РЕШЕНИЕ
№ 2698
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216070 по описа за 2021
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЯВ. Н. ХР., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 20-4332-006639 от 29.04.2020 г.,
издадено от издадено от началник група към отдел „ПП” при СДВР, с което
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца.
Жалбоподателят е останал недоволен от наказателното постановление,
като посочва, че се е обадил преди да си тръгне на компетентните органи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Станчев, който моли за отмяна на наказателното
постановление, като излага доводи, че вмененото на подзащитния му
нарушение е останало недоказано. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – началник група към ОПП – СДВР - редовно
призована, не изпраща представител.
По подадената жалба първоначално е било образувано НОХД №
6119/2020 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав. Постановеното по делото
1
решение е било отменено и същото е било върнато от АССГ за ново
разглеждане.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.03.2020 г. около 16.37 часа в гр. София, жалбоподателят
управлявал личния си мотоциклет „Хонда“ ЦБФ 600С с рег. № СА ****В в
гр. София, по бул. “Никола Петков“ с посока на движение от бул.
“Монтевидео“ към ул. “Любляна“ и в района на кръстовището с ул. “Букет“,
реализирал ПТП с преминаващия от дясно на ляво пешеходец Стефан
Андонов Тенев с ЕГН **********. Жалбоподателят не остава на място след
реализираното ПТП, а напуска същото, като продължава по бул. Никола
Петков. Непосредствено зад мотора, управляван от жалбоподателя, се
намирал свид. И.И., управлявайки лек автомобил. На същото място и по
същото време се намирала и свид. Павлова, която чакала с автомобила си в
колона автомобили на бул. Н. Петков в посока към бул. Монтевидео (кв. Овча
купел). И двамата свидетели станали очевидци на осъщественото от жалб. Х.
ПТП, като свид. И. съобщава, че пешеходецът директно е изтичал на пътното
платно, без да се огледа и не на пешеходна пътека. И двамата свидетели
заявяват, че моторът се движел със скорост около 20 км/ч, тъй като ПТП се е
случило непосредствено след маневра ляв завой, която не може да бъде
извършена при по-висока скорост. Свид. И. видял, че пешеходецът паднал, а
мотористът не спрял, поради което подгонил жалбоподателя с автомобила си,
като на Горнобански път го настигнал и успял да запише номера на мотора
му, след което се обадил на тел. 112 и го съобщил. Пострадалият пешеходец
бил настанен в ВМА с работна диагноза „контузия на таз и гръден кош“.
При тези обстоятелства бил съставен АУАН Серия АА № 364572 от
30.03.2020 г. от свидетелят К.К. на длъжност „младши автоконтрольор“ при
ОПП - СДВР. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел – свид. Б.
И., и бил предявен на жалбоподателя на същата дата, който получил
екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
На база на него било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 20-4332-006639 от 29.04.2020 г. от началник група към отдел „ПП”
при СДВР, с което за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалб. Х. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца.
2
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка, показанията на свидетелите: К.К. –
актосъставител, И.И., Б. И. и Е. П., както и въз основа на надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК заверени копия на:скица за ПТП,
констативен протокол №К-156, справка картон на водач, удостоверение от
началника на отдел Човешки ресурси- СДВР, заповед №8121з-
515/14.05.2018г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите К.К. и Б. И. и прецени, че показанията и са последователни и
логични, без вътрешни противоречия. Настоящият съдебен състав обаче
намира, че същите имат отношение единствено относно процедурата по
съставяне на АУАН - свидетеля К. потвърждава, че е съставил акта, респ.
свидетелката И. е била свидетел на неговото съставяне. И двамата свидетели
заявяват, че не си спомням конкретния случай, предвид изминалия период от
време и естеството на служебните им задължения. Относно показанията на
свидетелите Ева Павлова и И.И. съдът намира, че следва да кредитира
същите, като счита, че същите са логични, последователни и без вътрешни
противоречия, т. е. показанията им се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
И двамата свидетели заявява, че жалбоподателят е карал с не повече от 20-25
км/ч, а също така и че пострадалият е пресякъл улицата не на пешеходната
пътека и е слязъл на пътното платно изведнъж, неочаквано.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Наказателното постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност
форма.
Относно нарушението по пункт 1:
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
3
обстоятелствата, при което то е извършено. Посочено е единствено, че
жалбоподателят поради несъобразена скорост с интензивността на
движението реализирал ПТП с преминаващия от дясно на ляво пешеходец. За
да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за
нарушителя начин, позволяващ санкционираното лице да организира
защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е
направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до ПТП; в какво се е
изразявала интензивността на движението; имало ли е и други участници в
движението и какво е било тяхното поведение на пътя; имал ли е възможност
водачът да избегне този удар; скоростта на движение на МПС, бил ли е
пешеходеца „предвидимо препятствие“.
По делото от всички събрани доказателства се установява, че
жалбоподателят е карал със скорост не повече от 20-25 км/ч. Освен, че нито в
АУАН, нито в НП е посочено каква е била скоростта на движение, но не е и
посочено защо АНО е приел, че тя не е съобразена с атмосферните условия.
Свидетелят Павлова в своите показания заявява, че пътната настилка е била
нормална, както и че времето е било сухо.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от
които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този
смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното
поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва
жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото
обаче не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че
жалб. Х. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно че не е
съобразил скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет с
интензивността на движението. Не е посочено с каква скорост се е движил
процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и по-конкретно
интензивността на движението, поради което и не би могло да се установи
каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка. Предвид
това не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин дали
причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена скорост и имал ли е
изобщо водачът възможност да избегне настъпването на ПТП с оглед
установеното поведение на пешеходаца – внезапно започнал да пресича
пътното платно непосредствено пред мотора, управялван от жалбоподателя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
4
бъде отменено в частта по пункт първи като незаконосъобразно.
ІІ. По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от
ЗДвП съдът намира следното:
Въпросната разпоредба предвижда задължение на водача на пътното
превозно средство, което е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната
служба на министерството на вътрешните работи. В случая се установи, че
пострадалият Стефан Тенев е паднал, което обстоятелство е било възприето
от жалб. Х. – в тази насока са показанията и на двамата свидетели-очевидци.
Дори и лицето се е изправило водачът е бил наясно с настъпването на
потенциално увреждане на здравето на пострадалия, още повече, че същият
видимо е бил в напреднала възраст.
От изложените обстоятелства водачът е следвало да приеме логичния
извод, че е налице пострадало от пътно транспортно произшествие, по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП лице, което води до задължение за
изпълнение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП, а именно като
жалбоподателят уведоми компетентната служба на министерството на
вътрешните работи. Като не е изпълнил това свое задължение,
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
нарушавайки задълженията си като участник в пътно транспортно
произшествие.
Налице са отегчаващи отговоронстт обстоятелства – пострадалият е
на значителна възраст, както и причинените му увреждания са значителни –
настанен в болница, с контузии на таз и гръден кош, поради което правилно
административно наказващият орган е наложил административното
наказание глоба в максималния размер, предвиден в чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. Същото е следвало да се случи и с ЛПУМПС, но доколкото съдът не
може да влоши положението на жалбоподателя, това наказание не може да
бъде увеличено и следва да остане в същия размер – три месеца.
С оглед изхода на делото и направеното от представителя жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото съдът намира наказателното постановление за правилно и
законосъобразно в едната му част.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1,
предложение 2 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателното постановление № 20-4332-006639 от
29.04.2020 г., издадено от началник група към отдел „ПП” при СДВР, в частта
му т. 1, с която за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал.2, пр. 1 от ЗДвП на ЯВ. Н. ХР. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-4332-006639 от 29.04.2020 г., издадено от
5
началник група към отдел „ПП” при СДВР, в частта му по т. 2, с която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, на ЯВ. Н. ХР. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 3 /три/ месеца, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6