Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 271
гр.
Горна Оряховица, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 28 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Община Лясковец твърди, че
ответното дружество не е собственик на
УПИ IV-за ПСД в кв. 159 по ПУП – Промишлена зона на гр.
Лясковец с площ 1800 кв. м., заедно с построената върху него масивна едноетажна
сграда със застроена площ от 384 кв. м. Счита, че горе-описания имот е бил
включен в капитала на „БКС“ ЕООД гр. Лясковец преди да бъде апортиран в
капитала на ответното дружество. Представя справки, че процесният имот е бил
първоначално държавен – АДС № 1381/04.04.1996г., а в последствие и общински,
което било видно от АДС № 35/28.01.1997 г. и АОС № 433/18.11.2002 г. Твърди, че
след включването на имота в активите на „БКС“ ЕООД гр. Лясковец с Решение №
393/26.01.2006 г. Общинският съвет в гр.
Лясковец е упълномощил Кмета да апортира имотите в ответното дружество. Решение
било вписано в протокол от 21.03.2006 г. по ч. т. д. № 112/2006 г. на ВТОС
срещу което Община Лясковец придобила акции с номинална и емисионна стойност от
1 лв. всяка или са записани 13 570 лв. нови акции към капитала на
акционерното дружество, вследствие на което капиталът на Община Лясковец в
дружеството нараснал от 22,91 % на 24, 35 %. Общината счита, че след като
имотът е бил изваден от активите на „БКС“ ЕООД гр. Лясковец не е била извършена
процедура по намаляване на капитала на дружеството, съгласно чл. 149 и сл. от ТЗ. Позовава се и на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредбата за реда и условията за
упражняване правата на Община Лясковец върху общинската част от капитала на
търговските дружества. Според общината недвижимият имот бил част от капитала
като цифров израз и при разпореждане с него е налице намаляване на капитала,
което в настоящия случай не се е случило, поради което не бил настъпил и
вещно-прехвърлителният ефект на апорта. Ето защо счита, че недвижимият имот
никога не е преставал да бъде собственост на „БКС“ ЕООД гр. Лясковец и не е
преминал в патримониума на „Лясковски лозя“ АД. Намира, че правото на
собственост върху недвижимите имоти е оспорено от ответника неоснователно,
което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск за собственост. Посочено е също, че Община Лясковец през 2006
г. е предприела процедура по ликвидация на дружеството „БКС“ ЕООД гр.Лясковец.
С Решение № 1640/29.06.2006 г. на ВТОС е вписано прекратяване на дружеството и
обявяването му в ликвидация, като след 01.02. 2017 г. имуществото на заличеното
дружество станало частна общинска собственост по силата на чл. 271 от ТЗ,
поради което счита, че е активно легитимирана да предяви настоящият иск за
собственост.
Ответникът „Лясковски лозя“
АД се позовава на
твърдението, че е придобил валидно имота по силата на апорт, извършен от праводателя „БКС“ ЕООД чрез волеизявление на
законния представител на едноличния собственик на капитала, което е вписано в
ТР, а в условията на евентуалност въвежда възражение, че ако апортът не е
породил действие – твърди да е придобил имота по давност чрез осъществяване на
непрекъснато владение в периода 2006 г. до предявяване на иска (2019 г.). Посочва, че общинския
съвет на гр. Лясковец като едноличен собственик на капитала на „БКС“ ЕООД гр.
Лясковец е взел надлежно решение за разпореждане с недвижим имот собственост на
дружеството, при спазване на ЗМСМА и Наредбата. Разяснява, че общината
превратно тълкува понятията капитал на дружеството и неговото имущество, поради
което прави грешни правни изводи. Счита, че капиталът е постоянна величина и се
променя при процедура регламентирана в чл. 192-203 от ТЗ, докато имуществото е
динамична величина, която формира активите на дружеството и се отразява в
съответния счетоводен отчет на същото. Поради това част от имуществото са и
ДМА, които са вещни права върху недвижими имоти – земи и сгради, а разпореждането
с такива права не предполага намаляване капитала на дружеството прехвърлител.
Счита, че с представения по делото мемориален ордер № 11 от февруари 2006 г. на
основание решение на ОС на гр. Лясковец от активите на „БКС“ ЕООД са отписани
въпросните недвижими имоти /ДМА/. Поради изложеното намира въведеното от ищеца
твърдение, че не е настъпил вещно – прехвърлителния ефект на апорта за
неоснователно. Ответното дружество твърди, че от датата на апортиране на
недвижимите имоти в капитала му, имотите са заведени в активите на дружеството,
което било видно от Определение на ВТОС на 10. 12. 2007 г. на ГФО на
дружеството за 2006 г. От тази дата дружеството ги владее на валидно на правно
основание, необезпокоявано, непрекъснато и осъществявало фактическата власт
върху тях. Счита, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗС и е придобило
собствеността върху имотите на основание добросъвестно владение. Иска от съда
да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установява се от удостоверение №
1/04.01.2019 г./стр.41-42/, че на 01.02.2017 г. е вписано на основание § 5г.,
ал. 4 от ПЗР на ЗТР, че „Благоустройство и комунално стопанство“ ЕООД гр.
Лясковец е заличено, като на основание чл. 271 ТЗ имуществото на заличеното
вече дружество станало частна общинска собственост, поради което съдът намира,
че Община Лясковец е активно процесуално правно легитимирана да предяви
настоящия отрицателен установителен иск за собственост.
В Акт № 35/28.01.1997 г. за общинска
собственост и Акт № 433 / 18. 11. 2002 г. за общинска собственост (л. 13-14 от
делото) като актив е посочен застроен парцел УПИ IV за ПСД – земя – 1 800 кв. м. и масивна
сграда/склад/, едноетажна, построена 1982 г., със застроена площ 384 кв., с
документ за собственост – АДС № 1381 от 04.04.1996 г. и АОС №35/28.01.1997 г. На
основание Решение № 441/25.05.2006 г. на ОбС гр. Лясковец, имотът е включен
чрез апортиране правото на собственост в „Лясковски лозя“ АД гр. Лясковец. В т.
13 от АОС е отбелязано, че имотът е изваден от активите на „БКС“ ЕООД гр.
Лясковец. Актът е вписан в СВ при ГОРС.
От така изложеното се установява, че процесният
имот е включен като актив в капитала на ответника. Доколкото правоприемството
чрез отделяне по чл. 262в ТЗ
представлява деривативен способ за придобиване на права, правоприемникът не
може да придобие повече права, отколкото праводателят му притежава. Ето защо
спорен е въпросът дали към момента на отделянето – 26.01.2006 г. праводателят „БКС“
ЕООД надлежно е прехвърлило собствеността чрез решение на ОбС гр. Лясковец на
процесния имот.
Видно от обсъдения по-горе и неоспорен АДС
№ 433 от 18.11.2002 г., който се ползва с легитимиращо действие и обвързваща
доказателствена сила за съда и трети лица (виж. ТР № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС), имотът, представляващ застроен парцел УПИ IV за ПСД – земя – 1 800 кв. м. и масивна
сграда/склад/, едноетажна, построена 1982 г., със застроена площ 384 кв. е
включен в капитала на „Лясковски лозя“ АД като на основание решение № 393
вписано в протокол № 36 от заседание на ОбС гр. Лясковец, проведено на 26.01.2006
г. общинските съветници са дали съгласие кмета на Община Лясковец, като
представител на Общинския съвет да за запише нови акции, съответстващи на дела
на Общината в капитала на дружеството, променливи, обикновени, с право на един
глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 1 лев, срещу апортиране
на правото на собственост върху процесния имот в капитала на ответното
дружество. Ето защо следва да се приеме, че правоприемникът „Лясковски лозя“ АД
валидно е придобил процесния имот по силата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, чл. 193, чл. 194, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 72 от ТЗ о чл. 17, т. 2 от Наредбата за реда и условията за
упражняване правата на Община Лясковец върху общинската част от капитала на
търговските дружества/Наредбата//стр. 37 от делото/. Фактическият състав на
придобивния способ, уреден за отчуждаване или прехвърляне на вещни права
върху недвижими имоти при намаляване или увеличаванена капитала на дружеството /акционерно
дружество/, в които Община Лясковец не е единствен акционер, включва: 1). Общината
да е собственик на конкретно имущество; 2). това общинско имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на общинско предприятие и 3). акт на общинския
съвет за отчуждаване на недвижим имот и вещни права върху тях, което се включва
в капитала на търговското дружество, в което общината не е единствен акционер/
чл. 16, т. 3 и 4 и чл. 17 от Наредбата/. При наличието на тези предпоставки
вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за отчуждаване на
недвижимия имот и прехвърлянето му в акционерно дружество, в което Община
Лясковец не е единствен акционер. Ето защо съдът приема, че от момента на
вземане на решение № 419/27.03.2006 г. на ОбС гр. Лясковец за даване на
съгласие община Лясковец да запише нови 13 579 броя акции срещу внасянето
на апортна вноска в капитала на „Лясковски лозя“ АД на процесния недвижим имот
е настъпил вещно прехвърлителният ефект и ответникът е придобил валидно имота.
Ответникът извежда правата си от същия
праводател – „БКС“ ЕООД, като твърди, че е придобил имота през 2006 г. на
основание извършено увеличаване на капитала му чрез апортна вноска на процесните недвижими имоти и записването на
нови акции съответстващи на дела на общината съобразно оценката дадена от
тройната СТЕ. Дори да се приеме, че имотът не е бил прехвърлен валидно от кмета
на общината след решение на общинския съвет, без да е налице решение на
управителните органи на „БКС“ ЕООД за прехвърляне на имота към 2006 г., следва
да се отчете обстоятелството, че на 01.02.2017 г. „БКС“ ЕООД гр. Лясковец е
заличено на основание чл. 271 ТЗ и имуществото му е станало частна общинска
собственост, т.е. на Община Лясковец. По повод изложеното сложният фактически
състав по прехвърляне на имота е настъпил през 2017 г. след заличаване на „БКС“
ЕООД и встъпване на Общината в активите на дружеството.
Установява се от Решение № 411 по протокол
№ 42/25.05.2006 г. на ОбС гр. Лясковец, че едноличният собственик на капитала
на „БКС“ ЕООД – Община Лясковец, е приела решение да увеличи капитала си чрез
издаване на нови 9 360 акции, които представляват равностойността на правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Установява се от Определение
1767/10.07.2006 г. и Решение № 2575 от 16.10.2006 г. по ф. д. № 1625/1998 г. на
ВТОС, че по партидата на „Лясковски лозя“ АД е вписано увеличение на капитала
срещу предоставяне на Община Лясковец на 9360 нови акции, заплатени чрез
непарична вноска на стойност 9360 лв., представляваща собствено имущество на
Общината – имот УПИ IV
за ПСД земя от 1800 кв. метра, по плана на град Лясковец, актуван с АОС № 433
от 18. 12. 2002 г.
По делото няма данни да е проведено
производство по заличаване на вписването на апорта
по партидата на ответника. Ако се твърди порок на формата на разпореждането от
страна на едноличния собственик, извършил увеличаване на капитала чрез вписване
на непарична апортна вноска, надлежният
ред на защита е чрез предявяване на иск за установяване на несъществуване на
вписаното обстоятелство. Постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
17/23.06.2009 г. по т. д. № 479/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
150/10.11.2009 г. по т. д. № 766/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
151/10.11.2009 г. по т. д. № 811/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по
реда на чл. 290 ГПК,
приема, че положителното регистърно решение не се ползва със сила на присъдено
нещо, като осъщественото въз основа на него вписване на обстоятелства в
търговския регистър може да бъде заличено по реда на чл. 498 ГПК
(отм.), аналогични чл. 604 ГПК
и чл. 30, ал. 1
във връзка с чл. 29
и чл. 14 ЗТР,
въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1
във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК
(отм.); , сега чл. 124, ал. 1
във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК,
респ. чл. 29, ал. 1
във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР.
Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на
самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното
обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното
обстоятелство. До заличаване на вписаното обстоятелство по посочения
процесуален ред регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо
всички, включително спрямо съда. Валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в
исков процес с предмет – спор за собственост върху имота, предмет на апорта, по възражение на някоя от страните.
Предвид постоянната съдебна практика на ВКС в производството по настоящия иск
не съществува възможност по възражение на ищеца да се изследва валидността на
вписания апорт. До заличаване на вписания
с Решение № 2575 от 16.10.2006 г. по ф. д. № 1625/1998 г. на ВТОС апорт по предвидения процесуален ред, позитивното
регистърно решение установява правото на ответното дружеството върху
непаричната вноска. Ето защо всички възражения на ищеца относно поредността на
заповедите за увеличаване и намаляване на капитала, формата, в която са
извършени волеизявленията, надлежно ли е прехвърлен имота с решение на ОбС,
кмета, или липса на решение на управилтените органи на „БКС“ ЕООД към 2006 г. и
т. н. няма да бъдат обсъждани, тъй като те не могат да бъдат предмет на косвен
съдебен контрол.
По изложените съображения съдът приема, че
ответникът валидно е придобил правото на собственост върху процесния имот през
2006 г. по силата на включването им в капитала на дружеството като непарична
вноска, вписана с решението за увеличаване на капитала в Търговския регистър –
по партидата на ответника. Това води до извода, че имотите са отчуждени и не са
собственост на Община Лясковец към момента на предявяване на исковата молба. Ето
защо ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните имоти на
заявеното в исковата правно основание – транслативният ефект не е настъпил, тъй
като към момента на осъществяване на фактическия му състав праводателят не е
бил собственик и не е било направено съответното намаляване на капитала на търговското
дружество „БКС“ ЕООД по процедурата предвидена в чл. 149 и сл. от ТЗ.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че ответникът доказа и евентуално заявеното си придобивно основание –
изтекла в негова полза придобивна давност. От разпитаните по делото свидетели А.Д.
и С.С. се установява, че застроения имот-хале и прилежащата му земя, определена
с площ от свидетеля от около декар и половина, се ползва от дружеството от 2006
г. Посочва се, че техниката на дружеството се съхранява в процесния имот, същия е ограден, с портал, а
през 2013 г. е направен ремонт на сградата. Свидетеля Джуров сочи, че в сградата
е монтиран СОТ, че дружеството е изградило подобрения – канализация, нова ел.
инсталация, което е извършено през пролетта на 2013 г. От показанията на
свидетеля Стоянов се установяват подробни сведения за възложения му от директора
на дружеството г-н Вълчев ремонт на халето в имота и извършените строителни
дейности през 2013 г. Всичко това безпротиворечиво се установява от разпитаните
по делото свидетели и публичната информация в Търговския регистър.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че
владението не се е осъществявало явно, а скрито. По делото се установи, че са
налице всички признаци на владението, които се изискват, за да е годно да
доведе до придобиване на имота, а именно: постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена. Владението
е осъществявано постоянно – фактическата власт е осъществявана трайно от 2006
г., когато имотът е включен като имущество на ответника до предявяване на
исковата молба, като след 2013 г. халето се използва и като канцелария на
дружеството, а преди това и към момента се ползва като гараж за земеделския
инвентар на дружеството. Владението е осъществявано непрекъснато – няма данни
през целия период от 2006 г. до предявяване на иска (2019 г.) фактическата
власт върху имота да е била губена. Владението е осъществявано спокойно – не е
придобито с насилие, а след апорта – със
съгласието на предишния владелец, сам е станал владелец. Владението е осъществявано
явно – ответникът е демонстрирал намерението си да държи вещта като своя пред
действителния титуляр на вещното право, като е извършил ремонт на халето,
оградил е прилежащата земя, инсталирал е СОТ, прехвърлил е на своя партида
имота в данъчната служба и в дружествата, предоставящи комунални услуги. Следва
да се има предвид, че няма изискване владелецът да уведоми по някакъв формален
ред титуляра на вещното право, за да доведе до знанието му факта на владението
(така р. № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о. на ВКС).
Достатъчно е при полагане на обикновена грижа от страна на предходния
собственик да е възможно да се установи намерението на владелеца – в случая община
Лясковец в продължение на 13 години е участвала редовни и извънредни общи
събрания на акционерите в ответното дружество, като е гласувала в качеството си
на акционер. По тези причини съдът приема, че владението е било и несъмнено –
манифестираното поведение на ответника (прехвърляне на своя партида на имота в
данъчната служба и в дружествата, предоставящи комунални услуги, поставяне на
физическа и техническа охрана, преграждаща възможността външни на дружеството
лица да влизат в имота и да по ползват по какъвто и да било начин) не оставя
никакво съмнение, че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. Ето
защо съдът приема, че ответникът доказа и предявеното при условията на
евентуалност възражение, че е придобил имота по давност чрез владение в периода
2006 г. – 2019 г. (момента на предявяване на исковата молба).
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен – по делото се установи, че ищецът е отчуждил
имота в полза на ответника – чрез апорт,
извършен през 2006 г. Отделно от това, ответникът доказа и евентуално
предявеното си възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Ето
защо съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен
неоснователни.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3
направените разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на 2000 лв. Съдът
намира, че следва да остави без уважение направеното от процесуалния
представител на ищеца възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, т.к. делото е с фактическа и правна сложност.
Поради което Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, БУЛСТАТ
*********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено, че
ответникът „Лясковски лозя“ АД, ЕИК: ********* не е собственик на имот,
представляващ урегулиран поземлен имот IV-за производствено складови дейности, в кв.
159 по подробния устройствен план – План за регулация на гр. Лясковец/Промишлена
зона/, с площ 1800 кв. м., заедно с построената върху него масивна едноетажна
сграда със застроена площ 384 кв. м., при граници: на север УПИ I-за производствено складови дейности, на
изток УПИ II – за
производствено складови дейности, на юг УПИ-III за производствено складови дейности, на
запад улица, за който имот е издадена скица № 51/01.02.2019 г. на Община
Лясковец.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, БУЛСТАТ *********,
представлявана от Кмета д-р И. Г., да заплати на „Лясковски лозя“ АД, ЕИК: *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 2000 лв., представляваща съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ на страните
шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.