Решение по дело №4639/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1511

гр.Бургас, 06.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХ–ти наказателен състав, в публично заседание на  шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №4639 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „П“ ЕООД, ЕИК:***, представлявано от Д.Г.П. чрез адв. Б.Б. - БАК, против Наказателно постановление № 444901-F490092/ 28.06.2019г.  на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Нарушението не се оспорва по същество. С жалбата се навеждат доводи за маловажност на деянието, поради което се иска отмяна на обжалваното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Бачкова, която ангажира гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетел и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради маловажност.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юк.Петкова, която моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

„П“ ЕООД е задълженото лице по смисъла на ЗДДС и е регистрирано по този закон на 24.02.2014г. Ето защо, съгласно чл.125, ал.1 от Закона за данък добавена стойност, има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове.

Като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, дружеството-жалбоподател не подало такава в предвидения срок, установен в чл.125, ал.5 от ЗДДС – справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец  март 2019 г., която е следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.04.2019г. Справката декларация било попълнена от св.Ставрева на 12.04.2019 г., но същата не била подадена по надлежния ред за това пред ТД на НАП-Бургас чрез електронен подпис, каквато била обичайната практика за това.

След извършване на съпоставка на лицата, регистрирани по ЗДДС, и тези които, като такива, са подали изискуемата декларация, св.П.-С. констатирала, че „П” ЕООД не било изпълнило това свое задължение. С оглед на това, тя изпратила до дружеството-жалбоподател покана за явяване в сградата на ТД на НАП-Бургас за подаване на декларация и съставяне на АУАН във връзка със своите констатации за изпълнен състав на административно нарушение. Тази покана била получена от представляващ дружеството-жалбоподател на 30.05.2019 г.. Междувременно обаче, св.Ставрева била констатирала своя пропуск, поради което била подала декларацията касателно месец март 2019 г. с квалифициран електронен подпис на 22.05.2019 г. Тъй като на 30.05.2019 г. св.Ставрева получила поканата за подаване на справка-декларацията и за съставяне на АУАН, се явила в ТД на НАП-Бургас и дала обяснения, в които изложила мотивите за пропуска за подаване на справката декларация, дължащ се на техническа грешка. Въпреки това, св.С. съставила АУАН с бланков №F490092/03.06.2019 г. В АУАН е изложена идентична с приетата за установена от настоящия състав фактическа обстановка. Актосъставителят приел, че с бездействието на представляващите дружеството-жалбоподател лица, то е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС. АУАН бил предявен на лицето, представител на дружеството-жалбоподател – св.С., която го разписала и приложила към него обясненията си, които по същество съвпадат с твърденията в жалбата.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което санкционирал „П“ ЕООД за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от същия закон му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. В допълнение, следва да се посочи, че представителят на санкционираното лице не оспорва факта на осъществено административно нарушение, но иска да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Нарушението се установява от показанията на разпитания по делото свидетел П.-С., събрания писмен доказателствен материал и по същество не се оспорва от жалбоподателя. Няма спор, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Алинея 5 предвижда, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Безспорно е, че жалбоподателят не е подал до 14.04.2019 г. справка-декларация по ЗДДС за месец март и от обективна страна е осъществил вмененото нарушение. От представените към преписката доказателства се установява, че месечна справка-декларация по ЗДДС е попълнена от упълномощено лице и отпечатана на 12.04.2019 г., видно от автоматично генерираната дата. В същата е посочено, че обхваща отчетен период месец март 2019 г. Справката-декларация обаче не е била изпратена, поради погрешно стартиран бутон. Формално е налице нарушение, тъй като справката-декларация за посочения месец не е била подадена в срок и в този смисъл нарушената разпоредба е съотнесена правилно към санкционната.

След като е бил сезиран с преписката, АНО обаче е подходил формално и не е преценил всички обстоятелства по делото, като не е изследвал причините за допуснатото нарушение, като не е съобразил, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Налагането на санкция не е самоцел. В чл. 28 от ЗАНН е регламентирана възможност при маловажни случаи административнонаказващият орган да не налага наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Нарушението е формално и на просто извършване и от него не настъпват вреди. Наказващият орган не е отчел така изброените обстоятелства, още повече, че преди датата на съставяне на акта, установявайки допуснатата грешка, жалбоподателят по собствена инициатива е подал коректно справката-декларация за отчетния период по Интернет. Поради изложените съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от същия вид, поради което следва да се квалифицира като маловажен случай. Обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 444901-F490092/ 28.06.2019г.  на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на „П“ ЕООД, ЕИК:*** е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Нарушението не се оспорва по същество.

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.