РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. , 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100416 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от С. А. Б. от
гр.Г.. против "...." ЕООД, гр.София, с искане да бъде прогласен за
недействителен договор № ... за предоставяне на потребителски кредит,
сключен между ищцата, в качеството й на Кредитополучател и ответника, в
качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11,
ал.1, т. 10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
При условие, че иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД
бъде отхвърлен, се иска да бъдат прогласени за недействителна клаузите на
чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ... във вр. с част 3. т. 4.3. от
Преддоговорната информация към Договор № ... за потребителски кредит,
сключен между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответника, в
качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение първо
и второ във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД. Иска се също така да бъде осъден
ответника да заплати сторените от ищеца разноски по делото.
Твърди се от ищцата, че на ...г. между нея и ответното дружество е
1
сключен договор № .... за предоставяне на потребителски кредит, в
съответствие със ЗПФУР. Съгласно чл. 1 от договора, ответното дружество е
предоставило на ищцата сумата от .. лв., а според чл. 3 от договора, ищцата е
трябвало да върне общо сумата от .. лв., която представлява сбор от главница
в размер на .. лв. и лихва в размер на ...лв., при лихвен процент 35% и
годишен процент на разходите 49.66%. Сумата трябвало да бъде платена на
18 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с първо
плащане дължимо на .. г. и последно - на 1..г. Съгласно чл. 5 от договора
кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в
полза на кредитодателя, като е отбелязано, че кредитополучателят
потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който
да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
Твърди се, че изложеното в чл.5 от Договора е обективно невярно, тъй като в
сайта на ответника няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за
отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да
бъде обезпечен с поръчителство от дружество гарант. Ищцата дължи такса за
банкова гаранция към фирма партньор в размер на .. лева, при което общият
размер на кредита възлиза на... лева, включващи главница, лихва, други такси
и такса „Гарант“, при изтеглен кредит от ..лева. Разликата между общата
дължима сума и отпуснатия кредит е ... лева, т.е. разликата е над два пъти,
което означава над 200 %.
Ищцата счита, че при сключване на процесния договор не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9 от ЗПК. В договора не е посочен лихвения процент на ден. Не е
посочен действителния размер на ГПР, тъй като в него очевидно не е
включена таксата „Гарант“, както и не е посочено кои точно разходи
формират ГПР. Освен това ищцата няма възможност да се откаже от
предоставянето на подобна гаранция, която е задължително условия за
предоставяне на заема. Поставянето на условие за усвояване на кредита чрез
осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществява
фактическия състав на неравноправността и разкрива недобросъвестността на
кредитодателя, тъй като потребителят не би се съгласил с клауза за толкова
високо възнаграждение при индивидуални преговори. Такава клауза
2
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Двата договора - този за кредит и този за гаранция, са
свързани, възнаграждението по договора за гаранция е предвидено да се
заплаща с вноските по погасителния план по другия (за кредит). При това
положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез
включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще
са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и
договорките по договора за гаранция. Ищецът счита, че поръчителството е
недействително, т.к. договорът не може да съществува без него, поради което
и целият договор следва да се обяви за недействителен. Дори и да се приеме,
че договорът за поръчителство е самостоятелен договор и евентуално би бил
действителен на собствено основание, то поради нищожността на кредитната
сделка и акцесорната сделка (договорът за поръчителство) не е произвела
правен ефект, защото може да съществува валидно единствено при условие
че съществува действителен главен дълг.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.26 ал.1, пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, чл.19, ал.2 и чл.23 от ЗПК, при условията на евентуалност -
чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД във вр. с чл.16
от ЗПК и чл.143, т.19 ЗЗП.
Ответникът по първоначалните искове представя писмен отговор в
установения от закона срок, с който застъпва становище за неоснователност
на предявените искове. Както в СЕФ, така и в договора е посочен лихвения
процент и годишния процент на разходите. В погасителния план са включени
всички дължими вноски, техния размер и падежи. Възнаграждението,
дължимо на трето лице, не се дължи на кредитодателя, поради което няма как
да се посочи в погасителния план. Изчисляването на ГПР е нормативно
определено и в договора не е необходимо да се посочи формулата на
изчисляване, а единствено изчисления по тези правила ГПР. Съгласно пap. 1
от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включват известните на
кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е
задължително условие за отпускане на кредита. Обратно на твърдяното в
3
исковата молба, ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни
начини и сключване на договор за поръчителство с „Мултитюд Банк“
(Малта), не е задължително условие при отпускане на кредита. Поради това
кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена в
договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно пap. 1 от ДР на
ЗПК не е имал право на това. Кредитодателят няма информация относно
условията, при които ищецът и третото лице (поръчител), ще постигнат
споразумение, съответно не е ясно уговореното между тях възнаграждение.
Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за
гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, този разход не се включва в
ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1.
от ЗПК. Твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с
Мултитюд Банк (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни
разходи по кредита е неоснователно. Необходимостта от обезпечение за
кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на
кредитоспособността на и има за цел да гарантира финансовия риск, който
ответника носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца.
Ищцата е имала възможност да прецени кое от обезпеченията да предостави и
да сключи договора за кредит съгласно своя избор. Имала е и право да се
откаже от сключения договор в 14 дневен срок.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗПК.
В отговора се съдържа и насрещен иск, с която се иска да бъде осъдена
С. А. Б. да заплати на "..." ЕООД обща сума в размер на ..... лева,
представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит № ..
г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата
молба до окончателното й плащане. Иска се също така да бъдат присъдени в
полза на дружеството сторените разноски по делото.
Твърди се от ищецът по насрещния иск, че на ..... г. между С. Б. и „Ф...“
ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № ... въз основа на който
Б. е получила сума в размер на ...лева. Уговорено е, че кредитополучателят е
длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения
срок на вноски съгласно погасителния план към договора. Съгласно чл.3 от
4
договора Б. е поела задължение да заплати на кредитора възнаградителна
лихва за ползваната кредита в размер на 35.00% на годишна база, при
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.66%. Общата сума, която
ищецът е трябвало да заплати на ответника, е в размер на ....лева. Съгласно т.
2 от договора за кредит, кредитът е следвало да бъде изплатен на 18 вноски.
Към момента на предявяване на насрещния иск, С. А. Б. е заплатила сумата от
... лв по главница. Поради неизпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателя, с насрещния иск „Фератум България“ ЕООД прави
изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за
предсрочно изискуеми и предявява насрещния иск за заплащането им.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищецът по
насрещния иск е по чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ответникът по насрещната искова молба представя отговор, с който
счита иска за частично неоснователен. Сочи, че главницата по договора за
кредит е в размер на ... лева. Видно от приложените към исковата молба
платежни нареждания, ответницата по насрещният иск е заплатила сумата от
... по банкова сметка на ответното дружество. Съгласно чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. След приспадане на заплатените суми по банковата
сметка на ответното дружество ищцата следва да върне главница в размер на
...ева. Ищецът по насрещният иск изхожда от неправилната постановка, че не
трябва да се приспадне възнаграждението на гаранта от направените от
ищцата вноски. Доколкото възнаграждението на поръчителя се явява разход
по кредита заплатен от ищцата на ответното дружество, то същото се явява
недължимо платено, на основание чл.23 от ЗПК, и следва да се приспадне от
направените от ищцата вноски. Поради изложеното счита, че предявеният
насрещен иск следва да се отхвърли за горницата над ... лева.
В допълнителна молба, постъпила на .... ответника по насрещния иск
прави искане задължението му за връщане на главницата по договора за
кредит да бъде разсрочено съобразно погасителния план по договора.
Правната квалификация на възраженията на ответника по насрещния
иск е по чл.23 от ЗПК, а на искането - по чл. 241 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
5
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че на... г. между ищеца и
ответника „........... ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на потребителски кредит № ...., сключен от
разстояние – по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
С. Б. подала по електронна поща заявление за кандидатстване за кредит,
след което от страна на ответното дружество й била изпратена преддоговорна
информация (Стандартен европейски формуляр), в който е посочена сумата
на кредита, лихвения процент по кредита (41%), годишния процент на
разходите (49.66%), размера на дължимата договорна лихва, общо дължима
по договора сума, както и е включен погасителен план. В част 2, т. 8
„Изисквани обезпечения;Описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит“ на Стандартен европейски формуляр
(СЕФ) е посочено, че е необходим договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписано от кредитополучателя. В част 3, т. 4.3
„Всеки разход, свързан с договора за кредит“ е посочено, че при
кандидатстване, кредитополучателят може да избере да сключи договор за
гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за
кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на
кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.
Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от
лице, различно от Кредитора. Ако Кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за
Кредитополучателя ще бъдат в размер на.... лева. Посочените разходи не се
включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита
съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят
допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на
кредита.
Ищцата се съгласила с така изложените условия и приела изпратеният й
договор. Въз основа на договора ответника предоставил на ищеца парична
сума в размер на ... лв., за което по делото е представена разписка за
6
извършено плащане № ... от .. г. на системата ePay.bg.
Съгласно сключеният между страните договор ищцата следвало да
върне сума в общ размер на ... лв., включваща заемната сума от .. лева, ведно
със договорна лихва в размер на ....лева, при годишен лихвен процент от 35
%. В чл.4 от договора е посочено, че общият разход по Кредита е в размер на
договорната лихва от .. лв., а годишният процент на разходите по Кредита е в
размер на ..., изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва
разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно приложимият към договора за заем погасителен план
дължимата по договора сума следва да се заплати от кредитополучателя на 18
месечни вноски, размера на които е посочен в погасителния план към
договора, съгласно който първата погасителна вноска се дължи на ... г., а
последната – на ... г.
В чл.5 от договора за кредит между страните е прието, че кредитът се
обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Прието е, че със сключването на настоящия договор
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на
кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
Приложени са по делото общи условия на „Фератум България“ ЕООД.
Представена е от страна на ответното дружество и справка за
получените плащания по процесния договор за кредит № .., от страна на С. Б..
Съгласно справката към ...г. Б. е заплатила главница в размер на ... лева,
лихви в размер на .. лева и такси във връзка с направени от кредитодателя
разходи за събиране на вземането на основание чл. 10.2, чл.10.3, чл.10.4 от
Общите условия във връзка с чл. 2-4 от Тарифата – ...лева. Освен това е
7
заплатена и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към
Multitude Bank: .... лв. Сумата се дължи на лицето, предоставящо услугата и
по посочена от него сметка. Съгл. чл. 16. 2, б. (а) от Общите условия на „....“
ЕООД, кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е
дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Сумата не е задържана
от „...“ ЕООД.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове, както първоначални, така и насрещни, за допустими,
като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу
надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
По иска за обявяване на договор за потребителски кредит № ... от ... г. за
недействителен:
От представените по делото документи, се установява, а относно това не
се и спори по делото, че на ... г. между ищеца С. Б. и ответника „....“ ЕООД е
бил сключен договор за потребителски кредит № ... при условията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Макар да не е представен договор за поръчителство, съобразно
твърденията на ищеца и становището на ответника, и представената от него
справка за получените плащания по процесния договор за кредит № ...., съдът
приема за установено, че във връзка с договора за кредит е сключен и
твърдения от ищцата договор за поръчителство.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността (чл. 4 от КРБ). Затова
чл. 5 от ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и
задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на
закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения
8
правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с
добрите нрави (в този смисъл решение № ... г. по т. д. № 1... г. на II т. о. на
ВКС; т. 3 от ТР № .../..г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна
клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за
потребителски паричен кредит № ......... от .... г., сключен между страните по
делото е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от... г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат
тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга
на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
9
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай е налице сериозна разлика в размера на ГЛП,
посочен в различните документи, изпратени на ищеца. В Стандартния
европейски формуляр – част 3, т.1 и т.2 на формуляра е посочен лихвен
процент по кредита - 41%, при което годишния процент на разходите е
49.66%. Същевременно в договора е посочен ГЛП в размер на 35% ( при
същият размер на договорна лихва) и ГПР – 49.66 %. Подобно различие не
позволява на потребителя да разбере реално какъв лихвен процент и какъв
процент на разходите е приложим за сключения от него договор. От
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата от повече от 14 % между размера на ГПР от 49.66% и
ГЛП от 35%, която е част от него. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
10
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не
поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Следва да се упомене, че съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, а именно 3500 лева, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
11
Предвид уважаването на основния първоначален иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване
на недействителни на клаузи от процесния договор.
По насрещният иск:
Твърди се от ищецът по насрещния иск, че въз основа на сключения
между страните договор за потребителски кредит № ... от ... г., С. Б. е
получила от „...“ ЕООД сума в размер на ....лева. Съгласно чл.3 от договора Б.
е поела задължение да заплати на кредитора възнаградителна лихва за
ползваната кредита в размер на 35.00% на годишна база, при годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49.66%. Общата сума, която ищецът е
трябвало да заплати на ответника, е в размер на .... .. лева. Съгласно т. 2 от
договора за кредит, кредитът е следвало да бъде изплатен на 18 вноски. Към
момента на предявяване на насрещния иск, С. А. Б. е заплатила сумата от ....
лв. по главница. Поради неизпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателя, с насрещния иск „.... ..“ ЕООД прави изявление за
обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми
и предявява насрещния иск за заплащането на сума в размер на ... лева,
представляваща неизплатена главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумите.
Съдът е изискал от „..“ ЕООД да представи справка за заплатените суми
от кредитополучателя по договор № ... за предоставяне на потребителски
кредит, справка за всички дължими от ищцата суми на ответното дружество
(такси, разноски, такса-гарант, застраховки, такса - банкови гаранции и
всички други) и справка за сумата, която следва да бъде погасена по договора
за потребителски кредит като остатък.
По делото е представена от страна на „...“ ЕООД справка, съгласно
която към ... г. по процесния договор за кредит № ....е платена главница в
размер на ...ева, лихви в размер на ...лева и такси във връзка с направени от
кредитодателя разходи за събиране на вземането на основание чл. 10.2,
чл.10.3, чл.10.4 от Общите условия във връзка с чл. 2-4 от Тарифата – ..лева.
Освен това е заплатена и сума за допълнително избрана незадължителна
услуга към Multitude Bank: 303.25 лв. Сумата се дължи на лицето,
предоставящо услугата и по посочена от него сметка. Съгл. чл. 16. 2, б. (а) от
12
Общите условия на „.... ЕООД, кредиторът има право да нареди сумата към
лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Сумата
не е задържана от „...“ ЕООД.
При така приетото по - горе относно недействителността на договора за
кредит и представената справка за изплатена главница, предявеният насрещен
иск за заплащане на главница по договора за кредит е неоснователен.
След като съдът приема процесния договор за кредит за
недействителен, то на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателя дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно Б. дължи връщане само на получената
главница. Според изисканата от съда и представена от кредитодателя
справка, главницата по кредита е платена. Тъй като не се дължи главница по
кредита, то не се дължи и законна лихва върху нея, поради което насрещния
иск следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските:
Ищцата е извършила разноски в размер на 315 лева за заплащане на
държавна такса, които следва да се присъдят в тежест на ответника на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в полза на адв. А.Д..в -
САК следва да се присъди сумата от ... лева без ДДС или ... лева с ДДС
адвокатски хонорар по първия иск и ... лева без ДДС или .. лева с ДДС по
предявения евентуален иск. Съгласно съдебната практика, обективирана в
определение № ... г.на ВКС по ч.т.д. № ...., I т.о., опр. № ... г. на ВКС по ч.т.д.
№ ...г., I т.о., опр. № ... г. на ВКС по ч. т. д. № ...г., II т. о. и др., при
постановяване на решението относно разноските, съдът взема предвид и
предявените при условията на евентуалност и алтернативност искове и когато
не се е произнесъл по тях.
При това, за да определи размера на хонорара по първия иск, съдът взе
предвид, че цената на иска е посочен от ищеца в размер на ... лева, в които е
включено и възнаграждението по договор за поръчителство/гаранция. Но
както се упомена по-горе, по делото този договор не беше представен и съдът
не може да прецени доколко той е свързан с договора за кредит, както и какъв
е размера на възнаграждението за поръчителя/гаранта. Поради това като
13
стойност на договора за кредит, се взе предвид посочената в него дължима
сума от ...лева, която съответно е и цена на иска.
С оглед изхода от предявения насрещен иск на ищеца по него не се
дължат разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит № ...,
сключен на ... г. между „...“ ЕООД, ЕИК ..., гр.С... и С. А. Б., ЕГН **********
от гр.Г..., обл. Благоевград.
Осъжда „...“ ЕООД, ЕИК ..., гр.С.. да заплати на С. А. Б., ЕГН
********** от гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград сумата от ... лева,
представляваща сторените разноски в производството.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ..., гр.С...да заплати на адвокат А. З. Д. от
САК, с адрес гр. С.............сумата от .....лева, представляваща адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
14