№ 133
гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100600435 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 20 от 25.01.2024г по
НОХД № 5237 по описа за 2023 година на Районен съд Варна, четиридесет и
пети наказателен състав, образувано по жалба на защитника на подсъдимият
Я. П..
С обжалвания съдебен акт подсъдимия т Я. П. (***), роден на
********** г. в Руската Федерация, руснак, немски гражданин, с постоянен
адрес: ФР ***, е признат за виновен в това, че на 24.11.2023 г. в с. Старо
Оряхово, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Опел Астра“, с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,32 промила на хиляда в кръвта, установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ-0046, с
проба № 02564/24.11.2023 г.,
На основание 343б, ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200
лв. /двеста лева/.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено
с изпитателен срок от три години.
1
На основание чл.343г вр. чл.343б ал.1 от НК на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
На основание чл.59 ал.4 от НК е зачетено и приспаднато времето, през
което подсъдимият Я. П. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
На основание чл.343б ал.5 от НК подсъдимият Я. П. (***) е осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на РС Варна равностойността на
управлявания лек автомобил в размер на 6700 лв /шест хиляди и седемстотин
лева/.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден, да заплати в
полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата от
211,89 лв., както и по сметка на Районен съд Варна сумата от 50,00 лв.,
представляващи разноски по делото.
Във въззивната жалба от защитника С. Х. като процесуален
представител на Я. П. (***) по същество се навеждат доводи за нарушение на
процесуалният закон, тъй като производството се е развило в отсъствието на
подсъдимия при условията на чл.269,ал.3 НПК без да са били налице
основанията за това . В допълнение се твърди, че подсъдимият не е уведомен
за състоялият се процес, тъй като не е намерен на адреса посочен от него.
В съдебните прения прокурорът от ВОП счита, че присъдата на ВРС е
обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена, а жалбата
отхвърлена. В подкрепа на това излага доводи, че подсъдимият е напуснал
адреса на който е пребивавал по време на досъдебното производство и сам се
е поставил в условието делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Защитата на подсъдимият в лицето на адв. Св. Х. от АК Варна подържа
въззивната жалба. Аргументира становище за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщането на делото на първата инстанция.
Акцент се поставя на обстоятелството, че едва във възивното производство е
установено, че подсъдимият е пребивавал в гр.Приморско обл. Бургас в хотел
посочен поименно от него, където не е търсен тъй като е допусната грешка в
адреса.
Подсъдимият е нередовно призован, не се явява и не взема становище
по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 и ал.2 от
НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е основателна.
2
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не следва да
разглежда по същество приложимостта на материалния закон, тъй като е
необходимо да се изрази ясно становище по повдигнатият в хода на
производството, довод за допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничило правото на защита на подсъдимият, макар и защитата да е
изразявала и друго становище в хода на първоинстанционното производство.
Следва да се припомни, че легалното понятие за съществено
процесуално нарушение е изводимо от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.
ал. 4 от НПК, като то е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане само, ако не е поправено и е отстранимо по този
начин. При това положение, когато се констатира наличието на нарушение,
което е довело до ограничаване на процесуални права и конкретно на правото
на защита в подготвителната фаза непоправено при първоинстанционното
производство, както и да е поначало непоправимо, то разумният процесуален
подход е да се търси механизъм за компенсиране на негативното му влияние,
за да се покрие в максимална степен критерия за ефективност на
вътрешноправните средства за защита на правата, обуславящи справедливост
на процеса съобразно изискванията по чл. 13, вр. чл. 6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ). ВРС е накърнил в
значителна степен правото на защита на подсъдимият, като не е положил
усилия да го уведоми за започналия съдебен процес.
Съгласно закона обвинителният акт е следвало да се внесе в съда с
представен препис за подсъдимия и защитниците, не само на български език,
а и с легализиран превод на руски език. Съобразно правилата на развилото се
производство съдията-докладчик първо е изпълнил задължението на
прокурора, и пак на него е разпоредено връчването на обвинителния акт.
Макар и да е без правно значение в настоящия случай, следва да се обърне
внимание на ВРС, че обвинителния акт се изготвя в съответствие с чл.246 от
НПК и именно с него завършва досъдебното производство, т.е. той е част от
досъдебното производство, което не прави съдът длъжник да заплаща
разноските по превода на обвинителния акт. На следващо място при това
поведение на ВРП и след като в делото няма и следа да е налагано
ограничение по реда на чл.68 НПК, съдът е трябвало внимателно да прецени
до колко прокуратурата ще изпълни задължението си да връчи обвинителният
акт. Неоспорим факт е, че едва във възивното производство се установява, че
подсъдимият никога не е бил търсен , макар и да е пребивавал в посочения от
него хотел – „Стамополу Лукс“ с адрес гр.Приморско ул.“Зорница“ №1 .
Името на хотела недвусмислено е посочено при разпита на Я. П. , след като е
бил привлечен в качеството му на обвиняем. В същия разпит е посочен и
адреса му в Германия, като по делото няма данни някой да е правил опити да
го призове на него.
С изложеното се констатира, че подсъдимият е бил лишен от правото да
бъде незабавно и в подробности информиран за характера и причините за
обвинението срещу него на разбираем за него език по смисъла на чл.6.3 б.”а”
от ЕКЗПЧ и на лично участие по чл.6.3 б.„с” от ЕКЗПЧ. Нормата на чл. 55 от
НПК очертава основните права на обвиненото лице в наказателното
производство, между които и това да участва лично в наказателното
разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на
3
обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на
искания и възражения и е в синхрон с изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а”, „b”,
„c” и „d” от ЕКЗПЧ , за справедлив процес, свързан с правото на всеки
подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението
срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска
помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в
извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от
обвинителната власт и от защитата. Основните принципи в практиката на
Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до задочното осъждане,
са развити в делата Sejdovic v. Italy, Kolozza v. Italy, Кунов срещу България,
Хараламбиев срещу България, Стоянов срещу България и др. където ЕСПЧ е
разглеждал различни хипотези на нарушения на чл.6.3 б.”а” и „с” от ЕКЗПЧ.
Не на последно място следва да се отбележи, че такава е и практиката на
СЕС. Например в Решение от 15 септември 2022 година по дело C-420/20 е
отбелязано:
„47 Както бе отбелязано в точки 32 и 40 от настоящото решение, член 8
от Директива 2016/343 предвижда и урежда задълженията за държавите
членки, що се отнася до възможността на заподозрените и обвиняемите да
присъстват на съдебния процес срещу тях.
48 Съгласно член 8, параграф 2 от Директивата държавите членки могат
да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде
постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или
обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че заподозреният
или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за
последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния
процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от
самия него или назначен от държавата.
49 Несъмнено нито едно от условията по тази разпоредба не засяга
изрично възможността на въпросното лице физически да пътува до
територията на държавата членка, където се провежда наказателният процес,
за да присъства на него.
50 Както бе отбелязано в точки 35 и 36 от настоящото решение, с
посочените в тази разпоредба условия се цели държавите членки да
упражняват предоставената им възможност само в хипотезите, при които
трябва да се счита, че лицето е отказало доброволно и недвусмислено да
присъства на съдебния процес срещу него.
51 В този контекст е важно да се отбележи, че член 8, параграф 2 от
Директива 2016/343 отдава особено значение на уведомяването на лицето,
4
доколкото изрично обвързва възможността за организиране на задочно
съдебно производство с условието лицето да е било уведомено за
провеждането на това производство.
52 В съображение 36 от Директива 2016/343 съответно се уточнява, че
уведомяването на заподозрения или обвиняемия за съдебния процес следва да
означава призоваване на заподозрения или обвиняемия, лично или по друг
начин, като на въпросното лице се предоставя официална информация
относно датата и мястото на съдебния процес по начин, който му дава
възможност да се осведоми за съдебния процес.
53 Следва също да се отбележи, че целта на тази директива, както се
посочва в съображения 9 и 10 от нея, е да се укрепи правото на справедлив
съдебен процес в наказателното производство, така че да се повиши
взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно
правосъдие и следователно да се улесни взаимното признаване на решенията
по наказателни дела (решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура
(Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C-569/20, EU:C:2022:401,
т. 36).
54 В това отношение е важно да се припомни, че правото на лицата да
присъстват на съдебния процес в наказателното производство е основен
елемент от правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора
и трета алинея и в член 48 от Хартата на основните права, които, както се
уточнява в разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007
г., стр. 17), съответстват на член 6 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ") (вж. в
този смисъл решения от 24 май 2016 г., Dworzecki, C-108/16 PPU,
EU:C:2016:346, т. 42 и от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура
(Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C-569/20, EU:C:2022:401,
т. 51“
Изложеното по горе обосновава извода на настоящия състав на ВОС за
необходимост присъдата да бъде отменена и делото върнато на
първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите от него нарушения
на съдопроизводствените правила.
Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл.335, ал.2,
вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК Варненският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 20 от 25.01.2024г по НОХД № 5237 по описа за
2023 година на Районен съд Варна, четиридесет и пети наказателен състав,
ВРЪЩА делото на първата инстанция – Районен съд, гр.Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6