№ 104
гр. Ловеч, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500030 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.
274 и сл. от ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА).
Производството е образувано по частна жалба от „АГРОПРОДУКТ
С.И“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 3, офис 314, представлявано от управителя Д. П. СТ. и Д.
П. СТ., ЕГН **********, с.Дерманци, общ. Луковит, ул. „Христо Ботев №“ 3
против разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. № 711/2020г. на РС –
Луковит, с което се уважа молбата за незабавно изпълнение
(разпореждането за издаване на изпълнителен лист).
В жалбата се излагат доводи, че след издаване на разпореждането са
настъпили нови факти, които правят вземането неподлещажо на изпълнение.
Твърдят, че вземането не е изискуемо, налице са предпоставките по чл.18,
ал.2 и ал.3 ГПК, с които не следва да се издаде заповед за незабавно
изпълнение (разпореждане за издаване на изпълнителен лист). Представя
слючено споразумение с кредитора от 21.08.2020г., по силата на което
твърди, че кредиторът се задължава да не предприема действия по
принудително събиране на задълженията си по договора за лизинг. Твърди, че
е ипълнил задължението си по договора за лизинг и цитираното споразумение
1
като е направено плащане на 24.08.2020г. в размер на 20 000 лева, като след
тази датата вноските били погасявани. Моли съда да отмени атакуваното
разпореждане като незаконосъобразно и да обезсили разпореждането,
заповедта и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 11/2020г. по описа на
РС – Луковит.
Кредиторът „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***,
гр.София, бул. „Черни връх“ № 32А, ет.6 чрез пълномощник юрк. Г. П.
изразява становище по частната жалба. Първо, счита че същата е
недопустима, тъй като длъжникът не е узнал да издадената заповед по чл.417
ГПК, тъй като същата му се връчва от съдебния изпълнител, а изпълнително
производство не е образувано. При условията на евентуалност счита жалбата
за неоснователна, поради следните съображения: основанията за издаване на
заповед по чл.417 ГПК се преценяват от съда към момента на разглеждане на
заявлението и постановяване на акта. Към момента на подаване на
заявлението договорът за лизинг е бил изтекъл и същият удостоверява
изискуемо вземане. Новонастъпилите обстоятелства не могат със задна дата
да обособят отмяната на същия. Позовава се, че в самата жалба длъжниците
са признали, че вземането е изискуемо. Позовава се на представеното
споразумение, според което не е посочено, че сумите произтичащи от
договора за лизинг, спират да са дължими, а само че лизингодателят се
задължаа да не предприема последващи действия за принудително събиране
на вземанията, докато се изплащат сумите, договорени в споразумението.
Твърди, че лизингодателят има право да пристъпи към принудително
събиране на вземанията, в случай, че длъжниците не изпълнят задълженията
си по споразумението. Твърди, че все още длъжниците не са изпълнили
задълженията си точно. Твърди, че позоваването на разпоредбата по чл.418,
ал.3 ГПК е неотносимо, тъй като вземането е изискуемо, което към момента
на подаване на заявлението и настъпването на изискуемостта не е била
обособена нито от изпълнение на насрещно задължение, нито от
настъпването на друго обстоятелство. Моли да се отхвърли частната жалба
като процесуално недопустима, като при условията на евентуалност като
неоснователна, поради факта, че посочените в нея обстоятелства са правно
ирелеватни по отношение на валидността на разпореждането. Претендира
разноски в размер на 250.00 лева.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ КАТО СЪОБРАЗИ ИЗЛОЖЕНОТО В
2
ЖАЛБАТА, МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
От фактическа страна:
На 13.01.2020г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ***, гр.София, бул. „Черни връх“ № 32А, ет.6 срещу „АГРОПРОДУКТ
С.И“ ЕООД, ЕИК *** и Д.П. С., ЕГН ********** с адреси с.Дерманци, общ.
Луковит, ул. „Христо Ботев“ № 3. В заявлението е претендирано заплащане на
сумата от 21 987.70 евро ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Посочена е банкова сметка, по която
може да се плати. В т.12 от заявлението е упоменато, че вземането произтича
от договор за финансов лизинг № 026356-RF-002 от 21.12.2013г. В
заявлението с твърди кога е сключен договорът, какъв е бил неговият
предмет. Илагат се факти и обстоятелства досежно изменението на договора с
последващите анекси и предаване владението върху вещта. В заявлението се
твърди, че след заплащането на вноскита до 01.08.2019г., лизингополучателят
е спрял плащането на лизинговите вноски и разноските по застраховането на
вещта, което представлявало неизпълнение на договора. Към момента на
предявяване на вземането не са платени лизинговни вноски съответно: вноска
№ 63 с падеж 01.09.2019г. в размер на 3809.24 евро, вноска № 64 с падеж
01.10.2019г. в размер на 3808.10 евро, вноска № 65 с падеж 01.11.2019г. в
размер на 3806.96 евро, 1 бр. вноска за застраховка „каско“ в размер на 413.74
евро с подеж от 28.09.2019г., както и остатъчна стойност на вещта в размер на
10 140.66 евро с падеж на 11.11.2019г. твърди, че към момента на подаване на
заявлението падежите са настъпили, поради което вземането е изискуемо.
Претендира се разноски в заповедното производство, а именно: 859.74 лева,
представляващи заплатена държавна такса и 350 лева, юрисконсултско
възнаграждение. Към заявлението е приложил договорите и анексите към тях
с нотариална заверка на подписите. Позовава се на изпълнително основание
по чл.417, т.3 ГПК. Моли съда да издаде заповед за незъбавно изпълнение и
изпълнителен лист. Към заявлението прилага в оригинал и заверени копия от
изпълнителните основания, справки от ТР, описаните погоре документи,
пълномощно и документ за внесена държавна такса.Заявлението е направено
с декларация, че предоставената информация е вярна.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 11/2020г. по описа РС – Луковит.
3
С разпореждане № 47/15.01.2020г. от закрито заседание, съдът е констатирал,
че представените документи са редовни от външна страна, съдържат
нотариална зоверка на подписите, установяват изискуемо вземане. Затова на
основание чл.417, т.3 вр. чл.418, ал.2 ГПК съдът е разпоредил да се издаде в
ползва на заявителя Заповед за изпълнение, на която съдът допуска незабавно
изпълнение. Издал е разпореждане за издаване на изпълнителен лист, за което
да се направи бележка върху приложените документи – договори и анекси
(л.4-5 от първоинстанционното дело).
Изпратено е съобщение до РЛБГ, с което е връчена заповед за
изпълнение по чл.418 ГПК и препис от разпореждане от 15.01.2020г. по
ч.гр.д. № 11/2020г. по описа на РС – Луковит. Няма данни заявителят кога е
получи заповедта (л.26 от първоинстанционното дело).
На 21.08.2020г. между РЛБГ, лизингополучателя („АГРОПРОДУКТ
С.И“ ЕООД), солидарният съдлъжник (Д. П. СТ.) и трито лице
„СТИЛИМПРЕС“ ООД (ПРИОБРЕТАТЕЛ), ЕИК *********, с. „Дерманци“,
общ. Луковит, ул. „Христо Ботев“ №3, е сключено споразумение. С него
страните си уреждат отношенията по договора за финансов лизинг. Страните
се съгласяват РБЛГ да прехвърли на приобретателя собствеността върху
вещите по Договор за финансов лизинг № 026356-RF-002 от 21.12.2013г.,
след пълно плащане на задълженията, което трябва да се извърши както
следва: 20 000 лева при подписване на споразумението и до 31.10.2020г. –
всички останали задължения по договора за лизинг. Страните са се
уговорили, че спораземението влиза в сила при заплащане на сумата от 20 000
лева до 3 дни от подписване на споразумението и РЛБГ се задължава да не
предприема действия по принудително събиране на задълженията си
подоговор за лизинг. Съгласно чл.4, ал.4 от споразумението страните са се
уговорили, ако лизингополучателят или приобретателят не заплатят някоя от
уговорените в споразумението РЛБГ има право да предприеме действия по
принудително събиране на задълженията си посредством издадените й от РС
– Луковит 2 броя изпълнителни листове. Съгласно чл.10 от споразумението
след заплащането на уговорените суми и прехвърляне на вещите, договорът
по лизинг се прекратява (л.44 от първоинстанционното дело и л.17 от
настоящото дело).
На 25.08.2021г. са внесени възражения по чл.414 ГПК с вх.№
4
260772/25.08.2021г. и вх.№ 260774/25.08.2021г. в РС – Луковит от
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. СТ., с които възразяват срещу
дължимостта на заповедната сума като се позовават на сключеното
споразумение от 21.08.2020г. Правят възражение, че РЛБГ се е отказал от
правото си да предприема действият по принудително събиране на
задължениято си по договора за лизинт, както, че са заплащали парични суми
по този договор. Представят доказателства (л.39-48 от
първоинстанционното дело).
На 25.08.2021г. е подадена частна жалба с вх. 260773/25.08.2021г. от
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. СТ. против разпореждане №
47/15.01.2020г. за издаване на заповед за незабано изпълнение по ч.гр.д. №
11/2020г. (л.11 от настоящото дело).
С разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. № 11/2020г. по описа на РС
– Луковит е изискана информация от заявителят РЛБГ при кой ДСИ или ЧСИ
е изпълнителния лист по делото (л.49 от първоинстанционното дело).
На 11.10.2021г. е постъпила молба с вх.№ 260894/11.10.2021г. от
„РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , с което уведомява съда, че
към онзи момент „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е
образувало и не е взискател по изпълнително производство при ДСИ или
ЧСИ за събиране на присъдените с издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист суми (л.50 от първоинстанционното
дело).
От права страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.419
ГПК).
Жалбата е подадена от легимирани страни, солидарни съдлъжници
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. СТ.. Жалбата съдържа всички
необходими ревизити и приложения на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр.
чл.260-261 ГПК.
Внесена е авансово дължимата такса в размер на 25.00 лева (л.10 от
настоящото дело и л.46 от първоинстанционното дело).
Съгласно чл.419 ГПК срокът за обжалване на разпореждането за
5
незабавно изпълнение е едномесечен от връчване на заповедта за изпълнение,
като заедно с нея се подава и възражение по чл.414 ГПК.
Към материалите по делото са налични възражения от двамата
съдлъжници, поради което изисканата процесуална предпоставка за надлежно
упражняване правото на жалба по чл.419 ГПК е изпълнено.
Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за
издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител От този
момент започва да тече преклузивния срок по чл.419, ал.1 ГПК. Разпоредбата
по чл.419, ал.1 ГПК е императивна и не може да се дерогира с думата
узнаване. Ирелевантно е кога длъжникът е научил за издадената заповед за
незабавно изпълнение. От значение е момента на връчване й на него. По
делото не е установено да е образувано изпълнително дело, поради което
заповедта все още не е връчена и не е започнал да тече срокът по чл.419, ал.1
ГПК. Но същото не може да бъде основание да се влоши процесуалното
положение на длъжника, който счита, че издаденият съдебен акт накърнява
негови законни права и интересни. Ето защо, макар и не връчена заповедта,
няма образувано изпълнително дело, частната жалба срещу заповедта за
незабавно изпълнение винаги ще бъде подадена в преклузивния срок. На това
основание възраженията на заявителят РЛБГ, съдът отхвърли като
неоснователни.
Направена е проверка за аткутално състояние по ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ПО ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ
Предмет на въззивен контрол е разпореждане № 47/15.01.2020г. по
ч.гр.д. № 11/2020г. на РС – Луковит, с което и издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по заявление по чл.417, т.3 ГПК за сумата от
21 978.70 евро.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
6
валидността на първоинстанционното разпореждане, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 и чл.417
ГПК). Разпореждането е допустимо, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното
разпореждане следва да се потвърди изцяло.
За да бъде постановено издаването на изпълнителен лист по чл. 418
ГПК, е необходимо наличието на двете кумулативно изискуеми условия,
установени в чл. 418, ал. 2 и 3 ГПК, т. нар. несъдебно изпълнително
основание (посочен в чл. 417 ГПК документ), удостоверяващо т. нар.
изпълняемо право - неудовлетворено изискуемо и ликвидно
материалноправно притезание на заявителя срещу длъжника. За да бъде
допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, необходимо е
документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна
страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т. е. вземане,
което е изискуемо.
Съгласно чл.419, ал.3 ГПК съдът отменя разпореждането за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, когато документът по чл.417 не е редовен
от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника (чл.418, ал.2, изр.1 ГПК). Съдът следва да провери дали
изискуместта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно
задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ (чл.418, ал.3
ГПК).
Представен е договор за финансов лизинг, споразумение към него,
които съдържат нотарилна заверка на подписите. Същите отговарят на чл.417,
т.3 ГПК. Легитимацията на страните в процеса съотвества на легитимацията
7
на страните по договорите. Документите са представени в оригинал. Падежът
на последната вноска по договора за лизинг е на 11.11.2019 г., а за каското
28.09.2019 г. Датата на подаване на заявлението 13.01.2020г., поради което
вземането е с настъпил падеж, поради което е изискуемо.
По отношение на чл.418, ал.3 ГПК съдът намира, че не са налице
предпоставки за прилагането му. В процесният случай изискуемостта на
вземането е обвързано от настъпване от определен от страните срок – падеж
на погасителните вноски, а не от насрещно изпълнение на задължение, което
да обуслове възражения за заддържане или прихвъщане. В договора за
финансов лизинг и споразумениетя към него, не е уговорено задължението за
заплащане на лизинговите вноски да бъдат обвързани от задължение на
лизингодателя или да са определени от бъдещо събитие, изпълнимо от
лизингополучателя или неговия съдлъжник. На общо основание чл.84, ал.1
ЗЗД, когато задължението е на определен ден, длъжникът изпада в забава от
изтичане на този ден. На това основание възражението на жалбоподателите е
неоснователно.
По отношение на възражението в частната жалба, че при заплащане на
сума от 20 000 лева до три дни от подписване на споразумението от
21.08.2020, заявителят РЛБГ се задължава да не предприема действия по
принудително събиране на задълженията си по договора за лизинг, съдът
намира, че то е неоснователно.
Първо с това споразумение страните извършват цесия (чл.99 ЗЗД), с
която с правата на бъдещ собственик на лизинговата вещ не е
лизингополучателят „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, а трето лице
„СТИЛИМПРЕС“ ООД, който ще се ползва с правата на страна по договор за
лизинг.
Второ, със споразумението страните са договорят, че сумите по
договора за лизинг ще се дължат и от „СТИЛИМПРЕС“ ООД, поради което
по своята правна същност е налице договор за встъпване в дълг (чл.101 ЗЗД).
Съгласно чл.4 чл.10 от споразумението РЛБГ желае да получи сумите по
договора за лизинг без значение от кое от трите лица – лизингополучател
(„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД), солидарен съдлъжник (Д. П. СТ.) или
третото встъпило в дълг лице („СТИЛИМПРЕС“ ООД). Споразумението е
подписано от кредитора, налице е предпоставката по чл.101 ЗЗД. Ето защо и
8
третото лице „СТИЛИМПРЕС“ ООД (ПРИОБРЕТАТЕЛ) придобива
качеството на солидарен длъжник по договора за лизинг.
Представено е доказателство за плащане на сумата от 20 000 лева в
срок, съгласно чл.4, ал.1 от споразумението. Ето защо на основание чл.4, ал.2
споразумението влиза в сила. Съдът се солидализира, че съгласно чл.4, ал.2,
пр.2 от споразумението РЛБГ се задължава да не предприема действия по
принудително събиране на задълженията по договора, след заплащане на тази
сума. Очевидна е волята на страните да уредят отношенията си извънсъдебно,
след издаване на заповедта за изпълнение, но преди образуване на
изпълнителното производство. Ето защо цитираното споразумение има
характеристиката на спогодба по чл.365 ЗЗД. По принудително събиране на
задължения се разбира всеки изпълнителен способ, а именно всяко действия
което се развива в изпълнителня процес (Част ПЕТА ГПК). В този смисъл
цитираното предложение 2 на чл.4, ал.2 от представеното споразумение не
представлява нищо друго освен отказ от кредитора (РЛБГ) да се откаже от
принудително изпълнение, докато солидарните съдлъжници плащат. В този
смисъл е и текста на чл.4, ал.4 от споразумението, според което ако
лизингополучателят или приобретателят не заплатят уговорените вноски,
РЛБГ има право да предприеме действия по принудително събиране, въз
основа на по-рано издадени 2 броя изпълнителни листове. В този смисъл на
основание чл.20 ЗЗД, страните са знаели за издадената заповед за изпълнение,
но са уговорили, че кредиторът няма да се търси правата принудително,
докато има постъпващи доброволни плащани. Налице е извънсъдебно
признаване на задължението от солидарните съдлъжници. На правен език
фактическото действия по чл.4 от споразумението се квалифицира като отказ
от процесуалното право на РЛБГ да започне изпълнително дело, докато има
доброволно плащане от длъжниците. Същото е нищожно, поради факта, че
отказът от процесуални права се прави пред съдебния или изпълнителен
орган, а всяко предварително отказване от тях е недопустимо. Недопустимо е
кредиторът да се откаже от правото на иск, в случай от право на
принудително изпълнение, преди същото да е започнало. Обратното,
възможен е отказ от относително материално право на неговия титуляр -
може да се откаже от възможността за принудителното му осъществяване
(превръщането на правото в естествено, погасяване на принудата) или от
самото право въобще (прекратяване на правото по смисъла на чл.108 ЗЗД).
9
Възможен е и последователен отказ – първо, от правото на принудително
осъществяване (погасяване на правото за принуда), след което – и от правото
въобще (прекратяване на материалното правоотношение). А отказът от
възможността за принудително изпълнение (което всъщност представлява
отказ от процесуално право с адресат съответния компетентен държавен
орган) следва да се осъществи в рамките на висящ съдебен или изпълнителен
процес, като има действие отново в пределите на силата на присъденото
нещо. Възможно е отказ от принудително осъществяване на материалното
право, но не и отказ от правото на принудително изпълнение (образуване на
изпълнително дело, което е отказ от иск). В този смисъл т.6 от
Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г.,
ОСГТК
В полза на кредитора остава алтернативните възможности – да чака
доброволното изпълнение, което е сурогат на последващото принудително.
Издаденият изпълнителен лист е една възможност, която е предоставена на
кредитора да осъществи притезанието си. По негова воля се осъществява
започване, спиране и прекратяване на изпълнителното дело. Необразуването
на изпълнително дело при наличието на заповед за незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист, не води до загубаване на процесуално права, а
само до погасяване на материалното право. В този смисъл, възражението на
жалбоподателите, че РЛБГ няма право да предприеме действия по
принудително изпълнение е неоснователно, неотносимо към спора. Няма
доказателства да е РЛБГ да е взискател, а жалбоподателите да са длъжници в
изпълнително дело.
Напълно вярно, че жалбподателите са изпълнили част от дълга си в
размер на 36 000 лева, при налично главно задължение от 21 978.70 евро
(42 986.60 лева при фиксинга на БНБ 1.95583) и 1 207.74 лева, разноски по
заповедното производство. За направеното частично погасяване на дълга
длъжникът може да се брани чрез възражение по исковия процес по чл.422,
чрез иска по чл.424 ГПК, чрез отрицателен установителен иск в общо исково
производство, чрез иска по чл.439 ГПК в изпълнителния процес или чрез
възражение до съдебния изпълнител за направено частично плащане, преди
образуване на изпълнителното дело. Но съществуване на вземането или
неговата недължимост в размера на издадената заповед за изпълнение не е
предмет на изследване в производството по чл.419 ГПК. Освен това
10
кредиторът може да не упражни правото си на предприеме принудително
изпълнение за цялата сума в изпълнителния лист, а само за една част.
Ето защо обжалваното разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. №
711/2020г. на РС – Луковит, с което се уважа молбата за незабавно
изпълнение , следва да се потвърди изцяло като правилно, на основание
чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
По разноските
Съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР 4 от
18.04.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ето защо
настоящият състав не следва да се произнесе по дължимостта на разноски в
това производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. №
711/2020г. на РС – Луковит, с което се уважа молбата за незабавно
изпълнение, като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11