Решение по дело №2279/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

260152/23.4.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На първи февруари две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

 

 

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 2279 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001152/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.1 ет.1 , ап.2 в качеството му на работодател, представлявано от Д.Д.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева. В жалбата си  жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление за допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които не могат да бъдат санирани. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа депозираната жалба.  

За  административно-наказващият орган, издал НП, се явява Д.В. -И- юрисконсулт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да потвърди НП като излага доводите си затова. Счита, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин,  както и, че не са налице съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е  неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното юридическо лице – „Гранд Билдстрой”, с ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 68, вх.1, ап.2 и се представлява от Д.Д.М., ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 21.05.2020 г.  контролни органи на Дирекция  “ИТ” – Шумен извършили  проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж «Многофамилна жилищна сграда с гараж», находящ се в гр. Шумен, ул. «А. Попов №17-19, на който довършителните работи се изпълнявали от “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен. Извършена е и последваща проверка по документи на 28.08.2020г. и 01.10.2020г., представени  в Дирекция «ИТ» -Шумен, било констатирано, че дружеството, при осъществяване на неговата дейност, не е изпълнило задължително предписание на ИТ – т.3 от Протокол № 2006257, връчен на 05.03.2020г. със срок на изпълнение – 06.03.2020г. и „занапред“, а именно: т.3 – „Работодателят да осигури своевременно  провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите съгласно чл. 12 ал.1 и чл. 11 ал.5 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.“ Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2027458 от 09.10.2020 г.

Неизпълнението е констатирано относно“общия работник строителство на сгради“ А.А.А. ЕГН **********, постъпил на работа на 30.06.2020г. в изпълнение на сключен трудов договор № 014/29.06.2020г.

 Въз основа на установените факти, на 09.10.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001152, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. В последствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001152/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.1 ет.1 , ап.2 в качеството му на работодател, представлявано от Д.Д.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.В.С. и С.Г.Т. – свидетели при установяването на нарушението и на съставянето на акта, свидетеля А.С.Х. – отговорника по провеждането на първоначалните инструктажи в дружеството жалбоподател, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и Т., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства касателно неизпълнението на трудовото законодателство. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирала в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Показанията на свид. Х., съдът намира за защитна реакция от негова страна, тъй като се намира в трудово-правни отношения с дружеството жалбоподател. Чрез неговите показания се цели да се преодолее факта, че в книгата за проведени инструктажи не е отразено провеждането на първоначалния инструктаж, преди постъпване на работа на работника А.А.А..

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001130/25.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административно-наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административно-наказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнило даденото му с Протокол № 2006257 от 27.02.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществило и от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно „Гранд Билдстрой” ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружество - жалбоподател не е  изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в почти минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, като съдът намира, че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда /КТ/. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на наказателното постановление и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работниците и служителите. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на дружеството - жалбоподател не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилегирования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на нарушението след съставяне на наказателното постановление, но от него са произлезли вреди за работниците, както правилно е прието от наказващия орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на здравето и живота на работниците при изпълнение на техните трудови функции, като строителството е сред икономическите дейности  с трудов травматизъм над средния за страната.Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 415в ал.1 от КТ.

Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на              чл. 415в, ал. 1 от КТ. Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,               б. „а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид.

Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател, че с представената пред  проверяващите служебна бележка, относно проведен начален инструктаж на А.А.А. по безопасност и здраве при работа на 30.06.2020г. трябва да се приеме, че такъв наистина е проведен. Изискването на нарушената наредба – чл. 11 ал.5 е „Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книга за инструктажи съгласно приложение №1.“ Изложените доводи са относими към законосъобразността и целесъобразността на даденото предписание, но не могат да обосноват неизпълнение на същото. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор на жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на проверката в административно-наказателното производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение. Още повече предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Протокол за извършена проверка № 2017782 от 02.07.2020 г. не са били оспорени по надлежния предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“, съответно по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК – пред Административен съд – Шумен.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в представените и приети в открито съдебно заседание писмени бележки не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподател, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0001152/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.1 ет.1 , ап.2 в качеството му на работодател, представлявано от Д.Д.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА  “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр. София “ сумата от 100 /сто/ лева.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: