Р Е
Ш Е Н
И Е
№51
гр. Д., 28.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и девети януари година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
Секретар Румяна Радева
Прокурора Д.Д.
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 583 по
описа за 2016 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по пар.5 ал.1 от
ПЗРЗПКОПДНПИ във вр. с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./.
Образувано е по искане на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество /преди Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество/ срещу А.М.Ц. ***, за отнемане от ответницата на
сумата 153 548 лева, съставляваща стойността на имущество, придобито от
ответницата от престъпна дейност.
Искането е
обосновано с това, че с влязла в
сила присъда по нохд №С-85/2009г. по описа на СГС ответницата А.М.Ц. е призната за
виновна в извършването на
престъпление по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.1 от НК - на неустановена дата, между края на месец юни и началото на месец юли
2008г. поискала и на 17.07.2008г. получила, като съдия, сума от 10 000 лева, която не й се следва,
за да разреши административно дело в полза на трето лице.
В досъдебното
производство по пр.№4-2660/2008г. на СГП на 17.07.2008г. ответницата
предала на разследващите намиращите се в дома й пари - 93 000 лева, 3 270 щатски долара и
28 900 евро.
Общо стойността на паричните средства възлизала на 153 547.99 лева. Към
датата на предявяване на исковата молба парите били върнати на ответницата.
Видът на извършеното от
ответницата престъпление и получената от него облага, както и заеманата от
ответницата длъжност „съдия“, обосновавали, според ищеца, вероятност за
извършвана от ответницата престъпна дейност и в предходен период; това от своя
страна обосновавало предположението за наличието на косвена връзка между
престъпното деяние, респ. престъпната дейност на ответницата и имуществото, придобито от нея в периода 01.06.2008г. - 31.12.2008г.
Ответницата нямала установени законни източници на доходи за
придобиването на паричните суми, иззети от нея на горепосочената дата. Според исковата молба, в
периода 16.12.1984г. – 31.12.2008г. ответницата и бившият й съпруг получили
доходи /от
трудова дейност, обезщетения,
издръжки, отчуждаване
на недвижим
имот и банков кредит/, равняващи се на 4 429,61 МРЗ; същевременно разходите на ответницата и членовете на семейството
й /за придобиване на четири недвижими имота и три леки автомобила, за
издръжка,
погасяване на задължения от кредит, пътуване в чужбина и други/ се равнявали на 5 199,57 МРЗ. Или доходите били по-малки от разходите
със 769.96 МРЗ, което означавало липса на законен източник на доход за
придобиването имущество на стойност 153 548 лева.
По тези съображения и на осн.чл.4
ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ се иска от ответницата да бъде отнета сумата 153 548
лева.
Ответницата А.М.Ц. оспорва
искането като неоснователно и настоява за отхвърлянето му.
В отговора си по исковата
молба е възразила, че с влязла в сила присъда е оправдана по обвинение за същото по вид престъпление,
извършено от нея в предходен период /преди 17.07.2008г./ и е невъзможно формирането на
обосновано предположение за връзка между престъплението от 17.07.2008г., предмет на осъдителната присъда и придобиването на
сумата, на която се иска отнемане. Възразила е за наличието на
законен източник на доходи за придобиването й. В исковата молба ищецът занижил размера на някои от
получените от ответницата и бившия й съпруг доходи, а други въобще не взел
предвид – 55 000 лева, дарени от бащата на ответницата, 55 000 евро,
получено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
получени средства по наследство и от продажбата на лек автомобил „**“. Същевременно
разходите за придобиване на недвижими имоти и за издръжка на семейството били
завишени, както и били включени такива, каквито ответницата не била правила /за
пътуване в чужбина и за издръжката си в периода 16.12.1984г. – края на 1988г.
Според ответницата отрицателна разлика между приходите и разходите й липсва.
Сумите, които тя предала по досъдебното производство, били от спестявания и от
капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Посочено
е още от ответницата, че средствата, чието отнемане се иска, не са налични към
датата на предявяване на претенцията.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на искането за отнемане на имущество от ответницата и за неговото
отхвърляне.
Съдът
обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
С присъда
№14/16.07.2012г. по нохд №С-85/2009г. на СГС А.М. Ц. е призната за виновна в това, че на
неустановена дата в периода края на м.юни – началото на м.юли 2008г., в
качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение –
съдия, поискала дар – сумата 10 000 лева и на 17.07.2008г. получила
10 000 лева от трето лице, какъвто не й се следва, за да извърши действие
по служба – престъпление по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.1 от НК.
Със същата присъда А.М.Ц.
е призната за невиновна в това, че на неустановена дата в периода края на м.юни
– началото на м.юли 2008г., в качеството си на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение – съдия, поискала дар – сумата 60 000 лева и
получила 30 000 лева от трето лице, какъвто не й се следва, за да извърши
действие по служба.
Присъдата е влязла
в сила на 07.10.2015г.
На 17.07.2008г. в
рамките на образуваното досъдебно производство пр.№4-2660/2008г. на СГП ответницата А.М.Ц. предала на
разследващите намиращите се в дома й пари. В протокол за опис и изземване и
протокол за доброволно предаване от 17.07.2008г. паричните банкноти са подробно
описани и сборът от стойностите им формира 93 000 лева, 3 270 щатски долара и
28 900 евро. По
делото няма данни дали иззетите от ответницата пари са били предмет на
обезпечителна мярка „запор“ – решение №175/07.08.2008г. на КУИППД за внасяне на
искане по чл.22 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ във вр. с чл.390 от ГПК. Въз основа на определение от 18.09.2008г. по
ч.н.д.№СП348/2008г. на СГС парите били върнати на ответницата – протокол от
02.10.2008г. Няма данни същите да са налични понастоящем – във фактическо
държане на ответницата или внесени като стойност по сметка в банка.
Ответницата А.М.Ц. е била в
граждански брак с В.Е.Ц.; бракът е сключен на ***г. и е прекратен с решение №***.
по гр.д.№***. на БРС, влязло в сила на 13.06.2003г. Двамата имат син А.В.Ц.,
роден на ***г. След прекратяване на брака между родителите синът живял с
майката. Със заповед №1041/09.05.2006г. на органа по настойничество и
попечителство при Община – Перник, А.М.Ц. била назначена за настойник на Й.В.В.–
дете на починалата сестра на ответницата, заживяло с нея в едно домакинство.
Във връзка с твърдяното от
нея, че намерените на 17.07.2008г. в дома й пари са резултат на спестявания, в
първото по делото съдебно заседание ответницата е конкретизирала, че формирането
им е започнало от 25.05.1991г. – когато ответницата и бившият й съпруг
започнали работа и сами поели издръжката на семейството си /преди това били
студенти, стажант – юристи и преимуществено на издръжка на родителите си/.
Между страните не
са спорни следните доходи, получени в периода 25.05.1991г. – 31.12.2008г.:
- сумата
55 000 лева, дарена през 2004г. от бащата на ответницата;
- сумата
83 052 лева от продажба през 2004г. от ответницата на недвижим имот в гр.В.,
ул.“***“№36 – 38;
- сумата
29 750 лева, платени от бившия съпруг след прекратяване на брака за
издръжки на детето А. до навършване на
пълнолетието му;
- сумата 4 484.10
лева, получени пенсии на племенницата Й.за периода от назначаването на
ответницата за настойник на 09.05.2006г.;
- сумата 1 500
лева от продажба през 2006г. от ответницата на лек автомобил „***“ с рег.№***;
- сумата 800 лева,
изплатено на ответницата през 2005г. застрахователно обезщетение;
- сумата
127 128.95 лева, получен от ответницата през 2004г. ипотечен кредит от
банка.
Със заключение на
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице въз основа на анализ
на събраните по делото писмени доказателства, са установени доходите на
ответницата и бившия й съпруг за периода от 25.05.1991г. до 31.12.2008г. /за
него до прекратяване на брака/. Заключението е изготвено при съобразяване на
настъпилата в течение на периода деноминация на лева, както и са приспаднати
задължителните установени от закона удръжки за данък върху доходите, социално и
здравно осигуряване.
Установява се, че в
целия посочен период ответницата е получила трудови възнаграждения и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск общо в размер на 160 613.53
лева, пари за облекло общо в размер на 5 364.49 лева, пари и ваучери за
храна общо в размер на 441.68 лева, както и обезщетения за временна
нетрудоспособност общо в размер на 4 098.69 лева.
За бившия съпруг на
ответницата вещото лице е дало заключение за получени от него доходи от трудово
възнаграждение в размер на 28.45 лева и от упражняване на адвокатска професия
общо в размер на 98 683.45 лева. В сбора на доходите на бившия съпруг от
адвокатска професия вещото лице не е включило доход, получен през 1996г. Това е
така, защото първоначално представената по делото данъчна декларация на В.Е.Ц.
за доходите му през 1996г. е била непълна. След представянето на декларацията в
цялост е видно, че през 1996г. В.Е.Ц. е получил доходи в размер на 301 800
лева /неденоминирани/ или това са 301.80 лева /деноминирани/. Доходите на
бившия съпруг от упражняването на свободна професия за всяка една от годините
са формирани от вещото лице, без приспадане на суми за нормативно определените
разходи за дейността /30%, 35%/. Възражението по този повод на процесуалния
представител на ищеца е неоснователно. Нормативно определените разходи за
дейността са величина, въведена от закона за целите на данъчното облагане; те
не са реален разход, който наистина намалява приходите от свободната професия точно
с този установен от закона процент и води до съответно действително намаляване
на получения /чист, нетен/ доход. Може да се предположи, че упражняването на
свободната професия е свързано и с разходи, но извън данъчното облагане няма
основание да се счете, че разходът е именно посоченият процент от приходите, и
на тази база да се преизчисли действително полученият доход. Със сигурност приходите
от дейността намаляват със задълженията за осигуровки и за данък върху доходите,
но, ако ищецът е считал, че приходите на бившия съпруг на ответницата са
намалели и с разходи за адвокатската му дейност, то е трябвало да ги докаже
конкретно. При липсата на такива доказателства, следва да се приеме посоченият
от вещото лице доход, получен от бившия съпруг на ответницата от адвокатска
професия, формиран с приспадане от декларираните от него приходи от дейността
на задълженията за данък върху доходите и за осигуровки – 98 683.45 лева.
Ответницата твърди
получаването на доход в размер на 7 500 лева през 2005г. – платени от
бившия й съпруг за продажбата на притежаваната от нея 1/2 идеална част от лекия
автомобил „***“ /притежаван след прекратяване на брака им в съсобственост/. За
установяване на твърдяното е разпитан бившият съпруг на ответницата, свидетелят
В.Е.Ц.. От показанията му се потвърждава, че след развода автомобилът останал
при него, но не и, че е платил на ответницата 7 500 лева. Свидетелят
помни, че имало някакви плащания, свързани с уговорки и за детето, но не дава
никакви конкретни сведения.
Ответницата твърди
и получаването на 55 000 евро на 01.05.2008г. – платено в брой капаро по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на същата
дата между нея и бившия й съпруг, като продавачи, и нейния вуйчо И.П.Г., като
купувач. Свидетелят И.П.Г. /вуйчо на ответницата/ и свидетелят В.Е.Ц. са дали
подробни показания за сключването на договора – дата, място, механизъм на
уговаряне, набавяне на средствата за капарото от вуйчото, плащането в брой,
причините и мотивите на всеки един от
тримата за сключването на договора. Показанията на свидетелите кореспондират
помежду си и с твърдяното от ответницата, което, ведно с родствените и семейни връзки
/между ответницата, свидетелите, сина А., племенницата Й./, прави логично и
житейски обосновано твърдяното от ответницата и изнесено от свидетелите. Същите
тези връзки обаче възпрепятстват изнесеното от свидетелите да се възприеме безрезервно,
след като не е подкрепено с други доказателства. Във всеки случай писменият
предварителен договор за покупко-продажба на имота с дата 01.05.2008г.,
подписан от ответницата и двамата свидетели, не съставлява такова
доказателство. Той е представен за първи път на 01.08.2008г. по досъдебното
производство /т.1 л.83 и сл. от делото/ и по правилото на чл.181 от ГПК няма
достоверна дата от преди този момент.
По тези съображения
получаването от ответницата на горните две суми не е доказано. Също не е доказано
твърдяното от нея получаване на парични средства по наследство от нейната майка
и от продажба на лек автомобил „**“ /притежаван от преди 1991г./.
