Решение по дело №380/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е във връзка с Решение № 1283/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3054/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено Решение № 153/31.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1327/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, поправено с Решение № 361/25.02.2022 г. в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г., потвърден и изменен с Решение № 239/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, по отношение на установените задължения за осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2014 - 2019 г. включително, в общ размер на 3 784,69 лева главница и 2 095,47 лева лихви и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив.

С Решение № 9223/03.10.2023 г., постановено по адм. дело № 3054/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е допусната поправка на техническа неточност в Решение № 1283/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3054/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, като абзац първи от диспозитива на съдебния акт да се чете, както следва: „ОТМЕНЯ Решение № 153/31.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1327/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, поправено с Решение № 361/25.02.2022 г. в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г., потвърден и изменен с Решение № 239/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив“.

С оглед отстранената допусната очевидна фактическа грешка, настоящият съдебен състав приема, че предмет на обжалване в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г., потвърден и изменен с Решение № 239/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в частта относно установените на И.С.Н. в лично качество и като ЕТ с фирма „И.Н. – 69“ задължения за осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2014 - 2019 г. вкл., в общ размер на 4 002,29 лв. главница и 2 095,47 лв. лихви.

Твърди се незаконосъобразност на РА в обжалваната в настоящото производство част и се иска отмяната му от съда. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото молба-становище. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. К. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че оспореният РА № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г. и РАПРА № П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г. са издадени от компетентни органи и в предвидената форма, като не се установяват основания за обявяване на нищожност. При извършване на ревизията не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Спорна в случая е законосъобразността на допълнително установените осигурителни вноски, т.е. материалната законосъобразност на РА. Впрочем в този смисъл са и указанията на ВАС, които са в насока, че при новото разглеждане съдът следва да изясни при необходимост със съдействието на вещото лице, периодите на осигуряване на жалбоподателката в обхвата на ревизията, дължимите, декларираните и внесените задължителни осигурителни вноски в съответствие с осигурителния й доход, като се изложат мотиви относно законосъобразността по основание и размер на определените с решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК задължения за осигурителни вноски.

В хода на извършената на лицето ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, приключила с оспорения РА за 2014 г., е установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи в размер на 7 360,33 лв., като е определена данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на 5 535,03 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 553,50 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 324,07 лв. В тази част РА е влязъл в сила.

Въз основа на установения нов размер на общ осигурителен доход върху който се дължат ЗОВ, а именно 9 208,33 лв. са определени:

- размер на осигурителна вноска за ДОО в размер на 1 105,00 лв., установено е, че са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 236,55 лв. и е определена за довнасяне сума в размер на 868,45 лв., ведно с лихва в размер на 536,21 лв.;

- размер на осигурителна вноска за ДЗПО-УПФ – 460,42 лв., установено е, че са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 92,40 лв. и е определена за довнасяне сума в размер на 368,02 лв., ведно с лихва в размер на 226,16 лв.;

- размер на осигурителна вноска за ЗО – 656,67 лв. (съгласно РД, РА и РАПРА, при положение, че 8 % върху определения нов размер на общ осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ, а именно 9 208,33 лв., е 736,67 лв., установено е, че са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 147,84 лв. (съгласно РД и РА) и в размер на 275,52 лв. (съгласно РАПРА) и е определена за довнасяне сума в размер на 588,83 лв. (съгласно РД), в размер на 508,83 лв. (съгласно РА) и в размер на 381,15 лв. (съгласно РАПРА и решението на контролния орган), ведно с лихва в размер на 240,25 лв.

За да сторят това, ревизиращите органи са приели, че през ревизираната година, в т.ч. и 2014 г. задълженото лице не е представило доказателства за произход на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи, поради което е изведен извод, че то е извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството на самоосигуряващо се лице, върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК и прилежащите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав следва на първо място да съобрази тълкувателно решение № 2/02.02.2020 г. по тълк. дело № 8/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно същото е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства/доходи/, осигурили въпросните разходи. В тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, а такава по делото не е установена. В ТР е посочено също, че върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за 2014 г., а в конкретния случай данъчната администрация не е установила, че недекларираните доходи на жалбоподателката са от трудова дейност.

Или, за 2014 г. жалбоподателката дължи само авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за дейността си като собственик на ЕТ „И.Н. – 69“. Такива не се спори, че се дължат и за останалите ревизирани години, а именно 2015 г. – 2019 г.

От събраните по делото доказателства обаче се установява, в т.ч. и от приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ в хода на настоящото производство, което съдът кредитира, че жалбоподателката е подала данни за осигуряване в декларации обр. 1 и обр. 6 не за целите данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., а за следните периоди:

- за ревизираната 2014 г. – само за м.02.2014 г. – м.05.2014 г. и м.10.2014 г. – м.11.2014 г.;

- за ревизираната 2015 г. - само за м.03.2015 г. – м.06.2015 г. и м.09.2015 г. – м.10.2015 г.;

- за ревизираната 2016 г. - само за м.02.2016 г. – м.06.2016 г. и м.10.2016 г.;

- за ревизираната 2017 г. - само за м.03.2017 г. – м.05.2017 г. и м.10.2017 г. – м.11.2017 г.;

- за ревизираната 2018 г. - само за м.02.2018 г. – м.11.2018 г.;

- за ревизираната 2019 г. - само за м.02.2019 г. – м.12.2019 г.

Съответно върху декларирания общ осигурителен доход за всяка една от ревизираните години (в т.ч. и пропорционално изчислен такъв за месеците с непълен период), а именно: за 2014 г. – в размер на 1 848 лв., за 2015 г. – 2 400 лв., за 2016 г. – 2 240 лв., за 2017 г. – 2 300 лв., за 2018 г. – 5 331,82 лв. и за 2019 г. – 6 160 лв., от ревизираното лице са внесени дължимите авансови вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, както следва:

- за ДОО за 2014 г. в размер на 236,55 лв., за 2015 г. – 307,20 лв., за 2016 г. – 286,72 лв., за 2017 г. – 317,40 лв., за 2018 г. – 713,63 лв. и за 2019 г. – 911,68 лв.;

- за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 92,40 лв., за 2015 г. – 120,00 лв., за 2016 г. – 112,00 лв., за 2017 г. – 115,00 лв., за 2018 г. – 241,09 лв. и за 2019 г. – 308,00 лв.;

- за ЗО за 2014 г. в размер на 147,84 лв., за 2015 г. – 192,00 лв., за 2016 г. – 179,20 лв., за 2017 г. – 184,00 лв., за 2018 г. – 385,75 лв. и за 2019 г. – 492,80 лв.

Установява се също така, че декларираните и внесени от лицето ЗОВ са определени върху установения размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ, който съответства на минималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, в т.ч. и пропорционално изчислен такъв за месеците с непълен период. Като в случая не се спори, че по отношение на останалите периоди, от лицето са подавани декларации за начало и прекъсване на осигуряването и по отношение на тези периоди са внасяни съответните осигурителни вноски, подробно описани в РАПРА.

С оглед на всичко изложено до тук и при съобразяване с разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО (предишна ал. 7), чл. 40 от ЗЗО и чл. 157, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), настоящият съдебен състав намира, че неправилно органите по приходите са определили допълнителни авансови осигурителни вноски върху минималния годишен осигурителен доход по ЗБДОО. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на установените задължения за ЗОВ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно с начислените лихви, което има за последица отмяна на оспорения РА в разглежданата в настоящото производство част.

С оглед изхода от спора, на жалбоподателя са дължат направените разноски, които се констатираха в размер общо на 1 661,61 лв., от които 961,61 лв., съразмерно с уважената част при първоначалното разглеждане на делото и 700 лв. за касационното производство. Като неоснователни приема възраженията за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, наведени пред касационната инстанция от ответника, доколкото материалният интерес на делото пред касационната инстанция е в размер на 6 097,76 лв., като на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждения се явява такова в размер на 634,89 лв., което е близо до договореното и заплатено такова, поради което и не може да се приеме за прекомерно.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г., потвърден и изменен с Решение № 239/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в частта относно установените на И.С.Н. в лично качество и като ЕТ с фирма „И.Н. – 69“ задължения за осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2014 - 2019 г. вкл., в общ размер на 4 002,29 лв. главница и 2 095,47 лв. лихви.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „К. Ал. Д.“ № ** да заплати на И.С.Н., ЕГН ********** в лично качество и като ЕТ с фирма „И.Н. – 69“ с ЕИК *********, сумата от 1 661,61 (хиляда шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и една стотинки) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: