№ 10080
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.А
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №
20221110137357 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 65252/01.04.2022
година от Б. К. П. с ЕГН: **********, постоянен адрес: град С против К. Б. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: град С и Р. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град
С.
Твърди се, че ищецът е син на ответниците, които били бивши съпрузи, като бракът им
бил сключен на 16.07.1978 г. и бил прекратен с Решение по гр.д. № 1663/2004 г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в сила на 01.07.2005 г. Сочи, че по време на брака
ответниците придобили правото на собственост на основание Заповед № РД-41-
1298/01.04.1987 г. на Столичен народен съвет, въз основа на влязла в сила Заповед по чл.98
от ЗТСУ № РД-40-45/20.01.1987 г. на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 125, на VIII етаж, вход „В“, в жилищна сграда- блок ........“, град
София, състоящ се от: три стаи и кухня, баня-тоалетна, с площ от 83,25 кв.м., заедно с
0,482% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №28 с площ от
2,60 кв.м., при граници за апартамента: апартамент №124, двор, калкан, двор, стълбище и
при граници за избеното помещение: избено помещение №27, калкан, избено помещение
№29, коридор, с административен адрес към настоящия момент: град С, който имот
съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична,
област София, одобрени със Заповед № РД-18- 49/16.09.2015 год. на Изпълнителен директор
на АГКК, с последно измение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 17.03.2022 год. е: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с
идентификатор 68134.1202.449.1.125, с адрес на имота: град София, ..........., който
самостоятелен обект се намира на етаж 8 в сграда с идентификатор 68134.1202.449.1, с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.1202.449, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 83,25 кв.м., заедно с
прилежащи части: МАЗЕ №28 с площ 2,60 кв.м., заедно с 0,482% ид.части от общите части
1
на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1202.449.1.177, 68134.1202.449.1.124, под обекта: 68134.1202.449.1.121, над обекта:
68134.1202.449.1.129, стар идентификатор: няма.
Твърди, че след прекратяването на брака през 2004 г. майка му освободила процесния
недвижим имот, като в него продължили да живеят ищецът и неговият баща. Твърди, че
през 2009 г. ответникът К. П. му заявил, че освобождава имота и го оставя на ищеца да го
владее като свой собствен имот. Сочи, че ответникът заявил, че ще му прехвърли имота,
като от този момент имотът се владеел от ищеца. Твърди, че е заплащал сметки и данъци на
имота, тъй като считал, че имотът е негов. Твърди, че владеел имота от 2009 г. до датата на
исковата молба (01.04.2022 г.). Сочи, че е извършил множество подобрения в имота.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът е собственик по отношение на К. Б. П., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: град С на 1/2/една втора/ ид.част и по отношение на Р. М. М., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: град С на 1/2/една втора/ ид.част на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 125, на VIII етаж, вход „В“, в жилищна сграда-блок ........“, град София,
състоящ се от: три стаи и кухня, баня-тоалетна, с площ от 83,25 кв.м., заедно с 0,482% ид.ч.
от общите части на сградата, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №28 с площ от 2,60 кв.м.,
при граници за апартамента: апартамент №124, двор, калкан, двор, стълбище и при граници
за избеното помещение: избено помещение № 27, калкан, избено помещение №29, коридор,
с административен адрес към настоящия момент: град С, който имот съобразно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област
София, одобрени със Заповед № РД-18- 49/16.09.2015 год. на Изпълнителен директор на
АГКК, с последно измение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 17.03.2022год. е: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с
идентификатор 68134.1202.449.1.125; с адрес на имота: град С, който самостоятелен обект се
намира на етаж 8 в сграда с идентификатор 68134.1202.449.1, с предназначение: жилищна
сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.1202.449, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ: 83,25 кв.м., заедно с прилежащи части: МАЗЕ Ne28 с площ 2,60
кв.м., заедно с 0,482% ид.части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1202.449.1.177,
68134.1202.449.1.124, под обекта: 68134.1202.449.1.121, над обекта: 68134.1202.449.1.129,
стар идентификатор: няма, на основание давностно владение.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок са депозирани отговори на исковата молба.
Ответникът Р. М. М. признава исковата молба и твърдените в нея факти.
Ответникът К. Б. П оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е заявявал
на ищеца, че освобождава процесния недвижим имот, както и че го е оставил на ищеца.
Оспорва ищецът да е владял имота от 2009 г. до 2022 г., като твърди, че същият е бил
държател в този период, тъй като липсвал субективният елемент на владението. Моли съда
да отхвърли предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени изцяло.
За ответника К. Б. П в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва исковете по основание и размер и моли същите да
бъдат отхвърлени, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
2
В съдебно заседание ответницата Р. М. М. се е явила лично, поддържа направеното
признание на исковата молба и твърдените в нея факти, като моли исковата претенция да се
уважи за целия размер, не се претендират разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, от
една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано
следното от фактическа страна:
Ответницата Р. М. М. признава исковата претенция и твърдените в исковата молба
факти спрямо нея.
По делото няма други безспорни обстоятелства и факти - такива, които се признават от
страните, или такива, които не се нуждаят от доказване.
По делото се представиха и приеха като писмени доказателства следните писмени
документи:
Представи се Заповед № РД-41- 1298/01.04.1987 г. на Столичен народен съвет, въз
основа на влязла в сила Заповед по чл.98 от ЗТСУ № РД-40-45/20.01.1987 г. отнасяща се до
процесния недвижим имот, според която се установи преминаването на собствеността върху
процесния апартамент върху К. Б. П., който към този момент в бил в граждански брак с Р.
М. П.а, за което съдът прави извод от представеното по делото удостоверение от Столична
община, район „К“ №1978/12.04.2022 г., в което се удостоверява, че лицето Р. М. М. е
разведена по решение за развод №196 от 20.07.2004 г. на СРС и акт за брак №687/16.07.1978
г. на Кирковски РНС /район Красно село/, пореден брак първи. От горното следва, че след
като бракът между Р. М. П.а и К. Б. П. е сключен на 16.07.1978 г., за което е издаден
цитирания в удостоверението акт за брак, то към момента на придобиване в собственост на
процесния апартамент със Заповед по чл.98 от ЗТСУ № РД-40-45/20.01.1987 г. двете лица са
били в брак и така са придобили собствеността върху имота.
Представи се и решение №196 от 20.07.2004 г. по гр. дело №1663/2004 г. на Софийски
районен съд, 92 състав, с което се прекратява брака между К. Б. П. и Р. М. П.а.
С исковата молба се представиха и писмени документи, удостоверяващи извършени от
ищеца плащания спрямо процесния недвижим имот, от които квитанции за заплатени
задължения за местни данъци и такси по плащания, извършени от титуляра на
разплащателна сметка 28876256 – Б. К. П. за имот с адрес: гр. С; касови бонове и бележки
за извършени плащания по ремонтни дейности, закупени електроуреди, приемо –
предавателен протокол от Софийска вода за доставка, монтаж и пломбиране на нови
индивидуални водомери и др. приспособления, закупени за жилището.
Представи се и жалба от Б. П., подадена до 3 РУ – СДВР за самоуправни действия от
баща му, заведена под вх. № 22700-4603/08.04.2022 г.
По делото са допуснати и изслушани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел в режим на довеждане.
По делото се разпита свидетелят Е........... Свидетелката твърди, че познава ищеца Б. П.
от 2013 г. от морето, имали връзка 9 г. до края на миналото лято, били гаджета и живеели
заедно в .......... Сочи се, че в началото ходела доста често, а после се преместила, живеела
там до края на миналото лято, а след това се разделили с ищеца. Сочи се, че от 2015 г.
живеела там за постоянно, само двамата живеели там, не познала бащата на ищеца, а само
неговата майка, като сочи, че не е идвал там неговия баща. Сочи се, че за апартамента знае,
че е бил на родителите на ищеца, те се развели, майка му се преместила, а ищецът останал
да живее с баща си, който в един момент изчезнал около 2-3 г. преди свидетелката да се
запознае с ищеца - 2013 г., сочи се, че майката на ищеца му е идвала на гости, не пречела да
се ползва жилището. Сочи, че има две спални, една тераса, голям хол и кухня, дълъг
коридор, една баня и тоалетна и една тоалетна, нямало килери и мокри помещения. Сочи,
3
че майката на ищеца като е идвала не е имало нейни вещи, а по скоро идвала като на гости.
Сочи, че ключ, освен ищеца и свидетелката, друг не е имал, освен когато са пътували и са
оставяли ключ за да се поливат цветята. Сочи, че бащата на ищеца не се е обаждал, за да
види какво се случва с апартамента, никакъв контакт не са имали, а за спора за апартамента
разбрали в един и същи момент. Сочи се, че са седяли вкъщи, на вратата се звъннало,
ищецът отишъл да отвори, казал, че е чул някой да се опитва да отваря вратата, при което
бащата на ищеца отворил, а след това ищецът казал на свидетелката, че е видял баща си,
който не го бил виждал толкова много време, били много стреснати, свидетелката била
уплашена. Към този момент свидетелката чувствала апартамента като дом и се уплашила
как си седяли двамата и и някой се опитва да им влезе в къщата. В този момент
свидетелката не видяла бащата на ищеца, останала в другата стая, но чула, че имало спор, тя
не се появила. Сочи, че бащата на ищеца не влезнал в жилището, не чула за какво е спорът и
какво са се разбрали в крайна сметка. Сочи, че не знае дали е имало друг такъв случай и
друг спор, а случката била от миналата година - 2022 г., свидетелката и ищецът се разделили
м .10.2022 г., а случката е преди лятото на 2022 г. Сочи също, че докато живеели там ищецът
Б. правил ремонти, направили доста неща, в частност той - дограма, подови настилки,
боядисване, мебели, с идеята, че ищецът се грижи за апартамента си, за него лично правел
нещата, за собствения си апартамент. Сочи същи така, че познавам г-жа Крачунова
(свидетел по делото), тъй като тя е е касиерката на блока, като свидетелката и ищецът
плащали на нея. Сочи, че когато се нанесла имало обзавеждане, можело да се живее там.
Сочи, че не може да каже дали с взлом се е опитал да влезе или с ключ бащата на ищеца.
Сочи също, че след този случай се наложило да вземат мерки, за да се чувстват сигурни в
жилището си, сложили камера, сложили специална ключалка, имало подадена жалба в
полицията. В заключение свидетелката е посочила, че през 2013 г, когато започнала да
остава в апартамента, ищецът Б. обяснил, че апартаментът е на родителите му, те са се
развели и сега си е негов.
По делото се разпита свидетелят КК. Свидетелката сочи, че познава присъстващите на
съдебното заседание от 1993 г., когато са се нанесли в блока в ........., като сочи, че не е
виждала ответникът Косьо от 2009 г., но все пак го познала, изменил се бил доста и
познавала Р. и Боби. Сочи, че е касиер на входа от 2011 г. насам и е в Управителния съвет, а
преди това съпругът бил домоуправител, като при тях останала домовата книга, старата,
която била заверена в полицията. Сочи, че е като „майката на блока“, имала 5 апартамента и
познавала всички, а ответникът К. П. не била виждала от 2009 г. Сочи се, че свидетелката
направила справка в касовата книга, която била от 1993 г. до момента. Сочи, че семейството
фигурирало в книгата още от м. май. 1996 г., Боби там е записан като непълнолетен и
пишело само „дете“ за него и тогава е плащана такса за 3-ма души до 2003 г. включително,
когато се разделили ответниците Р. и Косьо през 2003 г., след това било плащано за 2-ма
души до 2009 г. През 2009 г. започнала да пита къде е Косьо, като ищецът Боби продължил
да плаща за един човек до 2016 г., а след това приятелката му Лия се нанесла при него и от
2016 г. до 2022 г. плащали за двама души. Сочи, че от 2009 г. до днес ответникът Косьо не е
идвал да живее там и не го е виждала, като миналата година съсед от ет. 8 - Ненко Бенчев
казал, че ответникът Косьо се е появил и се е върнал, но сочи, че от миналата година до
момента ответникът Косьо не живеел там. Сочи, че във входа имали достъп с чип на входа и
на асансьора, а ответникът не е идвал да поиска и да търси от свидетелката чип, той нямал
достъп до входа. Сочи, че миналата година, когато е влязъл във входа някой му е отворил
вратата, споменатия по-рано съсед Ненко впоследствие казал, че ответникът Косьо се е
появил, не била разбрала за скандал между баща и син. Сочи, че от 2010 г. не е разбрала за
г-н П. да си идва, поддържала връзка с ищеца Боби и ответницата Р.. Сочи, че докато
ищецът бил на морето майка му идвала за отчета, който се извършвал на парно от Б.
Свидетелката сочи, че живее на ет. 11, ап. 137, събирала таксата ежемесечно, минавала по
етажите, понякога идвали и до нейния апартамент да плащат. Сочи, че почти всеки месец
4
минавала през тях да събирам таксата, знае, когато ищецът го нямало, даже той оставял
ключа за пощенската кутия, ако има нещо. Сочи, че други хора от 2010 г. до 2013 г. не са
живели в апартамента освен ищеца Боби, като от 2013 г. и приятелката му. Сочи, че преди
ответникът Косьо правел дърворезби, а след това ищецът Боби правел ремонт, но не знае
какво точно. Сочи се, че във входа са сменяли вертикални щрангове, в малката тоалетна
била влизала, имало теч в банята, такива ремонти Боби правел, а неговия баща го нямало
физически от 2010 г. Сочи, че не знае да е имало скандали за апартамента между баща и син
и се изненадала, когато разбрала, че Косьо иска да вземе апартамента на сина си Боби. Сочи,
че бележки и сметки идвали на името на К., но Боби живеел там, той плащал сметките,
всички в блока мислели, че ответникът работи в чужбина. Сочи, че от 2009 г. до миналата
година нито бащата на ищеца, нито неговата майка са му пречили на Боби да живее в
жилището, да го ползва. Сочи, че влизането във входа с чип било въведено доста отдавна,
може би от преди 15 години. За идването на ответника във входа свидетелката знае от съседа
Ненко, който ѝ казал, а тя лично не го е видяла.
По делото се разпита свидетелят ВК. Свидетелката сочи, че познавам К. и Б. от 2007 г.,
живяла е в апартамента на К. П. почти 3 години от 2007 г. до 2010 г., в ..........,номерът на
апартамента не помни, на ет. 8 бил. Сочи, че освен тях двамата бил и синът Б. П., като го
посочва в залата. Сочи, че ответникът К. П. до 2012 г. бил в София, спрял да живее в това
жилище, защото му бил отказан достъп до жилището, а не по свое желание. Сочи, че от 2007
г. до 2010 г. е живяла в апартамента, а след това се преместила за 3 дни на работа в Луковит,
но имала работа и в София, като останалите 4 дни била в София. Сочи, че след 2010 г.
ответникът отишъл да работи в провинцията и се връщал в жилището си до 2012 г., а след
2012 г. ответникът нямало къде да живее и отишъл да живее в квартирата на големия син на
свидетелката в кв. „Гоце Делчев“, защото му бил отказан достъп, отивал там и чакал на
стъпалата по цял ден и никой не му отварял. Сочи, че не знае кой е живеел в апартамента, а
понякога, когато била с него се чували стъпки, ключът бил вътре, но никой не отварял,
свидетелката лично го била видяла с очите си. Сочи, че ответникът не искал да влиза в
конфликт със сина си. Сочи се, че свидетелката не може да посочи кой е живял там, чувала
стъпки. Сочи се, че след 2012 г. до 2014 г. ответникът работел отново в провинцията, тъй
като е електротехник, бил си намерил работа в някаква частна фирма на морето, докато не
му се влошило здравословното състояние през 2014 г. и дошъл да живее при свидетелката, а
после пак отишъл да работи. Сочи се, че през това време идвали в София, многократно,
свидетелката заради децата идвала в София, а ответникът К. заедно с нея, но не е имало
достъп до апартамента. Сочи, че през 2017 г. ответникът получил отново инсулт на 15 август
и вече не можел да пътува, живеел в Луковит при нея, иначе нямало къде да живее. Сочи, че
от 2010 г. до 2022 г. идвали много пъти до апартамента, но не са влизали. Сочи се, че са
извикали ключар да отвори, тогава се появил Б. П., който бил вътре, като това било месец
март или април 2022 г., тогава Б. запънал с крак вратата и не дал възможност да надникнат
вътре, въобще не погледнал баща си, казал им, че не можело да влезнат, дори и да са били
квартиранти, пак не можело да влезнат. Сочи се, че не са спорили, ищецът изобщо не
забелял баща си, поискал К. П. да говори с него, но синът му не обърнал внимание на баща
си, свидетелката била там, била в асансьора и сочи, че ищецът не пуснал ответникът да
влезе изобщо. Сочи, че след това разбрали, че ищецът пуснал искова молба, защото разбрал,
че К. П. си иска собствеността. Сочи, че това им е била първата среща, в която той си е
поискал собствеността, като от 2012 г. нямал достъп до апартамента. Сочи, че до 2012 г. не
били забелязвали никой в този апартамент, като и след 2012 г. след като не се отваря,
преценили, че няма никой. Сочи, че в апартамента се влизало с два ключа, ответникът имал
единия ключ, там не била сменена тази ключалка, която била горната и бил сменен
секретният ключ. Сочи, че за блока направил техен чип, взели от една комшийка и
направили, за асансьора влизали пак с чипа. Сочи, че от 2012 г. до 2022 г. много пъти били
правили опити да влезнат, даже седели на стъпалата към 9 етаж да чакат, някой да се появи,
5
ответникът много пъти бил стоял на стъпалата. Сочи се, че ответникът не бил търсил
съдействие от полицията, защото е смятал така и са си говорили как е възможно такива
отношения между баща и син, мислили са, че го няма и не живее там, никой не го е
потърсил, той си сменил телефона, нямали връзка, синът не бил потърсил баща си въобще и
обратното. Сочи, че ответникът К. нямал телефон, но свидетелката имала, и ако е искал
някой е могъл да го намери. Сочи, че ищецът и ответникът били в много лоши отношения
откакто тя била там от 2007 г., Б. П. използвал К. П. за банка, и когато К. П. останал без
работа, изведнъж му станал ненужен. Сочи, че първоначално от 2010-2012 г. К. работел на
две места и е живял и в София и извън София и се е прибирал в София един, два пъти. Сочи,
че понеже нямал постоянна работа К. от 2008 г. и не можел редовно да си плаща сметките,
свидетелката лично ходила в този период да плаща сметки, но оставайки без работа нямало
с какво да се изхранва, камо ли да плаща сметките, дали го на съдия изпълнител от ВиК, от
Топлофикация, трябвало да продаде имоти в София. Сочи, че за периода, когато живеели
тримата, свидетелката, К. и Б. не била свидетел на разговор между двамата по отношение на
собствеността на жилището, те не си говорели изобщо, разминавали се и оставяли бележки
за сметките. Сочи, че когато се запознали с ответника Косьо казал, че е наследствен
апартамента от баща му, че той си е собственик, като никога не е знаела, че М. е
съсобственик и доколкото знае от документите, които извадили никъде не фигурира нейното
име, в АВ единствено фигурирало името на К. П.. Знае, че имотът е придобит по време на
брака. Сочи, че ответникът не е имал телефона на сина си, защото си го бил сменил
телефона, на бивша си съпруга също не е имал телефон. Сочи, че от входа не е имал
приятели, познати, знае за един Ненко, но не е имал контакти. Сочи, че от 2010 г. до
момента Косьо не бил плащал данъците, защото нямал пари, свидетелката също нямала
възможност да му помага, така ги оставили нещата.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство са предявени два субективно съединени иска с правна
квалификация чл. 124 ГПК вр. с чл. 79 от Закона за собствеността.
С оглед допустимостта на исковата претенция, същата следва да бъде разгледана по
същество.
По същество.
По иска с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК връзка с чл. 79 от Закона за
собствеността в тежест на ищеца е да установи правопораждащ за правото на собственост
върху описания недвижим имот факт. Придобивната давност, като способ за придобиване на
право на собственост, включва два елемента - фактическо упражняване на това право върху
имота (владение) и изтичане на определен период от време. Владението като фактическо
състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това
на собственост, през определен период от време /5 или 10 години/, което състояние включва
обективен елемент (corpus) - фактическа власт и субективен (animus) - намерение за своене
на обекта. Субективният елемент се презюмира от закона, поради което при липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, презумпцията е необорена и
приложима.
Ищецът основава собствеността си на оригинерно придобивно основание, а именно
изтекла придобивна давност в полза на родителите му, вследствие на упражнена
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху процесния имот в периода от 2009
г. и продължаваща до ден днешен от него самия него.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
6
За да има законно владение, е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта
като своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт
на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно
(фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е
било прекъсвано за повече от шест месеца - чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и
явно. Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху
вещта (corpus). Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия,
в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая - на
правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта
като своя (animus), тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази
насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В настоящия случай бяха ангажирани гласни доказателства за владението върху
процесния недвижим имот от ищеца. Съгласно показанията на свидетелката Е.......... ищецът
е владял имота 2-3 години преди тяхното запознанство през 2013 г., като по-късно през 2016
г. двамата заживели заедно в апартамента. В тази част показанията на свидетелката Ляхтова
се припокриват и напълно кореспондират и с показанията на свидетелката КК – касиер на
входа, в който се намира апартамента, според показанията на която за процесния апартамент
ищецът Б. П. започнал да плаща такса за един човек през 2009 г. до момента, а впоследствие
за двама, когато приятелката му се нанесла през 2016 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката ВК в частта отнасяща се до
владението върху имота, тъй като намира същите за вътрешно противоречиви, нелогични и
целящи заблуда. Свидетелката е посочила първоначално, че е живяла заедно с ответника К.
П в процесния апартамент до 2012 г. и синът на ответника – Б. П., после че двамата не
знаели кой живее в апартамента, както и че се опитвали няколко пъти да влезнат в
апартамента, макар да имали ключ за него. Свидетелските показания противоречат и на
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Според свидетелката
Крачунова от 15 години във входа се влизало с чип, като няма данни ответникът да е имал
такъв, съответно не е имал и достъп до апартамента, тъй като не е било възможно да се
влезе във входа, нито да се ползва асансьора без съответния чип. Свидетелката веднъж е
посочила, че ответникът няма телефон и всеки, който иска може да се свърже с него чрез
нея, а впоследствие прави изявление, че К. П. имал телефон и телефонен номер, опитвал се
да се свърже с ищеца по телефона без успех. В тази част показанията също са
противоречиви.
По делото се доказа, че ищецът е владял имота за сочения от него период – от 2009 г.
до момента, като в този период е извършвал плащания за апартамента – за сметки, за
извършени от него подобрения и ремонти и необходими разноски, но не се доказа през този
период ищецът да е бил обезпокояван, а дори напротив – спокойно е владял имота без някой
да е прекъсвал това владение – нито неговата майка, нито неговият баща.
Затова съдът намира искът за основателен по отношение на жилищна сграда с
идентификатор 68134.2822.653.2, със застроена площ 32 кв.м.
С оглед на горните аргументи съдът намира исковите претенции заявени при
условията на кумулативно субективно съединяване с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.
79 от Закона за собствеността за изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
7
разноските сторени по гр.дело № 37357/2022 година по описа на Софийски районен съд, а
именно в размер общо на 5677, 62 лева, включващи сумите: 5 000 лева – адвокатско
възнаграждение и 677, 62 лева – държавна такса в производството.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно, тъй като същото е
съобразено с определените в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения минимални размери на адвокатското възнаграждение и неговият размер не
следва да бъде намаляван.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците не се
следват разноските, сторени по гр.дело № 37357/2022 година по описа на Софийски районен
съд. Доколкото ответникът Р. М. М. с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
и доколкото същата е направила признание на иска, както и не претендира направени
разноски, разноските в настоящото производство следва да бъдат възложени спрямо другия
ответник К. Б. П..
Мотивиран от горното и на основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79 от Закона за
собствеността, и на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 от ГПК, и на основание чл. 235 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. К. П. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: град С и К. Б. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град С и Р. М. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: град С, че Б. К. П. с ЕГН: **********, постоянен
адрес: град София, ж.к. „Света Троица“, бл-145-В, вх. „8“ е собственик по отношение на К.
Б. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: град С на ½ /една втора/ ид.част и по отношение
на Р. М. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: град С на ½ /една втора/ ид.част на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 125, на VIII етаж, вход „В“, в жилищна сграда-блок
........“, град София, състоящ се от: три стаи и кухня, баня-тоалетна, с площ от 83,25 кв.м.,
заедно с 0,482% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №28 с
площ от 2,60 кв.м., при граници за апартамента: апартамент №124, двор, калкан, двор,
стълбище и при граници за избеното помещение: избено помещение № 27, калкан, избено
помещение №29, коридор, с административен адрес към настоящия момент: град С, който
имот съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община
Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18- 49/16.09.2015 год. на
Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 17.03.2022год. е:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 68134.1202.449.1.125; с адрес на
имота: град С, който самостоятелен обект се намира на етаж 8 в сграда с идентификатор
68134.1202.449.1, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор: 68134.1202.449, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 83,25
кв.м., заедно с прилежащи части: МАЗЕ Ne28 с площ 2,60 кв.м., заедно с 0,482% ид.части от
общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 68134.1202.449.1.177, 68134.1202.449.1.124, под обекта: 68134.1202.449.1.121, над
обекта: 68134.1202.449.1.129, стар идентификатор: няма, на основание давностно
владение.
8
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град С да заплати на Б. К. П.
с ЕГН: **********, постоянен адрес: град С сумата от 5677, 62 лева, представляваща
сторени разноски по гр.дело № 37357/2022 година по описа на Софийски районен съд - 5
000 лева за адвокатско възнаграждение и 677, 62 лева за държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9