Решение по дело №1170/2022 на Районен съд - Враца

Мотиви към Решение № 36 от 24.01.2023 г., постановено по н.а.х.д.№ 1170/2022
по описа на Врачанския Районен съд, VII наказателен състав
Производството е по реда на чл.375 и следващите от Наказателнопроцесуалния
кодекс /НПК/. Образувано е по внесено предложение на Врачанска Районна
прокуратура /ВрРП/ за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по отношение на обвиняемата П. М. Л. от гр.Оряхово за
престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от Наказателния кодекс НК/.
При разглеждане на делото прокурор от ВрРП моли обвиняемата да бъде
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК. При
определяне на наказанието прокурорът пледира да бъдат взети предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства, характеристичните данни на обвиняемата,
здравословното й състояние, напредналата възраст и доброто й процесуално
поведение, при което наложеното наказание глоба бъде определено в предвидения от
законодателя минимум.
Назначеният служебен защитник намира обвинението за доказано от обективна
и субективна страна, като пледира за прилагането на чл.9, ал.2 НК и оправдаване на
обвиняемата за извършеното от нея деяние, чиято обществена опасност е явно
незначителна.
Обвиняемата П. М. Л. е родена на **** българка, български гражданин, средно
образование, неомъжена, неосъждана /реабилитирана/, безработна, живуща в **** ЕГН
**********. Същата е редовно призована, не се явява и не изразява становище.
Врачанският районен съд, като разгледа депозираното предложение и след
анализ на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
Районна прокуратура Враца е внесла по реда на чл.375 от НПК в съответния
първоинстанционен съд – Районен съд Враца мотивирано предложение за
освобождаване на обвиняемата П. М. Л. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на 17.03.2021 г. в гр.Враца пред служители на
ТП на НОИ - Враца съзнателно ползвала неистински официален документ -
Удостоверение образец УП- 3 №15/14.07.2013г., на който бил придаден вид, че е
издаден от ЕТ “****“ гр.София, обективиращо придобит от П. М. Л. трудов стаж за
периода от 01.10.1993 г до 30.04.1995г., като за съставянето му не може да й се търси
наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от НК.
При разглеждане на делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението са преценени събраните в наказателното производство доказателства,
при което се установява следната фактическа обстановка:
На 21.04.2020 г. обвиняемата П. Л. подала заявление с вх.№ Ц2113-06-144 пред
ТП на НОИ - гр.Враца, с адрес гр.Враца, ул.“**** да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, но й било отказано, тъй като нямала 15 години
действителен стаж, а 13 години, 9 месеца и 25дни.
В тази връзка Л. се сдобила с неистинско УП - 3 с № 15 от 14.07.2013г,.
издадено от **** в което било отразено, че имала трудов стаж в посоченото дружество
като „началник смяна“, считано от 01.10.1993 г. до 30.04.1995 г., а именно 1 година и 7
месеца, колкото стаж й бил необходим за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Л. решила да го ползва, като на 17.03.2021 г. тя отново подала ново
заявление с № 2113-06-24 до ТП на НОИ гр.Враца, с адрес гр.Враца, ул.“**** да ѝ бъде
1

отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него приложила
Удостоверение образец УП -3 № 15 от 14.07.2013г. издадено от ЕТ„Ф****“ с ЕИК
**********. Подадените документи от Л. ведно с процесното УП - 3 № 15/14.07.2013г.
били приети в приемна на ТП на НОИ - Враца в гр.Оряхово от ****, специалист в
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Враца. Заявлението на подсъдимата П. Л. ведно с
удостоверението били разпределени за работа на **** - експерт по осигуряването в
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Враца. След като се запознала с предоставеното от П.
Л. удостоверение УП обр. 3 с № 15/14.07.2013г., издадено на от ЕТ „****“ гр.София,
**** установила, че в него не били попълнени всички реквизити. Това дружество било
служебно заличено в съдебния регистър през 2012 г, а самото удостоверение било
издадено на 14.07.2013 г. По повод на работата си св.**** била запозната, че от същото
дружество ЕТ„**** - ****“ гр.София било издадено и удостоверение за трудов стаж и
на св.****. Св.**** забелязала, че и в двете удостоверения за трудов стаж били
изписани с един и същ ръкописен текст и реквизити, като на св.**** било издадено
през 2000г. При така установеното св.**** изпратила сигнал за извършване на ревизия
за трудовия стаж на обв.П. Л. до Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“
гр.София, тъй като ЕТ„**** - ****“ било със седалище гр.София. След извършена
проверка, било установено, че нямало информация и не била издавана осигурителна
книжка на обв.П. Л., както и няма представени искания за издаване на осигурителна
книжка и трудови договори на името на обв.П. М. Л., поради което не бил зачетен
стажът по представеното удостоверение УП-2 № 15 / 2013г. за придобит стаж в ЕТ“
**** - ****“.
Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза подписите след
„изготвил“, за „гл.счетоводител“ и след „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-3, с
изх.№ 15/14.07.2013г. издадено на обв.П. М. Л. от ЕТ“****“ гр.София не са изпълнение
от св.Емил Гаврилов Петков, нито от Люба Иванова Миленкова, нито от обв.П. Л..
Подписите след „работодател“ в ксерокопие на трудов договор от 01.10.1993 г.
сключен между „****“ и обв.Л. след „Управител“ в ксерокопие на Удостоверение,
издадено на П. Л. от ЕТ“****“ гр.София не са ксерокопие на подписи, изпълнени от
някое от лицата **** и П. М. Л..
Съдът дава вяра на експертното заключение по проведената съдебно-почеркова
експертиза, тъй като намира същото за обективно, пълно и вярно и отговорило в
пълнота на поставените задачи.
С постановление за привличане на обвиняем от 03.10.2022 г. обв.П. Л. е
привлечена в качеството й обвиняема за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК,
взета й е мярка за неотклонение „подписка” и са й разяснени правата, които има по
реда на НПК като обвиняема.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели- **** както и от заключението на
проведената съдебно-почеркова експертиза, характеристика и свидетелство за
съдимост по отношение на обвиняемата, копие на пенсионното досие на обв.П. Л.,
Удостоверение УП-3 №15/2013г. в оригинал.
Показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели са последователни и
непротиворечиви, кореспондират на останалия събран по делото писмен
доказателствен материал и установяват по един безспорен начин описаната
2

фактическата обстановка.
Установената по делото фактическа обстановка се подкрепя и от събраните в
хода на досъдебното производство множество писмени доказателства, които са
обособени в един том по ДП.
При гореустановената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Внесеното от ВрРП в първоинстанционния съд мотивирано предложение за
освобождаване на обв.П.Л. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е за престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от НК, т.е. държавното
обвинение е приело, че Удостоверение образец УП-3 №15/14.07.2013г., представлява
неистински официален документ. Съгласно чл.95, т.5 и т.6 от НК неистински
официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция; и на който документ е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. В случая въз основа на събраните по делото
доказателства категорично и безспорно се установява, че на 17.03.2021 г. обвиняемата е
представила пред служители на ТП НОИ – обр.УП-3 № 15/2013г. на който бил
придаден вид, че е издаден от ЕТ“****“ гр.София. Установи се, че подписите след
„изготвил“, за „гл.счетоводител“ и след „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-3, с
изх.№ 15/14.07.2013г. издадено на П. М. Л. от ЕТ “****“гр.София не са изпълнение от
**** и от П. М. Л.. Подписите след „работодател“ в ксерокопие на трудов договор от
01.10.1993 г., сключен между „****“ и П. Л. след „Управител“ в ксерокопие на
Удостоверение, издадено на П. Л. от ЕТ “****“ гр.София не са ксерокопие на подписи,
изпълнени от някое от лицата **** и П. М. Л..
Така при подаване на документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, обв.Л. съзнателно се е ползвала от неистински официален документ
Удостоверение УП- 3 № 15/2013г., на който бил придаден вид, че е издаден от
ЕТ“****“ гр.София, обективиращо придобит от обв.П. М. Л. трудов стаж за периода от
01.10.1993г до 30.04.1995г., като за съставянето му не може да й се търси наказателна
отговорност, а именно - – престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимата Л. е употребила документа, като го е
представила пред трети лица – служители на ТП НОИ – гр.Враца с цел да докаже, че е
налице субективно право, а именно - на дееца да му бъде отпусната пенсия по
придобит осигурителен стаж и възраст в действителен размер.
От субективна страна, престъпното деяние е извършено при форма и вид на
вината – пряк умисъл, т.е. деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
По отношение искането на защитата на обв.Л. за прилагане на чл.9, ал.2 НК,
съдът намира следното:
Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е
исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните
общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие
на обществото. На тази плоскост, личността на дееца като лице в напреднала възраст с
влошено здравословно заболяване, с добри характеристични данни, на което защитата
3

е поставила акцент, не е единственият критерий, който следва да се съобразява при
оценката на конкретно престъпление като такова с явно незначителна обществена
опасност. Предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е липсата на
обществена опасност, поради малозначителност на деянието или пък наличие на
такава, но с характеристика за явна нейна незначителност. При преценката за степента
на обществена опасност следва да се изхожда от ценността на обекта на посегателство,
дълбочината и обхвата на неблагоприятното въздействие върху него, метода на
въздействие, допълнителните неблагоприятни последици извън тези върху самия обект
и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното. С документните престъпления се
накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват
общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността
на държавните и обществените органи и организации, създават усложнения в
отношенията между организациите и гражданите. В случая е налице завишена
обществена опасност с оглед значението на удостоверяване на наличието на изискуем
трудов и осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия в отношенията между
гражданскоправните субекти. Престъпното ползване на подобни документи създава
опасност от увреждане на значими обществени отношения, като в случая безспорно е
налице обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние, поради което и
не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Така значимостта на вредните
последици при документните престъпления по чл.316 НК се определят от
обстоятелствата за характера на удостоверените неверни факти, за целта, с оглед
на която е било предприето удостоверяването им и за начина и степента на
реализиране на тази цел. Действително престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1
НК е формално и признаците на състава му не включват настъпването на
определен престъпен резултат, но за степента на обществена опасност на деянието
е от значение не само тежестта на причинения престъпен резултат, но и
характерът на другите настъпили последици. С оглед степента на засягане на
обществените отношения при използването на неистинския официален документ
– Удостоверение образец УП-3 № 15/14.07.2013г., а именно засягане на
обществените отношения, свързани с отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, т. е с ежемесечно изплащане държавни средства от бюджета за лице, на
което не му се следват, с оглед липсата на предпоставките за отпускане на такава
пенсия съдът приема, че обществената опасност на деянието не е явно
незначителна. Не без значение е обстоятелството, че обвиняемата е извършила
деянието на публично място и в авторитетна държавна институция, каквато е ТП
на НОИ -Враца, което очертава особена дързост на противоправното деяние.
При тези съображения съдът приема, че извършеното от обв.Л. деяние не е
малозначително, нито пък съставлява такова с явно незначителна обществена
опасност.
При разглеждането и решаването на делото съдът приложи разпоредбата на
чл.78а от НК, за което са налице всички предпоставки – към датата на извършване на
престъплението, обвиняемата е била пълнолетна; за извършеното умишлено
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години; от
престъплението няма настъпили съставомерни имуществени вреди и деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК; с престъпното деяние не е била причинена тежка
4

телесна повреда или смърт, подсъдимият не е бил в пияно състояние, не се касае за
множество престъпления; престъплението не е извършено спрямо орган на власт при
или по повод изпълнение на службата му.
При определяне размера на наложеното административно наказание, /което
съгласно разпоредбата на чл.78а от НК следва да е глоба от хиляда до пет хиляди лева/
съдебният състав отчете превес на смекчаващото отговорността обстоятелство –
чистото съдебно минало на дееца към момента на извършване на деянието /същата е
реабилитарана/, положителни характеристични данни, влошеното й здравословно
състояние/ същата е със 71% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
„първична генерализирана /остео/ артроза, напредналата й възраст, поради което
наложи за извършеното престъпление административното наказание „глоба” в
минимален размер, а именно 1 000 /хиляда/ лева, с което счита, че ще бъдат постигнати
целите на наказанието: да въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо
на дееца и на останалите членове на обществото.
Съдът постанови на основание чл.301, ал.1, т. 11 от НПК веществените
доказателства: 1 бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 1 бр. УП-3 на името на П. М. Л. -
л. 91, том I от ДП да останат към делото и да бъдат унищожени, ведно с унищожаване
на делото.
Съдът, с оглед изхода от делото осъди на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимата Ламбачева да заплати в полза на държавата, по сметка на ОСлО-Враца
направените разноски по делото в размер на 778,80 лева.
Мотивиран от горното Врачанският районен съд, VII наказателен състав
постанови решението си.

07.02.2023 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
град Враца
5

Номер на акта:	36
Дата:	24 януари 2023 г.
Съдия:	Росица Иванова Ангелова

Дело:	20221420201170
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 декември 2022 г.

Решение по дело №1170/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите