Мотиви по НОХД № 3864 по описа на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, 9-ти състав за 2018
Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) срещу Я.С.Д., за това, че на 16.01.2018г., в жилище, находящо се в гр. София,
ж.к. „***************, е направил опит умишлено да умъртви О.Й.Й., ЕГН **********,
като му нанесъл седем удара с нож в областта на главата, шията, лявото рамо и
гръдния кош, причинявайки му оскъдно кървяща прободно-порезна рана
преаурикулярно, оскъдно кървяща прободно-порезна рана на шията в ляво, една
прободно-порезна рана на ляво рамо, оскъдно кървяща прободно-порезна рана на
гърба централно в основата на врата, една прободно-порезна рана в лява гръдна
половина, две порезно-прободни рани в дясна гръдна половина, с проникване в
гръдния кош в дясно, с нараняване по хода раневия канал на долния дял на десния
бял дроб и развитие на субтотален пневмоторакс, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини - бил избутан от О.Й.Й. и
причинената от проникващо прободно- порезно нараняване на гръдния кош в дясно с
нараняване по хода раневия канал на долния дял на десния бял дроб и развитие на
субтотален пневмоторакс опасност за живота, е преодоляна чрез своевременно
хирургично и реанимационно лечение - престъпление по чл. 115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП прави искане за признаване на
подсъдимия Я.С.Д. за виновен в престъплението, което му е вменено с
обвинителния акт, внесен за разглеждане пред съда. Намира, че самопризнанието
направено от подсъдимия в съдебно заседание се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Счита, че същите безспорно и категорично сочат, че подсъдимият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 от НК. Приема, че доказателства за
умисъла за причиняване на смърт на пострадалия се извеждат от силата, броя,
насочеността на ударите, както и от използваното средство за увреждането на
пострадалото лице. При определяне на размера на наказанието прави искане за
отчитане на наличния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно това, че деянието е завършено във фазата на опита, както и че деецът е неосъждан.
Предлага определяне на наказанието в предвидения в закона минимален размер за
това престъпление.
Защитникът на подсъдимия
Д. - адв. Р.А. пледира за определяне на наказанието лишаване от свобода
по отношение на подс. Д. на основание чл. 55 НК, тъй като са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства,
включвайки в това число чистото съдебно минало на подсъдимия, който е неосъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, липсата на други висящи наказателни
производства и криминалистични регистрации. Подчертава, че инкриминираният
случай е инцидентна проява в живота на Д.. Счита, че при определяне на
наказанието следва да се съобрази сравнително младата му възраст, като продължителното
му изолиране не би повлияло благоприятно върху неговата личност. Обсъжда и цялостната
обстановка при извършване на деянието, както и заключението по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство КСППЕ, чиито констатации са
свързани с наличието на тежко смесено личностово разстройство с преобладаващи
черти на емоционална волева неустойчивост и параноидност, като еднозначно
вещите лица констатират, че именно наличието на това състояние на психиката е
улеснило извършването на деянието. Коментират се и показанията на пострадалото
лице О.Й., дадени пред съдия от СГС в разпит на 29.01.2018г., в които
пострадалият сам е подчертал, че подс. Д. е бил в състояние, което той определя
като афектно. На следващо място моли да се отчете конфликтът, който е прераснал
в сбиване между подсъдимия и пострадалото лице. Приема, че следва да бъдат
съобразени и не много тежките наранявания, които са били причинени на
пострадалия и които са му позволили две седмици след извършване на деянието да
се яви в съдебната палата, където е бил разпитан пред съдия. Горното,
усложнените семейни отношения и ранното отпадане на подсъдимия от системата на
образованието обосновават при определяне на наказанието му да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55 НК. Счита, че съразмерно наказание в конкретния случай е
пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от подс. Д. при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимият Д. признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част на ОА по реда на
чл.371, т.2 от НПК. В допълнение в хода по същество изразява съжаление за
стореното, както и че осъзнава какво е извършил и никога повече няма да посегне
на когото и да било, независимо от обстоятелствата.
В последната си дума подсъдимият
заявява отново, че съжалява и се разкайва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Я.С.Д. ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
основно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********. Същият е с добри
характеристични данни.
Към периода на м. януари, 2018г., подс. Я.Д.
живеел в общо жилище заедно с майка си – св. Д.С.и пострадалия О.Й., с когото С.
живеела на съпружески начала. Тримата живеели заедно от около 25 години.
Обитавали апартамент №1, находящ се в гр.София, ж.к. „********. Жилището се
състояло от спалня, хол и кухня, като всички живущи използвали кухненското
помещение. Свидетелите С. и Й. обитавали спалнята, а обвиняемият - хола на
апартамента. През цялото това време свидетелите С. и Й. се грижели за подс. Д.,
включително и за издръжката му. До 2013 г. обстановката в семейството била
спокойна, но през 2013г. подс. Я.Д. започнал да се държи агресивно спрямо майка
си и свидетеля Й., като ги упреквал, че не му помагат и че не му обръщат
достатъчно внимание. Случвало се внезапно да избухва, да обижда майка си, както
и да й нанася удари. Упреквал нея и св. О.Й.,
че не се грижат за него. Отношенията между подс. Я.Д. и св. О.Й. в началото, когато
заживели заедно били нормални, но през последните няколко години се карали и
почти не общували, през годините след 2013 г. между Й. и подс. Я.Д. възниквали
чести конфликти, като на няколко пъти двамата мъже стигали и до физическа
саморазправа. Във връзка с подобен
конфликт, на 01.04.2015 г., се наложило съседите да извикат органите на полицията
за съдействие. Подс. Я.Д. излизал рядко, предимно вечер. Когато бил у дома си
прекарвал времето си, играейки на компютърни игри.
На 15.01.2018г. св. С. се прибрала от работа
и тъй като била взела заплата същия ден, повикала при себе си подс. Я.Д., за да
му даде сумата от 120 лв., за да отиде на зъболекар. Подсъдимият бил видимо
ядосан, развикал се на майка си, хвърлил парите на масата и се прибрал в стаята
си. На следващия ден, 16.01.2018 г., около 8,00 часа Я.Д. влязъл в спалнята при
майка си и св. О.Й., които още лежали в
леглото и им съобщил, че са му нужни предложените предишния ден пари.
Свидетелката С. казала, че няма да му ги даде, тъй като предишния ден ги бил
хвърлил на масата. Скарали се. Свидетелят О.Й. излязъл от стаята и отишъл в
кухнята, от където чувал, че Д. продължава да крещи, тъй като С. отказвала да
му предостави сумата. След около десет минути свидетелят се върнал в спалнята и
заварил С. да седи на леглото, а обвиняемият Д. се бил надвесил над нея и продължавал
да й крещи. В момента, в който видял О.да влиза, подс. Я.Д. взел малко чукче,
което се намирало на нощно шкафче до спалнята и започнал заканително да замахва
с него към майка си и към Й.. Когато за пореден път подсъдимият посегнал с
чукчето към Й., последният хванал ръката му и взел чука от него. В следствие на
схватката двамата паднали на леглото, като тялото на подс. Я.Д. се оказало
върху това на свидетеля О.Й., който за да го отблъсне, започнал да бута главата
на Д. в областта на брадата в посока нагоре. През това време св. С. крещяла и ги
призовавала да спрат. Подс. Я.Д. станал от леглото и напуснал стаята. Непосредствено
след това се върнал, изкрещял на майка си да му даде парите и нарекъл свидетеля
Й. „глупак“. Св. О.Й. решил да избута подсъдимия извън стаята, за да прекрати
скандала. Успял да го изблъска с ръце до коридора, след което се върнал в
спалнята и затворил вратата. В този момент чул подс. Д. да казва: „Ей сега ще
видиш какво ще ти се случи!“. След няколко секунди подс. Я.Д. отворил вратата
на спалнята на майка му и св. О.Й. с трясък и нахлул в стаята, държейки в
дясната си ръка нож, чието керамично острие било с дължина около 12 см. Я.Д. се
насочил бързо към пострадалия, който стоял прав до гардероба в стаята. Й. успял
да отскочи в страни, за да се предпази от нападението, при което Я.Д. залитнал
покрай него. Подс. Я.Д. се обърнал към Й., като в ръката си още държал ножа, пострадалият
успял да го хване с две ръце през гърдите, опитвайки се да предотврати
нападението. Независимо от това подс. Д., с дясната си ръка, която останала
извън хватката на свидетеля, започнал да нанася силни и последователни удари с
държания от него нож, в областта на гърба, шията, главата и лявото рамо на Й..
При нанасянето на един от ударите, острието
на ножа се отчупило и част от него останало в гърба на Й.. Пострадалият успял
да избута подс. Я.Д. извън стаята, затворил вратата и я затиснал с гърба си.
След малко Д. започнал да бута вратата от външната й страна и успял да я
открехне и да промуши ръката си. Пострадалият Й. успял да види, че подс. Д.
държи в ръката си друг нож, с който се опитвал отново да му нанесе удар през
открехнатата врата. Св. Д.С.през цялото време наблюдавала случващото се. Призовавала
ги да спрат. Когато забелязала кръвта в областта на врата на свидетеля О.Й.
започнала да крещи, като казала на подс. Я.Д.: „Виж какво направи!“.
Пострадалият Й. й казал да позвъни веднага на 112 и да съобщи за случилото се,
а той сложил кърпа на врата си, опитвайки се да спре кръвотечението. С.
позвънила на телефон 112, където съобщила, че синът й е наръгал човек и че
всички все още се намират в жилището. Малко по-късно подс. Я.Д. бил задържан и
отведен в полицията, а Й. бил откаран в болница.
В резултат на нанесените множество силни
удари с нож в областта на тялото и главата на пострадалия, Я.Д. причинил на
свидетеля О.Й. следните травматични увреждания: прободно - порезна рана
преарикуларно, прободно-порезна рана на шията вляво, прободно-порезна рана на
лявото рамо, прободно порезна рана на гърба централно в основата на врата,
прободно-порезна рана лявата гръдна половина, както и две порезно-прободни рани
в дясната гръдна половина, с проникване в дясно на гръдния кош, с нараняване по
хода на раневия канал на долния дял на десния бял дроб и развитие на субтотален
пневмоторакс.
На пострадалия Й. било проведено хирургично и
реанимационно лечение, в резултат на което била преодоляна наличната реална
опасност за живота му, причинена в следствие на нанесените удари с нож от
страна на подс. Д. и по-конкретно в следствие на причиненото от ударите
порезно-прободно нараняване в дясната гръдна половина, с проникване в дясно на
гръдния кош, с нараняване по хода на раневия канал на долния дял на десния бял
дроб и развитие на субтотален пневмоторакс, което причинило на пострадалия
разстройство на здравето временно опасно за живота.
След задържането подсъдимият бил
освидетелстван. На същия е извършена и КСППЕ от заключението на която се
установява, че при него е налице диагнозата тежко смесено личностово
разстройство с преобладаващи черти на емоционално-волева неустойчивост и
параноидност. Констатираната диагноза не представлява същинско психично
заболяване (психоза) и не се приравнява към „продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието“ в юридическия смисъл. Вещите лица не констатират клинични
данни за нарушения на когнитивните му функции от някакъв тип, вниманието му е
със съхранени показатели, паметовите функции са без промяна, интелектуалните му
възможности са в норма, няма данни за вродена или придобита интелектуална
инсуфициентност. Не се установяват данни за зависимост към психоактивни
вещества, употребата на канабисови производни е ситуативна или вредна (без
прояви на зависимост), а тази на психостимуланти в миналото е експериментална.
Вещите лица съобщават, че по време на инцидента, подс. Я.Д. е бил под влиянието
на силни негативни емоции, които не покриват критериите за оценка на специфичното
емоционално състояние „физиологичен ефект“, поради което приемат, че на
инкриминираната дата подс. Я.Д. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, но личностовите му особености могат да
се третират като улесняващ поведението фактор.
От заключенията на изготвените по делото
четири на брой биологични експертизи, се установява, че по един брой нож с
черна дръжка, дрехите, с които е бил облечен подс. Я.Д., дрехите, с които е бил
облечен св. О.Й. и един брой хавлиена кърпа са били установен следи от човешки
произход, чиято групова принадлежност е било невъзможно да бъде установена. От
заключението на изготвената по делото ДНК експертиза се установява, че по
лявата част на дръжката на нож с черна пластмасова дръжка, дясната й част и
острието му е била установена кръв, чийто ДНК профил отговаря на тази на
пострадалия О.Й.. По лявата и дясната страна на дръжката на същия нож е била
установена и кръв, чийто ДНК профил съвпада с този на подс. Я.Д..
От заключението на изготвената по делото СМЕ
на пострадалия Й.О.се установява, че в резултат на инкриминираното деяние са му
били причинени следните травматични увреждания: оскъдно кървяща
прободно-порезна рана преаурикулярно, оскъдно кървяща прободно-порезна рана на
шията в ляво, една прободно-порезна рана на ляво рамо, оскъдно кървяща
прободно-порезна рана на гърба централно в основата на врата, една
прободно-порезна рана в лява гръдна половина, две порезно-прободни рани в дясна
гръдна половина, с проникване в гръдния кош в дясно. Уврежданията са били
причинени от действието на предмет с остър и режещ ръб или ръбове, какъвто е
ножа и може да се получи по начина, посочен от пострадалия и св. Д.С..
Проникващото прободно-порезно нараняване в гръдния кош в дясно, с нараняване по
хода раневия канал на долния дял на десния бял дроб и развитието на субтотален
пневмоторакс, е причинило на пострадалия и реализира медикобиологичната
характеристика разстройство на здравето временно опасно за живота. Нараняването
е реализирало реална опасност за живота, преодоляна чрез своеверменно
хирургично и реанимационно лечение. Останалите прободно-порезни рани са причинили
на св. О.Й. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а наличието
на част от острието на ножа в дясната дъга на единадесети гръден прешлен
самостоятелно е причинило на пострадалото лице постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на самопризнанието на фактите, направено от подсъдимия Я.Д.
дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и на събраните на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 и чл.284 от НПК, в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие, а именно: обясненията на подсъдимия Д. под формата
на признание на фактите изложени в ОА, дадено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК;
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство; показанията на
св. О.Й., дадени пред орган на досъдебното производство, както и тези пред
съдия по реда на чл. 223 НПК, на св. Д.С., дадени пред орган на досъдебното
производство, на св. С.Ц., на св. И.С.и на св. Я.Д.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.01.2018 г. на апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„Захарна **********; протокол за освидетелстване на подс. Я.Д., протокол за
доброволно предаване от 16.01.2018 г. на дрехите на пострадалия О.Й., протокол
за доброволно предаване от 16.01.2018 г. на дрехите на подс. Я.Д., медицинска
документация по отношение на пострадалия О.Й. и подс. Я.Д., протокол за вземане
на образци за сравнително изследване от св. О.Й. и протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от подс. Я.Д.; заповед за задържане по ЗМВР
на подс. Я.Д.; протокол за личен обиск на лице по ЗМВР на подс. Д.; заключение
на Съдебно медицинска експертиза (СМЕ) на св. О.Й.; заключение на КСППЕ на
подс. Я.Д., заключение на биологична експертиза – протокол №119-Б/2018,
заключение на биологична експертиза – протокол №116-Б/2018, заключение на
биологична експертиза – протокол №117-Б/2018, заключение на биологична
експертиза – протокол №121-Б/2018, заключение на биологична експертиза –
протокол №118-Б/2018, заключение на биологична експертиза – протокол
№120-Б/2018, заключение на ДНК експертиза № PG203/DNA/26072018; заключение на техническа експертиза –
протокол № 225, веществени доказателства - на съхранение в 03 РУ СДВР.
Съдът кредитира самопризнанието направено от
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА по реда на
чл.371, т.2 от НПК, доколкото счита, че същото не е изолирано, а се подкрепя от всички събрани в
хода на ДП гласни, писмени и ВД. Досежно авторството на инкриминираното деяние
от страна на подсъдимия не е налице спор по делото, като освен неговото
самопризнание в тази връзка са и показанията на свидетелите- пострадалия О.Й.,
св. Д.С.и полицейските служители, задържали подсъдимия, които са видели
пострадалия в апартамента, в който живеел заедно с подс. Д. и св. С. и пред
които последната още към онзи момент е заявила, че нараняванията на св. Й. са
били причинени от подс. Д.. Полицейските служители са видели и кръв в дома на
подсъдимия. В подкрепа на самопризнанието на подсъдимия са и показанията на св.
Й., който подробно и в хронология описва поведението на подс. Я.Д. на
инкриминираната дата, в това число и начинът, по който му е нанесъл ударите с
нож. Самопризнанията на подсъдимия се потвърждават и от показанията на св. Д.С.,
която извън подсъдимия и пострадалия е единственият свидетел – очевидец на
деянието и показанията й са напълно достатъчни за осъждането Д.. Изявлението на
подсъдимия, с което признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира опора и в заключенията на всички изготвени на фазата
на ДП експертизи във връзка с изследване на иззети биологични материали от
пострадалия, от подсъдимия, както и от дрехите, с които са били облечени.
Доколкото доказателствата по делото във връзка с авторството
на инкриминираното деяние са многобройни, непротиворечиви, а даже еднопосочни,
съдът не намира за необходимо да обсъжда същите подробно. Дори в обясненията на
подсъдимия дадени на ДП, които противоречат на направеното от него
самопризнание в хода на съдебното следствие, сочат на това, че именно той е
човекът, който е намирал причина за проявената агресия спрямо мъжа, с когото
майка му е живяла на съпружески начала.
Въпросните обяснения на подсъдимия, дадени на ДП (л.9-10
от ДП) са единствените доказателства на ДП, които в някаква степен са в
противоречие с направените от него самопризнания на обстоятелствата, описани в
ОА по време на съдебното следствие. Доказателство, касаещо релевантни факти и
обстоятелства, свързани най- вече и преди всичко със самото инкриминирано
деяние, повода и мотива за извършване на същото от страна на подсъдимия, респ.
във връзка с възможността за изследване на въпроса за осъществяване на деянието
при условията на неизбежна отбрана.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени
на ДП, в които той твърди, че е взел ножа в опит да се защити от нападение от
страна на св. О.Й., който го хванал с ръце и се опитвал да го души, в резултат
на което му причерняло. На първо място тези обяснения се опровергават от направеното
от него самия самопризнание на фактите изложени в ОА по време на съдебното
следствие. На следващо място те се опровергават от обективните находки и по-конкретно
от ясно и точно установените при пострадалия наранявания, които сочат на факта,
че подсъдимият е нанесъл на пострадалия
редица удари в различни части на тялото, което опровергава версията за
използван нож с цел отблъскване на нападението. Обясненията му в тази част се
опровергават и от заключението на СМЕ, която установява броя и вида на нанесените
от него на пострадалия удари. Същевременно нито от показанията на св. Д.С.(майка
на подсъдимия), нито от тези на пострадалия Й. се установява последният да го е
нападал, да му е нанасял удари или да се е опитвал да го души. Напротив, от
посочените гласни доказателствени средства безпротиворечиво се установява, че
именно подс. Я.Д. е бил инициаторът на конфликта, като по повод възникнало
скарване е вдигнал заканително чук първо над главата на майка си, а после и към
св. О.Й.. След възникналото спречкване в опит пострадалият да успокои подс. Я.Д.
и да предотврати развитието на конфликта, Й. хванал подсъдимия, а след като
паднали върху леглото, св. Й. пуснал подсъдимия. Едва в този момент Я.Д. отишъл
в кухнята, а когато се върнал държал нож (с керамично острие), с който нанесъл
поредица от удари в областта на тялото на пострадалия Й., а след като
последният успял да го изблъска от стаята, подс. Я.Д. отново отишъл до кухнята,
от където се върнал, носейки в ръцете си друг нож (метален), с който нанесъл
нова порезна рана в областта на шията на Й..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от ДП
и в частта, в която същият твърди, че му е причерняло, респ. дава основание да
се обсъжда дали знае как точно се е случило всичко, респ. какво точно е
направил. Независимо дали непосредствено преди да извърши инкриминираното
деяние или не, пострадалият го е провокирал, независимо дали между тях е
възникнал скандал, съдът прие, че подсъдимият не е изпаднал в състояние на
афект- физиологичен или патологичен такъв и в този смисъл, твърденията му, че
му е причерняло, респ. че е извършил деянието без да разбира какво точно се е
случило съдът прие за недостоверни. Категорично в тази насока е заключението на
КСППЕ на подсъдимия, според което при подсъдимия не са налице данни за изпадане
в такова състояние към момента на инкриминираното състояние, нито в състояние
на уплаха или смущение. Ето защо съдът прие, че и в тази част обясненията на
подсъдимия от ДП се явяват недостоверни и по никакъв начин не опровергават
направеното от него самопризнание пред съда за това, че е извършил деянието
умишлено.
Както вече бе посочено единственият очевидец на
случилото се извън пострадалия и подсъдимия е св. Д.С.. Ето защо и не се
опровергават неговите твърдения, че непосредствено преди извършване на деянието
между него, св. С. и пострадалия е възникнал конфликт. Според съда обаче не
този конфликт е бил поводът и мотивът за извършване на деянието от страна на
подсъдимия, както твърди той в обясненията си на ДП. На първо място този извод
следва от заключението на КСППЕ, според което независимо от наличието или не на
конфликт между подсъдимия и пострадалата непосредствено преди деянието, този
конфликт не е довел подсъдимия до състояние на афект, под влияние на който той
да вземе решение и да извърши деянието. Подсъдимият е взел решение за
извършване на това деяние и е нападнал с две различни оръжия св. О.Й. и в този
смисъл деянието му е извършено умишлено- така както призна и подсъдимият пред
съда. По делото са налице множество доказателства, опровергаващи обясненията на
подсъдимия на ДП, че е извършил деянието като ответна реакция на извършеното
спрямо него нападение от страна на пострадалия. Тези доказателства са в
подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание пред съда на обстоятелствата
визирани в ОА. На първо място следва да се подчертае, че намеренията, целите на
едно лице са факти от обективната действителност и подсъдимият извършвайки
самопризнание на обстоятелствата, визирани в ОА, прави самопризнание и на тези
факти- т.е. на своите цели и намерения, обстоятелствата при което е взел
решението за извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият призна изцяло
всички факти и бе категоричен по този въпрос. Ето защо и не се кредитират с
доверие твърденията му пред органите на досъдебното производство, целящи
поставянето на тезата за извършване на деянието при условията на неизбежна
отбрана.
Освен самопризнанието на подсъдимия на тези факти
от обективната действителност - неговите цели, намерения и взети решения, по
делото са налице и редица доказателства- гласни и писмени такива, които
подкрепят това самопризнание.
За това, че подсъдимият не е действал при условията
на неизбежна отбрана, се съдържат данни в показанията на майка му- св. Д.С.. Тази
свидетелка разказва подробно и в хронология за причината за конфликта и
неговото развитие, както и че независимо от виковете й – подс. Я.Д. не само, че
не е преустановил действията си, а напротив на два пъти и независимо от
направените опити от страна на пострадалия да го изблъска от стаята, в която са
се намирали, се е връщал с намерение да продължи да му нанася удари, като за
това е използвал последователно два ножа – керамичен и метален.
Съдът кредитира като цяло и събраните по делото
гласни доказателства, като счита, че по основните, релеванти за делото факти и
обстоятелства, същите са непротиворечиви. Следва да се има предвид и това, че че
показанията на двамата преки очевидци на случилото се са безпротиворечиви. Не
са налице основания, за поставяне под въпрос на тяхната обективност.
Действително св. Й. е пострадал от деянието, но цялото му последващо
процесуално поведение, отказът му да се конститура като страна в наказателното
производство и да предяви граждански иск срещу Я.Д., се възприемат от съда като
индиция за добросъвестност и обективност при депозиране на показанията му пред
органите на досъдебното производство, както и за липса на друг интерес от
изхода на наказателното производство извън стремежа му за разкриване на
обективната истина. Същевременно св. Д.С.действително живее във фактическо
съжителство с пострадалия, но в същото време е майка на подс. Я.Д., а при
разпита й пред съдия на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК е
заявила, че се ползва от правото си по чл. 119 НПК да не дава показания, което
отново се възприема като израз на желание да не навреди на сина си. С оглед
изложеното, а и поради липсата на съществени противоречия в обсъжданите гласни
доказателствени средства мотивираха съда да кредитира с доверие показанията на
тези двама свидетели.
В заключение съдът счете,че гласните доказателства
по делото като цяло и досежно основните релевантни за случая факти и
обстоятелства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което и ги кредитира
като цяло. Единствено обясненията на подсъдимия на ДП в отделни техни части
/коментирани по- горе/ съдът не възприе, тъй като счете същите за защитна
версия, която се опровергава както от самопризнанието на подсъдимия, дадено
пред съда, така и от редица други гласни и писмени доказателства, събрани на
фазата на ДП.
Съдът кредитира като цяло всички събрани по делото
писмени и веществени доказателства, както и заключенията на всички изготвени по
делото експертизи, като счита, че същите са взаимно допълващи се, кореспондират
помежду си и спомагат за цялостното и пълно изясняване на фактическата
обстановка по делото, така както тя е възприета и описана и от прокурора в ОА,
респ. така както я призна и подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка по делото, мнозинството
от съдебния състав прие, че с поведението си, подсъдимият Я.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Основен признак от обективна страна на деянието,
инкриминиран в диспозицията на законовата разпоредба на чл.115 от НК, съдържаща
основния състав на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо
се в умъртвяване на другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия,
което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.
В конкретния случай се установява, че от обективна страна на 16.01.2018г., в
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*********, подс. Я.Д. е нанесъл седем удара с нож в областта на главата,
шията, лявото рамо и гръдния кош на О.Й.Й., ЕГН **********,
причинявайки му оскъдно кървяща прободно-порезна рана преаурикулярно, оскъдно
кървяща прободно-порезна рана на шията в ляво, една прободно-порезна рана на
ляво рамо, оскъдно кървяща прободно-порезна рана на гърба централно в основата
на врата, една прободно-порезна рана в лява гръдна половина, две
порезно-прободни рани в дясна гръдна половина, с проникване в гръдния кош в
дясно, с нараняване по хода раневия канал на долния дял на десния бял дроб и
развитие на субтотален пневмоторакс, като причинената
от проникващото прободно- порезно нараняване на гръдния кош в дясно с
нараняване по хода раневия канал на долния дял на десния бял дроб и развитие на
субтотален пневмоторакс опасност за
живота, е преодоляна чрез своевременно хирургично и реанимационно лечение.
С оглед установените по
делото факти, съдът прие, че от обективна
страна всички нанесени от подсъдимия удари на пострадалия - с нож са били насочени към постигане на крайния
резултат- смъртта на пострадалия, доколкото се касае за множество наранявания в
различни части на тялото на пострадалия, сочещи, че с нанасянето на всички
удари, подсъдимият е целял постигане смъртта на Й. - т.е. умъртвяването му,
макар и независимо, че този резултат не
е настъпил поради проведеното своевременно хирургично и реанимационно лечение. В
този смисъл и от обективна страна деянието, чрез което подсъдимият е направил
опит да причини смъртта на пострадалия се изразява не само в нанесените на същия
прободно- порезни наранявания в областта на главата, гръдния кош и шията, но и
във всички други удари и наранявания, които му е причинил. Нанесените от
подсъдимия на пострадалия удари с нож са основно в областта на тялото, главата
и шията на пострадалия, което сочи, че всеки един от тях е бил насочен към
постигане на на крайния резултат- смъртта на пострадалия, доколкото торса,
главата и шията са жизнено важни части от тялото на човека и причиняването на
увреждания в тези области и то по начина, по който това е сторил подсъдимия, сочат
за намеренията на дееца и разкриват с каква насоченост са били нанесените от
него удари. Това е така, доколкото при такива и толкова многобройни удари в
жизнено важна част от тялото на човека, смъртният изход е не само на вероятен и
възможен, но и почти винаги неизбежен. С други думи тези удари на подсъдимия обективно
са могли да причинят смъртта на пострадалия.
Тези обстоятелства по делото дадоха основание на
настоящия съдебен състав да прецени, че с действията си, подсъдимият е
осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението
по чл.115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като
с действията си е направил опит да умъртви – да причини смъртта на О.Й.,
доколкото нараняванията, които са му били причинени в областта на гръдния кош и
шията са в такива анатомични области,
за които е житейски известно, че нараняването им води до нараняване на жизнено важни органи и тъкани на човека,
като в конкретния случай, така причинените наранявания на пострадалия реално са
могли да доведат до неговата смърт - т.е. до умъртвяването на пострадалия.
С нанасянето на тези удари на св. О.Й. подсъдимият Д. се
е опитал да умъртви пострадалия, като в конкретния случай деянието е
довършено, но въпреки това не са настъпили предвидените в закона
общественоопасни последици на престъплението. Или, с деянието си подс. Д. е
поставил началото на обективен причинен процес, след завършването на който
престъпният резултат обичайно настъпва, но поради своевременно проведеното
хирургично и реанимационно лечение на пострадалия целеният от дееца престъпен
резултат не е настъпил, респ. престъплението е останало недовършено. В този
смисъл престъплението на подсъдимия е останало недовършено – той е нанесъл
множество наранявания в жизненоважни области на тялото на пострадалия, но по
независещи от него причини не са настъпили целените от подсъдимия и предвидени
в закона общественоопасни последици на инкриминираното деяние – не е настъпила
смъртта на Й., поради проведено своевременно и адекватно медицинско лечение -
т.е. касае се за довършен опит за убийство.
Ето защо в случая не може да се приеме, че подсъдимият е
целял единствено да засегне здравето пострадалия и да му причини телесна
повреда, от която да е могло да настъпи смъртта на същия. Този извод следва,
както от характера и степента на травмите, но така също и от
тяхната локализация. Този извод
следва и от цялостното поведение на подсъдимия включително преди и по време на
самото инкриминирано деяние свързано с
начина на причиняване на телесните увреждания на пострадалия включително с
оглед използваното от Д. средство за причиняване на телесните увреждания на
пострадалия, а именно - нож, което по своя характер е такова оръжие, че при
използването му и при нанасяне на удари с него и то в такива в жизненоважни
части от тялото на пострадалия – гръдния кош, главата и шията, е от естество да
причини смъртта на същия. Без значение е в случая, дали ударите са били силни
или не, доколкото самият характер на използваното оръжие, както и областите от
тялото, в които са нанесени те, позволяват ударите и при малка сила да
проникнат надълбоко и поради това са от естество да причинят и тежки
увреждания.
От друга страна съдебната
практика е категорична, че когато деецът причинява множество телесни увреждания
на пострадалия върху жизнено важни центрове на тялото на същия, в резултат на
което настъпва смъртта му, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на
телесна повреда, несъвместима с живота на пострадалия. Множеството удари чрез
използване на нож като оръжие за причиняване на телесните повреди, сочи на
умисъл за причиняване на смърт на пострадалия. Съдебната практика е
категорична, че когато деецът причинява на пострадалия такива телесни
увреждания, от които съзнава, че може да настъпи смъртта на същия и желае
настъпването на този резултат е налице умисъл за лишаване на пострадалия от
живот, а не за причиняване на телесна повреда.
Това даде основание на съда да приеме, че в случая е
налице опит за умишлено убийство по смисъла на чл.115, вр. чл. 18, ал.1 от НК-
т.е. опит за умишлено умъртвяване на пострадалия, а не единствено и само
причиняване на телесна увреда на същия, от която да е било възможно да последва
смъртта му. Броят, характерът, локализацията на нанесените на пострадалия
увреждания, както и средството, с което са причинени голяма част от тях,
преценени в своята съвкупност налагат извода, че от обективна страна
подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалия, като
деянието му е останало недовършено по независещи от дееца причини – била е
проведено хирургично и реанимационно лечение на пострадалия, поради което и не
е настъпил желания от него противоправен резултат- смъртта на пострадалия.
Подсъдимият е бил напълно наясно къде точно и в кои
области от тялото на пострадалия нанася ударите, както и какво оръжие е
използвал за тази цел, поради което съдът прие, че в случая от обективна
и субективна страна действията на
подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като опит към умишлено убийство
Налице е според съда и причинно-
следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинените на
пострадалия увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираните при
него наранявания и увреждания са му причинени с нож, каквито именно действия е
извършил подсъдимият спрямо него.
Досежно авторството
на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия по делото не е налице спор,
като са събрани множество и безспорни доказателства, че именно подсъдимият е
лицето нанесло ударите на пострадалия, довели до причиняване на констатираните
при него телесни увреждания, от които целеният резултат - смъртта му – не е
настъпил поради независещи от дееца причини.
От субективна страна, деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК.
Същият съвсем целенасочено
е нанесъл множество удари с нож и то в жизнено важни области от тялото на
пострадалия - шията и гръдния кош. Нанасяйки ударите на пострадалия,
подсъдимият е бил напълно наясно както за това с какво оръжие прави това, така
и в кои части на тялото на пострадалия попадат те. Всичко това сочи на извода,
че същият е бил напълно наясно с
извършеното от него, като в съзнанието
му към този момент се съдържат представи,
че с деянието си причинява телесни увреждания, които са несъвместими не само със здравето, но и със живота на пострадалия. Съдебната практика е категорична, че когато
се нанасят множество или дори и само едно нараняване, но върху жизнено важни
центрове на тялото, тези действия обективират умисъл за причиняване на смърт, а
не на телесна повреда. Съдът приема, че тези представи в съзнанието на
подсъдимия са формирани не само с оглед броя, силата на нанесените удари, както
и областите от тялото на пострадалия, където са били нанесени ударите, но така
също и с оглед на естеството на използваното оръжие- нож. Всички тези факти и
обстоятелства сочат, че при нанесени такива удари, в тези части на тялото, по
този начин и с това оръжие, смъртният изход е неизбежен и единствено поради
навременното и адекватно проведеното медицинско лечение не е настъпил, като
тези факти и обстоятелства са и житейски добре известни на всеки човек.
Следва да се има предвид също така, че подсъдимият е
използвал два различни ножа за постигане на целения резултат, като след
отчупването на върха на първия е отишъл, взел е друг нож от кухнята, с който е
продължил да нанася удари на пострадалия. Това обстоятелство сочи, че
подсъдимият е проявил упоритост в осъществяване на намисленото от него деяние и
с други думи не само е съзнавал, но е и искал да причини смъртта на пострадалия.
В този смисъл действията на подсъдимия, както
непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние, така и по време на
същото, недвусмислено сочат на това, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.
Доколкото съдът прие, че
деянието е извършено от подсъдимия умишлено и пре демонстрация на упоритост,
намира, че в случая не следва изобщо да обсъжда наличието или не хипотезата на
чл.12, ал.1 от НК, а именно за деяние извършено при условията на неизбежна
отбрана, независимо от данните, съдържащи се, в обясненията на подсъдимия,
дадени на ДП, че преди да извърши деянието пострадалият му се е нахвърлил и се
е опитал да го души. Дори и да е имало такова съприкосновение, доколкото
подсъдимият е извършил деянието след като пострадалия е преустановил
нападението, не може да се приеме, че е действал при условията на неизбежна
отбрана. Още повече, че дори и да е имало нанасяне на удари от страна на
пострадалия към подсъдимия, то тези действия на пострадалия не съставляват нападение- касае
се за предприети конкретни единични
действия, след което поведението на пострадалия е било преустановено, а не се
касае за непосредствено противоправно нападение, което не е преустановено към
момента на предприемане на действията от страна на подсъдимия. Ето защо и ако
се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия, дадени на ДП по този
въпрос, то подобни действия от страна на пострадалия следва да се обсъждат на
плоскостта дали са предизвикали у подсъдимия силно раздразнение по смисъла на
чл.118 от НК, а не на плоскостта на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12,
ал.1 от НК. Този въпрос обаче е обсъден в КСППЕ и отговорът му е отрицателен, същевременно
подсъдимият е направил самопризнание, което изключва подобно поведение от
страна на жертвата.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
прецени, че са налице всички основания за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия за осъществяване на основния състав на престъплението
по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, доколкото деянието, извършено от същия
проявява всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението с
горепосочената правна квалификация.
Като
причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия
Д., незачитането на установения в страната правов ред, свързан със защита
правото на живот и явно дълбоко погрешните му представи за това как може да си
осигури спокойствие и благосъстояние.
По вида и размера на наложеното наказание:
С оглед процедурата, по която се разви съдебното
следствие по делото- чл.371, т.2 от НПК, съдът е обвързан в известна степен от
наказанието, което може да наложи на подсъдимия Д.. Предвид изричната
разпоредба на чл.58а от НК съдът следва да определени на подсъдимия наказание
лишаване от свобода, което на свой ред да редуцира съобразно правилата
предвидени в чл. 58а, ал. 3 от НК, а когато едновременно са налице условията по
ал. 1 - 3 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е
по-благоприятен за дееца.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Д.
съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата
му възраст, добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно
минало, обстоятелството, че при него е налице диагнозата тежко смесено
личностово разстройство с преобладаващи черти на емоционално-волева
неустойчивост и параноидност, която макар да не представлява същинско психично
заболяване (психоза) и да не се приравнява към „продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието“ в юридическия смисъл, представлява улесняващ
извършването на деянието фактор. При преценката относно основанието, на което
следва да бъде извършена индивидуализацията на наказанието съдът отчете и
факта, че престъплението е останало незавършено, на фазата на опита, като
практически не е настъпил визирания в закона престъпен резултат, както и
липсата на други висящи и незавършени наказателни производства спрямо
подсъдимия, което говори, че същият не е личност с трайни престъпни наклонности.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
това, че подсъдимият е реализирал довършен опит за убийство, чийто резултат не
е настъпил единствено поради своевременно проведеното лечение, обстоятелството,
че пострадалият е лице, с което подс. Д. живее в едно домакинство и е било
ангажирано в издръжката на подсъдимия; дързостта и упоритостта, която подс. Д.
е демонстрирал при извършването на деянието – в присъствие на майка му нанесъл
множество удари първоначално с един нож, а след счупването на острието му, е
пристъпил към използването на друг.
След преценка на изложеното съдът прие, че за подс. Д. по
делото се събраха доказателства за наличието както на многобройни, така и на
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и най- вече с оглед
обстоятелството, че към деня на инкриминираното деяние при същия е налице диагнозата тежко смесено личностово
разстройство с преобладаващи черти на емоционално-волева неустойчивост и
параноидност, която макар да не представлява същинско психично заболяване
(психоза) и да не се приравнява към „продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието“ в юридическия смисъл, се възприема като улесняващ
извършването на деянието фактор, както и поради факта, че престъплението е
останало недовършено, макар и поради независещи от дееца причини. От друга
страна съдебният състав прецени, че и най- лекото предвидено в закона
наказание, за това престъпление се явява несъразмерно тежко с оглед на самото
деяние и най- вече с оглед личността на подсъдимия- млада личност, без
регистрирани други противообщестъвени прояви. Ето защо съдебният състав прие,
че при определяне наказанието на подс. Д. са налице основания за приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 1 от НК и наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода” за срок от 7 (седем) години,
като прецени, че това наказание отговаря изцяло на целите, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК. При определяне на размера на наказанието се
съобрази наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
като прие, че определяне на наказанието лишаване от свобода в по-нисък размер не
би изпълнил в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се явява по-благоприятна,
доколкото предвижда определяне на наказанието под предвидения в закона минимум.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК наказанието се
определя по общите правила с възможност за редукция с 1/3, затова съдът
предварително прецени наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като намери, че са налице предпоставките за
определяне на наказанието на подс. Я.Д. по
правилата на чл. 58а, ал. 4, вр. Чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Съдебният
състав счита, че с оглед размера на определеното наказание лишаване от
свобода, който е по-голям от три години не следва да обсъжда
въпроса за приложението на чл.66, ал.1 от НК, доколкото в случая не са налице
материалноправните предпоставки на този текст.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия
наказание от 7 години „лишаване от свобода“ времето, през който подсъдимият Я.Д. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и времето, през което е бил задържан
със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 16.01.2018 г. до
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, съдът намира, че следва да бъде
определен първоначален “строг” режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия
наказание от 7 /седем/ години лишаване
от свобода.
По веществените
доказателства:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът отне в полза на държавата 1 бр. нож с черна дръжка и счупено
острие и 1 бр. нож с бяла метална дръжка, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.01.2018г., които са средство на
извършване на престъплението.
Иззетите с протокол за оглед на
местопроизшествие и предадените с протокол за доброволно предаване по делото
вещи на пострадалия – 1 бр. хавлиена кърпа, 2 бр. чехли, кафяви на цвят с
надпис „Sport“, 1 бр. разкъсана зелена тениска, 1 бр. разкъсана червена
тениска, 1 бр. тъмни слипове, 1 бр. син панталон, 2 бр. сиви вълнени чорапи, 1
бр. зелена хавлиена кърпа бяха върнати на собственика им – св. О.Й.Й., а на подс. Я.С.Д.
- предадения от него с протокол
за доброволно предаване от 16.01.2018 г. 1 бр. тъмносин суичър с качулка и
надпис “Mi Raza”
Съдът постанови иззетите като ВД по делото, намиращи
се в хартиени пликове - биологични следи - да бъдат унищожени като ненужни.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Я.С.Д. да заплати разноски по водене на делото в полза на Държавата и по сметка на СДВР в размер на 2991,76 (две
хиляди деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) лева, както и на
основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист в полза на държавата и по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: