№ 3728
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110111608 по описа за 2023 година
Производството по делото се развива по предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99,
ал.1 ЗЗД, от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 срещу Д. Т.
С., ЕГН **********, с адрес: **** за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 200.00 лева /седем
хиляди и двеста лева/, представляваща сбор на дължимите и изискуеми
вноски, падежирали за периода от 09.07.2020г. до 09.06.2023г. вкл., по
Споразумение от 30.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г., до
окончателно изплащане на вземането, по отношение на които е издадена
Заповед № 3931 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.07.2023г. по ч.гр.дело № 8545/2023г. по описа на Варненски районен съд.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производства.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.06.2008г. между "АЛФА
БАНК" АД и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит -
ваканция № 303-32/2008, по силата на който на последната е отпуснат паричен
заем в размер на 20 000.00 лева, с определен краен срок за окончателно
връщане на предоставените суми до 13.06.2016г. Ищецът сочи, че с договор за
продажба на вземания от 25.03.2010г. „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ",
ЕИК *********, в качеството си на цедент е прехвърлило на цесионера
"С.Г.ГРУП" ООД, ЕИК *********, в вземанията си по описания договор за
кредит. На 26.03.2010 г. бил сключен договор за продажба на вземания, по
който "С.Г.ГРУП" ООД, прехвърлило от своя страна процесните вземания на
1
„МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД, С нов договор за цесия от 29.03.2010 г., по силата на
който на праводателят на ищцовата страна - „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК
*********, в качеството му на цесионер, придобил вземанията, основани на
първоначалния Договор за потребителски кредит - ваканция № 303-32/2008.
от 12.06.2008г., ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му
принадлежности, което било видно от извлечение от Приложение към договор
за цесия.
В съответствие с изискването на чл.99, ал.З от ЗЗД длъжникът бил
уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор, а именно ищцовото
дружество, което тогава било с фирмено наименование „АЛФА КРЕДИТ"
АДСИЦ. Дружеството действало като обслужващо такова, по смисъла на чл.
18 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел от 2003г. (отм.),
като сключило Договор за събиране на вземания от 29.03.2010. с „МТ
ПРОДЖЕКТ" ЕООД, с предмет извършване от последния на действия по
извънсъдебно събиране на цедираните негови вземания.
Със споразумение от 30.06.2010г., сключено в изпълнение на посочения
договор за събиране на вземания, ответницата признала съществуването на
дълга си, като страните постигнали уговорка за разсрочено погасяване на
задължението при задължение за заплащане на първоначална вноска в размер
на 1 000.00 лева, дължима на 09.07.2010г., последващи ежемесечни вноски,
всяка в размер на 200.00 лева, дължими на всяко 9-то /девето/ число на месеца
до окончателно издължаване на задължението. Ответната страна погасила
свои задължения в общ размер на 1 495.00 лева, с последно плащане на
14.09.2010 г. С оглед настъпване на крайния срок за издължаване на
дължимите вноски за периода от 09.07.2020г. до 09.06.2023г. вкл. съгласно
уговорения в чл.7 от споразумението начин на погасяване и неизпълнение на
поетите задължения, падежиралата част от задължението за посочения период
ставала изцяло изискуема и дължима. По твърдения за неизпълнение на
визираните в погасителния план вноски, обосновава правния си интерес за
провеждане на исковата защита и установяване на тяхната дължимост с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител адв. М. Ц. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва придобиването на вземането
от ищеца, както и от дружествата, за които твърди, че са цеденти. Излага
твърдения, че нито един от договорите за цесия не е с уточнен предмет, а дори
и да се приеме, че са сключени такива, то същите са нищожни поради
противоречието им и заобикаляне на закона, както и поради това, че
накърняват добрите нрави. Сочи още, че същите са привидни, с
несъществуващ предмет и сключени при липса на основание.
Твърди, че по отношение цесиите не са изпълнени условията на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, тъй като не е налице съобщение за тях, извършено от страна на
цедента и липсват доказателства за делегирани пълномощия на цесионера да
уведомява длъжника по см. на чл. 99 и сл. ЗЗД. Поддържа възраженията, че на
ответника не е съобщена нито първоначалната, нито последващите цесии
2
преди образуване на съдебното производство, а съобщаването на особен
представител е възможно единствено при съгласието на последния и
одобрение от съда.
Оспорва съществуването на Договор за потребителски кредит - ваканция
№ 303-32/2008. от 12.06.2008г, както и неговата автентичност. На следващо
място счита, че същият е нищожен, доколкото противоречи на ЗЗП, както и на
останалите основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Особеният представител на ответника оспорва още съществуването на
споразумението от 30.06.2021 г., неговата автентичност и доказателствената
му стойност относно съществуването на вземане в полза на ищеца или сочения
в споразумението кредитор. Счита също, че е то е нищожно поради
противоречие със ЗЗП и основанията, предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва дължимостта на посочените в него суми. Релевира възражение за
погасяване на задълженията. вследствие на изтичане на погасителната
давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представения Договор за потребителски кредит - ваканция №
303-32/2008 г., на 12.06.2008г. между "АЛФА БАНК" АД и Д. Т. С. е сключен
договор за паричен заем, по силата на който е уговорено на последната да
бъде отпуснат паричен заем в размер на 20 000.00 лева, с определен падеж за
връщане на заема до 13.06.2016г.
От представения по делото договор за продажба на вземания от
25.03.2010г. се установява, че „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ е цедирало
на „МТ Проджект“ ЕООД вземанията си, описани в Приложение № 1. С
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Д. С. е уведомена, че задълженията
й са придобити от „С.Г. Груп“ ООД, в чиято полза занапред следва да
извършва плащанията.
Видно от сключения на 26.03.2010 г. договор за цесия, "С.Г.ГРУП" ООД
е прехвърлило на „МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД вземанията си, описани в
Протокол 30.03.2010 г., част от които е и описания под № 162 дълг на
ответницата Д. Т. С.. Приложено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно
новия кредитор, за което не са представени доказателства за връчването на
ответника.
Представен по делото е още договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010 г., по силата на който праводателят на ищцовата страна - „АЛФА
КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, в качеството му на цесионер, е
придобил вземанията на МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД, основани на
първоначалния Договор за потребителски кредит - ваканция № 303-32/2008.
от 12.06.2008г. Приложено е уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената цесия и новият кредитор, в полза на който следва да бъдат
извършени плащанията.
На 06.10.2006 г. „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ е сключило договор с
3
„Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД, с който възложило на обслужващото
дружество изготвяне на анализи, процедиране на
документация,осъществяване на представителство и управление на
продобитите от възложителя вземания.
Видно от представения Договор за събиране на вземания от 29.03.2010.
„МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД е възложило на „С.Г. Груп“ ООД извършването
на действия по извънсъдебно събиране на цедираните в полза на „Алфа
Кредит“ АДСИЦ вземания, с първоначален кредитор „Алфа Банка“ А.Е.
В споразумение от 30.06.2010г., сключено между „МТ Проджект“
ЕООД, в качеството на кредитор, и Д. Т. С. като длъжник, ответницата е
признала съществуването на задължение спрямо „Алфа Банка – Клон
България“, което е прехвърлено на 25.03.2010 г. на „С.Г. Груп“ ООД. С
последващ договор за продажба на вземания от 26.03.2010г. „С.Г. Груп“ ООД
продало на „МТ Проджект“ ЕООД вземането си. Страните по постигнатото
споразумение „МТ Проджект“ ЕООД и Д. С. са постигнали съгласие за
разсрочено погасяване на задължението при задължение за заплащане на
първоначална вноска в размер на 1 000.00 лева, дължима на 09.07.2010г.,
последващи ежемесечни вноски, всяка в размер на 200.00 лева, дължими на
всяко 9-то число на месеца до окончателно издължаване на задължението.
От кредитираното от съда като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните заключение на СПЕ се установява, че подписите,
положени за „Кредитополучател" в Договор за потребителски кредит № 303-
32 от 12.06.2008г., са изпълнени от Д. Т. С.. Подписът, положен за „За
Длъжника" в Споразумение 30.06.2010 г., не е изпълнен от Д. Т. С..
Видно от заключението на ССчЕ, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните е, че от Справка за
извършените транзакции по Договора за потребителски кредит - ваканция
№303-32/2008 се установява, че с дата 12.06.2008 г., сметка **********, и
основание усвоен кредит 303-32/2008 е усвоена сумата в размер на 20 000,00
лева.
Вземането, включено в Извлечение №1 - Списък на вземанията по т.2.1
към Договора вземането от Д. Т. С., описано както следва : номер на контракт
032CL02081820017 с референтен номер LMTP010-0020767 с дата на договора
12.06.2008 г. и номер на договора 303-32/2008 г. договорен размер 20 000,00
лева и договорен падеж 13.06.2016 г., е размер на 22 975,61 лева, от които
главница 19 748,63 лева и лихва 3 226,98 лева.
Стойността на задължението, предмет на Споразумение от 30.06.2010 г., е
22 975,62 лева, като е уговорено да бъде изплащано с първоначална вноска в
размер на 1 000,00 лева, дължима до дата 09.07.2010 г. и 339 броя равни
ежемесечни вноски, включващи главница и лихва, считано от 09.07.2010 г.
съгласно погасителен план - Приложение №1, с размер на анюитетната вноска
от 200 лева, дължима всеки месец до 9-то число на месеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
4
Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД
положителен установителен иск, с които съдът е сезиран, е допустим,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда
за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от
приобщеното заповедно дело. Налице е пълен обективен и субективен
идентитет между издадената Заповед № 3931 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 04.07.2023г. по ч.гр.дело № 8545/2023г. по
описа на Варненски районен съд, VII с-в.
Предметният обхват на спора е ограничен единствено до задълженията,
обективирани в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, идентични с предявената за разглеждане в исковото
производство претенция за установяване на дължимостта на падежиралите за
периода от 09.07.2020г. до 09.06.2023г. вноски по Споразумение от
30.06.2010г. Съдът не само, че не дължи произнасяне по отношение на
съществуване на претендираното вземане въз основа на други
правопораждащи факти – договор за кредит и сключените впоследствие
цесии, но и такова би било недопустимо, с оглед принципа на диспозитивното
начало в процеса, заложен в разпоредбата на чл. 6 от ГПК. Нещо повече, с
посоченото споразумение се преуреждат изцяло стойността и падежите на
вноските, следователно процесните задължения, индивидуализирани по
размер и период е възможно да се основават единствено на сключения на
30.06.2010 г. анекс.
С оглед кредитираното от съда като обективно и компетентно дадено
заключение на съдебно-почерковата експертиза, представеното в оригинал по
делото Споразумение от 30.06.2010 г. между „МТ Проджект“ ЕООД и Д. Т. С.
не е подписано от ответницата, респективно същото като неавтентичен
документ не поражда права и задължения за нея. Съгласно разпоредбите на
чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, когато се установи неистинността на документа
същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото, като това може
да бъде осъществено и с решението по делото, а по аргумент от обратното на
чл. 236 от ГПК произнасянето може да бъде извършено и в мотивите на
съдебния акт, в какъвто случай препис от него и документът се изпращат на
Прокуратурата на Република България.
С оглед всичко гореизложено относно неавтентичността на документа,
на който ищецът основава твърдението си за съществуване на
правопораждащия факт на претендираните парични притезания, искът се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне на това самостоятелно
основание, без да е налице необходимост от изследване на материално
правната му легитимация, съобразно поредността на извършените цесии.
Единствено за пълнота на обосновката следва да се посочи, че макар
с договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. „ АЛФА КРЕДИТ"
АДСИЦ, ЕИК *********, в качеството му на цесионер, е придобил
вземанията на „МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД, процесното споразумение от
5
30.06.2010 г. е сключено между цедента и ответницата. Последната е признала
съществуването на задължение спрямо „Алфа Банка – Клон България“ , което
е прехвърлено на 25.03.2010 г. на „С.Г. Груп“ ООД, като договор за цесия
между посочените две дружества не е приложен по делото. Потвърдила е още
факта, че с последващ договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г. „С.Г.
Груп“ ООД продало на „МТ Проджект“ ЕООД задълженията й. Всички
вземания са признати от ответницата като съществуващи в полза на „МТ
Проджект“ ЕООД, за когото изрично в титулната част на документа е
посочено, че се явява кредитор в облигационните отношения между страните.
Въпреки дадените указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК ищецът не е представил
доказателства за твърдението си, че споразумението от 30.06.2010 г. е
сключено от „МТ Проджект“ ЕООД за събиране на неговия вземания, а от
съдържанието на същото се установява точно обратното. Поради това
процесното споразумение, освен, че представлява неавтентичен документ, не
е годно да легитимира ищеца като титуляр на вземането.
По посочените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне,
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 194, ал. 3 от ГПК препис от решението и от
Споразумението от 30.10.2010 г. следва да бъдат изпратени на Варненска
районна прокуратура.
В полза на особения представител, осъществил процесуалната защита на
ответната страна, подлежи на присъждане възнаграждение в размер на 690
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно
основание 422, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, от „ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43 срещу Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: **** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 7 200.00 лева /седем хиляди и двеста лева/,
представляваща сбор на дължимите и изискуеми вноски, падежирали за
периода от 09.07.2020г. до 09.06.2023г. вкл., по Споразумение от 30.06.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането,
по отношение на които е издадена Заповед № 3931 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 04.07.2023г. по ч.гр.дело № 8545/2023г. по
описа на Варненски районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер в полза на адв. М. Ц., ВАК, за
сумата от 690 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, в качеството на особен представител на Д. Т.
6
С..
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, Споразумение от
30.06.2010г. и препис от решението на Районна прокуратура Варна, след
влизане в сила на последното.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7