№ 1017
гр. Бургас, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря М. Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20242100100385 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от Г. А.
П., ЕГН ********** от гр.*** ул. *** № ** ар.* ет.* чрез адв. Красен Атанасов Петров- САК,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Инж. Иван Иванов“ № 33, ателие 4 против ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 за осъждане на ответника да заплати сумата от 48 000 лева,
претендирана като обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди в резултат
на причинено пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.07.2021г., ведно със
законната лихва от 29.12.2021г.- деня на предявяване на застрахователната претенция до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 3737/2022г. по описа на
Районен съд- Бургас, XII наказателен състав, съдът е признал С.А., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 20.07.2021г. в гр. Бургас, на кръстовището на бул. „Демокрация“ и ул.
„Иван Богоров“, при управление на лек автомобил „Пежо 308“с рег. № СВ 0415 НТ,
нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 6 ал. 1 ЗДвП, като навлязъл в
кръстовището към ул. „Иван Богоров“, нарушавайки действието на пътен знак „Г1“ (
Движение само направо след знака), с което отнел предимството на правомерно движещия
се автобус „Соларис“ с рег. № А 4148 МВ, и допуснал пътно-транспортно произшествие, при
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в
комплексно разкъсване на медиалния менискус и лезия на латерален менискус на ляво
коляно, с частично разкъсване на задна кръстна връзка на същото коляно и пълно
разкъсване на вътрешната успоредна кръстна връзка, довели до трайно затруднение на ляв
долен крайник на пострадалата за срок от 2 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес. Присъдата влязла в сила на 24.02.2023г.
1
В резултат на внезапното спиране на автобуса и удара между двете превозни
средства, Г. П. паднала на пода, претърпявайки сериозна контузия. Усетила силна болка в
лявото коляно, както и болки в глезените и опашната кост. Когато се опитала да стане,
лявото й коляно се подвило навътре. Глезените й веднага отекли, почервенели и посинели,
били охлузени, а коляното й се подуло. На следващия ден се появили кръвонасядания.
След проведения преглед в Спешна помощ- УМБАЛ „Бургас“ АД, дежурният
ортопед изразил съмнения за скъсан менискус или друга подобна травма на меките тъкани.
На 26.07.2021г. Г. била прегледана и от ортопед в ДКЦ „Миркович“- гр. Сливен, който я
изпратил за изследване с ядрено магнитен резонанс.
На 05.08.2021г. в ДКЦ „София мед“- гр.София такова изследване било извършено и
установено, че ищцата има пълно разкъсване на вътрешната успоредна връзка и комплексно
разкъсване на медиалния менискус с екструзия на менискуса и изместване на частично
прикрепен фрагмент, съпътствани от частично разкъсване на задната кръстна връзка. На
07.09.2021г. П. била приета за лечение в УМБАЛ „СофияМед“- гр. София, където на
08.09.2021г. претърпяла операция. След операцията провела кинезитерапевтично лечение,
като в гр.Сливен й била назначена физиотерапия и рехабилитация. От издадените
амбулаторни листи за прегледи от 26.07.2021г. до 07.06.2023г. било видно, че ищцата има
болки и затруднени движения в лявото коляно, данни за вътреставен излив, ограничен обем
на движенията, походка затруднена, куцаща.
От съдебномедицинско удостоверение № 306/2021г., издадено от д-р Стефани
Шкетиева става ясно, че ищцата има следните увреждания: кръвонасядания, охлузвания,
болки и отоци по тялото и крайниците, както и затруднени движения. Пълно разкъсване на
вътрешната успоредна връзка и комплексно разкъсване на медиалния менискус с частично
разкъсване на задна кръстна връзка, което увреждане водело до трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок от 6-8 седмици при обичаен ход на
възстановителния процес.
Поради продължителния оздравителен процес, ищцата била във временна
нетрудоспособност 193 дена. Към момента на подаване на исковата молба ищцата все още
изпитвала силни болки в лявото коляно, не били възстановени движенията на ставата в
пълен обем, походката й била куцаща, периодично коляното й отичало.
На 16.12.2022г. в ДКЦ „София Мед“- София се подложила на ново изследване на
лявото оперирано коляно, при което се установило, че има новопоявило се огнище на
разкъсвания и свободен фрагмент, вероятно от ново разкъсване на менискус, за което
предстояла нова операция за вече пълно отстраняване на разкъсания менискус.
Освен физическите болки, ищцата претърпяла силен стрес, тревожност, безсъние,
страх да пътува, чувствала се некомфортно и била депресирана. Травмата провалила и
почивката на ищцата и нейната дъщеря, които пристигнали в *** с намерение за плаж и
разходки на открито. Ищцата била самотна майка, не шофирала и организацията по
почивката й коствала много усилия и средства. Получените травми се отразили на
психиката й, довели до непредвидени разходи.
2
ЗАД „Алианц България“ АД застраховало със застрахователна полица застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/01/121001656085, валидна от
02.07.2021г. до 01.07.2022г. отговорността на водача на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №
СВ 0415 НТ.
Г. П. отправила до застрахователното дружество застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вх. № 1-101-4101-8343/29.12.2021г.
Образувана била щета № 1000/22/217/500042, по която е определено и изплатено на П.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв., както и 2 098,78 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение или общо 14 098,78лв.
Ищцата не била съгласна с определеното й обезщетение за неимуществени вреди,
която оценява на 60 000лв., поради което и предявява настоящия иск за 48 000лв.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. На първо място счита претенцията за недопустима. Според ответника
ищцата е следвало да насочи иска си по чл.471 и сл. от КЗ. Ответното дружество не било
пасивно легитимирано по настоящия иск.
Потвърждава наличието на валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между водача на автомобил марка „Пежо
308“ с рег. № СВ 0415 НТ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Не
оспорва и твърдението, че е образувана щета № 1000/22/*********, както и че по повод на
нея на ищцата били изплатени сумите от 12 000лв. за неимуществени вреди и 2 098,78лв.-
имуществени.
Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на деликта и
причинените вреди да са в причинна връзка с инцидента. След настъпването на
произшествието ищцата посетила Спешна помощ, но престоят й бил в рамките на двадесет
минути. Все пак оперативна интервенция се наложила едва на 08.09.2021г. в УМБАЛ
„Софиямед“ АД. От твърденията в исковата молба се налагал извод, че преди това не е
имало необходимост от оперативна интервенция. Това се наложило едва на 13.10.2021г.
Също така липсвали данни за нарушената трудоспособност. Ищцата дори не твърдяла
да има затруднения в битовата си дейност през дългия период на нейната
нетрудоспособност. Оспорва се и размерът на претендираните вреди- излагат се подробни
мотиви и се цитира съдебна практика.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ищцата не спазила
изискванията за безопасност при пътуване в автобус. Същата е стояла права, а не седнала с
поставен обезопасителен колан. Също така в по-голямата си част претърпените вреди били
от извършена неправилна интервенция на ищцата или погрешно взети решения във
възстановителния процес. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът е обявил на страните за безспорни следните обстоятелства: настъпването на
процесното пътно-транспортно произшествие на 20.07.2021г.; че към момента на инцидента
3
за лек автомобил марка „Пежо 308“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица със срок на валидност от 02.07.2021г. до 01.07.2022г., издадена от ЗАД „Алианц
България“ АД; че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от общо 14 098,78лв.
застрахователно обезщетение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С влязла в сила на 24.02.2023г. присъда по НОХД № 3737/2022г. по описа на Районен
съд- Бургас е признат за виновен С.И.А., ЕГН ********** в извършване на престъпление по
чл.343 ал.3, пр.3 б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 НК за това, че на 20.07.2021г.
в гр.Бургас, на кръстовището на бул. „Демокрация“ и ул. „Иван Богоров“, при управление на
лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № СВ 0415 НТ, нарушил правилата за движение по
пътищата- чл. 6 ал. 1 ЗДвП, като навлязъл в кръстовището към ул.„Иван Богоров“,
нарушавайки действието на пътен знак „Г1“ ( Движение само направо след знака), с което
отнел предимството на правомерно движещия се автобус „Соларис“ с рег. № А 4148 МВ, и
допуснал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в комплексно разкъсване на медиалния менискус
и лезия на латерален менискус на ляво коляно, с частично разкъсване на задна кръстна
връзка на същото коляно и пълно разкъсване на вътрешната успоредна кръстна връзка,
довели до трайно затруднение на ляв долен крайник на пострадалата за срок от 2 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е по делото, че именно С.И.А. е управлявал автомобила марка „Пежо
308“ с регистрационен номер СВ 0415 НТ, както и че неговата гражданска отговорност е
била застрахована по договор при ответника с полица BG/01/12001656085 със срок на
валидност от 02.07.2021г. до 01.07.2022г. Механизмът на настъпване на произшествието
между двете превозни средства следва да се счита за установен и изяснен, като е ясно, че се
касае за неспазване правилата за предимството след действието на пътен знак знак
„Г1“(Движение само направо след знака), задължение с което виновният водач на леката
кола не се е съобразил и навлязъл на кръстовището на бул.“Демокрация“ и ул.“Иван
Богоров“ в гр.Бургас без да пропусне движещия се автобус марка „Соларис“ с
регистрационен номер А 4148 МВ. Шофьорът на автобуса реагирал на това
незаконосъобразно поведение, предприемайки аварийно спиране, а рязкото натискане на
спирачката довело до падане на ищцата, която се возила като правостоящ пътник в автобуса.
След запознаване с наличните по делото писмени данни и преглед на ищцата е
изготвена съдебно-медицинска експертиза, в която е направена констатация, че се касае за
получена травма от пострадалата в качеството и на пътник в автобуса. Уврежданията са
получени като последица от продължаване движението на тялото по инерция, в посока
напред и при фиксирани ходила, като двете глезенни стави са поддали и при падането,
4
съпроводено със завъртане е настъпило усукване в областта на лявото коляно. Според
заключението на вещото лице травмите са в причинна връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие. Описани са подробно уврежданията на П., свеждащи се до
дисторзио/навяхване/ на дясна и лява глезенни стави, вследствие на разтягане на сухожилно-
връзковия апарат на глезените, съпроводени с оток, болка и кръвонасядане и дисторзио на
лявото коляно с пълно разкъсване на вътрешната колатерална връзка, частична увреда на
задна кръстна връзка, комплексна лезия на медиален мениск и частична увреда на латерален
миниск. Описани са подробно проведенето лечение и периода на възстановяване, който при
ищцата продължил общо 144 дни. Според вещото лице към момента пострадалата е
възстановена от получените при транспортното произшествие травми, а получената
повторна такава на коляното на 01.06.2022г. е забавила неговото възстановяване. Наблюдава
се дискретен оток на подбедрицата, както и леко ограничаване на движението на коляното с
около 20 градуса, което не затруднява функцията на ляв долен крайник. Перспективата за
пълно възстановяване се възпрепятства от наличните вече дегенеративни, макар и не тежки
изменения.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като счита, че същото е
отговорило пълно, обосновано и изчерпателно на всички, поставени въпроси.
Свидетелят П.П. се спира подробно на състоянието на ищцата, описвайки травмите
на крака и в тазовата област, проведеното лечение и оперативна интервенция. Болките
продължили шест-седем месеца, като не били отшумели и към настоящия момент.
Потърпевшата накуцвала, оплаквала се от дискомфорт в коляното, а преди инцидента нямала
никакви здравословни проблеми. Изпитвала страх от пътуване. След инцидента П. била
обездвижена на 90%, като един месец прекарала само на легло. Рехабилитация след
оперативната интервенция провеждала в гр.Сливен.
Разпитана в качеството на свидетел М. К. споделя, че също е пострадала от
инцидента. Спомня си, че ищцата пътувала в автобуса като правостояща, като след
предприемане на аварийното спиране политнала и паднала на пода.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира изцяло казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за
случилото се.
В съдебно заседание е възпроизведен видеозапис на инцидента, от който става ясно,
че пострадала в момента на удара се е хванала за предвидената за проавостоящи пътници в
автобуса дръжка, но независимо от това обстоятелство при рязкото спиране, от създадените
инерционни сили и под тежестта на другите пътници пада на пода на превозното
средство.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
5
Безспорно от страна на водача на лекия автомобил марка „Пежо“-С.А. е извършено
противоправно и виновно деяние, установено от наказателния съд. Деянието е
противоправно, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в
правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния случай това незаконосъобразно поведение се
изразява в несъобразяване на правилата за предимството, с което действие е нарушена
бланкетната норма на чл.6 ал.1 ЗДвП. Пренебрегването на установените норми за движение
по пътищата и неспазването на задължението на водачите да съобразяват пътните знаци и
пътната маркировка е довело като последица до настъпване на противоправния резултат.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка
„Пежо 308“ с регистрационен номер СВ 0415 НТ води до еднозначен извод, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. При това положение
предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето основание.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване на противоправния резултат
от страна на ищцата. Данни за поведение на пострадалата, което да е в причинна връзка с
противоправния резултат по делото не са налични. Напротив установява се по несъмнен
начин, че последната се е държала за обособената за това дръжка в превозното средство на
градския транспорт в момента на настъпване на инцидента. Ясно е следователно, че в
конкретната ситуация не се разкрива принос на пострадалия за настъпване на вредите от
произшествието.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди. Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска
отговорност” дължи на ищцата обезщетение за причинените и неимуществени вреди, което
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на
полагащото се обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията,
психичните преживявания, понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият,
след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по- горе, се установи недвусмислено по делото.
6
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания
от получените травми, имащи характер на две леки и една средна телесни повреди.
Уврежданията трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общия, причинен от тях
вредоносен, противоправен резултат, който е довел най-вече до сериозна травма на ляв
долен крайник, представляваща трайно увреждане на неговото движение. Освен болките и
страданията от контузиите в резултат, на които ищцата се е нуждаела от постоянна помощ
при придвижване и обслужване в рамките на два месеца, след претърпяното оперативно
лечение на практика е последвало трайно обездвижване на левия крак, като в периода на
възстановяване П. несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и лишения.
Последната в продължение на най-малко пет месеца е изпитвала значителни затруднения в
ежедневието си, до степен в началото да не може да се грижи сама за себе си, а впоследствие
да не е в състояние да ползва пълноценно долния си ляв крайник.
Несъмнено вследствие на претърпяното произшествие пострадалата е преживяла
силен стрес, който е нямало как да не се отрази на качеството и на живот, включително и на
комуникацията и с околните. При определяне размера на претърпените неимуществени
вреди от пострадалата съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените
болки и възстановителен процес и ограничения обем от движения на крайника в периода на
възстановяване. Тези ограничения и свързаните с тях страдания са довели, освен до
описаното вече трайно увреждане на движението на крака и до намаляване на нейната
жизнеспособност, включително при физическо натоварване на същия, като оток и
ограничаване на движението се наблюдават и към настоящия момент. В тази връзка съдът
намира за основателни изложените от ищцата доводи и аргументи, че втората претърпЯ. от
нея травма, макар и да не е пряко причинена от настъпилото произшествие е свързана с
отслабената съединителна тъкан на кръстните връзки на левия крак. На тази база
обезщетението, следващо се на пострадалата, за претърпените в резултат на деянието
неимуществени вреди и при съобразяване на вече заплатената от ответника сума от 12000
лева, трябва да се определи в размер на 35 000 лева, които съда намира за достатъчни за
възмездяването и. Искът за неимуществени вреди над този размер следва да се отхвърли.
Основателно се явява искането за присъждане на лихва върху определената сума,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата считано от
датата на предявяване на претенциите пред застрахователя- 29.12.2021г.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател следва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 1400 лева, съобразно с уважената
част от иска, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 307.50 лева.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждение в полза на адвокат
Красен Петров от САК в размер на 3690 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
С оглед на това е налице предвиденото в същия законов текст основание за присъждане на
7
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по
чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. При определяне размера на възнаграждението за адвокатската защита и
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът предвид множеството
спорни въпроси стига до извод за съответствие между размера на възнаграждението и
необходимите усилия при упражняване на процесуалните права.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1547.13 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Не са налице основания за намаляване адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ответника, тъй като същия е адекватен на естеството и обема
на извършените процесуални действия в хода на производството и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на Г. А. П., ЕГН
********** от гр.*** ул. *** № ** ар.* ет.* чрез адв. Красен Атанасов Петров- САК, съдебен
адрес: гр. София, бул. „Инж. Иван Иванов“ № 33, ателие 4 сумата от 35 000 /тридесет и пет
хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
причинено пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.07.2021г., ведно със законната
лихва от 29.12.2021г.- деня на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера
му над присъдения до претендирания в размер на 48 000/четиридесет и осем хиляди/лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1400/хиляда и
четиристотин/ лева, съобразно с уважената част от иска, както и направените разноски от
бюджета на съда в размер на 307.50/триста и седем лева и петдесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на адвокат Красен
Атанасов Петров от САК сумата от 3690/три хиляди шестстотин и деветдесет/ лева
8
адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН ********** от гр.*** ул. *** № ** ар.* ет.* чрез адв. Красен
Атанасов Петров- САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Инж. Иван Иванов“ № 33, ателие 4
да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 1547.13 /хиляда
петстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9