№ 567
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500371 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.Цар Освободител №43, срещу решение №262959/16.12.21г. по гр.д.
№388/21г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ ЕООД, ЕИК *********, срещу РАЯЛЕНД ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Цар Освободител №39, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца разликата над 700лв до предявения размер от 10679,44лв,
представляваща дължима наемна цена и консумативни разходи за м.юли, август и
септември 2020г. по договор за наем от 01.12.19г.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението.
Изложени са доводи, че процесните фактури не били осчетоводени от ответника и по тях не
били извършени плащания. Излага, че съдебния изпълнител е посочил, че върху сградата е
била налице тежест-вписан договор за наем за срок от 10г., и всички купувачи на
публ.продан са били предварително запознати с това. Счита, че предвид наличието на
валиден договор за преотдаване под наем на недв.имоти и неизпълнение от страна на
ответника последния дължи сумите по фактурите. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част, като бъдат уважени исковете.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна РАЯЛЕНД
1
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Цар Освободител
№39, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от конституираното на
страната на ответника трето лице-помагач "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ ЕООД срещу РАЯЛЕНД ООД искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на 10679.44лв, представляваща
дължима наемна цена и консумативни разноски за м.юли, август и септември 2020г. по
Договор за наем от 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 15.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, формирана, както следва: по фактура № 550/06.07.2020г. – 700 лева с ДДС
остатък от наемна цена и 320.26 лева консумативни разноски; по фактура №
560/10.08.2020г. – 4200 лева с ДДС наемна цена и 471.02 лева консумативни разноски; по
фактура № 573/15.09.2020г. – 4200 лева с ДДС наемна цена и 788.16 лева консумативни
разноски.
В исковата молба поддържа, че между страните е сключен договор от
01.12.19г. за преотдаване под наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване недв.имоти, находящи се в гр.Търговище, бул. Митрополит
Андрей №31, а именно - обект №1, обект №2 и обект №8, разположени в обществено
обслужваща сграда, при месечна наемна цена от 3500лв. без ДДС и срок на договора – 10г.
Твърди, че наемателят не е изпълнил задължението си да заплати наемната цена и
консумативите по фактури № 550/06.07.2020г. / в размер на общо 1020,26лв/, №
560/10.08.2020г. / в размер на общо 4671,02лв/ и № 573/15.09.2020г. / в размер на общо
4988,16лв/ за ползваните имоти.
В отговор на исковата молба ответникът РАЯЛЕНД ООД оспорва предявения
иск. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по договор за
преотдаване под наем от 01.12.19г. Излага, че СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ ЕООД черпи
правата си от договор за наем от 22.07.19г., сключен между него и ТЪРГОВИЩЕ СИТИ
ЦЕНТЪР ЕООД, вписан към 09.08.19г. в АВ. Сочи, че срещу собственика на имота-
ТЪРГОВИЩЕ СИТИ ЦЕНТЪР ЕООД е образувано изп.дело №404/18г. по описа на СИС
при РС Търговище, по което на 20.12.18г. е вписана възбрана върху цялата сграда и
обектите в нея в полза на взискателя ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД. Излага, че в резултат на
проведена публ.продан по изп.дело имотите са закупени от ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с
постановление за възлагане от 30.07.20г., влязло в сила на 07.08.20г., като последният ги
уведомил за промяната на собствеността и че следва да заплащат на него обезщетение за
ползване. Счита, че процесният договор има действие спрямо ищеца и нему се следва
2
наемна цена до 30.07.20г., поради което претенциите за наем за м.08.20г. и м.09.20г. били
неоснователни. Оспорва и претенциите за консумативи, тъй като същите били заплатени от
него по сметка на съотв.доставчици.
Конституираното на страната на ответника трето лице-помагач "ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорен се явява въпросът
противопоставим ли е процесния договор за наем на купувача на публичната продан.
По делото безспорно се установява, че на 22.07.19г. между ТЪРГОВИЩЕ
СИТИ ЦЕНТЪР ЕООД като наемодател и СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ ЕООД като
наемател, е сключен договор за наем, вписан на 09.08.19г. в АВ, с предмет обществено-
обслужваща сграда, разположена в ПИ с идентификатор 73626.506.557 по КК на
гр.Търговище. Няма спор, че впоследствие с договор от 01.12.19г. ищецът като наемател е
преотдал под наем на отв.дружество / пренаемател/ обекти от наетия имот, а именно –
обекти №1,2 и 8, находящи се в обществено-обслужваща сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 73626.506.557.
Безспорно се установява, че по изп.д. №404/18г. на СИС при ТРС на 20.12.18г.
е вписана възбрана върху ПИ с идентификатор 73626.506.557 и находящата се в него сграда
в полза на ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД. Няма спор още, че с постановление за възлагане на
недв.имот от 30.07.20г., влязло в сила на 07.08.20г., гореописаните недв.имоти са
възложени на ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД.
Обстоятелството, че договорът за наем от 22.07.19г. е бил вписан е
ирелевантно в случая, доколкото предмет на настоящото производство е вземане, което се
основава на сключен договор за пренаемане на имота от 01.12.19г., а безспорно последният
не е вписан. Следва да се отбележи още, че и вписването на договора за наем от 22.07.19г. е
извършено след вписването на възбраната по изп.дело. От тълкуването на разпоредбите на
чл.453, т.5 ГПК и чл.498, ал.3 ГПК се извежда извода, че противопоставими на купувача на
публична продан, извършена по реда на гл.43 ГПК, са правата на наемател върху
продадените в публичната продан имоти, произтичащи от вписани към момента на налагане
на възбраната върху тези имоти договор за наем и измененията му / в този см. е Решение
№101/18.06.21г. по гр.дело № 2860/2020г. на ВКС/. С оглед на това разрешение, доколкото
процесния договор за наем от 01.12.19г. не е бил вписан, то той не може да се
противопостави на приобретателя на имота по публичната продан. Непротивопоставим се
явява също и предходния договор за наем предвид вписването му след вписаната върху
имота възбрана, създаваща от своя страна ограничения за длъжника да извършва
разпоредителни сделки с имота. Следователно купувачът по публ.продан ШЕЛ БЪЛГАРИЯ
3
ЕАД не е обвързан от наемното правоотношение по договора за наем, сключен между
СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ ЕООД и РАЯЛЕНД ООД, и същият не става страна по него.
С влизането в сила на постановлението за възлагане купувачът е придобил
собствеността върху имотите на длъжника, отдадени под наем с процесния договор, като
последният е загубил правото да ги отстъпва другиму в ползване. В тази връзка и видно от
приложената по делото кореспонденция се установява, че купувачът по публ.продан е
отправил до наемателя РАЯЛЕНД ООД на 21.08.20г. уведомление за заплащане на
обезщетение за ползване на имота, респ. за напускане на имота или сключване на нов
договор за наем. След като ищецът като наемодател не е предоставил следващата се по
договора престация, а именно ползването на наетите имоти, за периода, следващ публичната
продан, то за наемателя не е възникнало задължението да заплати уговореното наемно
възнаграждение за м.08.20г. и м.09.20г.
Предвид установеното от изслушаната пред ВРС експертиза и представените
доказателства обстоятелство, че консумативните разноски за м.юли, август и септември
2020г. са заплатени от ответника към доставчиците, то същите се явяват недължими.
Като е достигнал до идентичен краен извод ВРС е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден в обжалваната му част.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане
на разноски в полза на възз.страна следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 480лв –адв. възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262959/16.12.2021г., постановено по гр.д.
№388/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която са отхвърлени
предявените от СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Търговище, ул.Цар Освободител №43, срещу РАЯЛЕНД ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Цар Освободител №39, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над 700лв до предявения размер от
10679,44лв, представляваща дължима наемна цена и консумативни разходи за м.юли, август
и септември 2020г. по договор за наем от 01.12.19г.
ОСЪЖДА СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.Цар Освободител №43, ДА ЗАПЛАТИ
на РАЯЛЕНД ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Цар
Освободител №39, сумата от 480лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5