Решение по дело №1/2017 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          №........

 

    гр. Ловеч, 06.08.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети февруари  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 1/2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч против Главна дирекция „Охрана” (ГДО) към Министерството на правосъдието към (МП).  Предявени са три обективно съединени иска за претерпени от него неимуществени вреди. Първият е за сумата от десет хиляди и двеста лева за неимуществени вреди, претърпяни от него вследствие действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица за всички негови конвои от Затвора Ловеч до органите на съдебната власт в гр. Велико Търново за времето от 14.03.2014 г. до момента на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба. Цената на иска е формирана по шестотин лева  за всеки конвой от гр. Ловеч до гр. В. Търново и обратно, минаващ през ареста на Г. Оряховица, като броят им според ищецът е седемнадесет.

Вторият иск е в размер на по две хиляди лева за всяко денонощие престой в болницата в гр. Велико Търново в продължение на няколко седмици със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Третия иск е в размер на хиляда лева със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за това, че е конвоиран заедно с туберкулозно болен на 04.10.2016 г. от Затвора Ловеч до гр. Горна Оряховица.

Исковата молба е оставяна няколко пъти без движение за отстраняване на констатирани нередовности, както и поради смяна на назначените му процесуални представители и са постъпили няколко уточняващи молби от П. и от един от начначените му процесуални представители.

Последната уточняваща молба е подадена от третия назначен му процесуален представител адв. В.Н., в която е посочено, че са предявени два обективно съединени иска срещу ГДО.

Първият е в размер на 10 200 лв. за претърпени неимуществени вреди – безпокойство и стрес, които са последица от конвоиране в периода от 14.03.2014 г. до 21.11.2016 г. , или по 600 лв. за всеки конвой , които са общо 17 за този период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че неимуществените вреди са в разултат от действията на служители от звено Охрана към ГДО към МП, които са извършвали конвой на ищеца в посочения период с автомобил, който не отговаря на нормативните изисквания за превоз на хора и липса на нормални условия в автомоболила за извършване на такъв прелоз (недостатъчно пространство, липса на обезопасителни средства за пътниците и др.). На следващо място  е посочено, че конвоя е извършен от гр. Ловеч до гр. Велико Търново през конвоен арест гр. Горна Оряховица с престой в този арест за продължително време, като е било възможно да се извърши директен конвой от гр. Ловеч до гр. Велико Търново, като по този начин ненужно ищецът е престоял повече от три часа в ареста в гр.Горна Оряховица, докато маршрута е преминавал през гр. В. Търново и е можело този престой да бъде предотвратен.

В уточнителната молба е посочено, че са създадени лоши и нечовешки условия при конвоите на ищеца през посочения период. Изложени са твърдения, че е нарушено задължението при конвоиране на лишени от свобода поставените им  белезници да не им причиняват болки или да спират кръвообращението им.

Вторият иск е срещу ГДО  към МП с искане да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)  сумата от хиляда лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,  представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокойство, стрес, страх от заразяване с животозастрашаващо заболяване в резултат на конвоиране на 04.10.2016 г. на ищеца с туберкулозно болен от Затвора гр. Ловеч до конвоен арест гр. Горна Оряховица. Твърди се, че по този начин е застрашено здравето и живота на ищеца, което му е нанесло безпокойство и стрес от възможността да се разболее. Застрашено е здравето и живота му от непосредствена опасност от заразяване, с което е нанесена психическа травма.

 Предявения от П. иск за претърпени за неимуществени вреди в размер на две хиляди лева обезщетение за всяко денонощие престой в болницата в гр. Велико Търново е отделен от настоящото производство. По него в Административен съд Ловеч е образувано друго и той не е предмет на настоящото съдебно производство.

 

Ответникът по делото – ГДО в представен писмен отговор е изразил становище, че исковата молба е недопустима, тъй като ищецът не е представил, нито посочил доказателства в подкрепа на твърденията си. Оспорва изцяло по основание и размер предявените искове от П. като неоснователни и недоказани.  Посочено е, че ищеца е конвоиран на 04.10.2016 г. на основание Заповед № 772/03.10.2016 г. на Началника на ОЗ Охрана Ловеч от служители на това звено по маршрут от гр. Ловеч, Затвора Ловеч до гр. Велико Търново със специализиран автомобил Тойона Хайес с рег. № *** чрез предаване и приемане на лицето между конвойните наряди по маршрута за конвоиране от началния до крайния адресат на разпореждането (етапно) съобразно чл. 4 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служители на ГДО, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012 г. на Министъра на правосъдието (отм.) Нормативните изисквания, според които се оборудват специалните конвойни автомобили са посочени в чл. 15, ал.4 (приложение 4 ) от посочените правила. Автомобилите, с които е конвоиран ищеца оттоварят на нормативните изисквания и имат издадени необходимите сертификати. Конвоирането се извършва „етапно” и „директно”. С оглед наличните специализирани автомобили в ОЗ „Охрана-Ловеч” основния начин на конвоиране е чрез „етапен” конвой, както е конвоиран ищеца. Посочено е, че ищеща е конвоиран многократно от всички екипи на ОЗ „ Охрана –Ловеч”, като не е изказвал недоволство и предявявал претенции към конвоирането и работата на конвойните служители. Не са регистрирани оплаквания от ищеца спрямо служители от ОЗ „ Охрана –Ловеч”. По отношение на твърденията на ищеца за поставяне на белезници на ръцете и краката са спазени разпоредбите на чл. 17, ал.6, т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служители на ГДО. След завръщането си от конвой, служителите от ОЗ „ Охрана –Ловеч” не са докладвали за оплаквания от П. за стегнати бележници и влошено здравословно състояние.

Относно твърдението на ищеца, че на 04.10.2016 г. е бил конвоиран с туберкулозно болен – лишения от свобода С.Й.М. е посочено, че същия е бил изписан от лечение от СБАЛЛС към Затвора Ловеч и е конвоиран като превод за доизтърпяване на наказанието си в Затвора Варна. Конвой на такива лица се осъществява след издваване на специален медицински документ от болницата на Затвора Ловеч, че лицето може да пътува с други лишени от свобода.

В отговора е отразено, че Етапна конвойна база (ЕКБ) гр.Горна Оряховица е център за разпределение на конвоирани лица от над 12 направления за конвой в цялата страна. Помещенията в базата се почистват всеки ден, Периодично се извършва дезинсекция, дератизация и дезинфекция. Разполага с общ санитарно-хигиенен възел. Изградена е вентилационна система за подаване на свеж въздух. Отоплението е централно на газ. П. е конвоиран за дела в гр. Велико Търново със специализирани автомобили на ГДО от ЕКБ гр. Горна Оряховица до ОС „ИН – следствени арести гр. Велико Търново. Организацията на работа, свързана с конвоиране на лицата от и за  ЕКБ гр. Горна Оряховица е еднаква за всички конвоирани лица в зависимост от оперативната обстановка за конкретния ден. Престояването на ищеца в ЕКБ Горна Оряховица варира от 5 минути до 1 час и 50 минути максимум на ден, като в някои дни дори не е престоявал.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез назначеният му процесуален представител поддържа предявените искове. Представил е писмени бележки по същество на правния спор.

Ответникът по делото – ГДО – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за недоказаност на предявените искове. По делото не са събрани доказателства за бездействие от страна на администрацията, в резултат на които ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Автомобилите, с които се осъществява конвойна дейност отговарят на изискванията  на специалните нормативни актове. Във връзка с твърденията на ищеца, че е бил превозван с лице, болно от тежко заразно заболяване е събрана медицинска документация, че това лице е било лекувано в Ловешкия затвор, било е излекувано и към момента на транспортиране не е било в състояние, непозволяващо неговото транспортиране.

Настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът  П.С.П. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, където е постъпил през 2013 г. В представеното по делото медицинско становище относно неговото здравословно състояние е посочено, че се касае за пациент, който се води на диспансерен учет като психично болен. От първоначалния преглед са установени данни за оперативна интервенция по повод огнестрелна рана в корема, гръдния кош и ляв глутеус. Споделил за предобедуван в миналото Хепатит А. На 18.02.2015 г. е проведен консулт с кардиолог и му е поставена диагноза Хипертонично сърце, за което му е изписано лекарство, което му е давано в продължение на един месец. На 12.03.2015 г. по повод конвоиране е прегледан и са установени високи стойности на АН, но П. е отказал манипулации. На 25.06.2015 г. е консултиран с невролог и му е поставена диагноза левостраннна хемипареза лека степен. Предписано му е лекарство, което ищецът не е приемал по свое усмотрение.

 П.С.П. претендира присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДО във връзка с конвоирането му от Затвора Ловеч през ЕКП Горна Оряховица до гр. Велико Търново за явяване  пред орган на съдебната власт (Апелативен съд Велико Търново) по водено срещу него ВНОХД. Тези обстоятелства се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е предявена исковата молба.

От доказателствата по делото се установява, че ищеца е бил конвоиран от Затвора Ловеч до гр. Велико Търново и обратно през ЕКБ Горна Оряховица  в претендирания от него период общо 20 пъти на следните дати: 24.03.2014 г., 25.09.2014 г., 26.09.2014 г., 02.10.2014 г., 21.11.2014 г., 02.12.2014 г., 13.03.2015 г., 16.03.2015 г., 22.04.2015 г., 24.04.2015 г., 05.05.2015 г., 25.05.2015 г., 19.06.2015 г., 24.06.2015 г., 28.09.2015 г., 01.10.2015 г., 09.11.2015 г., 19.11.2015 г., 04.10.2016 г., 06.10.2016 г. Това е видно от  представената справка от ответника на  л. 228 от делото. В нея е отразено и времето на престой в ЕКБ Горна Оряховица при всяко конвоиране.

 В справката е посочено, че П. е бил конвоиран с автомобили на ГДО със следните регистрационни номера: *** за които са представени от ответника  копия на свидетелствата за регистрация.

Отразено е също, че за периода 14.03.2014 г.- 21.11.2016 г. ищеца е бил конвоиран от служители на ГДО съгласно представени заповеди на  ГДО, с които са определени автомобилите за конвоя, маршрута и  назначения конвоен наряд.

На 04.10.2016 г. ищеца е бил конвоиран с конвоен автомобил „Тойота ХАЙЕС” с рег. № ***съгласно Заповед №З-772/03.10.2016 г. от Затвора Ловеч до ЕКП Горна Оряховица и до Апелативен съд Велико Търново за ВНОХД № 202/2016 г. заедно с още четири лишени от свобода – М.И.М., Д.Н.З., И.Д.Г. и С.Й.М.. С посочената заповед е разпоредено  осъществяване на конвой/организирано етапно преминаване по маршрут от Затвора Ловеч до гр. Велико Търново – ЕКБ Горна Оряховица със СА с ДК №*** и е назначен конвоен наряд в състав от трима служители на ОД/ОЗ „Охрана” Ловеч. Постановено е също така да се проведе инструктаж на конвойния наряд и служителите да спазват Правилата за условията и редът за осъществяване на конвойна дейност, включително мерките за изолация и охрана на служителите на ГДО.

 Процесният автомобил Тойота ХАЙЕС” с рег. № *** е регистриран като специален, което е видно от приложеното свидетелство за регистрация.

По делото като доказателства са приобщени цитираните по-горе документи, както и Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО  ведно с приложенията към тях и заповедта за утвърждаването им. Последните са приложими в случая, тъй като за исковия период не са били утвърждавани правила за конвойна дейност.

По искане на ищеца са разпитани четирима свидетели.

Свидетелят С.Й.М. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Варна. В съдебно заседание той заявява, че през 2015 г. се е разболял за първи път от туберкулоза в Затвора Ловеч и е бил лекуван в болницата към този затвор в продължение на почти една година. Твърди, че когато са го конвоирали от Затвора Ловеч до Затвора Варна е бил излекуван и изписан от болницата на Затвора Ловеч. Дали са му маска за лице, като пояснява, че такава дават на всеки, когато излиза от болницата. В Затвора Варна е бил при другите затворници, а не в болница.

По отношение на конвоирането заедно с ищеца заявява, че не помни нищо, дори не знае с кого е пътувал. Не  може да отговори дали седалките в конвойната кола имат предпазни колани.

Твърди, че на 04.10.2016 г. в етапната база в гр. Горна Оряховица не е било топло, не е било чисто, не може да се сяда, няма вентилация, няма дюшеци по леглата за сядане, пуши се и помещението е било задимено.

Свидетелят Г.В.В. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч. В съдебно заседание заявява, че е бил фактически три години с ищеца в една килия в Затвора Ловеч. Твърди, че П. многократно му се е оплаквал от лошите условия в етапната база в гр. Горна Оряховица. Относно конвоирането на ищеца на 04.10.2016 г. е научил от П. след завръшането му от конвоя. Той му е разказал, че е видял туберкулозно болния преди конвоя и същият е бил с маска на лицето. В конвойния автомобил е махнал маската, кашлял е постоянно, храчел е, плюел е храчки по пода. Ищецът през цялото време е бил с кърпа на устата, тъй като се е опасявал да не се зарази от туберкулоза. Свидетелят посочва, че ищецът се е притеснявал няколко месеца да не развие туберкулоза.

Свидетелят И. Д.Г. заявява в съдебно заседание, че не познава ищеца П.С.П. и никога не е пътувал с него. През 2016 г. е бил конвоиран от Затвора Ловеч до етапната база в гр. Горна Оряховица един път. Според него в конвойния автомобил условията са били лоши, не е имало климатик и достатъчно пространство в автомобила. В разпределителя в Горна Оряховица условията са тежки.

Свидетелят Д.Н.З. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Белене и поради недоброто му здравословно състояние е разпитан по делегация от Районен съд Левски по писмено поставени въпроси от процесуалния представител на ищеца. Свидетелят е заявил, че на 04.10.2016 г. е бил конвоиран от Затвора Ловеч до ЕКБ гр. Горна Оряховица. В конвойния автомобил са били трима-четирима конвоирани, сред които и ищецът, който е питал всеки един как се казва. Според свидетеля ищецът е бил с маска , която е за грип. Не си спомня дали е имало някой, който е бил с кашлица и задух. Той самият не е бил с маска и не може да каже дали другите конвоирани са били с маски. Не си спомня да са били поискани предпазни маски от пътуващите, включително и от ищеца по време на конвоирането. Заявява, че при конвоирането на 04.10.2016 г. в конвойния автомобил не е било студено, а температурата е била нормална. В конвойната кола не е имало въобще предпазни колани за конвоираните лица, тъй като конвойния автомобил е бил по-стар. В конвойния автомобил не е било тясно, имало е нормално място. Самият свидетел е имал болки в кръста и в крака, но не е имало натискания в автомобила. Свидетелят посочва, че автомобила има климатик. Когато е студено пускат топло, а когато е топло пускат студено. В конвойния автомобил има само една пейка под формата на буквата П. Свидетелят не може да си спомни дали е било студено в ЕКБ в гр. Горна Оряховица.  Има две затворнически вишки, в които сядат конвоираните лица се хранят. Има масичка и два стола. В помещенията има вентилация. Свидетелят си спомня, че на прозореца е имало някакъв вентилатор, който е бил пуснат. Не може да си спомни дали е било чисто и колко време е продължил престоя му там. Свидетелят е бил заедно с ищеца в конвойната кола, но не и в етапната база. Не е чувал П. да се оплаква от условията в помещенията в ЕКБ в гр. Горна Оряховица.

По делото е приложена наличната медицинска документация за свидетеля С.Й.М.. В нея е отразено ръкописно от д-р К. - пневмофтизиатър, че М. е лекуван за бел.ТБК в Затворническа болница Ловеч от месец януари до месец септември 2016 г. и в момента е без оплаквания.

В представената епикриза на свидетеля М. от Затвора Ловеч е посочено, че е постъпил на 14.07.2016 г. с диагноза инфилтративно-пневмологична ТБК на белите дробове във фаза на разпадане и е изписан на 21.09.2016 г. с диагноза  инфилтративно-пневмологична ТБК на белите дробове във фаза на разпадане микродеструкции. В заключителната част на епикризата относно хода на заболяванено е отразено, че след получаване на отрицателен резултат от посявка на храчка, двукратно отрицателни директни и културелни резултати от ОББ и отрицателен директен и културелен резултат от НРЛ по туберкулоза на пациента са спряни стрептомицин и пиразинамид. Изписва се с подобрение. Следва да продължи поддържащата фаза на ТСТ с три препарата.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Ищецът  изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч и претендира присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДО във връзка с конвоирането му от Затвора Ловеч през ЕКП Горна Оряховица до г. Велико Търново за явяване  пред Апелативен съд Велико Търново по водено срещу него ВНОХД. Тези обстоятелства се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е предявена исковата молба.

Съгласно чл. 391, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), към Министъра на правосъдието има Главна дирекция „Охрана”, която в съответствие с ал.2 е юридическо лице. Според ал.3, т. 6, тя конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт.

От изложеното може да се направи извод, че в компетентността на ГДО е да конвоира лишени от свобода до органите на съдебната власт и между отделните места за лишаване от свобода, които са затворите (чл.41, ал.1 от ЗИНЗС и чл.16, т.2, б.“и“ от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“). Доколкото предявения иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГДО, следва да се приеме, че са налице  предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и предявената искова молба е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този закон.

В съответствие с  чл. 2, т.3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са регламентирани  с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тези принципи са заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода следва да бъде  само в размера и до вида, предвиден в закона и за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените  от свобода да не търпят ограничения и лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При всеки случай следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията, които  търпят лишените от свобода са адекватни на българското и международното право.

Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

Предметът на делото се определя от  твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Отговорността по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна.

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1. Нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Настъпили вреди за ищеца; 3 Пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент (фактическите основания, причинили вредите) е в тежест на ищеца съобразно изискванията на общия исков процес, а за останалите два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размера на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.

Транспортирането на лишените от свобода от Затвора Ловеч до ЕКП Горна Оряховица, гр. Велико Търново и обратно се извършва от служители на ГДО със специализирани конвойни автомобили. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на 04.10.2016 г. ищеца е конвоиран с конвоен автомобил Тойота ХАЙЕС” с рег. № *** съгласно Заповед №З-772/03.10.2016 г. от Затвора Ловеч до ЕКП Горна Оряховица и до Апелативен съд Велико Търново за ВНОХД № 202/2016 г. заедно с още четири лишени от свобода – М.И.М., Д.Н.З., И.Д.Г. и С.Й.М.. Не е спорно между страните обстоятелството, че в конвойния автомобил не е имало обезопасителни колани.

Твърденията на ищеца са за липса на нормални условия в конвойния автомобил за извъшване на такъв вид превоз – недостатъчно пространство, липсна на обезопасителни средства за пътниците, нарушено задължение при конвоиране на лишени от свобода поставените им белезници да не им причиняват болки или да спират кръвообръщението им. Освен това ищецът е изложил доводи, че конвоя е извършен от гр. Ловеч до гр. Велико Търново през конвоен арест гр. Горна Оряховица с престой в този арест за продължително време, като е било възможно да се извърши директен конвой от гр. Ловеч до гр. Велико Търново, като по този начин ненужно ищецът е престоял повече от три часа в ареста в гр.Горна Оряховица.

Съдът намира, че твърденията са неоснователни.

През исковия период изискванията към специализираните конвойни автомобили за конвоиране на лишени от свобода са регламентирани в Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО.

Съгласно чл.5, ал.1 от тези Правила, конвоирането се извършва със специализирани автомобили. Те се оборудват с необходимите технически, свързочни и помощни средства по изисквания, съгласно Приложение № 4 (чл.15, ал.3 от Правилата). В правилата липсват изисквания в помещението за конвоираните лица да има обезопасителни колани. Такива изисквания не са налични и в приложимото законодателство на Република България, както и в европейското право. Съгласно чл.2, т.1, б.а от Директива на Съвета от 16.12.1991г. относно задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи устройства за деца в превозните средства (91/671/ЕИО), държавите-членки изискват пътниците в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват системи за обезопасяване, с които превозните средства са оборудвани“, т.е. задължението е за МПС, оборудвани с такива колани. Тази разпоредба е транспонирана в българското законодателство с чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Според чл.2 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, наредбата не се прилага за ППС, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Следователно задължението за снабдяване на специалните автомобили с предпазни колани не е въздигнато като законово задължение, защото специалните автомобили подлежат на друг режим. В случая процесният конвоен автомобил не е оборудван с колани за превозваните лишени от свобода, но предвид липсата на такова изискване в нормативни разпоредби, не се установява бездействие на ответника или негови служители.

Твърдението на ищеца за липса на нормални условия в автомоболила за извършване на такъв прелоз (недостатъчно пространство, липса на обезопасителни средства за пътниците и др.) е неоснователно. То се опровергава от представения писмен отговор от ответника, в който е отразено, че автомобилите, с които е конвоиран ищеца оттоварят на нормативните изисквания и имат издадени необходимите сертификати. Твърдението се опровергава и от показанията на разпитания  свидетел Д.Н.З., който е бил конвоиран заедно с ищеца на 04.10.2016 г. от Затвора Ловеч до ЕКБ Горна Оряховица. Той заявява, че на посочената дата в конвойния автомобил не е било студено, а температурата е била нормална.  В автомобила не е било тясно, имало е  нормално място и климатик. Когато е студено пускат топло, а при топло време се пуска студено. Съдът кредитира показанията на този свидетел, защото ги намира за обективни, още повече че самият свидетел е имал болки в кръста и крака, но въпреки това твърди, че в конвойния автомобил е имало нормални условия за конвоираните лица.

Свидетелят С.Й.М. заявява, че не помни нищо, даже не знае с кого е пътувал на 04.10.2016 г. в конвойния автомобил, така че той не може да даде показания за условията в конвойния автомобил.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Д.Г., който твърди, че условията в конвойния автомобил са били лоши, защото той заявява, че не познава ищеца и никога не е пътувал с него. Освен това според показанията му той е бил конвоиран до етапната база в гр. Горна Оряховица само един път през 2016 г. и не е ясно дали конвойния автомобил, с който е бил конвоиран свидетеля е същият, за който се отнася исковата молба или дали изобщо е някой от посочените конвойни автомобили в справката на ответника по делото, с които ищецът е бил конвоиран през исковия период.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.В. за лошите условията в конвойните автомобили, защото той говори по принцип за тези автомобили, а ищеца на 04.10.2016 г. и на останалите дати от исковия период е конвоиран с конкретно посочени автомобили.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че е нарушено задължението при конвоиране на лишени от свобода поставените им  белезници да не им причиняват болки или да спират кръвообращението им.

Съгласно чл. 17, ал.6, т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО, при конвоиране на лица, лишени от свобода, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за срок над 15 години, обвиняеми и подсъдими за тежки престъпления, които подлежат на наказание лишаване от свобода за срок над 15 години, осъдени на доживотен затвор, доживотен затвор без право на замяна, лица, планирали опит за/или осъществили бягства от конвои, затвори, следствени арести и др., задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака.

Няма спор между страните, че ищецът като извършител на тежко престъление попада в тази група лица. В писмения отговор на ищеца е посочено, че са спазени изискванията на чл. 17, ал.6, т.1 от процесните Правила по отношение на поставяне на белезници на ръцете и краката на ищеца. По делото няма доказателства поставените белезници на П. да са му причинили болки или да са спряли кръвообръщението му. Освен това в отговора на ответника е посочено, че ищеца е конвоиран многократно от всички екипи на ОЗ „Охрана” Ловеч, но не е изказвал недоволство и предявявал претенции към конвоирането и работата на конвойните служители. Няма и регистрирани оплаквания от страна на П. спрямо служителите на ОЗ „Охрана” Ловеч.

Съдът намира за неоснователно твърдението на П., че конвоя е извършен от гр. Ловеч до гр. Велико Търново през конвоен арест гр. Горна Оряховица с престой в този арест за продължително време, като е било възможно да се извърши директен конвой от гр. Ловеч до гр. Велико Търново, като по този начин ненужно ищецът е престоял повече от три часа в ареста в гр.Горна Оряховица, докато маршрута е преминавал през гр. В. Търново и е можело този престой да бъде предотвратен.

Съгласно чл. 4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО, в зависимост от начина за осъществяване, конвоирането се извършва: 1. етапно – чрез предаване на конвоираните лица между конвойни наряди по маршрута за конвоиране от началния до крайния адресат на разпореждането/заявката/; 2.директно – когато лицата се конвоират от един и същ наряд в териториално звено или от едно териториално звено до друго.

В случая конвоирането на ищеца е извършено по първия начин – етапно. В писмения отговор на ответника е посочено, че с оглед наличните специализирани автомобили в ОЗ „Охрана” Ловеч, основният начин за конвоиране е чрез етапен конвой, както е бил конвоиран ищеца.

Освен това от ответника е представена справка относно всички извършени конвоирания на П. *** Търново и обратно, както и времетраенето на престоя в ЕКБ гр. Горна Оряховица. Съгласно справката извършените конвои на П. в посочения от него исков период са 20. При осем от конвоите – на 24.03.2014 г., 25.09.2014 г., 26.09.2014 г., 02.10.2014 г., 21.11.2014 г., 16.03.2015 г., 05.05.2015 г., 19.06.2015 г. не е имало изобщо престой в ЕКБ Горна Оряховица на конвоя. На 25.05.2015 г. престоят е бил 5 минути – от 12:40 до 12: 45 часа. В останалите 11 случая престоят на конвоя е бил както следва: 1. на 02.12.2014 г. – от 11:45 до 12:30 часа; 2. на 13.03.2015 г. – от 11:30 до 13:40 часа; 3. на 22.04.2015 г. – от 12:30 до 14:20 часа;  4.на 24.04.2015 г. – от 11:20 до 12: 30 часа; 5. на 24.06.2015 г. – от 12:00 до 13:45 часа; 6. на 28.09.2015 г. – от 12:00 до 13:30 часа; 7. на 01.10. 2015 г. – от11:45 до 12:50 часа; 8. на 09.11.2015 г. – от12:10 до 13:15 часа; 9. на 19.11.2015 г. – от 11:10 до 12:15 часа; 10. на 04.10.2016 г. – от 11:50 до 13:30 часа; 11. на 06.10.2016 г. – от 11:50 до 12:50 часа.

От справката е видно, че твърденията на ищеца, че е престоявал повече от три часа в ЕКБ Горна Оряховица са неоснователни.

По отношение на твърденията на ищеца за лошите условия в ЕКБ гр. Горна Оряховица, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Те се опровергават от писмения отговор на ответника, в който е посочено, че помещенията в ЕКБ гр.Горна Оряховица се почистват всеки ден. Периодично се извършва дезинсекция, дератизация и дезинфекция. Разполага с общ санитарно-хигиенен възел. Изградена е вентилационна система за подаване на свеж въздух. Отоплението е централно на газ. П. е конвоиран за дела в гр. Велико Търново със специализирани автомобили на ГДО от ЕКБ гр. Горна Оряховица до ОС „ИН – следствени арести гр. Велико Търново. Организацията на работа, свързана с конвоиране на лицата от и за  ЕКБ гр. Горна Оряховица е еднаква за всички конвоирани лица в зависимост от оперативната обстановка за конкретния ден. Опровергават се и от показанията на разпитания свидетел Д.Н.З., които съдът кредитира като обективни и отговарящи на писмените доказателства.

Показанията на свидетеля И. Д.Г. не могат да бъдат кредитирани от съдът, тъй като той посочва, че условията в ЕКБ гр. Горна Оряховица са тежки, без да направи уточнения и конкретизация в тази насока.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.В., тъй като същият не е бил сред конвоираните с ищеца лишени от свобода.

Показанията на свидетеля С.Й.М. са в противоречие с писмените доказателства и с показанията на свидетеля Г.. Освен това те се отнасят само за датата 04.10.2016 г., поради което съдът не ги кредитира.

По отношение на втория предявен от П. иск  в размер на хиляда лева със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за това, че е конвоиран заедно с туберкулозно болен на 04.10.2016 г. от Затвора Ловеч до гр. Горна Оряховица, съдът намира, че е неоснователен.

В представения писмен отговор ответника е посочено, че на тази дата ищеца е бил конвоиран от Затвора Ловеч до ЕКБ Горна Оряховица с лишения от свобода С.Й.М.. Същият е бил изписан от лечение от СБАЛЛС към Затвора Ловеч и е конвоиран като превод за доизтърпяване на наказанието си в Затвора Варна. В отговора е отразено, че преди да бъдат приети от конвойния наряд, лишените от свобода са прегледани от лекар – специалист от Затвора Ловеч, като за това са издадени необходимите медицински документи, в които е отразено, че лишените от свобода могат да пътуват с общ конвой. Тези медицински бележки се унищожават след прибиране на лицата в Затвора Ловеч.

По делото е приложена наличната медицинска документация за свидетеля С.Й.М.. В нея е отразено ръкописно от д-р К. - пневмофтизиатър, че М. е лекуван за бел.ТБК в Затворническа болница Ловеч от месец януари до месец септември 2016 г. и в момента е без оплаквания.

В представената епикриза на свидетеля М. от Затвора Ловеч е посочено, че е постъпил на 14.07.2016 г. с диагноза инфилтративно-пневмологична ТБК на белите дробове във фаза на разпадане и е изписан на 21.09.2016 г. с диагноза  инфилтративно-пневмологична ТБК на белите дробове във фаза на разпадане микродеструкции. В заключителната част на епикризата относно хода на заболяваненото е отразено, че след получаване на отрицателен резултат от посявка на храчка, двукратно отрицателни директни и културелни резултати от ОББ и отрицателен директен и културелен резултат от НРЛ по туберкулоза на пациента са спряни стрептомицин и пиразинамид. Изписва се с подобрение. Следва да продължи поддържащата фаза на ТСТ с три препарата.

От изложеното може да се направи извод, че към 04.10.2016 г., когато ищеца е бил конвоиран със свидетеля С.Й.М., последният е бил изписан от Болницата в Затвора Ловеч, което означава, че твърденията на ищеца са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за  незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДО. Не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Не се доказаха по делото незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДО, които да нарушават чл.3 от ЗИНЗС. При това положение не може да има настъпили неимуществени вреди за ищеца, нито пряка и непосредствена причинна връзка между вреди и нарушение.

Предявените два иска от ищеца са неоснователни и недоказани, което налага същите да бъдат отхвърлени.

Изложените доводи от пълномощника на ищеца в представените писмени бележки са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Правната квалификация на предявените искове, дадена от ищеца и неговия процесуален представител не е задължителна за съда, а се определя от твърденията в исковата молба и фактическите обстоятелства по делото.

Искането на пълномощника на ответника в писмения отговор за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Производството по делото е по специалния ред, регламентиран в чл.284 от ЗИНЗС. В ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 АПК.Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.

По изложените съображения, съдът

  

      Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Охрана“  в размер на 10 200 лв. за претърпени неимуществени вреди – безпокойство и стрес, които са последица от конвоиране в периода от 14.03.2014 г. до 21.11.2016 г. , или по 600 лв. за всеки конвой , които са общо 17 за този период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Охрана“ в размер на хиляда лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,  представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокойство, стрес, страх от заразяване с животозастрашаващо заболяване в резултат на конвоиране на 04.10.2016 г. на ищеца с туберкулозно болен от Затвора гр. Ловеч до конвоен арест гр. Горна Оряховица.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Главна дирекция „Охрана” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.

 Препис от него да се изпрати на страните по делото и Окръжна прокуратура Ловеч.

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: