Р Е Ш Е Н И Е
№ 2648 13.06.2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
десети юни две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2648 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Н.С.С. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********. Тя иска да бъде прието за установено
по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от 450,61 лева,
представляваща допълнително начислена сума за непотребена енергия за периода от
03.11.2017 г. до 09.01.2018 г.
В исковата
молба се твърди, че не съществува законово основание за доставчика на
електроенергия да коригира едностранно сметките на потребителите. Счита, че
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (за краткост
Правилата) противоречат на чл.82 от ЗЗД. В условията на евентуалност се твърди,
че редът по извършване на корекцията не е спазен. Ищецът оспорва съдържанието
на констативен протокол от 09.01.2018 г. и извършените изчисления като
неправилни. Твърди се, че липсват доказателства за техническата изправност на
електромера и че лицата, извършили проверката, няма лиценз за това.
В
законоустановения срок постъпва
писмен отговор от ответника, който оспорва искът
по основание и размер. Счита, че:
съществува законово основание за начисляване на процесната сума; дружеството
няма задължение да доказва виновно поведение на ищцата; в Общите условия е
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Моли
съда да отхвърли иска.
В
съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание процесуалният й представител депозира писмено становище, с което моли
съда да уважи иска да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание представител на ответното
дружество не се явява. Преди съдебното заседание процесуалният му представител
депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска, като присъди на
страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, че Н.С.
е клиент на ответното дружество, като е получила
клиентски номер *** за обект с ИТН *** за
имот в гр. ***.
На
09.01.2018 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД извършват проверка на електромер № ***, отчитащ
доставената електрическа енергия в обекта на ищцата. Проверката е с цел
демонтаж на електромера за последваща проверка в Български институт по
метрология (БИМ). Електромерът е
демонтиран и е монтиран нов. За проверката е съставен констативен протокол, който
е подписан от двама свидетели, но не и от абоната.
Демонтираният
електромер е изпратен за експертиза,
изготвена от БИМ,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № ***/18.10.2018 г. В документа се сочи, че в
хода на експертизата е констатиран осъществен достъп до вътрешността на
електромера. На гърба на електронната платка на
електромера допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство,
състоящо се от електронна платка и електронни елементи, което е присъединено
към измервателната верига на електромера. Единият от двата проводника към
кумплунг Х15 на сигнализацията за отваряне капака на клемния блок е срязан.
Металната пластина на индикатора SB1 за отворен капак на електромера е залепена към основата
си във включено положение. Електромерът не съответства на метрологичните
изисквания. Към протокола от експертизата е изготвена
справка за коригиране на сметката за електроенергия.
Впоследствие
на ищцата е изпратено писмо от 11.03.2019 г., с което „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД я уведомява,
че на основание чл.48 и чл.51, ал.1 от Правилата ще бъде коригирана сметката за
електрическа енергия за периода от 03.11.2017 г. до 09.01.2018 г., за 67 дни. Допълнително начислената
сума е на стойност 450,61
лева. С. получава фактура № ***/11.03.2019 г. за тази сума.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Спорно
е по делото единствено има ли право ответникът да претендира суми за ползвана
услуга въз основа на съставена едностранно от него коригираща сметка, която не
отразява действително отчетено количество ползвана електрическа енергия.
Ответното
дружество твърди, че сметката за електрическа енергия е коригирана на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.51, вр. чл.48, ал.1 от Правилата.
Според
разпоредбата на чл.48, ал.1 от Правилата в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Според
решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о.
разпоредбите на чл.48 до чл.51 от Правилата са приети от КЕВР в нарушение на
предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При внимателния прочит на
цитираната законова разпоредба се установява, че такова правомощие не е
делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън
делегираната й компетентност. С цитираното решение са отменени чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, т.е. не следва да се
прилагат. Настоящата
съдебна инстанция споделя този извод, макар решението в тази му част да е обезсилено с Решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в. Това обаче не е сторено, защото тричленният състав се е
произнесъл по непредявена претенция, а защото жалбоподателят е оттеглил жалбата
си досежно тези разпоредби от Правилата. В този смисъл правният извод, че те са
приети без законова делегация, не е оборен.
Дори
и това тълкуване да не бъде споделено, искът отново се явява основателен поради
следното:
С цитираното вече решение на петчленен състав на ВАС, в сила от 14.02.2017
г., са отменени Правилата, с
изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от тях. Последните са отменени с Решение № 2315/21.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., в сила от 23.11.2018 г. Подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (чл.
195, ал. 1 АПК). Следователно
към датата на извършване на проверката, 09.01.2018 г., липсва приложим нормативен акт, в съответствие с който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като е отменена
разпоредбата на чл.47 от Правилата,
която определя реда, по който се извършват проверките на измервателните
системи. Останали да действат към момента на проверката са
само разпоредбите на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, описващи
различните случаи и начини на извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
На следващо място, практиката на ВКС по този вид
спорове е константна в разбирането си за допустимост на корекцията на сметката
за електрическа енергия, когато отклоненията в показателите се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя – в този смисъл Определение №
165 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 183/2016 г., IV г. о. Така например
съгласно решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., I т. о.
допустимата корекция е налице, когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна
на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия
период. Ето защо неправомерното поведение на абоната следва да се докаже от
доставчика при това в условията на пълно и главно доказване, т.е. то не може да
се предполага. По делото липсват
доказателства ищцата лично или чрез друго лице да е въздействала неправомерно
върху електромера.
От
друга страна, обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира
отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което
нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на
председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който
издава Правилата – в този смисъл решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010
г. по описа на ІІ т.о. на ВКС.
По
делото не бе установено, че именно абонатът
е монтирал допълнително устройство в измервателната верига на електромера. При
така изложеното и с оглед твърдението на ответника, че претендира сумите по
коригиращата сметка от ищеца на основание Правилата, съдът намира, че той не разполага с такава
възможност и неоснователно претендира сумата по коригиращата сметка.
Дори и да се приеме, че не е необходимо дружеството да
доказва вина на клиента, искът отново се явява основателен поради следното:
С изменението на ЗЕ (ДВ, бр.54/2012 г.) е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но това му правомощие е поставено под
условия – само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Само при едновременното наличие на тези
предпоставки е завършена процедурата, създаваща право на продавача на
електрическа енергия да извършва едностранно корекция на сметки за минал
период. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК
след изменението на ЗЕ – Решение № 111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/14 г., I т.о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о.
По
делото не е установено към момента на корекцията да е било реализирано първото
предвидено в закона условие – да е налице изменение на съдържанието на ОУ на ответното дружество и
привеждането им в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното
изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Действащите към момента на начислението и
понастоящем Общи условия са одобрени от КЕВР през 2008 г., т.е. преди
изменението на ЗЕ, като
ответникът не е доказал
да е привел съдържанието им в съответствие със закона. В същите не се съдържа
изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция на сметката съгласно правилата по чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ, налице е само разписано задължение за уведомяване, но не и реда
за това, поради което ОУ на ответното дружество не отговарят на законовото
изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В
чл. 28 от ОУ е предвидено само уведомяването на клиента за вече начислените
суми, но това в никакъв случай не може да бъде приравнено на законовото
изискване за предвиждане на изричен ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ. Дружеството
неоснователно се позовава на Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г.
на ВКС, ІІ т.о., тъй като то
е постановено по повод на отношения на клиент с друг краен снабдител на
електрическа енергия и при други общи условия, поради което е неотносимо към
конкретния спор.
Ето
защо не е
осъществен фактическия състав за едностранна корекция на сметката на ищцата, поради което тя основателно
твърди недължимост на процесната сума и исковата претенция следва да бъде
уважена.
По разноските:
С
оглед становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищцата
има право да й бъдат
присъдени направените по делото разноски, които са
в размер на 350 лева (50 лева държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение, което е в минималния размер съобразно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Н.С.С., ЕГН –
**********, не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********,
сумата от 450,61 лева (четиристотин и петдесет лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за клиентски
номер *** за периода от 03.11.2017 год. до 09.01.2018 год., съгласно фактура №
***/11.03.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н.С.С., ЕГН – **********, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща дължими
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