РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200671 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
Ю. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №13, вх.Д, ет.7, ап.43,
депозирана чрез процесуален представител- адв.Г.Я. от ВАК, против Наказателно
постановление № 22-0433-001064 от 19.01.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на
МВР-Варна, РУ 01 Варна, с което на К. е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок
от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно. Излагат се
аргументи, че деянието не е осъществено от субективна страна, като се цитира и
съдебна практика в този смисъл. Сочи, се че регистрационните табели са били
поставени на автомобила, а водачът му не е знаел, че управлява МПС с прекратена
регистрация. Алтернативно се сочи, че е налице малозначителност на случая.
В съдебно заседание възз. не се явява лично, но се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на
делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
1
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за
присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.12.2022г., около 15:59ч., в гр.Варна, възз. М. К. управлявал собствения си лек
автомобил „ Фолксваген голф“ с рег.№ В0329ТМ. При движение по ул.“Радко
Димитриев“, до №53 в посока ул.“Дрин“ той бил спрян за проверка от полицейски
служители при Първо РУ-Варна, сред които и св.П.П.. В хода на проверката органите
на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени
регистрационни табели. При проверката в информационните масиви, било
констатирана, че автомобилът е негова собственост и че е с прекратена регистрация,
считано от 09.09.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното св. П. съставил АУАН с бл. № 678902, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 19.01.23г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно : преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд писмо от Първо РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 433000-4412 от
02.03.2023г. ведно със заверени за вярност копия от: писмо от Първо РУ при ОД на
МВР – Варна УРИ 433р-7063 от 23.02.2023г. до Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна, справка от централна база КАТ относно собствеността на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № В 0329 ТМ, Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от ДаллБогг: Живот и Здраве АД и справка картон
на водача на името на жалб. К., писмо от Първо РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 819р-
7219 от 06.03.2023г. ведно с писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – варна
рег. № 819р-7219 от 01.03.2023г. до Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна и
справка за собственост на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В 0329 ТМ и служебно
изготвена справка Проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите относно МПС с ДКН В 03 29 ТМ и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като съответни на събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира
показанията на св.Панталей П..
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника РУ в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице. АУАН също е издаден от компетентното длъжностно лице-
мл.инспектор Панталей П. оправомощен от директора на ОД на МВР-Варна със
Заповед №365з-1034/21.02.22г.
НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна
на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено. Спорни и неизяснени обстоятелства не е
имало в хода на проверката, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
3
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност" към дата 25/12/2022г. От посоченото в НП , а и
от материалите по АНП и тези служебно изискани от съда е видно, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 09.09.22г.
Фактът на служебно прекратената регистрация не се оспорва от въззивника.
Видно от писмените доказателства изискани служебно от съда към датата
посочена в НП автомобилът е бил регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз..
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, справки от масивите на
МВР за нарушител-водач и относно МПС с прекратена регистрация, което наложи
съдът да изиска служебно редица писмени доказателства в това число и такива
касателно служебно прекратената регистрация на процесния автомобил.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени
служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма
представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 09.09.2022г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
4
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Липсват доказателства
собственикът да е уведомен, напротив налични са доказателства в обратния смисъл,
като от сектор ПП-Варна в справка адресирана по настоящото дело изрично е
посочено, че собственикът на автомобила не е бил уведомен по реда на чл.18б, ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за прекратяване на регистрацията на автомобила .
Необорени по никакъв начин са твърденията в жалбата, че възз.не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила, видно от показанията на св.П., автомобилът е бил дерегистриран
служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да
е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно
изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и
същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на
25.12.2022г.. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въззз. е
осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същия няма как да се
вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл изобилства практиката на Адм. съд –Варна по
сходни казуси, част от която е цитирана и в жалбата на въззивника.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
Доказателства, обаче, че възз. е знаел , че управлява МПС с прекратена регистрация по
делото на са събрани нито в досъдебната, нито в съдебната фаза.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
5
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика или ползвателя на автомобила преди да
започне управление да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при
поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било
уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да
телефонира например в сектор ПП-Варна, за да провери дали автомобилът е
регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
6
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От страна на санкционираният субект не са направени искания за присъждане на
разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0433-001064 от 19.01.2023г., издадено
от Началник РУ в ОД на МВР-Варна, РУ 01 Варна, с което на М. Ю. К., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №13, вх.Д, ет.7, ап.43 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8