Следователно
доказаните доходи на ответницата и съпруга й /докато са били в брак/ за периода
25.05.1991г. – 31.12.2008г. възлизат на общо 570 945.34 лева
Между страните не
са спорни и от заключението на икономическата експертиза се установяват
следните разходи, направени от ответницата в периода 25.05.1991г. –
31.12.2008г.:
- сумата
64 877.76 лева за издръжка на семейството – съобразен е променящият се
брой на членовете в годините /трима, двама, трима/, както и настъпилата в
периода деноминация на лева;
- сумата
132 162.69 лева, разходи на ответницата през 2004г. – 2008г. за погасяване
на банков кредит;
- сумата 2 378
лева, заплатени през 2002г. за придобиването от ответницата и бившия й съпруг по
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег.№**;
- сумата
21 624.66 лева, сбор от платени от ответницата в периода 25.10.2005г. –
31.12.2008г. вноски по договор за финансов лизинг на лек автомобил „**“ с рег.№**;
- сумата
138 701 лева за закупуването от ответницата на 23.09.2004г. на апартамент
№18 и апартамент №17 в гр.В., ул.“**“№18 – нотариален акт на л.145.
Не е спорно, че
през 1998г. ответницата и бившият й съпруг придобили по договор за
покупко-продажба лек автомобил „*** 75“ с рег.№***. Съгласно посоченото от
ищеца в исковата молба, поддържано от него и после в хода на производството /до
изслушване на икономическата експертиза/, автомобилът е придобит за сумата
1 800 лева /неденоминирани/. След изслушване на икономическата експертиза,
изготвена въз основа на така посочения от ищеца размер на разхода за
придобиването на този автомобил, процесуалният му представител е въвел
твърдение, че в действителност разходът за придобиване на автомобила бил
по-висок. Твърдението е основано на писменото доказателство в т.1 на л.162 от
делото, съставляващо, според ищеца, митническа декларация за вноса на
автомобила; според ищеца, в декларацията била вписана митническата стойност на
автомобила - 6 000 000 лева, мито - 232 158 лева, ДДС -
1 321 946 лева, което означавало, че действителната стойност на
автомобила била над 7 000 000 лева. Видно е, че документът в т.1 на
л.162 от делото, на който се позовава ищецът, е твърде нечетлив. С
категоричност обаче в него не фигурира лек автомобил „***“. Вписани са три
автомобила от други марки; последният е „****“, което /макар и подобно/ не е
равнозначно на „***“. Верно е, че върху първоначалното /изписано на компютър
или пишеща машина/ вписване „****“ е извършен ръкописен текст „***“
„Вярно“ и е поставен подпис. Не е ясно
кой и по какъв повод е поставил ръкописния текст, и не може да се приеме, че
автомобилът „****“, за който е съставен документът, всъщност е автомобилът „***“,
придобит от ответницата и бившия й съпруг – само, защото някой по някаква
причина е допълнително написал неговия регистрационен номер върху документа.
Освен това в таблицата за автомобила „****“ цифрите, които са видими и се
четат, са „60000“ и не може по предположение да се приемат посочените от ищеца
„6000000“. Следва да се отбележи и това, че документът съдържа пет таблици –
първите три съдържат описание на трите автомобила, а четвъртата и петата –
ставки и суми срещу тях. Изписаните в най-долната, пета, таблица ставки и суми
/4% - 232 158 и 22% - 1 327 946/ се свързват от ищеца с
автомобила „****“, но това е необосновано. Такава връзка от съдържанието на
изписванията в таблиците не може да се направи, включително, като се има
предвид и, че автомобилът „****“ е в третата по ред таблица, а таблиците за
ставки и суми са само две. По тези съображения съдът счита, че изводи за
размера на разходите на ответницата и бившия й съпруг за придобиването на
автомобила „***“ не могат да се правят от документа в т.1 на л.162 т.1.
Документът е представен от ищеца още с исковата молба. Въпреки него, в исковата
молба ищецът е посочил, че разходът на ответницата и съпруга й за придобиването
на този автомобил е 1 800 лева, което, като се има предвид изложеното,
следва да се възприеме.
Не е спорно, че с
договор от 31.10.2002г., сключен с нотариален акт №* т.5 рег.№* д.№802/2002г.,
съпругът /тогава/ на ответницата закупил 1/2 идеална част от недвижим имот в
гр.В., м.“**“, съставлаващ поземлен имот, ведно с едноетажна постройка със
застроена площ 30кв.м., изба и паянтов навес. За установяване на пазарната
стойност на имота към момента на придобиването му по делото са изготвени
първоначална и повторна оценъчна експертиза. Заключенията на двете вещи лица са
напълно съвпадащи и от тях следва да се приеме, че имотът е придобит за
стойност от 8 652 лева.
С договор от
12.09.2003г., сключен с нотариален акт №180 т.2 рег.№6376 д.№361/2003г. на
нотариус с рег.№11 и район на действие ВРС, ответницата закупила правото на
строеж за изграждането на апартамент №10 в строящата се жилищна сграда в гр.В.,
ул.“***“ №36-38, върху дворно място в кв.628 /подробно описано в нотариалния
акт/. Съгласно заключението на вещото лице Н.В. и дадените от нея в съдебни
заседания допълнителни обяснения и уточнения, стойността на придобитото по този
договор от ответницата право на строеж към момента на придобиването била
12 311 лева.
Не е спорно, че при
придобиването на правото на строеж от ответницата, апартаментът е бил изграден
в известна степен, но незавършен; след придобиването са извършени следващи
строително – монтажни работи и довършеният апартамент бил продаден от
ответницата на трето лице /л.143/. При съобразяване на данните по делото за
степента на изграждане на апартамента при придобиване на правото на строеж и
после при отчуждаването, вещото лице Н.В. е дала заключение за размера на
средствата, вложени за довършителните работи. Съгласно заключението и
допълнителните уточнения в съдебно заседание, вложените в довършването на
апартамента средства възлизат на 13 723 лева.
Или общо разходът
за придобиване на имота - апартамент №10
в гр.В., ул.“***“ №36-38, възлиза на 26 034 лева, който размер, установен
въз основа на заключението на посоченото вещо лице, не се оспорва от страните.
Наред с горните,
съгласно заключението на икономическата експертиза, в периода 25.05.1991г. –
31.12.2008г. ответницата и бившият й съпруг са сторили разходи в размер на
4 390 лева общо – за плащане на местни данъци и такси, и застраховки.
От представените по
делото писмени доказателства /т.6 л.237 и л.238/ се установява, че единственото
твърдяно от ищеца пътуване на ответницата в чужбина съставлява служебна
командировка, за която разходите не са били за сметка на командированата.
Следователно
доказаните разходи на ответницата и съпруга й /докато са били в брак/ за
периода 25.05.1991г. – 31.12.2008г. възлизат на общо 398 823.33 лева.
Както се установи
по-горе, доходите на ответницата /и съпруга й докато са били в брак/ за периода
25.05.1991г. – 31.12.2008г. възлизат на размер от 570 945.34 лева.
Разходите за същия период са в размер на 398 823.33 лева - следователно доходите
надхвърлят разходите със 172 122 лева. Вещото лице, извършило
икономическата експертиза, е анализирало приходите и разходите на ответницата
/и съпруга й, докато са били в брак/ по години. Установява се от заключението
му, че във всяка една от изследваните години доходите на ответницата са
надхвърляли разходите, т.е. разликата помежду им винаги е била положителна величина.
Макар съдът да не
го споделя, намира за необходимо да отбележи, че, ако все пак се възприеме
виждането на ищеца и доходите от адвокатска професия на бившия съпруг на
ответницата се преизчислят с приспадане на суми и за разходи в размер на
нормативно признатите за данъчни цели, то в такъв случай общият размер на
всички доходи за посочения период би възлязъл на 531 979 лева. Това е със
133 155.92 лева повече от всички разходи за периода.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.4 ал.1 във
вр. с чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ отнема се имущество със значителна стойност,
за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от
престъпна дейност от вида на визираните в закона, като основателно
предположение може да се направи тогава, когато не е установен законен източник
за придобиването.
В настоящия спор за
претендираното отнемане е налице само предвидената в разпоредбата на закона
престъпна дейност, осъществена от ответницата – осъдена за престъпление в
обхвата на чл.3 ал.1 т.19 от ЗОПДИППД /отм./.
Няма основание да
се предположи, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от
ответницата от престъпната й дейност. Иска се отнемане на равностойността на
парите, иззети от дома на ответницата на 17.07.2008г. Както обаче се установи
по-горе, от предходни периоди ответницата е имала доходи, надхвърлящи разходите
й със 172 122 лева. Тази нетна стойност на доходи напълно обосновава
твърдяното от нея кумулиране на спестявания, довели до притежанието на
находящите се в дома й на посочената дата пари - 93 000 лева, 3 270 щатски долара и
28 900 евро. За
тези средства съществува законен източник и това изключва предположението за
придобиването им от престъпна дейност.
Верно е, че при възприемане на
твърдяния от ищеца размер на доходите на ответницата в обсъжданите години –
531 979 лева, тяхната нетна стойност след приспадане на обсъдените по-горе
разходи възлиза на 133 155.92 лева. При това положение, за придобиване на парите,
предадени от ответницата на 17.07.2008г., на обща стойност 153 547.99
лева, не достигат 20 392.08 лева. Тази стойност обаче не е значителна по
смисъла на пар.1 т.2 от ДРЗОПДИППД /отм./, което от своя страна също изключва
предположението за придобиването й от престъпна дейност.
Категорично е, че парите в
дома на ответницата на 17.07.2018г., не са свързани по никакъв начин с
конкретното извършено от нея по-рано в същия ден престъпление. Престъплението е
донесло на ответницата облага от точно
10 000 лева, която е различна от парите в дома й. Те нито пряко, нито
косвено произтичат от това конкретно престъпление, за което ответницата е
призната за виновна. Ясно е, че парите от 17.07.2008г. в дома на ответницата са
набрани преди тази дата, но друго извършено от ответницата престъпление, не е
установено по надлежния ред. Заеманата в годините длъжност, безспорно извършеното
престъпно деяние, фактът на съхраняване на парите в дома /вместо в банка/ - в
съвкупност не могат да формират правно обоснован аргумент за извод, че ответницата
е извършвала и друга престъпна дейност по чл.3 ал.1 от закона /освен тази, за
която е осъдена/, от която е придобила парите, по повод които е спорът.
Наред с горното, следва да се
посочи и това, че ищецът не иска отнемане на имуществото, което твърди да е
придобито от престъпна дейност от ответницата – парите, иззети от дома й на
17.07.2008г. Вместо тях ищецът иска от ответницата да се отнеме сума, равняваща
се на тяхната стойност. Парите са заместими потребими вещи, платежно средство,
универсална мярка за стойност и запас от стойност. Те могат да бъдат унищожени
или изразходени /похарчени/. Когато се твърди придобиване на пари от престъпна
дейност, на отнемане подлежат наличните такива /като парични банкноти или като
натрупване по банкова сметка/, ***. Само в хипотезата на чл.4 ал.2 от ЗОПДИППД
/отм./, която в случая не е налице, законът допуска отнемане на равностойността
на придобитото от престъпна дейност имущество. В случая парите, по повод които
е спорът, са върнати на ответницата. Това обаче не е основание вместо
процесните пари от
3 270 щатски долара и 28 900 евро да се отнеме левовата им
равностойност, включително при положение, че, както те, така и намерените пари
от 93 000 лева няма данни да са налични в патримониума на ответницата.
По така изложените съображения
съдът намира предявения иск за неоснователен и като такъв той следва да се
отхвърли.
Съответно на този резултат и
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
разходите за водене на делото. Те се изразяват в платените за вещи лица 760
лева и платените за адвокатска защита 7 500 лева. По повод адвокатското
възнаграждение процесуалният представител на ищеца е възразил по чл.78 ал.5 от ГПК. С оглед разпоредбите на чл.7 ал.2 т.5 и ал.5 от НМРАВ, ответницата не би
могла да плати на адвоката си по-малко от 5 101 лева. На следващо място
споровете за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество по правило са
усложнени от фактическа и правна страна, което обосновава заплащането на по-висок
размер на адвокатско възнаграждение; същевременно в конкретния случай спорът се
е развил сравнително по-облекчено. Като се имат предвид тези обстоятелства,
съдът счита, че за платеното от нея адвокатско възнаграждение на ответницата
следва да се присъди сумата 6 500 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – гр.С., бул.„К.А.Д.” № 8, срещу на А.М.Ц. с ЕГН **********
***, иск по чл.4 от
ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от ответницата в полза на държавата на сумата
153 548 лева, съставляваща стойността на имущество, придобито от
ответницата от престъпна дейност.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията
и отнемане на незаконно придобитото имущество –
гр.С., бул.„К.А.Д.” № 8, да заплати на А.М.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата 760 лева – разноски за вещи лица и сумата 6 500
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: