Р Е Ш Е Н И Е
№ 587
29.09.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 490 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.С., подадена чрез пълномощник, против Решение №18/17.02.2020г., постановено по АНД № 28 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Същото било постановено при липса на задълбочена преценка на събраните доказателства и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че при издаването на потвърденото от съда наказателно постановление било допуснато съществено процесуално нарушение – дата на нарушението била неточна. В санкционния акт се твърдяло, че нарушението било извършено на 01.03.2019г., но следвало да се има предвид, че в НП и в съдебното решение били посочени дата на сервизна поръчка от 29.01.2019, дата на отказ за удовлетворяване на рекламация – 11.02.2019г., дата на връщане на телефона на абоната с отказ за гаранционно обслужване – 06.02.2019г. и дата на предоставяне на поръчка на „БУЛГРАМ“ ЕООД от 01.02.2019г. Смята се, че тъй като рекламацията била отказана на 11.02.2019г., като неоснователна поради механичен дефект, то следвало именно тази дата да се приеме за дата на извършване на нарушението. Счита се, че датата 01.03.2019г. би била приета за дата на извършване на нарушението, ако дружеството било бездействало в рамките на срока от един месец и не било върнало отговор по отношение на рекламацията. След като от страна на „А1“ имало отговор на 11.02.2019г., то следвало тази дата да се счита за дата на нарушението. Посочва се също и, че имало доказателства - КП от 06.02.2019г., че апаратът бил върнат на абоната и било отказано гаранционно обслужване. В този смисъл и датата на 06.02.2019г. можело да се счита за дата на нарушението.
На следващо място се твърди нарушение на материалноправните норми от страна на въззивния съд, което довело до неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Представени били несъществуващи и погрешно възприети обстоятелства, които не съответствали нито на действителните факти при осъществената проверка, нито отразявали правилно действията на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД във връзка с рекламационното производство. Необосновано в решението било посочено, че търговецът не удовлетворил рекламацията поради лоша организация на дейността. Отказът да бъде извършен гаранционен ремонт се дължал на факта, че дефектът на устройството се проявил в следствие на неправилна употреба. Изтъква се че това било установено след извършването на подробен оглед и диагностика от сервизен инженер на оторизирания сервиз, към който дружеството направило поръчка за сервизна услуга. Именно поради становището на сервиза на „БУЛГРАМ“ ЕООД, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД отказало да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Акцентира се върху това, че установяването и класифицирането на степента на увреждането можело да бъдат направени в сервиза, компетентен да направи подобни констатации, като тази, която била направена при приемане на рекламацията от служител на „А1“ – „без забележки по външен вид“, била извършена с просто око и от неспециалист и в тази връзка нямало как да бъде установено дали апаратът, обект на рекламация, имал деформации по корпуса и петно на екрана. Следвало се да има предвид, че описаният от потребителя проблем се появил преди предявяване на рекламацията, а в оторизирания сервиз била установена причината за несъответствието, което обаче било причинено от потребителя, а не представлявало дефект на самата стока. Цитират се разпоредбите на чл.113, ал.1, чл.105, ал.2 и чл.108 от ЗЗП, въз основа на които се прави извод, че АНО и съдът не съобразили предписанията на нормите, тъй като не преценили дали несъответствието на стоката съществувало при доставянето ѝ или се появило в последствие, при неправилна употреба и/или съхранение от потребителя. Счита се, че в случая отговорността на дружеството не следвало да бъде ангажирана.
На трето място, в жалбата се излагат доводи за наличие на основания за определяне на случая като маловажен. В тази насока се сочи, че дружеството съдействало на проверяващите длъжностни лица и извършвало превантивни действия с оглед организиране на дейността си по начин, който да е съобразен с нормативните изисквания.
Обобщено, в касационната жалба се твърди, че районният съд постановил неправилно решение, а описаното в НП нарушение било несъставомерно, тъй като били приложени доказателства, че несъответствието с договора за продажба било причинено от потребителя и „А1“ нямало задължение да приведе стоката в съответствие с този договор.
Отделно от горните съображения, в жалбата се обективира алтернативно искане - да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви, довели до нарушаване правото на защита на дружеството. В тази връзка се счита, че решението било необосновано, тъй като събраните по делото доказателствени материали не съответствали на приетите от съда фактически изводи. Това било така, защото в съдебния акт не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, както и съществените противоречия в доказателствения материал. Изводите на съда повтаряли тези на АНО, като по този начин били кредитирани само доказателства, които били в полза на КЗП, като не бил разгледан представения от „А1“ доказателствен материал. Твърди се и, че съдът не разгледал делото по същество. Решението не обсъждало самото нарушение в НП. Съдът не коментирал събраните в хода на съдебното производство доказателства и не посочил кои от тях кредитира и кои не, както и причините за това. Не ставало ясно кое било безспорно и кое не. В този смисъл, решението било немотивирано, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се също, че в съдебното решение не било извършено тълкуване на закона, което възпрепятствало дружеството за изложи цялостни аргументи за незаконосъобразността му.
Моли се касационната жалба да бъде уважена. Претендира се юрисконсутско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, не изразява становище по делото.
Представителя на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 18/17.02.2020г., постановено по АНД № 28/2020г. Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно постановление № К-0048006/25.11.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.С., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 1000 лв. на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребители (ЗЗП), за извършено нарушение на чл.113, ал.1, във вр. с чл. 113, ал.2, във вр. с чл.105, ал.2 от ЗЗП, като намалил размера на санкцията от 1000 на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати процесуални нарушения, при спазване на изискуемата форма и съдържание. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложеното в тях фактическо описание на нарушението било в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно. Възпроизведени били твърдения за факти, които покривали основните, съществени признаци на деянието, което позволявало неговата индивидуализация - общо с оглед датата и място на извършване на нарушението в хипотезата на чл.113, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.105,ал.2 от ЗЗП и отделно, като административнонаказателен състав по чл. 222а от ЗЗП. Приел, че дружеството извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение. Констатирал, че в акта била посочена само ал.1, а в НП вече била упомената и ал.2 на чл.113 от ЗЗП, като изрично бил посочен срока за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Това нарушение, определил като несъществено, като в тази връзка посочил, че фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган доуточнил текста ѝ, не водил до различни правни изводи, тъй като този подход не засягал правото на защита на наказаното дружество, защото в НП се съдържали конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършило). Тоест, налице било пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма съответствала на установеното нарушение. Констатираното нарушение било достатъчно точно описано в НП и не била налице неяснота, която по някакъв начин да ограничила правото на защита на дружеството, поради което не се стигнало до неразбиране от негова страна за какво било санкционирано, съответно не било нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Съдът посочил, че на 28.01.2019г. потребителят предявил рекламация на стоката, с конкретни оплаквания. Десет дни след предявяване на рекламацията - на 06.02.2019г., посетил търговския обект след обаждане, за да получи устройството си и установил, че същото не било поправено, а напротив, извън посочените от нея повреди, телефонът бил и външно повреден - с деформиран корпус и петно на екрана, като ѝ била отказана гаранцията с предложение да се замени нейното устройство с нов телефон за сумата от 1350 лева. Предвид последното, съдът стигнал до извода, че търговецът „А 1 България“ ЕАД не изпълнил административното си задължение, да приведе стоката - мобилен телефон APPLE iPhone модел X64Gb, в съответствие с договора за продажба, след предявена на 28.01.2019г. рекламация, в едномесечен срок, считано от 28.01.2019г., а именно до 28.02.2019г., съответно по този начин не изпълнил задължението си по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Отбелязал, че въпреки, че в обстоятелствената част на нарушението били описани обстоятелства и събития, които не влияели на установеното фактическо състояние и нямали връзка с посоченото нарушение, а дори могли и да се приемат като объркващи в известна степен, в случая конкретното нарушение било достатъчно ясно описано, без да били създадени условия за объркването на нарушителя по обстоятелствата, които имали връзка с вмененото му нарушение. По изложените съображения съдът приел за безспорно установено извършеното нарушение, като определил за несъотносими и неоснователни наведените възражения за процесуални нарушения във връзка с проведеното административно наказателно производство. По отношение размера на наказанието, съдът посочил, че АНО следвало да съобрази, че нарушението било извършено за първи път и не били установени множество нарушения или други утежняващи обстоятелства. При съобразяване с тези данни следвало да определи размер на имуществената санкция близък не до средния, а до предвидения минимум – 500 лева. Не уважил искането на дружеството-жалбоподател за прилагане на чл.28 от ЗАНН с аргумента, че нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Повредата на процесното устройство, не само не е била отстранена, а напротив същото било върнато на потребителя с причинени при гаранционното обслужване дефекти, а именно външни повреди - с деформиран корпус и петно на екрана, поради което не бил налице маловажен случай.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим.
Районният съд е положил всички необходими усилия за разкриване обективната истина по случая, поради което не е допуснато нарушение на чл. 13 от НПК.
Твърденията в
касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, състоящо се в
необоснованост на мотивите по
същество са неоснователни.
Необосноваността не е касационно основание за касиране на решението - макар актовете на районните
съдилища, постановени по административно-наказателен характер дела, да подлежат
на обжалване пред административните съдилища
по реда и при условията на АПК, по отношение касационните основания ЗАНН
препраща към НПК и това по силата на чл.348, ал.1-3 НПК са – нарушение на
закона, съществено нарушение на
процесуални правила и явна
несправедливост на наложеното наказание. Предвид това, доводите на касатора за
необоснованост на проверяваното решение не следва да се обсъждат.
Районният съд е изложил доводи относно това кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанията. Ето защо не е налице и касационното основание за отмяна на решението по чл. 348, ал.1,т.2 от НПК, приложим съобразно чл. 63, ал.1, изр.2-ро, прил.1-во от ЗАНН.
Проверяваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че санкционираното дружество е осъществило състава на описаното в НП нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административно - наказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на НП. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Същото е правилно квалифицирано в НП - като нарушение по чл. 113, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗП, като е налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
В случая, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Възраженията наведени в касационната жалба са излагани и пред районният съд. Същият
обосновано не ги е възприел, мотивите на въззивният съд са изключително
подробни и мотивирани и доколкото
настоящата инстанция изцяло споделя счита не е необходимо същите да бъдат
преповтаряни. В допълнение към същите единствено следва да се посочи, че възраженията за това че конкретната повреда се дължи на неправилна
употреба на устройството от купувача, извод за което касатора прави от
твърденията на оторизирания сервиз за наличие на механични повреди, които са
визуално видими-поради констатираното деформиране на корпуса и петно на
дисплея, не могат да се споделят. Същественото
в случая е обстоятелството, че мобилното
устройство е прието от служител на
касатора на 29.01.2019г., като в
документа за сервизно обслужване
към рекламация № RMSVL4365045 от същата дата, изрично е
отразено, че същият е приет без забележки по външният вид. При приемане на поръчката от оторизирания сервиз на 01.02.2019г. в попълнената писмена
информация са отразени незначителни
забележи по външния вид на телефона- замърсен, надраскани и захабени панели
и надраскано стъкло, но също не е обективирано, че корпуса на телефона е
деформиран и има петно на дисплея. При това положение единственият извод до
който може да бъде достигнат е, че липсват доказателства, външно видимите и
описани в констативен протокол № BG 02001301001 от 27.03.2019г. механични повреди да се дължат на
действията на потребителя, а оттук и че несъответствието на мобилното
устройство с договора за продажба се дължи на неправилната му употреба от касационният ответник.
Следователно правилни са изводите на районният съд, че обективираното в НП нарушение е извършено от обективна страна. Твърденията на касационният жалбоподател за недоказаност на посочената в АУАН и НП датата на нарушението не се споделят. Рекламацията е приета на 29.01.2019г., едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба е изтекъл на 28.02.2010г., поради което нарушението, в случая осъществимо чрез бездействие е довършено на 01.03.2019г., както правилно е отразено в санкционният акт. С оглед субекта на деянието, не е необходимо изследване на въпроса налице ли е субективната страна на нарушението, доколкото административно – наказателната отговорност на ЮЛ е обективна и безвиновна такава. В тази връзка законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.
Правилно съдът е изменил наложената на дружеството - касатор имуществена санкция, като е намалил същата от 1000.00 лева на 500.00 лева. Същата е в размер близък до минималния предвиден в закона и е съответна на характера и тежестта на нарушението, в каквато насока са и изводите на районния съд.
Неоснователно е искането на касатора за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че липса на предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, поради маловажност на случая по смисъла на посочената
разпоредба. Това е така, тъй като противно на посоченото в касационната
жалба нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да се остави в законна сила.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18/17.02.2020г., постановено по АНД № 28 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.