Р
Е Ш Е
Н И Е
№
109
гр. Русе, 06.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 21
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в.гр. дело №69 по
описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЗАД
„Д. Ж. И З.“ АД гр. София е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.
д. №7067/2017г., с което предявените от него против „А. М2“ЕООД-гр.Б., обл.
София евентуално съединени искове с основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр.
3, ал. 2, пр. 2, пр. 3, пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД, чл. 349, ал. 2 от КЗ и чл. 29,
ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения, подробно
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковете, предявени в условия на евентуалност, да бъдат уважени, както и
направените разноски за двете инстанции.
Ответникът
по жалбата не взема становище по основателността на въззивната жалба.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора в законния срок
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното:
Предмет
на делото са искове за прогласяване нищожността на сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на 18.02.2017
г. по отношение на л. а. „Фолксваген Пасат Вариант“ с рег. № ***, на някое от
посочените в исковата молба в условия на евентуалност основания, поради
противоречието му със закона и неговото заобикаляне, поради накърняване на
добрите нрави, поради липса на съгласие и липса на представителна власт за
сключването му, поради липса на предписаната от закона форма, поради липса на
основание, поради неговата привидност при условията на персонална симулация,
поради липса на застрахователен интерес, респ. за унищожаване на същия като
сключен при измама.
Районният
съд е отхвърлил съединените искове като неоснователни, тъй като е приел, че
застрахователният договор е действителен и валидно обвързва страните. Мотивирал
е изводите си за действителност на договора с нормите на Директива 2009/103/ЕО,
която не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на
застрахователя пред третите увредени лица поради ползването на застрахованото
МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице,
различно от това, сключило полицата, тъй като предявяването на исковете било
обосновано с настъпилото в чужбина ПТП с участието на застрахования автомобил,
за да се освободи от евентуалната отговорност пред увредените при ПТП трети
лица.
При
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният съд
установи, че същото е недопустимо в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – за нищожност поради липса на
съгласие с оглед сключването му от мним пълномощник. Съгласно задължителните
указания по приложението на закона, съдържащи се в т.2 на Тълкувателно решение
№ 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността
на договора, сключен от лице без представителна власт, може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договора /мнимо представлявания/ или
неговите универсални правоприемници. Следователно в разглежданата хипотеза
застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск за прогласяване
недействителността на сключен без надлежна представителна власт, респ. извън
пределите на учредената представителна власт за застрахования – ФЛ или ЮЛ,
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поради това и предявеният установителен иск на застрахователя
за прогласяване недействителността на сключения застрахователен договор поради
липса на представителна власт на застрахования, е недопустим /т.2б на ТР№1 от
07.03.2019г. на ОСТК на ВКС по т.д.№1/2018/. На това основание решението в тази
част следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото.
В
останалата част решението, с което исковете са отхвърлени, е валидно, допустимо
и правилно и съответства на задължителните указания по приложението на
материалния закон, съдържащи се в ТР№1/07.03.2019г. на ОСТК на ВКС. При
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил изводите си при
спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон. На
основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на решаващия
съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения,
така и развитите правни доводи и препраща към тях.
Районният
съд правилно е приел, че исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и
3 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, са неоснователни. В жалбата са наведени доводи,
касаещи дейност на ответника по закупуване на леки автомобили на негово име и
предоставянето им на чужди граждани. Законността на тази дейност обаче няма
отношение към валидността на процесния договор за застраховка, който се сключва
задължително по силата на закона. Поради това, сключването му поначало не може
да нарушава закона, ако липсват нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи
застрахователното правоотношение. Евентуални нарушения, свързани с
придобиването на автомобила, не се отразяват на действителността на договора за
застраховка. Следователно, възражението, че застрахователят не е бил наясно с
причините за сключване на процесния застрахователен договор, е несъстоятелно,
както и фактът, че застрахованият не бил собственик на автомобила. Това е така,
защото обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани
с притежанието и/или ползването на МПС. Застраховано лице не е само това, което
сключва договора за застраховка „ГО“, а собственикът, ползвателят и държателят
на МПС, относно което е налице валидно сключен договор, както и всяко друго
лице, което извършва действия по управление (ползване) на това МПС на законно
основание. От значение за изпълнението
на предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а
конкретното превозно средство, спрямо което застраховката разпростира
действието си, ако чрез него са увредени трети лица (в този смисъл – решение №
25 от 24.07.2017 г., постановено по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС,
търговска колегия, второ отделение). Що се касае до поддържаното основание за
нищожност поради накърняване на добрите нрави, според Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях“.
Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните
морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон. В конкретния случай, по
делото не са представени доказателства от жалбоподателя за накърняване на
добрите нрави поради това, че ответникът е сключил множество полици за различни
автомобили, предвид което са неоснователни изложените в тази насока възражения.
По
отношение на възраженията, касаещи отхвърляне на евентуално предявените искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 от КЗ
(чл. 195 от КЗ отм.) – липса на основание и липса на застрахователен интерес,
настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите са
неоснователни. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона,
като разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ (чл. 259, ал. 1 от КЗ отм.) сама по
себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание“ на
сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и
абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна
цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за
застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се
управлява автомобила без санкция, а основанието за застрахователя е получаване
на застрахователната премия. Застраховката „ГО на автомобилистите“ може да се
сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице –
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като основанието на този вид сделки е да се получи
застрахователна защита за всички лица по чл. 477, ал. 2 от КЗ, които управляват
автомобила, без да е задължително застраховащият да е от кръга на лицата
управляващи автомобила.
Прогласената от
законодателя недействителност, поради липса на застрахователен интерес е
относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на
договора. Жалбоподателят е изложил доводи, че липсата на интерес е налице
именно към момента на сключване на договора, а не е налице хипотеза на отпадане
на интереса по време на действие на договора. По този въпрос е налице съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение №
213/21.01.2015 г. по т. дело № 4131/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., съгласно което застраховането на чуждо
имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но
предвид обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна
точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка по отношение на
имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не
е недействителен по смисъла на чл. 349 от КЗ (чл. 195 от КЗ отм.). При оспорване на правото на собственост
на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта,
че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Оспорването
на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото,
което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния
интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на
застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата
вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя. Доказателства за
това, че процесният автомобил е прехвърлен на друго лице, не са събрани по
делото, поради което не е оборен и интересът на ответника да застрахова същия.
Решението
е правилно и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и искът с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 5 от ЗЗД – нищожност на договора, поради неговата привидност при
условията на персонална симулация. Персонална симулация е налице, когато като страна по сделката е посочено
едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният
случай не е такъв. При него се твърди, че едно неустановено лице е сключило
договор от името на ответника и е заплатило застрахователната премия. Това
представлява действие без представителна власт, което не води до нищожност
поради персонална симулация. Застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ има спецификата, че права по
договора възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват на законно
основание, както и за третите лица, увредени при ползването на автомобила, като
тези лица по правило не са страна по застрахователния договор. За това след
пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е
от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална
симулация.
Неоснователни
са и възраженията срещу отхвърляне на иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на застрахователния договор, поради измама чрез въвеждането
на застрахователя в заблуждение. Тъй като в полицата като обичаен водач бил
вписан чужд гражданин, за което било предвидено завишение на застрахователната
премия, то от това обстоятелство не ставало ясно за застрахователя, че
процесното МПС ще бъде предавано за управление на различни чужди граждани в
трети чужди държави безконтролно и многократно. Тези твърдения са изцяло
несъстоятелни, тъй като по делото липсват, каквито и да било доказателства в
подкрепа на предположенията за безконтролно и многократно предаване на
автомобила на различни чужди граждани. Съгласно чл. 362 от КЗ (чл. 188 от КЗ отм.), когато застрахователят е
поставил въпроси при сключването на застрахователния договор, застраховащият,
неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви
точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от
значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за
които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. По делото липсват
доказателства жалбоподателят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за
които твърди, че е бил измамен, поради което същите не могат да се считат за
съществени за риска и съответно – съществени за сключването на застрахователния
договор. Съгласно т.3 на ТР№1/07.03.2019г. на ОСТК на ВКС неточнто или
премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното
събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на
договора по чл.29 ЗЗД, тъй като по отношение на него е приложима специалната
уредба на чл.485 КЗ, която я дерогира по принципа, че специалната норма отменя
общата. Предвид изложеното, не е
налице измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.
Настоящият
състав намира, че в първоинстанционното производство не са допуснати и
нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед определения предмет на
делото и разпределението на доказателствената тежест. Следва да бъде
отбелязано, че за да постанови неприсъствено решение, съдът извършва преценка
за наличието на предпоставките по чл. 238 и чл. 239, ал. 1 от ГПК. В настоящия
случай е прието, че исковете не са вероятно основателни и този извод на съда е
правилен, а възраженията на жалбоподателя в тази насока не могат да бъдат
споделени.
Съдът
намира за неоснователно оплакването за неприложимост на указанията на СЕ,
съдържащи се в отправеното до него преюдициално запитване, тъй като същите се
явяват задължителни за съдилищата на страните-членки, разглеждащи спорове,
произтичащи от застрахователни правоотношения, какъвто е и настоящия случай.
Поради
липсата на твърдените основания за нищожност, респ. – унищожаемост на договора
за застраховка, предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Като е
достигнал до този извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като направените от жалбоподателя
разноски следва да останат в негова тежест.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1948/06.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 7067/2017 г. по описа на Русенския районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: