Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 21.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и
прокурор П.Вълчев при ОП-Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД
№ 215 по описа за 2022г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от Г.Д.Ч., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 366 от 11.11.2022г., постановено
по АНД № 1340/2022г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден
Електронен фиш серия „К” № ***, издаден от
ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение
на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и
допълнително становище от 03.02.2023г. се сочи, че решението е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди се, че решението съдържа мотиви относно друго лице-
жалбоподател. Не били съобразени доводите на жалбоподателя относно липсата на
доказателства за вида на техническото средство за контрол на скоростта и дали същото
е годно и сертифицирано. Не били спазени изискванията за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, понеже липсвали
реквизити в съставения протокол по чл.10 от Наредбата. Въз основа на тези
допуснати процесуални нарушения се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е
постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено, както и
потвърдения с него ЕФ. В открито съдебно заседание не се явява представител на
жалбоподателя. Представя се становище, с което се поддържа жалбата и се
претендират деловодни разноски, но без доказателства за сторени такива.
Ответникът по касация-
ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок. Изпраща
представител в открито съдебно заседание, който оспорва жалбата и претендира
разноски.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш серия „К” № ***,
издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Г.Ч. е
наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
За
да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е
констатирано административно нарушение извършено на 19.02.2021г. в 15.39 часа в
обл.Шумен, път I- 4 км.253+346, посока на движение към гр.Търговище с АТСС
„ARH CAM S1“, като при максимално допустима скорост– 60км/ч., въведена с пътен
знак В-26 и Заповед №РД-11-39/16.01.2020г. за ВОБД, била засечена скорост
на движение на МПС- лек автомобил “***“ с рег. № ***от 107 км/ч. При
направена справка било установено, че ползвател на автомобила е жалбоподателката
Ч.. За заснетото нарушение, от ОДМВР– гр.Шумен бил издаден електронен фиш
серия „К” № ***, в който при текстовото описание на нарушението са
посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е
въведено ограничението, техническото средство, с което е установено,
разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 107
км/ч., превишението от 47 км/ч., както и отчетена допустимата грешка при
измерването. На жалбоподателя, на основание чл.189 ал.4, във вр. с
чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че
фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно
установени от свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен,
схема на участъка с поставени пътни знаци от Областно Пътно управление- Шумен, както
и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство и
на процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е
приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно
съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят
е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и
е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите, като е събрал всички
относими доказателства, включително от трети лица- Областно Пътно Управление- гр.Шумен
и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е
направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него
решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн.
чл.221 ал.2 от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция констатира твърдяната
грешка в мотивите на решението, изразена в посочването на двама различни
собственици на процесния автомобил в частта относно фактическата обстановка, но
същата е техническа и по никакъв начин не влияе върху елементите на процесното
нарушение, които фигурират в съдебния акт. Грешката подлежи на коригиране по
друг процесуален ред, а не по този за отмяна на решение чрез касационно
обжалване.
Не се установи твърдяната в
касационната жалба липса на мотиви в решението по изложените доводи за годност
на техническото средство. По отношение на вида на същото- мобилно или
стационарно, са налице писмени доказателства по делото, с които жалбоподателят
се е запознал, понеже оспорва реквизитите им, а именно Протокол за проверка, в
който е посочено, че техническото средство е преносима система за контрол на
скоростта. Това е видно и от проложената снимка към ЕФ.
Правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Нарушението е
подробно текстово описано в оспорения акт. Административно-наказващия орган е
приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена- чл.21 ал.2 от ЗДвП, която е препращаща към ал.1 и е наложил санкция в абсолютния размер,
предвиден от законодателя. От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо
средство преносим уред за контрол на скоростта,
заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Номерът на
техническото средство е надлежно посочен в електронния фиш. Лекият
автомобил, ползван от жалбоподателя е отчетливо заснет на снимката, представена
пред въззивния съд, като е посочено точното място на контрол с номенклатура на
пътя, сочеща на вида му, а именно- път I-4 е първокласен път от Републиканската
пътна мрежа на България в Северна България, точен километър и GPS координати на автомобила. Разположението на пътните
знаци, ограничаващи скоростта, се установява от схемата на участъка, приложена на
стр.48 от въззивното дело. С оглед на изложеното,
съдът намира за неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния
фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.,
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието
писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. В
настоящия казус е издаден електронен фиш с всички изискуеми реквизити, поради
което следва да се приеме че е налице официален диспозитивен документ, с който
законодателно е предвидено да се налагат административни наказания. Видно от
Справка за нарушител, приложена на стр. 22-24 от въззивното дело, по отношение
на жалбоподателката са налице 44 бр. влезли в законна сила ЕФ за нарушения на
ограничението на скоростта на движение.
Съгласно т.65 от ДР на
ЗДвП "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол на
Български институт по метрология №81-С-ИСИС/29.10.2020г., от които е видно, че
при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на
метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за
използване на АТСС от 22.21.2021г., рег №869р-1341, придружен с дигитална
снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото на което е поставено мобилното АТСС. В протокола се посочват начален и
краен номер на видеоклип, а не номер на снимка, която представлява извадка от
клипа и освен начало и край на работа, посочени в часове, не следва да фигурира
друго време, както неправилно се сочи в касационната жалба. Няма данни по
делото техническата документация на техническото средство да е била на унгарски
език, съответно неразбираема за служителите на ОД на МВР, каквито твърдения
излага касаторът.
Съгласно
чл.6 ал.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.21 ал.2,
посочен като нарушен в ЕФ, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1 - 90км.ч. извън населено място за
превозно средство от категорията на процесното, това се сигнализира с пътен знак. Съгласно чл.7 от Наредба № 3
от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, за въвеждане
на ВОБД при извършване на СМР в обхвата на пътя се използват самостоятелно или
съчетани помежду им пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други
средства за сигнализиране. Според чл.9 ал.1 пътните знаци за въвеждане на ВОБД отговарят
на изискванията на Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. От схемата е видно, че в посока гр.Шумен на процесния участък към датата
на процесното нарушение е поставен знак В- 26, указващ ограничение от 60км.ч. По
отношение на ограничението на скоростта на 60км.ч. в процесния участък с пътен
знак В- 26 са приобщени безспорни доказателства по делото. Водачът е следвало
да съобрази поведението си именно с пътните знаци и фактическият състав на
нарушението по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е превишаване на разрешената скорост. Обстоятелството
дали и кога е било обявено публична поставянето на техническо средство за
контрол на скоростта не подлежи на установяване по настоящото производство,
понеже жалбоподателят е следвало да съобрази избраната скорост на движение с
поставените пътни знаци. За пълнота следва се посочи, че съдът служебно констатира, че в ежедневна
справка за пътната обстановка за процесния ден- 19.02.2021г. на сайта на МВР е
обявено, че движението по път Търговище– Белокопитово се осъществява с повишено
внимание, като скоростта на движение се ограничава на места във връзка със
строителството на обект АМ „Хемус”.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание 63 ал.1
изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 366 от 11.11.2022г., постановено по ВАНД
№ 1340/2022г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Г.Д.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 21.02.2023г.