказателствено искане следа като бъде приведено в съответствие с горепосочената правна
норма.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка по НОХД № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО,
21-ви състав, от която да е видно на какъв етап е производството по делото, като в случай,
че е приключило с влязъл в сила съдебен акт да бъде предоставен заверен препис от същия.
УКАЗВА и на двете страни, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщение, ведно
с препис от настоящото определение, следва да приведат доказателствените си искания за
събиране на гласни доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.156, ал.2 ГПК – като
посочат за какви точно обстоятелства ще бъде разпитван всеки един от поисканите от тях по
двама свидетели.
НАПОМНЯ на страните, че при неизпълнение в срок на дадените указания
доказателственото искане за събиране на гласни доказателства ще бъде отхвърлено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.03.2022 г. от 10:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Р. Ц. срещу КР. Т. П.
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
негативни емоции, безпокойство, преживян страх, притеснения, главоболие, безсъние и
повишено кръвно налягане през периода от 27.01.2017 г. до м.юни 2017 г., както и сумата от
475,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
непозволено увреждане от страна на ответника – нанесен побой и закани, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.01.2017 г. около 16:30 ч. в гр.София,
ж.к.Лагера, бл.10, вх.А, на площадката между ет.3 и ет.4, ответникът й се заканил с убийство
с думите „Ще ви убия, ще ви унищожа цялото семейство“, като й нанесъл удари с юмруци в
областта на лицето, причинявайки и болка и телесни увреждания, довели до временно
2
разстройство на здравето. Поддържа, че за горепосочените деяния на ответника било
повдигнато обвинение по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК и образувано НОХД 20812/2017 г. по
описа на СРС, 21-ви състав, по което на 05.10.2021 г. била постановена присъда, с която
ответникът бил признат за виновен. Разказва още, че на горепосочената дата ответникът
нападнал нея и синът й Даниел Церовски, след направена забележка от страна на ищцата. С
изключителна агресивност й нанесъл удари, избил й два зъба и отправил закана за убийство.
Единствено намесата на сина й, който чул виковете й за помощ, предотвратила да се стигне
до по-тежък инцидент. Ищцата поддържа още, че след инцидента се почувствала зле и
посетила специалист по съдебна медицина. След извършения преглед било издадена
съдебномедицинско удостоверение, в което били описани констатираните наранявания.
Ищцата поддържа, че освен физическите болки преживяла и силен стрес, довел до безсъние
и стягане в областта на сърдечната област. Предходното обусловило ново посещение при
лекар на 30.01.2017 г. Във връзка с избитите й зъби, ищцата провела дентално лечение в
продължение на 4 месеца, за което заплатила сумата от 435,00 лева. Според ищцата,
противоправното поведение на ответника довело до продължително влошаване на
здравословното й състояние /физическо и психическо/, като освен физическите болки,
изпитвала постоянно безпокойство, тревожност, главоболие, имала стягане в сърдечната
област и повишено кръвно налягане. В резултат на отправените й закана за убийство от
страна на ответника, ищцата твърди, че у нея се породил основателен страх за
осъществяването й, тъй като с ответника живеят в един и същи вход. Предходното довело
до промяна и в начина й на живот, тъй като се изолирала от околните и не смеела да излиза
навън. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи ищцата моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че присъдата, на която се позовава ищцата
все още не е влязла в сила, поради което следва да докаже всички елементи от състава на
деликта. В случай, че ищцата се позовава на разпоредбата на чл.300 ГПК, изразява
становище, че са налице предпоставки за спиране на производството. Поради липса на
влязла в сила присъда, ответникът оспорва изцяло изложените в исковата молба факти и
обстоятелства – относно нанесен побой и отправяни закани. Не се спори, че страните са
съседи. Твърди се, че отношенията им са влошени трайно до степен нетърпимост, като са
подавани жалби до различни институции и от двете страни. Сочи се, че съпругът на ищцата
е осъден за закана за убийство на ответника, както и да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди, а настоящата претенция е насочена към постигане на
своеобразно „възмездие“. Разказва, че на процесната дата и място между него и ищцата е
възникнало словесно противоречие във връзка с ползване на общи части – поставени
картини от страна на ответника, които последната премахвала. Поддържа, че ищцата била
агресивно настроена, като започнала да му нанася удари по главата с дръжка на парцал.
Докато ответникът звънял на вратата на друг съсед за съдействие, на площадката излизал
синът на ищцата – служител на МВР, който без да й оказва съдействие започнал да снима с
телефона си твърдяното „нападение“. Ответникът твърди, че взел парцала, използван от
3
ищцата като оръжие и се прибрал в дома си, без каквито и да било вербални заплахи, а
последната го последвала с репликите, че ще бъде осъден преди съпруга й. Оспорва
твърдяните в исковата молба увреждания на зъбите да са в резултат на виновно и
противоправно деяние от страна на ответника, като излагат доводи, че се касае за коронки и
мъртви зъби, които предвид възрастта на ищцата, е достатъчно да паднат и от минимално
съприкосновение с твърд предмет. Сочи се, че в представената фактура за дентално лечения
фигурира лечение на кариес, което няма как да се намира в причинна връзка с твърдяното
деяние. Оспорва твърденията на ищцата за преживяна стресова реакция с доводи, че на
монтираните на етажната площадка камери ясно се вижда как непосредствено след
инцидента ищцата гони ответника до жилището му, рита обувките пред вратата и отправя
неприлични жестове, което поведение не отива на уплашен и стресиран човек. Оспорва
получената от ищцата хипертонична криза да е във връзка с инцидента, като се излагат
доводи, че ищцата вероятно страна от хронична хипертония, а по делото няма данни
хипертоничната криза да е на стресова основа. Сочи се, че в представения по делото
документ няма резултат от прегледа и заключение на лекаря. Оспорват се твърдения за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх, главоболие, стягане
в сърдечната област, страх за живота и изолация. В условията на евентуалност се навеждат
доводи за съпричиняване от страна на ищцата и се излагат доводи за прекомерност на
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се претенцията за лихва
като погасена по давност за периода по-голям от три години. По изложените в отговора
доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна
квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване елементите на непозволеното увреждане: 1/ действието на ответника, 2/ неговата
противоправност; 3/ настъпилите неимуществени вреди и техния размер и 4/причинна
връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на факти и
обстоятелства изключващи претендираните от ищцата права, както и наличието на
съпричиняване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, която ще има последиците на влязло в сила
4
решение и ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5