Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател:
мариана георгиева
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 4918 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Подадена е молба от В.Н.Г. с правно основание чл. 240,
ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено
на 06.07.2020г. по гр.д. № 53149/2019г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.
Молителката твърди, че е бил лишена от участие в
съдебното производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не била
редовно призована за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на
25.06.2020г., в което съдът е приел наличието на предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение. Сочи, че и преписът от съдебното решение не бил
връчен по предвидения за това ред в ГПК, а за постановеното решение узнала от поканата
за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително производство.
Поддържа, че по делото са налични няколко съобщения за насрочени открити
съдебни заседания от различни дати, в които връчителят е отбелязвал едни и
същи, почти изцяло идентични констатации, а именно, че имотът е посетен на
различни дати по различно часово време, както и че длъжностно лице не е открило
никого на адреса. Освен това не е било отбелязано дали е залепено уведомление
по чл. 47, ал. 1 от ГПК, къде е залепено същото, пуснат ли е екземпляр в
пощенската кутия. В разписките за връчване не се съдържала информация дали
длъжностното лице по призоваване е потърсило сведения от съседи или
домоуправителя дали лицето живее на адреса или да е събрана каквато и да е
информация относно живущите в апартамента. Независимо от изложеното първоинстанционният
съд е приел, че ответницата е редовно призована, дал е ход на делото и по
искане на насрещната страна е постановил неприсъствено решение. С оглед
изложените обстоятелства е направено искане за отмяна на постановеното
неприсъствено решение и връщане на делото за ново разглеждане пред първата
инстанция.
Ответникът по молбата – „Т.С.” ЕООД изразява становище
за неоснователност на същата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Пред СРС било образувано ч.гр.д. № 86008/2017г. въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, подадено от “Т.С.” ЕАД срещу В.Н.Г.. Издадената по делото
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията и по реда на чл.
47, ал. 5, вр. ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на настоящия адрес
на лицето, поради което първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си /чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК/.
Производството по гр.д. № 53149/2019г. по описа на СРС
е било образувано по искова молба на “Т.С.” ЕАД срещу В.Н.Г. за установяване на
парични притезания, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 86008/2017г. по описа на СРС.
Преписът от исковата молба и приложенията към нея са
били връчени на ответницата в деловодството на съдебния състав в двуседмичения
срок след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В разписката за
връчване от 18.12.2019г. ответницата В.Г.е посочила адрес за призоваване, който
съвпада с известния по делото постоянен и настоящ адрес ***. В
удостоверителните изявления на ответницата, обективирани в същата разписка, не
се съдържат данни лицето да е уведомено за последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК
при неизпълнение на задължението да уведоми съда за новия си адрес в случай, че
отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщило по делото или на който веднъж ѝ е
връчено съобщение.
Призовката до ответницата В.Г.за насроченото открито съдебно заседание
на 19.03.2020г., изпратена на известния по делото адрес, е върната с
отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че адресът е посетен на
11.02., 16.02. и 12.03.2020г. по различно часово време и не е открит никой от
адреса, а оставените съобщения за обратна връзка са останали без резултат. На
19.03.2020г. не е проведено открито съдебно заседание, а същото е било
пренасрочено два пъти за други дати – съответно за 30.04.2022г. и за
25.06.2020г. Призовката до ответницата за съдебното заседание на 25.06.2020г.
била изпратена на същия адрес - гр.
София, жк “Разсадник”, бл. **********и върната по делото в цялост. Длъжностното
лице по призововане е удостоверило, че адресът е бил посетен на 26.05., 14.06.
и 22.06.2020г. по различно часово време, но не е открил никой от адреса, а
оставените съобщения за обратна връзка били без резултат. Първоинстанционният
съд е приел, че призовката е редовна връчена при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК и е приложил същата по делото. На проведеното на 25.06.2020г. публично
съдебно заседание ищцовото дружество е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение. СРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 238 и
следв. от ГПК и е постановил на 06.07.2020г. неприсъствено решение. Съобщение
за съдебното решение е връчено на ответницата при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК на известния по делото адрес.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не
действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното
решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния
процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и
чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и
осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от
връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са
изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в
следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е
обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240,
ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът
– от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването
на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и
връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания
преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да
се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по
чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на
неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно
връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита
за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК
законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение
/за разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303,
ал. 1, т. 5 от ГПК/. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/
течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на
решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на
неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението” /в този смисъл е определение №
550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.
Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2
от ГПК връчването на съдебните
актове на страните се извършва с връчване на препис от самия съдебен акт. По
делото не се установява връчване на препис от постановеното по делото
неприсъствено решение на молителя В.Н.Г.. Изготвено е съобщение с препис от
неприсъственото решение, изпратено на известния адрес на ответницата, което е върнато в цялост като невръчено и с разпореждане на съда от
10.08.2020г. e приложено по
делото на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК. Последното действие на съда не може да бъде прието като връчване по чл. 240 от ГПК, което да сложи начало на течението на
преклузивния срок по последната норма, доколкото се основава на
оспорваната от молителя преценка на съда за връчване на книжата по делото по
реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК и няма
целеният с нормата на чл. 240 от ГПК резултат страната реално да е получила съдебния акт, за да може да
упражни правата си по чл. 240 от ГПК.
По тези доводи и доколкото по делото не се
установява връчване на процесното неприсъствено решение на молителя В.Г.преди
датата на подаване на молбата по чл. 240 от ГПК на 17.02.2021г., то последната следва да бъде
счетена от съда за подадена в срок. Молбата е
подадена от легитимирано лице и е
процесуално допустима. Същата е и основателна по следните съображения:
С оглед изложените в молбата твърдения се налага
извода, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро
от ГПК – ненадлежно връчване на призовката за съдебното заседание. В конкретния
случай първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на фингираното
връчване в хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК визира, че когато страната по делото отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, и не съобщи на съда новия си адрес, всички съобщения до
този адресат се прилагат по делото и се смятат за връчени. Фингираното връчване на съдебни книжа, предвидено в чл. 41, ал. 2 от ГПК, може да се приложи при кумулативното наличие на следните, очертани в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, предпоставки: 1. страната да е отсъствала повече от месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение; 2. да не
е уведомила съда за новия си адрес, и 3. да е била предупредена, че при
неизпълнение на задължението си да уведоми съда за новия си адрес, книжата ще
се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. Отсъствието на
адресата от адреса за повече от месец е факт, който следва да се удостовери от
длъжностното лице - призовкар при посещение на адреса, чрез събиране на
сведения от лицата по чл. 46 от ГПК, които могат да бъдат съседи, вкл. касиера
на входа.
За да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал.
2 от ГПК длъжностното лице следва да
удостовери не само, че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на
адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец.
Нормата на чл. 41 от ГПК не може да се
тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е
напуснала адреса и продължава да живее на същия. Простото ненамиране на
адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да
даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът
отсъства и е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за
прилагане на призовката и съобщението по реда на чл. 41, ал. 2
от ГПК и считането им за връчени. Фикцията на чл. 41, ал.
2 от ГПК може да се приложи
само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за
повече от един месец. В този смисъл е и съдебната практика, формирана в определение № 19 от 14.01.2020г. по
ч.гр.д. № 4806 от 2019г. на ВКС, ГК,
III ГО, определение № 113 от 10.07.2020г. по ч.гр.д. № 1438 от 2020г. на ВКС, I ГО, определение № 22 от
12.02.2021г. по ч.гр.д. № 352/2021г., I ГО и др.
В конкретния случай в нито една от изпратените
призовки за съдебното заседание, връчителят не
е удостоверил надлежно според посочената съдебна практика, че молителката е напуснала адреса за повече от един месец. При така оформеното от връчителя
съобщение, с липса на удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на
адреса от В.Г.преди повече от един месец,
не е била приложима нормата на чл. 41, ал. 2 от ГПК. По тези съображения се налага извод,
че връчването на призовката за съдебното заседание е осъществено в нарушение на
чл. 41,
ал. 2 от ГПК. Освен това по делото няма данни ответницата да е била предупредена при получаване на първото
съобщение, че при неизпълнение на задължението си да уведоми съда за новия си
адрес, книжата ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. Така констатираните обстоятелства се явяват основание
за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По тези съображения и предвид установеното нарушаване
на правото на защита на ответницата в образуваното срещу нея исково производство
и лишаването от възможността й да участва в него, молбата с правно основание
чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателна. Оспореното неприсъствено решение
следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане на повдигнатия
материалноправен спор от друг съдебен състав.
Предвид даденото задължително тълкуване по т.
4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на
ВКС разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство по отмяна
на неприсъствено решение. Производството по чл. 240 от ГПК по отмяна на неприсъствено решение е по
извършване на извънинстанционен контрол, независим от функционалната
подсъдност. Решението по чл. 240 от ГПК не формира сила на пресъдено нещо и не
разрешава спора по същество, а само при уважаване на молбата по чл. 240 от ГПК възстановява висящността на процеса. Именно във възстановения
исков процес при новото разглеждане на спора от първоинстанционния съд при
приложение нормата на чл. 78 от ГПК и с оглед изхода по съществото на спора
следва да бъдат разпределени разноските по делото, включително и сторените
такива в настоящото производство по чл. 240 от ГПК. По изложените мотиви съдът с настоящото
решение нe следва да се произнася по искането на молителя за
присъждане на сторените по делото разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1
от ГПК неприсъствено решение №
141581 от 06.07.2020г. по гр.д. № 53149/2019г., постановено по реда на чл. 239,
ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, от Софийски районен съд, ГО, 125 състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд
за разглеждането му от друг състав, като разглеждането започне от етапа – насрочване
на първо съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.