Решение по дело №7167/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260808/9.3.2021г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                             

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №7167 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Ф., адрес *** срещу С.С.Н., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1280,85 лева съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за което е образувана щета № 110787/25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда 30.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението, досежно виновно причинено от ответника ПТП на 05.12.2015г. с управлявано от него МПС марка „Р.“, модел „Л.“, рег. № ********без сключена задължителна застраховка „Г.О.”, на осн. чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ приложим на осн. чл. §22КЗ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 05.12.2015г. ответникът като водач на МПС „Р.“, модел „Л.“, рег. № ********виновно е причинил ПТП в гр. Варна на кръстовище на ул. *********с ул. Д.П., като е причинил вреди на „Ф>“, модел „Г.“ рег. № ***** СН. Образувана е преписка № 110787/25.08.2016г., по която е изплатено обезщетение в размер на 1280,85 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е по делото протокол за ПТП № 819р-22120/05.12.2015г., от който се установява, че на така посочената в протокола дата, ответникът като водач на МПС „Р.“, модел „Л.“, рег. № ********виновно е причинил ПТП в гр. Варна на кръстовище на ул. *********с ул. Д.П., като е причинил вреди на „Ф>“, модел „Г.“ рег. № ***** СН. В протокола е посочено, че ответникът, като водач на МПС няма сключена застраховка „ГО“.

Представен е справка от информационна система към ГФ, от която се установява, че досежно МПС с № ********е била налична гаранционна полица № 22115001065589 от 14.04.2015г. до 13.04.2016г., действието на която е прекратено на 31.07.2015г.

Представено е заключение по техническа експертиза към щета № 110787/25.08.2016г., от която се установява, че обезщетението за нанесени вреди на увреденото МПС възлизат на 3850,08 лева, от които 2601,88 лева за части и материали, 963,20 лева за труд, 42 лева за тенекеджийски услуги, 149,60 лева за бояджийски операции, 93 лева за бояджийски материали. Направен е извода, че е налице тотална щета, доколкото определеното по експерта оценка обезщетение превишава със 70 %  от действителната стойност на л.а. към датата на увреждането.

Образувана е застрахователна преписка към Г. Ф. по щета № 110787/25.08.2016г., по която е определена сумата от 1280,85 лева застрахователно обезщетение за собственикът на увреденият л.а.  на „Ф>“, модел „Г.“ рег. № ***** СН. Включени са 37 лева ликвидационни разходи.

Представено регистрация на МПС І-ва част  № *********/21.02.2009г. на л.а.  на „Ф>“, модел „Г.“ рег. № ***** СН, върху което е положен надпис, че автомобила собственост на П.А.В. е снет от регистрация на 26.10.2016г., поради тотална щета.

С платежно нареждане 01.11.2016г. в полза на П.А.В. е заплатена сумата от 1280,85 лева, на основание обезщетите по щета № 110787/2016г.

Изпратена е регресна покана №407/03.10.2019г., с която ищеца е отправил искане до ответника за плащане на сумата от 1317,85 лева във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение при настъпило ПТП, което е изплатено на застрахованото лице.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. Ф.ът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Г.О." на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Г.О." на автомобилистите. На осн чл.288, ал.2 (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 Ф.ът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите.

В процесния случай не е спорно, а и се установява от представения по делото протокол за ПТП № 819р-22120/05.12.2015г., от който се установява, че на така посочената в протокола дата, ответникът като водач на МПС „Р.“, модел „Л.“, рег. № ********виновно е причинил ПТП в гр. Варна на кръстовище на ул. *********с ул. Д.П., като е причинил вреди на „Ф>“, модел „Г.“ рег. № ***** СН.

Доколкото протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форми и ред, по смисъла на разпоредбите на чл.179, ал.1 ГПК съставлява е официален документ и представлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него действия, при което същия установява настъпване на процесното ПТП на посочената дата и час в гр. Варна с участието на ответника, като виновно лице. В тежест на ответната страна при оспорване е да установи твърдяните обстоятелства, вкл. и че посочения в протокола за ПТП механизъм за настъпване на ПТП-то е различен от удостоверения, като в случая по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, с оглед на което, съдът приема, че ПТП е осъществено по начина, по който е удостоверен от органите на МВР.

Наличието на валидно възникнало и действащо към момента на осъществяване на ПТП застрахователно правоотношение се удостоверява със застрахователна полица, в която се обективира посоченото застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования, а не с констатации в отразени в протокол за ПТП издаден от органите на МВР. От представената по делото справка по чл. 571, ал.1, т.3 КЗ от информационна система на ГФ, от която се установява, че досежно МПС „Р.“, модел „Л.“, рег. № ********е била налична валидно сключена застраховка „ГО“, оформена в полица № 22115001065589 от 14.04.2015г. до 13.04.2016г., действието на която е прекратено на 31.07.2015г., т.е. преди настъпване на процесното ПТП (05.12.2015г.), в резултат на което са настъпили вреди за трето лице.  При уговорка за разсрочено плащане на дължимите застрахователни вноски, застрахованият е предварително уведомен за неблагоприятните последици от неплащане на поредната вноска в срок от 15 дни от падежа, поради което за опровергаване на констатацията посочена в извлечението от инф. база данни на ГФ, че за процесния МПС липсва валидна застраховка „ГО” следва да бъдат ангажирани доказателства за наличието на такава, включително и доказателства за заплатени в срок поредни вноски. В случая такива доказателства не се ангажират. При така изложеното следва да бъде прието, че не е опровергана доказателствената тежест по 574, ал.12 на КЗ (чл. 295 ал. 7 КЗ отм.) на извлечението за данните от Информационния център на ГФ.

Ищецът е изпратил на ответника регресна покана, по отношение на която няма данни по делото, че е получена от ответника.  Регресната покана има правно значение при снабдяване на ГФ с изпълнителен лист против  виновния водач, при хипотезата на чл. 288  ал.14 от КЗ (отм.), но няма правно значение за регресния иск на ГФ против  виновния водач. Единственото значение, което може да има е  за изпадане на длъжника в забава, при хипотезата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД, но в случая претенция за заплащане на мораторна лихва не е предявена.

Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл Решение № 2/02.02.2011г., постановено по т.дело № 206/2010г. на ВКС, ІІ ТО, постановено при условията на чл. 290 ГПК.

Само и единствено с оглед пълнота на изложението и най – вече с оглед внасяне на допълнителни пояснения за ответника защо се дължи процесната сума, съдът посочва, че в случая ищецът е заплатил на увреденото лице определеното му обезщетение за причинените от ответника вреди на 01.11.2016г., за което представя доказателства (л.25), от която дата започва да тече и погасителната давност на вземането на кредитора. Към момента на предявяване на исковата молба в съда 30.06.2020г., пет годишния давностен срок не е изтекъл. Ответникът, като задължено лице, причинило ПТП при управление на МПС без задължителната за автомобилистите застраховка „Г.О.“, вследствие на което са причинени имуществени вреди на трето лице, дължи стойността на заплатеното  от ищеца обезщетение в полза на увреденото лице. Наложената санкция на ответника Н. по реда на ЗДвП не освобождава последния от задължението му да заплати вредите причинени вследствие реализираното от него ПТП.

Предвид изложеното предявения иск се явява основателен, като С.С.Н., ЕГН ********** *** следва да бъде осъден да заплати на Г. Ф., адрес ***, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М., със съдебен адрес ***, стая 205 – адв. Л. В. - Т., сумата от 1280,85 лева съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за което е образувана щета № 110787/25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда 30.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението, досежно виновно причинено от ответника ПТП на 05.12.2015г. с управлявано от него МПС марка „Р.“, модел „Л.“, рег. № ********без сключена задължителна застраховка „Г.О.”, на осн. чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ приложим на осн. чл. §22КЗ.

По отношение на разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза на ищеца и сумата от 51,23 лева съставляваща заплатена по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р    Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Г. Ф., адрес ***, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М., със съдебен адрес ***, стая 205 – адв. Л. В.- Т., сумата от 1280,85 (хиляда двеста и осемдесет лева и 85 ст.) съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за което е образувана щета № 110787/25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда 30.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението,, на осн. чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ приложим на осн. чл. §22КЗ.

ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Г. Ф., адрес ***, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М., със съдебен адрес ***, стая 205 – адв. Л. В.- Т., сумата от 51,23 ( петдесет и един лева и 23 ст.) лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :