№ 677
гр. Пазарджик , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.
Постъпила е молба от С. М. АС. с ЕГН ********** от град П***, ул.“М***“№***,
чрез пълномощника му адв.Н.В.,в обстоятелствената част на която се твърди, че молителят
роден на ***г. в град П*** от майка З*** Й*** Г*** с ЕГН *** и баща М*** Я*** А. с
ЕГН *** При раждането е записан с имената С*** М***в А.. Тъй като желаел да си смени
личното , бащино и фамилно име с турски имена депозирал молба в РС-П*** и било
образувано гр.д.№2027/2020г по описа на РС-Пазарджик. С влязло в сила решение по
горецитираното дело е допусната промяна само на личното име от С*** на С*** . В
останалата част за промяна на бащиното и фамилно име съдът отхвърлил молбата с мотив,
че няма доказателства бащата на молителя да е носил турски имена.Твърди се, че наскоро
молителят се снабдил с документи от ЕСГРАОН-Пазарджик , от които става ясно, че бащата
на молителя е носил имената М*** М*** А***. Освен това баща му е роден от майка Н***
М*** / баба на молителя / и баща- М*** А*** Я*** / дядо на молителя. Молителят желае да
бъдат променени бащиното му и фамилно име . Моли съда да постанови решение, с което
да се допусне промяна на бащиното име на молителя от М*** на М*** и на фамилното му
име от А. на Я***. В подкрепа на твърденията си молителят сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община Пазарджик не е подаден писмен
отговор.
В срока по чл.131 от ГПК от РП-Пазарджик не е подаден писмен отговор.
1
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.
В съдебно заседание ответната община не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
В съдебно заседание РП-Пазарджик не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения,
след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №2622/30.10.1976г., удостоверение за раждане,
издадено в основа на акт за раждане №508/13.06.1947, двете съставени от община П*** е
видно, че молителят е роден на 24.10.1976г от майка З*** Й*** Г*** с ЕГН *** и баща
М*** Я*** А. с ЕГН *** При раждането си молителят е записан с името С*** М*** А..
Бащата на молителя- М*** Я*** А. е роден от майка Н*** М*** и баща М*** А*** Я***.
Установява се от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх.№И-73_001/06.01.2021г., издадено от община П***, че М*** Я*** А. с ЕГН ***и
М*** М*** А*** са имена на едно и също лице.
Видно от данните по делото, че с влязло в сила решение по гр.д.№2027/2020г по
описа на РС-Пазарджик е допусната промяна на личното име на молителя от С*** на С***
и е отхвърлена молбата за промяна на бащиното му име от М*** на М*** и на фамилното
му име от А. на Я***.
Като свидетел по делото бе разпитан бащата на молителя – М*** Я*** А., който
обясни, че турското му име е било М*** А***, но при масовата сменя на имената по
времето на *** Ж*** българските му имена са М*** Я*** А. и от тогава е с български
имена и не си е вадил документи с турските имена. Свидетелят допълни , че неговия баща и
дядо на молителя се е казвал Я***. Според свидетелят синът му при раждането е записан с
българските си имена.
Съдът извърши констатация по личната карта на свидетеля №*********, издадена
на 28.10.2019г от МВР П*** и установи, че бащата на молителя фигурира в документа за
самоличност със собствено име М***, бащино име Я*** и фамилно име А..
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗГР – промяна на бащино и фамилно име, когато важни обстоятелства налагат това.
2
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко
физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР като начинът на образуване се регламентира императивно
в чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват
предимно по отношение на собственото/ личното/име. В съдебната практика се приема, че
собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице , поради което
субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и обуславя промяна на това
име/Решение№19 от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г на ВКС/.Разпоредбата на чл.13 от ЗГР
предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се
вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Фамилното
име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а именно- от фамилното име
бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Разпоредбите
на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното
отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма легално определение на
понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на преценка във всеки
конкретен случай като тази преценка по отношение на бащиното и фамилно име е
ограничена от визираните по-горе императивни норми/ в т.см.Решение №200 от 14.04.2010г
по гр.д.№25/2009г. на ВКС, Решение №680/11.01.2011г по гр.д.№64/2009г на ВКС, Решение
№346/25.11.2011г по гр.д.№1387/2010г на ВКС.
Нормата на чл.19 от ЗГР изисква промяна на бащино и фамилно име на молителя
ако те са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи или други важни
обстоятелства налагат това. В Закона за гражданската регистрация семейните, етнически и
религиозни традиции се характеризират като важно обстоятелство, налагащо отклонение от
общия режим на образуване на имената на българските граждани, видно от коментираните
по-горе императивни норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Право на всяко лице е да отстоява
индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му,
семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена
етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му
принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, даващо
основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето / в т.см.Решение
№342 от 23.04.2010г по гр.д.№80/2009г на ВКС докладчик съдия С*** Ц***/. В конкретния
случай обаче не се установи от събраните доказателства молителят да е известен в
обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност. Напротив по
несъмнен и категоричен начин се установи се, че от раждането си той носи бащино име
М*** и фамилно име А.. Тук е момента да се посочи, че в самата молба, инициирала
настоящото производство, не се излагат твърдения за наличие на каквито и да било важни
3
обстоятелства, а се говори само за желанието на молителя да носи турски имена. В този
смисъл са и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М*** А. / баща на
молителя/, който заяви, че синът му иска да носи турски имена.
Не без значение е обстоятелството, че бащата на молителя към настоящия момент се
легитимира с българското си име– М*** Я*** А. и на това име е издаден документа му за
самоличност- лична карта, по която съдът извърши съответната констатация. Фактът , че
бащата на молителя някога е носил лично име М***/ в каквато насока молителят ангажира
доказателства/ сам по себе си не е достатъчен, за да се допусне промяна на бащиното име
на молителя от М*** на М***. Ако към настоящия момент бащата на молителя беше с
турските си имена, то това обстоятелство би се квалифицирало от съда като важно. При
ката установените данни по делото императивната норма на чл.13 от ЗГР не би могла да
бъде преодоляна, тъй като бащиното име на едно лице се образува от собственото име на
бащата,което в конкретния случай е М*** , а не – М***.
Ето защо молбата за промяна на бащиното име на молителя от М*** на М*** е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По тъждествени съображения и ръководейки се
от императивната норма на чл.14 от ЗГР молбата за промяна на фамилното име на молителя
от А. на Я*** също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Допълнителен аргумент
за неоснователност на молбата за промяна на фамилното име на молителя е и
обстоятелството, че по делото не се събраха каквито и да било доказателства, а и липсват
твърдения молителят да е известен в обществото с фамилно име Я***, което е фамилното
име на дядо му по бащина линия и в каквато насока е неговото искане за промяна на
фамилното му име. Както се посочи по –горе съгласно чл.14 от ЗГР фамилното име на едно
лице е фамилното име на бащата или бащиното име на бащата, които ако се следваше
турската етническа традиция са съответно Асан/ фамилно име/ и М***/бащино име/ в
каквато насока евентуално би се разсъждавало за промяна,ако бяха установени важни
обстоятелства, но не и за фамилно име Я***, което е фамилното име на дядото на молителя
.
Предвид изложеното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. М. АС. с ЕГН ********** от град П***, ул.“М***“№***
за промяна на бащиното му име от М*** на М*** и на фамилното му име от А. на Я***.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на участниците в производството.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
4