РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1826/12.10.2021г.
гр. Пловдив,12.10.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1555 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на ТД на НАП Пловдив, срещу решение № 625/18.05.21г, постановено по АНД №
1902/2021г. по описа на ПРС, VI н.с., с което е отменено Наказателно
постановление № 550825 - F581257/10.12.2020, издадено от Директор на Дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП- Пловдив, с което на Фондация "Германо
– Български център за срещи" е наложена имуществена санкция в размер на
500, 00 /петстотин/ лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се
отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Прави
възражение за неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон, и
необоснована преценка на събраните по делото доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба Фондация
"Германо – Български център за срещи" оспорва жалбата и
моли да се остави в сила обжалваното решение.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
решението на районния е неправилно и следва да се отмени, като вместо това се
потвърди наказателното постановление.
Пловдивският административен
съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с
наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото
доказателства, намери следното :
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран
с жалба
на Фондация "Германо – Български център за срещи" против Наказателно
постановление № 550825 - F581257/10.12.2020, издадено от Директор на Дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП- Пловдив, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева на основание
чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че при
проверка, документирана с Протоколи № **********/ 25.09.2020 г., №
**********/30.10.2020 г. и № **********/ 18.11.2020 г. данъчнозадълженото по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице провежда обучителни курсове по немски език
и префактурира наем и консумативни разходи. Прието е,че не се касае за
освободени доставки по смисъла на чл. 41, т. 1, б "а" от ЗДДС,
съответно в приложното поле на чл. 26,
ал. 5, т. 4 от ЗДДС. От тук е мотивирано,че се формира облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС, но не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС в
7-дневен срок от изтичане на данъчния период 01.09.2017 г. 30.04.2018 г., през
който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. (54 360 лв.), т. е. до
07.05.2018 г. включително. За периода 01.11.2018 г. до 06.10.2020 г. /датата
предхождаща датата, на която е регистрирано/, лицето е следвало да начислява
данък за извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от
разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. / За периода 01.03.2020 г. –
31.03.2020 г. е констатиран оборот в размер на 957, 73 лева, като приходът от
извършените продажби е формиран на база издадените фактури и представени
банкови извлечения. Според проверяващите, ако лицето било регистрирано по ЗДДС,
същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 159,62 лв. за извършените от
него облагаеми доставки за периода 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. по реда на чл.
86. ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи
данъка за доставката на отделен ред; посочи издадения документ в дневник за
продажби за месец 03. 2020 г., а по отношение на продажбите към данъчно
незадължени ФЛ е следвало на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да състави
отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за
съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби
за месец 03. 2020 г., като включи размера на данъка по извършените доставки в
справката-декларация за данъчен период м. 03. 2020 г., като
справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно до 14.04.2020 г. включително. От тук е прието, че на 15.04.2020 г. в гр.
Пловдив е извършено нарушение на чл.180, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.102,ал.3,т.1
и чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112,ал.1 от ППЗДДС. Съставен е АУАН, а въз
основа на него и оспорваното НП.
За да го отмени, районният съд е изложил
подробни и обосновани мотиви. Приел е, че АУАН и НП не отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН поради липсата на изложени факти относно броя, момента
на извършване, вида и предмета на конкретните доставки, за които наказващия
орган твърди, че са облагаеми. Мотивирал е липсата на яснота в хода на
административнонаказателното производство относно това защо наказания субект
според наказващия орган не представлява културно-просветна институция по
смисъла на чл. 41, т. 1, б. а, предл. -предпоследно от ЗДДС, предвид
възможността доставките да са освободени. Прието е и, че са необосновани
изводите за облагаемост на доставките, състоящи се в префактуриране на разходи,
тъй като префактурирането на разходи може да представлява облагаема доставка,
но не във всички случаи, а само ако естеството на отношенията между страните е
такова, че може да се направи извод, че между тях реално е извършена доставка,
цената на която са префактурираните разходи. Мотивирано е и непропорционалност
на санкцията.
Решението е правилно. Изложените мотиви
се споделят от касационния състав и на основание чл.221,ал.2 от АПК съдът
препраща към тях.
В оспорваното НП, както и в АУАН,въз
основа на който е постановено, действително липсва посочване на брой, на дата на извършване и на естество на
доставките, за които се твърди,
че са облагаеми.
Това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Изискванията относно съдържанието
на наказателното постановление са завишени, защото именно наказателното постановление очертава рамките на доказване
в производството пред съда. Следва да се отбележи, че и в хода на
проведеното съдебно производство не са приобщени доказателства за установяване на
горните обстоятелства. Противно на твърденията в касационната жалба, такива
доказателства няма, а съставените от проверките протоколи не съдържат такава
информация. В има информация
относно
вида на доставките, но така, както са описани, те не съвпадат напълно с
констатациите в НП. В протоколите се посочва,че издадените 16 фактури за период
20.09.2019г. – 10.09.2020г. са с предмет тест за определяне на ниво на немски
език, префактуриране на наем, консумативи, без да става ясно кои от тези 16
броя фактури касаят процесния период. А в НП е констатирано,че лицето провежда
на територията на страната обучителни курсове по немски език и префактурира
наеми и консумативни разходи. Разминаването не е уточнено и не може да се
извлече конкретика на база на представените доказателства. Направено е описание
на облагаемия оборот, без да е ясно на база на какво е извлечена тази
информация. В представените протоколи, представляващи доказателства, на които
се позовава административнонаказващия орган, са посочени по номер фактури за
целия проверяван период без да е ясно за процесния период кои от тях са дали
основание да се формират направените изводи. Така, на практика в НП липсва
конкретно описание на фактическия състав на вмененото нарушение.
Цитираната в касационната жалба практика
на Административен съд- Пловдив не е противоречива на изложеното. По КАНД
3097/20г. и по КАНД № 2408/20г. наказателното постановление е потвърдено, но в
протокола от извършена провека са били описани вида на доставката, номера на
фактурата и предмета на доставката, каквито обстоятелства в процесния казус не
се наблюдават. По КАНД № 3845/19г. облагаемият оборот е бил реализиран от
продажбата на недвижим имот с приложен нотариален акт, така че неяснота относно
вида и предмета на доставката няма как да е имало. По КАНД № 2803/20г. оборотът
е бил констатиран въз основа на подадена от санкцинираното лице справка и
месечни отчети от фискалната памет, каквито обстоятелства в случая не са налице,
а такива доказателства не се цитират нито в АУАН и НП, нито в протоколите от
извършените проверки.
По изложените съображения съдът намира
обжалваното решение за правилно и то ще е остави в сила.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 625/18.05.21г, постановено по АНД № 1902/2021г. по описа на
ПРС, VI н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: