Решение по дело №19/2014 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 82
Дата: 28 февруари 2014 г. (в сила от 26 март 2014 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20144310200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.Ловеч, 28.02.2014 г.                       

 

                             В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

    ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б. и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията н.адм.х. дело № 19 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 08.01.2014 г. по досъдебно производство № 595/2013 г. на РУП Ловеч на Красимир Йоловски – прокурор при Районна прокуратура Ловеч, на основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК М.П.П. ***, за повдигнато му обвинение по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 30.07.2013 г. в гр.Ловеч, обл.Ловешка, на гише в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.35, т.2, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, във връзка с чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи се дава пред орган на властта - ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция", като така удостоверил неверни обстоятелства, че е загубил свидетелството за управление на МПС, което не отговаря на истината.   

По внесеното постановление е образувано н.адм.х.дело № 19/2014 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

На досъдебното производство обвиняемият М.П. е дал обяснения, като е заявил, че наистина си е мислел, че е загубил свидетелството си за управление на МПС, защото установил липсата му едва в България и не е разбрал, че е останало в полицаите при проверката му в чужбина.

В съдебно заседание, редовно призован, обвиняемият П. се явява лично и с адвокат Ц. от ЛАК. Обвиняемият заявява, че разбира обвинението и потвърждава казаното на досъдебното производство и няма какво повече да добави. Защитникът му – адвокат Ц. сочи, че приемат изложената в постановлението фактическа обстановка и счита, че от обективна страна престъплението е доказано. Излага доводи за причините, поради които П. е бил без свидетелство за управление на МПС в България. Пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в минималния предвиден в закона размер.

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемият М.П.П. имал адресна регистрация и живеел в с.Лесидрен, област Ловеч, на ул.„Чаршията" № 6. Бил осъждан, но реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.З от НК на 29.01.2010 година. Имал висше образование, женен, работил като лесовъд в „Цветомир" ЕООД - Угърчин.

Обвиняемият П. придобил правоспособност да управлява МПС, като първата му регистрация била на 07.03.1995 г. / л.11. На 13.09.2007 г. му било издадено свидетелство за управление на МПС № *********, за категории „А", „В", „С", „Е", „М" „Т", със срок на валидност до 13.09.2017 година.

На 30.07.2013 г. обвиняемият П. се явил на гише «прием на документи» в сектор Пътна полиция при КАТ Ловеч и подал заявление № 10001819 и другите необходими документи за издаване на дубликат на свидетелството му за управление на МПС. Същият ден на гишето работила свидетелката Радославка Христова Иванова /л.17/. Тя от своя страна, следвайки процедурата, предоставила на обвиняемия П. декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издава на български лични документи /л.8/, която обвиняемият попълнил и подписал. Във въпросната декларация той записал, че на 20.07.2013 г. забелязал, че книжката му е няма в портфейла. Търсил я, но не я намерил. Въпросната декларация, заедно с другите документи били обработени и на 09.09.2013 г. му било връчено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********.

На 03.10.2013 г. в сектор ПП при ОД МВР Ловеч било получено писмо рег.№ У-99417/2013 г. от ГД НП София, отдел „ Пътна полиция" /л.4/, с което ги информирали, че при тях е постъпила преписка от Посолството на Република България в гр.Братислава с информация за задържано свидетелство за управление на МПС с № ********* на М.П.П. ЕГН : **********. Било изпратено и копие от преписката /л.5/, от което става ясно, че съгласно решение на Окръжния инспекторат по транспорта - гр.Свидник, Република Словакия, свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено на М.П.П., ЕГН : **********, било задържано поради неплащане в срок на наложена глоба в размер на 700 евро. Глобата е била наложена на 23.07.2013 г. за управление на товарен автомобил, без заплащане на дължимата пътна такса, под формата на „електронно мито".

В последствие, въз основа на събраните данни, е било образувано и досъдебно производство в рамките на което е била назначена и изготвена и съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице по нея е видно, че ръкописният буквен текст и подписът за «ДЕКЛАРАТОР» в долния десен ъгъл на декларацията по чл.17, т.1 от Правилника за издаване на Български документи за самоличност от 30.07.2013 г. е бил изписан и положен от обвиняемия М.П.П..

От така установените данни става ясно, че въпреки, че е знаел къде се намира неговото свидетелство за управление на МПС, обвиняемият М.П. е подписал декларация, че свидетелството е изгубено, което твърдение на практика не е вярно, т.е. той е потвърдил неистина в тази декларация.

Подаването на въпросната декларация е регламентирано в чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, а именно : При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗБЛД, в случаите на изгубване, кражба повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни, писмена декларация по образец, съгласно приложение № 6, относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ- МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР/. Нормата на чл. 35, ал.З от Правилника за издаване на Български лични документи пък гласи, че при издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС, освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС - декларация за съответното обстоятелство по чл.17, ал.1, както и в чл.160 от Закона за движение по пътищата - дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.   

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемият М.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците от състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на 30.07.2013 г. в гр.Ловеч, обл.Ловешка, на гише в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.35, т.2, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, във връзка с чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи се дава пред орган на властта - ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция", като така удостоверил неверни обстоятелства, че е загубил свидетелството за управление на МПС, което не отговаря на истината.

          С постановлението си Районна прокуратура - Ловеч правилно е приела, че обвиняемия не е осъждан за престъпления от общ характер (реабилитиран по право на 29.01.2010 г.), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран), не е освобождаван от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че М.П.П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК и му се наложи административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева. Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемия, семейното и имотното му състояние, както и че така ще се постигнат целите на наказанието.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 80,21 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а от НК, съдът

 

                     

                    Р   Е   Ш   И   :

 

     ПРИЗНАВА М.П.П. ***, ЕГН : ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2013 г. в гр.Ловеч, обл.Ловешка, на гише в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.35, т.2, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, във връзка с чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи се дава пред орган на властта - ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция", като така удостоверил неверни обстоятелства, че е загубил свидетелството за управление на МПС, което не отговаря на истината - престъпление по чл.313, ал.1 от НК и го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.

НАЛАГА на М.П.П. ***, с горните данни, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА М.П.П. ***, с горните данни, да заплати на ОД на МВР Ловеч сумата 80,21 /осемдесет лв. и 21 стотинки/ лева, представляваща разноски по досъдебното производство.

 

Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от съобщението за обвиняемия и за прокурора пред Ловешки окръжен съд.

                        

   

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :