№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ и при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 430 от 2020
г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), представлявана от директора, подадена чрез
ст. юрисконсулт Й.П., против Решение № 2392 от 23.12.2019 г., постановено по АНД
№ 2373/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 68 от 08.05.2019 г., издадено от Директора на БДЧР.
С жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че неправилно
ВРС приема, че в НП и в акта за установяване на административното нарушение
(АУАН) не се съдържат данни за времето на извършване на нарушението. Твърди се,
че в НП са посочени както срокът на дължимото изпълнение – до 31.12.2018 г.,
така и датата на извършване на нарушението - 01.01.2019 г. На следващо място се
поддържа, че доколкото нарушението е формално, е невъзможно да се направи
преценка относно липсата или незначителността на вредните последици и не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, като се обръща внимание, че наложената имуществена санкция
е в предвидения от законодателя минимален размер – 1 000 лева. Твърди се,
че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Еко
Антрацит“ ЕАД. Искането е да се отмени обжалваното решение на ВРС и да се
потвърди НП.
Ответникът – „Еко Антрацит“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тинтява“ № 86,
представлявано от изпълнителния директор Х.П.С., с писмен отговор и писмена
защита поддържа неоснователност, недоказаност и необоснованост на касационната
жалба. Сочи се, че неоснователно, във връзка с датата на извършване на
нарушението, касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
която е неприложима, тъй като датата на извършване на нарушението е
задължителен и формален реквизит при съставяне на АУАН, като без посочването й
не може да се прецени дали са спазени преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1,
т. „в“ от ЗАНН, което се явява съществен пропуск, възпрепятстващ правото на
защита, без възможност за саниране с последващи действия на наказващия орган.
Настоява се, че контекстът на посочената като дата на извършване на нарушението
е неточен, неясен и съдържа уклончив субективен израз - „от обективна страна е
видно“, а и посочената дата – 01.01.2019 г. е нереална, т.к. се явява официален
почивен ден. По отношение на втория аргумент на касатора се изтъква, че БДЧР не
взима предвид, че „Еко Антрацит“ ЕАД не се явява задължено лице за извършване
на действията, дадени с процесното предписание. Освен основанията, посочени в
решението на ВРС, според ответника по касационната жалба НП следва да се отмени
и поради това, че „Еко Антарцит“ ЕАД няма качеството на „собственик“,
„ползвател“ или „оператор“ на хвостохранилището и няма как да бъде титуляр на
разрешително за заустване на отпадъчни води и съответно не се явява задължено
лице по чл. 200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона
за водите (ЗВ), както е прието и с Решение № 217 от 27.02.2019 г. на Районен
съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 1624 от 09.10.2019 г. на АдмС –
Бургас. Поддържа се, че с предписанието е изискано от дружеството да извърши
действия, за които дружеството не се явява отговорно и задължено лице, изискано
е да се извършат неправомерни действия в противоречие с материалния закон. Искането
е да се остави в сила решението на ВРС като правилно и мотивирано. С писмено
заявление със с.д. № 4060/19.03.2020 г. дружеството поддържа отговора си по
касационната жалба и прави искане за присъждане на направените разноски в
размер на 420 лв., представляващи платен адвокатски хонорар, за което представя
доказателства.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С отмененото от ВРС наказателно
постановление за извършено от „Еко Антрацит“ ЕАД нарушение на чл. 200, ал. 1,
т. 31, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т.
31 от ЗВ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
лева. Нарушението според НП се изразява в това, че на 01.01.2019 г. дружеството
в качеството на оператор, с дейност изпълнение на програма за ликвидация на
екологичните последствия от хвостохранилище „Росен“, съгласно ПМС № 140 от
23.07.1992 г. и ПМС № 50 от 10.04.2018 г. за изменение и допълнение на НА на
МС, е извършило административно нарушение, като не е изпълнило предписание с
изх. № 05-10-23/30.04.2018 г., издадено от Директора на БДЧР на основание чл.
155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, а именно - в срок до 31.12.2018 г. да подаде в БДЧР
заявление с документи за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни
води в повърхностен воден обект.
За да отмени процесното НП, ВРС приема, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита
на наказаното лице, а именно: в НП и в АУАН не се съдържат конкретни данни за
времето на извършване на нарушението - посочен е само срокът, в който е било
дължимо изпълнението на задължението, а нарушението се явява осъществено на
дата, извън определения срок за изпълнение, която не е указана. Въззивният съд
намира, че липсата в АУАН и неясното формулиране в НП на датата на извършване
на нарушението ограничават правото на защита на наказаното лице и са пропуск,
който не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство. ВРС посочва,
че не констатира твърдяното от наказаното лице противоречие между описанието на
нарушението в АУАН и в НП, съответно вътрешно противоречие в съдържанието на
НП.
Разглеждайки жалбата и по същество, ВРС
приема следното:
Писмото-покана с изх. № 05-10-23/30.04.2018 г., с предписание е издадено
от директора на БДЧР, като е адресирано до „Еко Антрацит“ ЕАД в качеството му
на „оператор“ на воден обект – хвостохранилище „Росен“; В НП не се съдържа
твърдение, че отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на
оператор на водни обекти по смисъла на § 1, т. 85 и т. 86 от ДР на ЗВ, а в
качеството му на оператор с дейност Изпълнение на програма за изпълнение на екологичните
последствия от хвостохранилище „Росен“, съгласно ПМС № 140 от 23.07.1992 г. и
ПМС № 50 от 10.04.2018 г. за изменение и допълнение на МС.
Процесното хвостохранилище
„Росен“ е продадено през 2005 г. и съгласно чл. 1, ал. 11 от ПМС №
140/23.07.1992 г. „Еко Антрацит“ ЕАД не следва да изпълнява дейности по
техническа ликвидация, консервация и биологична рекултивация за обекти на
рудодобивните дружества по Приложение № 1, които са продадени от дружествата по
ал. 1.
Тъй като дружеството няма качеството „оператор“ на конкретен воден
обект, съответно не дължи извършване на дейностите, касаещи процесното
разрешително, предмет на предписанието, деянието, описано в НП, изразяващо се в
неизпълнение на предписанието е формално нарушение на нормата на чл. 155, ал.
1, т. 22 от ЗВ – същото не е обществено опасно, поради което се касае за
малозначителност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 9,
ал. 2 от НК, респ. НП е издадено в противоречие с материалния закон.
Настоящият
състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на
въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, т.е. на наличие на касационните
основания за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
ВРС не е изследвал обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, не е извършил правилна преценка на
релевантните по делото факти, които се неправилно са изведени от всички
относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и неправилно
е отнесъл фактите към правото.
С нормата на чл. 200, т. 31 от ЗВ е
предвидено административно наказание - глоба, съответно имуществена санкция в
размер от 1 000 до 5 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне
да не се изпълнят предписанията на контролните органи. В случая писмо с изх. №
05-10-23/30.04.2018 г. на Директора на БДЧР представлява именно предписание - предписва
да се подаде заявление с документи за издаване на разрешително за заустване на
отпадъчни води в повърхностен воден обект, със срок до 31.12.2018 година. Предписанието
не е оспорено и е влязло в сила. Като стабилен административен акт, то е
задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява нарушение по чл. 200,
т. 31 от ЗВ. Не е спорно между страните, че даденото с писмо с изх. №
05-10-23/30.04.2018 г. предписание не е изпълнено и следователно са налице
елементите от състава на посоченото нарушение.
В чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ е
предвидено, че директорът на Басейнова дирекция изпълнява държавната политика
на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по
този закон. Тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, като
последните са длъжни да ги изпълняват в посочените срокове. Законосъобразността
на даденото с писмо с изх. № 05-10-23/30.04.2018 г. предписание от директора на
БДЧР не подлежи на обсъждане в производството по налагане на имуществена
санкция за неизпълнението му. Доводите на касатора, както във въззивното
производство, така и в касационното производство, във връзка с това, че
наказаното дружество не е субект, който следва и може да подаде заявление с
документи за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект, са напълно ирелевантни, т.к. са без значение за
извода за неизпълнение на предписанието, което както се посочи представлява в
случая влязъл в сила административен акт, създаващ задължения. Неоснователно
касаторът се позовава и на обстоятелството, че е искал изменение на срока на
предписанието. Няма данни по делото процесното предписание да е отменено или
изменено от компетентния да го разгледа орган.
Предвид изложеното неправилно ВРС
обосновава извод, че доколкото дружеството няма качеството на „оператор“ на
конкретния воден обект, съответно не дължи извършване на дейностите, касаещи
процесното разрешително, предмет на предписанието, деянието, описано в
наказателното постановление като неизпълнение на предписанието, е формално
нарушение на нормата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ. В несъответствие с
материалния закон е и изводът, че предвид последно посоченото, деянието не е
обществено опасно и е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
което наказателното постановление е в противоречие с материалния закон.
Както и касаторът заявява, от
доказателствата, представени от наказаното дружество се установява, че
действително АДВ – Бургас е продала 2005 г. терените на Хвостохранилище
„Росен“, изведено от експлоатация през 1999 г., но флотационният отпадък,
отводнителните канали, пиезометри и наблюдателни марки се водят в счетоводния
баланс на „Бургаски Медни Мини“ АД (в несъстоятелност) като „Съоръжение
хвостохранилище“. Същевременно със Заповед № РД-16-1037/27.09.2011 г. на
министъра на икономиката, енергетиката и туризма (т.е. след продажбата на
самото хвостохранилище) е утвърден списък на рудодобивните дружества, чийто
дейности по техническата ликвидация и консервация, техническа и биологическа
рекултивация, пречистване на води и мониторинг на основание чл. 1, ал. 7 от ПМС
№ 140/1992 г. се прехвърлят на „Еко Медет“ ЕООД, с универсален правоприемник
„Еко Антарцит“ ЕАД, като в списъка е включено „Български медни мини“ ЕАД.
Изложеното обосновава извод, че наказаното дружество носи отговорност за
извършваните дейности в обекта „Съоръжение хвостохранилище“, останало в
партимониума на рудодобивното дружество по „Бургаски Медни Мини“ АД (в
несъстоятелност).
Санкционната нормата на чл. 200, ал. 1, т.
31 от ЗВ съдържа и състав на нарушение и с посочването й в оспореното наказателно
постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под
правилната правна квалификация.
Неправилен е и изводът на ВРС за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, състоящо се в непосочването на конкретни данни за времето на
извършване на нарушението. Спецификата на процесното нарушение – неизпълнение
на конкретното предписание в срок, ясно и недвусмислено сочи, че става въпрос
за неизпълнение на задължение за предприемане на действия по подаване на
заявление с документи за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни
води в повърхностен воден обект, с определен с предписанието срок – до
31.12.2018 г. Става въпрос за бездействие, поради което правилно и в
съответствие с чл. 57, т. 5 от ЗАНН изрично в наказателното постановление е
посочена като дата на извършване на нарушението – 01.01.2019 година.
Действително в АУАН не е посочена изрично датата на извършване на нарушението
(която е задължителен реквизит – чл. 42, т. 3 от ЗАНН), но в описанието на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е посочен срокът, в
който се е дължало извършването на действието по подаване на заявление, т.е. ясно
е обосновано неизпълнението в срок на предписанието. В издаденото наказателното
постановление наказващият орган по отношение на датата на извършване на
нарушението се позовава в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай касационната инстанция намира,
че неизричното посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН, при
наличие на ясно посочен краен срок за изпълнение на неизпълненото предписание,
не засяга правото на защита на наказаното лице в степен, обосноваваща отмяната
на наказателното постановление.
Трайно в съдебната практика се приема, че
при неизпълнение на задължението за предприемане на действие в определен срок,
наказуемото бездействие е осъществено на първия ден, следващ изтичането на
срока за действие. Доколкото задължението за действие – за изпълнение на
предписанието за подаване на заявление и документи за издаване на разрешително
за заустване е с определен срок – до 31.12.2018 г. и безспорно се установява,
че процесното задължение не е изпълнено, то е без значение, че първият следващ
ден – 01.01.2019 г. е неприсъствен. Вмененото нарушение не е неподаване на
заявление и документи в БДЧР на 01.01.2019 г., а установеното неизпълнение на
предписанието в определения срок – до 31.12.2018 година.
При извършената
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното
решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
констатират други пороци. Решението е постановено от законен състав, при
законосъобразно упражнено право на въззивна жалба, но при неправилно приложен
материален закон.
Изложеното обосновава отмяната на
решението на въззивния съд и решаване на делото по същество от касационната
инстанция.
Настоящият състав на съда не установява
съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, което да обуславя отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Както АУАН, така и наказателното постановление са съответно
съставен и издадено от компетентни органи, съобразени са сроковете,
регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, като и АУАН, и НП съдържат необходимите
реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото не е спорен фактът, че наказаното
дружество не е изпълнило предписанието да подаде заявление с документи за
издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
обект, със срок за изпълнение - до 31.12.2018 г., дадено на основание чл. 155,
ал. 1, т. 22 от ЗВ от директора на БДЧР с писмо с изх. № 05-10-23/30.04.2018 г.
Процесното предписание е подлежало на изпълнение. Безспорно се установява по
делото извършването на вмененото административно нарушение – това по чл. 200,
ал. 1, т. 31 от ЗВ, а именно неизпълнение на предписание на контролния орган.
Законосъобразно, при съобразяване на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, от наказващия
орган е определена имуществената санкция като вид и размер – в минимално
предвидения размер 1 000 лева.
Не са налице обстоятелства, които да обосновават
квалифицирането на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Деянието не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че следва след отмяната на решението на районния съд да потвърди процесното
наказателно постановление.
С оглед изхода на спора не са налице основания за
присъждане в полза на наказаното дружество направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2392 от 23.12.2019 г.,
постановено по АНД № 2373/2019 г. на Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
(НП) № 68 от 08.05.2019 г., издадено от Директора на БДЧР, с което на „Еко
Антрацит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Тинтява“ № 86, представлявано от изпълнителния директор Х.П.С., за нарушение
на чл. 200, ал. 1, т. 31, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.