Р Е Ш Е Н И Е №
25.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
4236 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 77705 от 17.03.2020 г. по гр.д. № 643/2016 г. Софийски районен
съд, 120 състав: Признал за установено в отношенията между страните Г.С.К., ЕГН
**********, и Г.Г.С., ЕГН **********, против А.Н.С., ЕГН **********, и Г.В.Г.,
ЕГН **********, че ищецът Г.С.К., ЕГН **********, е собственик на 3/6 идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1110.76, намиращ се в гр. София,
район „Красна поляна“, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
68134.1110.79, 68134.1110.92, 68134.1110.83, 68134.1110.49, 68134.1110.42,
68134.1110.77 и 68134.1110.78, като осъдил Г.В.Г., ЕГН **********, да предаде
владението на имота на Г.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 108 ЗС, и отхвърил
като неоснователно искането да бъде осъден ответникът А.Н.С., ЕГН *********, да
предаде владението на ищеца; Признал за установено в отношенията между страните
Г.С.К., ЕГН **********, и Г.Г.С., ЕГН **********, против А.Н.С., ЕГН **********,
и Г.В.Г., ЕГН **********, че ищцата Г.Г.С., ЕГН **********, е собственик на 1/6
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1110.76, намиращ се в гр.
София, район „Красна поляна“, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
68134.1110.79, 68134.1110.92, 68134.1110.83, 68134.1110.49, 68134.1110.42,
68134.1110.77 и 68134.1110.78, като осъдил Г.В.Г., ЕГН **********, да предаде
владението на имота на Г.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 108 ЗС, и отхвърлил
като неоснователно искането да бъде осъден ответникът А.Н.С., ЕГН *********, да
предаде владението на ищцата; Признал за установено в отношенията между страните
А.Г.Д., ЕГН **********, и М.Б.А., ЕГН **********, от една страна, като главно
встъпили в процеса лица, против Г.С.К., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН **********,
А.Н.С., ЕГН **********, и Г.В.Г., ЕГН **********, че всяко едно от главно
встъпилите лица А.Г.Д., ЕГН **********, и М.Б.А., ЕГН **********, са
собственици на по 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1110.76, намиращ се в гр. София, район „Красна поляна“, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№ 68134.1110.79, 68134.1110.92, 68134.1110.83,
68134.1110.49, 68134.1110.42, 68134.1110.77 и 68134.1110.78, като осъдил Г.В.Г.,
ЕГН **********, да предаде владението на имота на Г.С.К., ЕГН **********, на
основание чл. 108 ЗС, и отхвърил като неоснователно искането да бъде осъден
ответникът А.Н.С., ЕГН *********, да предаде владението на главно встъпилите
лица; На основание чл. 537 ГПК отменил констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 93, том І, рег. № 3592,
дело № 79/2015 г. на нотариус А. Б., рег. № 391 на НК, с район на действие СРС;
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищците и
на главно встъпилите лица направените разноски по делото.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двамата ответници по
първоначалните искове.
Ответникът А.Н.С. обжалва решението в частта, с която на основание чл. 108
ЗС е признато за установено по отношение на него, че ищците са собственици
съответно на 3/6 идеални части и 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1110.76, както и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е
признато за установено по отношение на него, че главно встъпилите лица са
собственици на по 1/6 идеална част от същия имот; Ответникът Г.В.Г. обжалва
решението в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по
отношение на него, че ищците са собственици съответно на 3/6 идеални части и
1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1110.76, както и в
частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение
на него, че главно встъпилите лица са собственици на по 1/6 идеална част от същия
имот, както и в частта, с която е осъден да предаде на ищеца Г.С.К. владението
на същия имот.
В двете жалби са наведени оплаквания за недопустимост, евентуално – за
неправилност на решението. От диспозитива на решението било видно, че липсва
разглеждане на предявените искове, евентуално - че е налице произнасяне по
нередовна искова молба. Съдът игнорирал заявените от първоначалните ищци
претенции, поправени с уточнителна молба от 27.04.2017 г. По тази причина,
доколкото произнасянето на съда следвало да е в рамките на предявения иск и за
претендирания имот, вкл. с актуалните му характеристики, първоинстанционният
съд не взел предвид доказателствата за регулационния статут във времето на поземлен
имот с идентификатор 68134.1110.76,, в т.ч. не се съобразил с пространствения
обхват на правото на собственост според заснемането на имота в действащата
кадастрална карта, като понастоящем същият бил разделен на два имота с
идентификатори 68134.1110.240 и 68134.1110.241. С уточнителната молба ищците
искали от съда да осъди А.Н.С. да им предаде владението върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1110.241, а Г.В.Г. – върху поземлен имот с идентификатор
68134.1110.240. Съдът неправилно определил с какви искове е сезиран и какъв е
предметът на делото, което се отразило на допустимостта на произнасянето му
като такова по непредявени искове, евентуално – по нередовна искова молба.
Поради това се иска обезсилване, евентуално – отмяна на решението в атакуваните
части и отхвърляне изцяло на предявените искове по съображения, подробно
изложени в жалбите. Претендират разноски.
Въззиваемите страни Г.С.К. и Г.Г.С. с отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбите и молят съда да потвърди решението в обжалваните части
като правилно. Претендират разноски.
Главно встъпилите лица А.Г.Д. и М.Б.А. не вземат становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 108
ЗС. Заявено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижими имот, придобит по давност № 93, том І, рег. № 3592,
дело № 79/2015 г. на нотариус с рег. № 391 на НК.
С първоначалната искова молба, уточнена с молби от 28.01.2016 г. и
03.06.2016 г. ищците Г.С.К. и Г.Г.С. твърдят, че са собственици съответно на
3/6 и 1/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1110.76, намиращ
се в гр. София, район „Красна поляна“, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ 68134.1110.79, 68134.1110.92, 68134.1110.83, 68134.1110.49,
68134.1110.42, 68134.1110.77 и 68134.1110.78, по силата на договор за издръжка
и гледане от 13.05.1997 г., сключен с нотариален акт № 101, том 14, д. №
2803/1996 г. на нотариус при СНС и съдебна
спогодба за делба по гр.д. № 3398/1997 г. на СРС, 53 състав, като ищцата Г.Г.
придобила 1/6 от имота по силата на наследствено правоприемство от майка си Ц..
И.К.(бивша съпруга на ищеца К., бракът прекратен с решение от 30.01.2004 г. по
гр.д. №3822/2003 на СРС, 91 състав). Съсобственици на имота с по 1/6 идеална
част били другите наследници по закон на Ц.. И.К.– децата й А.Г.Д. и М.Б.А.,
съгласно представено удостоверение за наследници.
С уточнителната молба от 03.06.2016 г. ищците твърдят, че след снабдяване
със скици на имота установили, че процесният поземлен имот с идентификатор
68134.1110.76 бил разделен на два имота с идентификатори 68134.1110.240 и
68134.1110.241 по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК, както и че установили, че ответникът А.Н.С.
с нотариален акт № 105, том 1, рег. № 4611, д. № 84/2015 г. на нотариус С.З.,
прехвърлил на Г.В.Г. собствеността върху поземлен имот с идентификатор
68134.1110.240. Поради това са насочили исковете си и срещу приобретателя, като
съгласно уточнения петитум на исковата молба са искали, след установяване на
правото на собственост на ищците за посочените идеални части от имота, осъждане
на ответника А.Н.С. да им предаде владението на поземлен имот с идентификатор
68134.1110.241, както и осъждане на ответника Г.В.Г. да им предаде владението
на поземлен имот с идентификатор 68134.1110.240.
С искови молби вх. № 5155589/03.10.2018 г. и вх. № 5155593/03.10.2018 г. А.Г.Д.
и М.Б.А. поискали на основание чл. 225 ГПК да встъпят главно в процеса, като предявили искове с правно основание чл.
108 ЗС срещу ищците и ответниците по първоначалните искове при твърдения, че
узнали за снабдяването на „ответниците по делото“ с акт за собственост на
основание давностно владение, и същите завладели имота с идентификатор 68134.1110.76.
Твърдят, че са собственици на по 1/6 идеална част от имота по силата на
наследствено правоприемство от майка им Ц.. И.К.. Искали са от съда, след като
признае правото им на собственост, да осъди ответниците да им предадат
владението на имота.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в
обжалваните части по следните съображения:
На първо място, решението е недопустимо в обжалваните части, с които
районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 108 ЗС на главно
встъпилите по реда на чл. 225 ГПК лица.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 9 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, главното
встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и
безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с
исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и
ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си
изцяло или отчасти същото право.
Съдебната практика по приложението на чл. 225 ГПК (чл. 181 ГПК
отм.) последователно приема, че предпоставка за допустимост на главното
встъпване е предявяване от третото лице на самостоятелни права върху предмета
на спора, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяване на искове срещу
двете страни по първоначалния иск. За да е допустимо главното стъпване,
претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято
защита се търси с главния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото
лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, и обратно. Несъвместимостта
не се обуславя от това дали главно встъпващото лице претендира за себе си
цялото или част от спорното право, предмет на предявения иск, а от това дали
претендираното от него право изключва изцяло или отчасти основателността на
предявения от ищеца иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице
да обуславя отхвърляне на иска на ищеца. Във всички случаи абсолютна
процесуална предпоставка за главно встъпване е наличието на правен спор между
главно встъпващото лице и страните по първоначалния иск, който обуславя и
правния интерес на лицето да предяви иск против двете първоначални страни по
делото (така определение № 174 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3477/2017 г., ІІ
ГО на ВКС, решение № 21 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 2087/2019 г., І ГО на ВКС,
определение № 161 от 03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2753/2017 г., І ГО на ВКС и
др.)
Настоящият състав намира, че в случая не са били налице предпоставките
на чл. 225, ал. 1 ГПК за допустимост на главното встъпване. При
съвпадащи твърдения на третите лица и първоначалните ищци по делото относно
принадлежността на правото на собственост върху имота и взаимно признаване на
обема на правата им върху него, за третите лице не е налице правен интерес от главно
встъпване. Поради това първоинстанционното решение, постановено по предявените
от главно встъпилите лица искове е недопустимо и следва да бъде обезсилено в
обжалваните части по тези искове, а производството в същите части – прекратено.
В останалите обжалвани части решението е недопустимо като постановено по
непредявени искове. Според принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, установен в чл. 6 ГПК, съдът дава защита на накърнено субективно
гражданско право само когато е надлежно сезиран от заинтересованата страна, с
отправена до него искова молба. Гражданският съд не действа служебно, обвързан
е от петитума на исковата молба и не може да
се произнася по нещо, различно от поисканото от
ищеца.
В случая с молбата уточнение от 03.06.2016 г. ищците са посочили актуалния
статут на имота със стар идентификатор 68134.1110.76, разделен на два поземлени
имота с идентификатори 68134.1110.240 и 68134.1110.241, и са уточнили петитума
на исковата молба, като са искали осъждане на ответника А.Н.С. да им предаде
владението на поземлен имот с идентификатор 68134.1110.241, и осъждане на
ответника Г.В.Г. да им предаде владението на поземлен имот с идентификатор
68134.1110.240.
Районният съд се е произнесъл относно несъществуващ понастоящем имот с идентификатор
68134.1110.76, без да съобрази направеното уточнение както на статута на
имотите, така и на петитума. По този начин същият се е произнесъл по нещо различно от поисканото. Произнасянето без
надлежно сезиране е недопустимо, поради което решението в обжалваните части по
предявените първоначални искове следва да бъде обезсилено, а делото – върнато
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по
предявените искове.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а
отмяната на констативен нотариален акт е само последица от уважаването на иск
за собственост. Доколкото в случая съдът не се е произнесъл по предявените
искове, произнасянето му по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е преждевременно и
като такова – също недопустимо, поради което и в тази част решението следва да
бъде обезсилено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 77705 от 17.03.2020 г., постановено по гр.д. № 643/2016 г. на
Софийски районен съд, 120 състав в обжалваните
части, с които съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 108
ЗС на главно встъпилите по реда на чл. 225 ГПК лица А.Г.Д., ЕГН **********, и М.Б.А.,
ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези части, като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение № 77705 от 17.03.2020 г., постановено по гр.д. № 643/2016 г. на
Софийски районен съд, 120 състав в обжалваната
част, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение
на ответниците А.Н.С., ЕГН **********, и Г.В.Г., ЕГН **********, че ищецът Г.С.К.,
ЕГН **********, е собственик на 3/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1110.76, намиращ се в гр. София, район „Красна поляна“, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 68134.1110.79, 68134.1110.92,
68134.1110.83, 68134.1110.49, 68134.1110.42, 68134.1110.77 и 68134.1110.78, и ответникът
Г.В.Г., ЕГН **********, е осъден да предаде владението на имота на Г.С.К., ЕГН **********,
както и в частта, с която на
основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците А.Н.С.,
ЕГН **********, и Г.В.Г., ЕГН **********, че ищцата Г.Г.С., ЕГН **********, е
собственик на 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1110.76,
намиращ се в гр. София, район „Красна поляна“, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ 68134.1110.79, 68134.1110.92, 68134.1110.83, 68134.1110.49,
68134.1110.42, 68134.1110.77 и 68134.1110.78, и ответникът Г.В.Г., ЕГН **********,
е осъден да предаде владението на имота на Г.Г.С., ЕГН **********, както и в частта, с която на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 93, том І, рег. № 3592, дело № 79/2015 г.
на нотариус А. Б., рег. № 391 на НК, с район на действие СРС, и ВРЪЩА делото в тези части за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.