№ 876
гр. Варна, 16.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900720 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК ********* срещу С. К. К., ЕГН ********** кумулативно обективно
съединени искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми по сключен между ищеца като кредитодател и ответника като
солидарен длъжник на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за банков револвиращ кредит №
****/***/********/31.10.2019 год. при общи условия, изменен с анекс №
*/12.11.2020 год. и анекс № */07.01.2021 год.:
94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от
10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;
5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за
периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.
1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода
23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;
3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021
год. – 09.06.2022 год.;
391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. –
20.12.2020 год.
705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за
периода 01.11.2020 год. – 31.10.2021 год.,
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за които вземания
е издадена заповед № ****/08.08.2022 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
****/08.08.2022 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти
състав.
По предварителните въпроси:
С разпореждане № 378/21.01.2025 год., постановено по делото, съдът е
приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XIII от ГПК –
1
„Основно производство“.
Доколкото в отговора на исковата молба са наведени твърдения за
наличието на потребителско качество у ответника, на страните следва да бъде
указано, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати до приемане в открито съдебно
заседание като допустими и относими към предмета на спора.
Доказателствата на л. 22-24 обаче не са надлежно заверени по реда на чл. 183,
ал. 2 ГПК, поради което на страната следва да бъдат дадени указания за
удостоверяване на съответствието им с оригинала до първо съдебно
заседание, като същата следва да бъде предупредена, че в случай че това не
бъде сторено, документите ще бъдат изключени от доказателствения
материал.
Допустимо и относимо към него е и ищцовото искане за провеждане на
ССчЕ с оглед възраженията, наведени в отговора на исковата молба. Съдът
счита за неоснователно искането на ответника за провеждане на експертизата
едва след изяснява на всички релевантни въпроси по предмета на спора,
доколкото с въпросната експертиза ищецът се стреми да докаже именно тях.
Към доказателствения материал следва да бъде приобщено и служебно
изисканото ч. гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС – 50 състав.
СЪДЪТ счита, че на страните следва да се укаже възможността в
съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото,
както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да
бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК ********* срещу С. К. К., ЕГН ********** кумулативно обективно
съединени искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми по сключен между ищеца като кредитодател и ответника като
солидарен длъжник на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за банков револвиращ кредит №
****/***/********/31.10.2019 год. при общи условия, изменен с анекс №
2
*/12.11.2020 год. и анекс № */07.01.2021 год.:
94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от
10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;
5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за
периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.
1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода
23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;
3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021
год. – 09.06.2022 год.;
391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. –
20.12.2020 год.
705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за
периода 01.11.2020 год. – 31.10.2021 год.,
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за които
вземания е издадена заповед № ****/08.08.2022 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
****/08.08.2022 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти
състав.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XIII от ГПК
– „Основно производство”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че на между него, в качеството му на кредитодател, и
ответника, в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя – „М
И С Стил България“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен договор за банков
револвиращ кредит № ****/***/********/31.10.2019 год. при общи условия,
по силата на който ищецът предоставя на кредитополучателя главница в
размер на 100 000 лв. за оборотни средства за закупуване на стоки и
материали за основната търговска дейност на дружеството при годишен
лихвен процент, начисляван върху редовната главница в рамките на всеки
период на олихвяване от 31.10.2019 год. до 31.10.2021 год. Към датата на
сключване на договора той е 5,0 %.
Сочи се, че в чл. 4.2 от договора е уговорен лихвен процент,
начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, формиран
като сбор от приложимия към датата на просрочие годишен лихвен процент за
редовен дълг по чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 2%.
Според чл. 4.3, кредитополучателят дължи и наказателна лихва при
просрочие формирана като фиксиран лихвен процент от 5,0 %, начисляван
върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг.
Твърди се, че в договора е уговорено кредитополучателят да погасява
лихвите за редовен дълг на 20-то число на съответния месец – чл. 7.2, както и
че съгласно чл. 7.3 лихвите по чл. 4.2 и чл. 4.3 са незабавно изискуеми. Излага
се, че според чл. 7.1 от съглашението крайният срок за издължаване е
3
31.10.2021 год., като в чл. 7.1.1 е определено, че считано от 20.11.2019 год.
главницата следва да бъде заплатена на 12 месечни вноски, 11 от които на
стойност 1000 лв. дължими на съответното падежно число, и една последна
вноска от 89 000 лв., дължима на 31.10.2021 год.
Ищцовото дружество заявява, че договорът е изменен с Анекс №
*/12.11.2020 год., според § 1 от който размерът на главницата е намален до
94 000 лв.
С оглед уговорения в чл. 4.1 а годишен лихвен процент, начисляван
върху редовна главница в рамките на всеки период на олихвяване от
12.11.2020 год. до 31.10.2021 год., ищецът счита, че за периода 20.09.2021 год.
– 09.06.2022 год. ответникът му дължи лихва върху редовната главница от
5 950,94 лв.
На база предвидения в чл. 4.2 от договора лихвен процент, начисляван
върху просрочената главница за срока на просрочието, дължимата за периода
23.03.2022 год. – 09.06.2022 год. лихва за просрочие възлиза на 1 435,70 лв.
Ищецът претендира и наказателна лихва за просрочие от 3 433,61 лв.,
начислявана на основание чл. 4.3 от договора за периода от 20.09.2021 год. до
09.06.2022 год.
Излага се, че към договора е сключен Анекс № */07.01.2021 год. в § 1, т.
7 от който крайният срок за погасяване на кредита е отложен за 31.07.2022 г.,
като цялата заета сума от 94 000 лв. следва да бъде заплатена наведнъж.
С § 3, т. 2 от Анекс № 2, за периода от 20.12.2020 год. до 20.08.2021 год.
е въведен гратисен период за дължимите лихви за редовен дълг по чл. 4.1 от
договора и такива не са начислявани. Последната незаплатена лихва върху
редовната главница преди този период е счетоводно отбелязана като „лихва
миграция“, възлиза на претендирания размер от 391,67 лв. и е начислявана за
периода от 20.11.2020 год. до 20.12.2020 год.
Сочи, че в § 2 от Анекс № 2 е уговорено начисляването на комисионна за
управление на кредита в размер на 0,75 % от главницата от 94 000 лв., поради
което счита за дължима и сумата от 705,00 лв. за периода от 01.11.2020 год. до
31.10.2021 год.
Ищецът излага, че доколкото кредитополучателя и ответникът са спрели
са преустановили дължимите погашения, то той им е изпратил покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, надлежно връчени
и на двете лица. Пояснява и че падежът на кредита е настъпил на 31.07.2022
год. Преди това, на 10.06.2022 год., по негово заявление срещу въпросните две
лица е образувано ч. гр. д. 7476/2022 год. на ВРС, по което са издадени
заповед за изпълнение № ****/08.008.2022 год. по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист № ****/08.08.2022 год. касателно процесните суми.
Изпълнителният титул е присъединен към образувано по-рано срещу същите
длъжници ИД № ***/2022 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ. Доколкото
връчването на заповедта и изпълнителния лист е извършено по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, то след указания на ВРС, ищецът депозира исковата молба, с която
4
е сезиран настоящият състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответникът, чрез назначен особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище
за допустимост на исковете, но ги оспорва по основание и размер и моли за
тяхното отхвърляне.
По същество оспорва, че не е ясно дали, кога и по какъв начин му е
предоставена процесната главница, дали същата е реално ползвана от него,
както и дали са правени някакви погашения, в какъв размер са те и точно
какви задължения са погасявани с тях – главница, лихви, разноски, др.
Изхождайки от постановките на т. 18 от ТР №4/18.06.2014 год. по тълк.
дело № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, ответникът твърди, че липсват годни
доказателства относно надлежното уведомяване на кредитополучател и
солидарния му длъжник за обявяването на задълженията за предсрочно
изискуеми, а в евентуалност - в случай на редовно уведомяване – как и по
какъв начин е било сторено това. Сочи и че липсват такива относно датата на
получаване на поканата за доброволно изпълнение с оглед обстоятелството, че
изискуемостта настъпва с изтичане на срока за доброволно престиране.
Оспорва се наличието на парично задължение на ответника, вкл. то да е
предсрочно изискуемо. На база съдържанието на договора и поетите от него
задължения, счита, че има качеството не на солидарен длъжник, а на
поръчител, възможността за ангажиране на отговорността на когото е
погасена с изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл. 147 ЗЗД. В тази
връзка цитира относима казуална и тълкувателна практика.
Ответникът поддържа, че в отношенията му с ищеца има качеството на
потребител, поради което приложими към процесното правоотношение са
правилата на ЗПК. В тази връзка счита, че договорът и анексите към него са
нищожни на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т., т. 10, 12, 16 и 21 ЗПК, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - поради заобикалянето на въпросните
императивни правни нормира, и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че не му е предоставен и стандартен
европейски формуляр относно информация за договора в противоречие с чл. 8
ЗПК. В евентуалност твърди, че дори да бъде прието, че е солидарен длъжник,
то ищецът с непредоставянето му на въпросния формуляр, отново не е
изпълнил задължението си да го информира за параметрите на кредита
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което твърди, че договорът е нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно клаузите, в които са уговорени процесните лихвени вземания,
твърди, че същите са нищожни като противоречащи на добрите нрави поради
тяхната прекомерност. Сочи, че при просрочие на главното вземане
потребителят дължи единствено законната лихва за периода на забавата,
поради което уговорките за начисляване на лихви по чл. 4.2 и 4.3 от договора
са нищожни спрямо него. По аргумент от чл. 10а ЗПК излага, че нищожни са и
клаузите за дължимост на комисионни по чл. 5.1.1 и 5.1.2.
5
Счита, че недължима е т. н. лихва „миграция“ доколкото подобно
задължение не е поемано от страните и същото е с неясен произход.
Позовава се на чл. 3, пар. 2 Директива 93/13/ ЕИО с оглед твърдения за
неравноправност на клаузите поради предварителното им изготвяне от ищеца,
предпоставяща невъзможността на ответника да влияе върху тях и увреждащо
го съдържание. Пояснява, че клаузите не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Не са налице обстоятелства, които да бъдат приети за безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване.
УКАЗВА на страните, че с оглед наведените в отговора на исковата
молба твърдения за потребителско качество на ответника, в случай че такова
бъде установено, съдът служебно ще разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми на
Закона за защита на потребителите и приложимите специални закони, на
основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото
дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото с характера на договор за револвиращ
кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, вкл. по
предоставяне на главницата на кредитополучателя „М И С Стил България“
ЕООД и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, валидното обявяване на вземанията по договора за предсрочно
изискуеми, техният размер по отделни пера, предявяването на иск срещу
кредитополучателя в 6-месечния срок след настъпване на падежа на главното
задължение съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а в случай, че бъде установено
потребителското качество на ответника и посочване в договора за кредит на
коректния годишен процент на разходите и данните по чл. 11, ал. 1, т. 12, 16,
21 ЗПК, предоставянето на ответника на стандартен европейски формуляр,
индивидуалното уговаряне на договорните клаузи.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора
задължения, както и наведените други правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, вкл. за качеството си на поръчител и
прекомерността на процесните лихвени вземания.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за:
6
индивидуалното уговаряне на договорните клаузи
предоставянето на ответника на стандартен европейски формуляр по чл.
5 ЗПК с информация за кредита;
посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите и
данните по чл. 11, ал. 1, т. 12, 16, 21 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че са се позовали на всички релевантни за
очертаване на основанието на иска и е ангажирал допустими доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч.
гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС – 50 състав.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание представените с
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до първо съдебно заседание да завери за
вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК документите, находящи се на л.
22-24 от делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай че това не бъде сторено,
документите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото,
проверка в счетоводната система на ищеца и всички други необходими му
справки, за които при необходимост може да му бъде издадено съдебно
удостоверение, да даде отговор на следните въпроси:
1. Какъв е общият размер на усвоените средства по договор за банков
револвиращ кредит № ****/***/********/31.10.2019 год., изменен с
анекс № */12.11.2020 год. и анекс № */07.01.2021 год.?
2. Какъв е общият размер на дълга по горецитираните договор и анексите
към него?
3. Как се разпределя дългът по пера – главница, лихви върху редовна
главница/ договорен лихвен процент, лихви върху просрочена главница,
лихви за просрочие на дълг и лихва или само на лихви (наказателна
лихва при просрочие)?
4. Водени ли са редовно търговските книги на банката, съдържащи
счетоводните записвания по кредита, предмет на настоящото
производство?
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата експертиза
Радослав Станчев, което да се уведоми за поставената задача след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600
7
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с представяне по настоящото дело на доказателства за
извършеното плащане.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредбата за вещите лица.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл. 140, ал. 2 ГПК и чл. 11, ал. 2 Закона
за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен
ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
30.09.2025 год. от 11.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищеца бъде връчен и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8