Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в публичното съдебно заседание на 28.05.2020 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №267 по описа за
Делото
е образувано по предявен на 03.02.2020 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М.,
чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, против Г.С.М. с ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Излага
се,че за периода 01.01.2008 г.-30.04.2019 г., ответникът дължал на ищеца сумата
от 52.20 лв. за услугата ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището
на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване
заповед за изпълнение за задължението.По образуваното ч.гр. дело №4993/2019 г.
на ВРС ответникът бил възразил писмено против заповедта за изпълнение,което
определяло интереса на ищеца да иска установяване със съдебен акт на вземането.
Иска се да бъде признато за установено
по отношение на ищеца,че ответникът му дължи част от сумите по заповедта :
52.20
лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на
топлинна енергия” за жилището на адреса за периода 01.01.2008 г.-30.04.2019 г..
Претендират се и разноските в производствата.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща
допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е представил отговор.В с.з.
се е явил и е заявил,че намира,че не дължи сумата,тъй като не ползвал топлинна
енергия и не притежавал топлинни уреди.
Съдебният
състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими
доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2019
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника за : 52.20
лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на
топлинна енергия” за жилището на адреса за периода 01.01.2008 г.-30.04.2019 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата; разноските
по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Представил
е справка за неплатените фактури и дължими лихви.Исканата заповед /№3001/ е
била издадена на 16.12.2019 г..Заповедта е била връчена на ответника на 23.12.2019
г..На същата дата по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК. Ищецът
е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на
сумата на 10.01.2020 г..
Горното
е видно от представеното ч.гр. дело №4993/
В имота
на ответника действително липсват измервателни уреди.На същия са били
начислявани суми за топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,както и
от щранг лира/отоплително тяло без мерителен уред/.
Горното
е видно от представените 3 бр. изравнителни сметки за последните три
отоплителни сезона.
При
тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен
интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.
Съгласно
чл.139 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.
Съгласно
чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие сключва договор с
търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.
Съгласно
§5 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,издадена от министъра
на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и
търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между
топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен
сезон 2007-
Посочената
нормативна уредба идва да покаже,че за абонатът-собственик на жилище,в което се
потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца
платената такса за услугата дялово разпределение.
Съдът е
отделил като безспорно между страните заплащането на таксите.
Ответникът
не е оспорил,че е собственик,както и че в жилището е налице отоплително тяло
без измервателен уред. Признал е и че в сградата е налице топлоподаване.
Съответно,Съдът
приема,че същият е задължен да заплаща таксите за топлинно счетоводство,такива
са платени и такива услуги са извършени.Предявеният иск следва да бъде уважен.
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение,общо 75
лв.,както и разноските в настоящето производство-25 лв. държавна
такса и 50 лв. юк. възнаграждение,общо 75 лв. лв..
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.С.М. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М.,част
от сумите
по издадената по ч.гр. дело №4993/2019 г. на ВРС
заповед за изпълнение №3001/ 16.12.2019 г.,а именно : 52.20 лв.-главница, представляваща
незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за
жилището на адреса за периода 01.01.2008 г.-30.04.2019 г..
ОСЪЖДА Г.С.М. с ЕГН ********** ***
да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., 75 лв.
деловодни разноски по ч.гр. дело №4993/2019 г. на ВРС,както и 75 лв.
деловодни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :