РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Първомай, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225340100527 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал.
1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК от Р. Ш. Ш. срещу „Сити Кеш“ ООД за установяване, че
клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № **** от 14.06.2022 г., сключен между
Р. Ш. Ш. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
2843,74 лв., е нищожна поради противоречие със закона или поради заобикаляне на
закона.
Ищцата твърди, че сключила с ответника „Сити кеш“ ООД Договор за
потребителски кредит № **** от 14.06.2022 г., съгласно който ответникът й
предоставил в заем сумата от 1400 лв. В договора бил посочен ГПР от 48,16 % и
годишен лихвен % от 40,05 %. Също така било уговорено в чл. 6.2 от договора ищцата
да заплати неустойка в размер на 2 843,74 лв. Счита, че тази клауза е нищожна поради
противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Поддържа се, че клаузата за заплащане на
неустойка в чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит № **** от 14.06.2022 г. е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала, била в размер на почти
200 % от размера на отпуснатия кредит. По този начин се достигало до несправедливо
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвидената клауза била
неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала
заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Подобни уговорки за
осигуряване от потребителя на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора
за кредит прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
1
длъжника върху самия него и водели до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Тази неустойка излизала извън присъщите си функции и целяла
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Неустойката по съществото си
представлявала добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл била сигурна
печалба за заемодателя. Изразява се становище, че клаузата на чл. 6.2 от Договора за
потребителски кредит № **** от 14.06.2022 г. не се явявала индивидуално договорена
по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. От договора за потребителски кредит по безспорен
начин се установявало, че тази клауза е част от стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят
върху съдържанието им. На следващо място се твърди, че се заобикаляла и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Несъмнено събирането на такива разходи било част
от дейността по управление на кредита и следвало да бъдат включени в ГПР.
Поддържа се, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като с уговорката на чл. 6.2 от договора за потребителски кредит се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Поради невключването неустойката в размера на ГПР
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. Счита се, че
посочването на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между
страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Сити Кеш“ ООД, с който се признава предявеният иск. Тъй като
ответникът не бил станал причина за завеждане на делото, моли в негова тежест да не
бъдат възлагани разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателства се изяснява, че между ищеца Р. Ш.
Ш. и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № **** от
14.06.2022 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца
сумата от 1400 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен % в размер на 40,05 % и
годишен процент на разходите в размер на 48,16 %.
Съобразно чл. 6.1 от договора за паричен заем заемателят се задължавал в срок
от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави поне едно от
следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Клаузата на чл. 6.2 от същия
този договор предвиждала, че при неизпълнение на задължението по чл. 6. 1
заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 2843,74 лв. Неустойката се
начислявала автоматично от заемодателя, като се заплащала разсрочено съгласно
погасителния план.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия случай не е налице спор, че между „Сити Кеш“ ООД като
заемодател и Р. Ш. Ш. като заемател е възникнало облигационно правоотношение по
повод предоставянето на паричен заем в размер на сумата от 1400 лв. В разглежданата
хипотеза безспорно заемателят притежава качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
2
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе
върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност –
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и
изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя –
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща
до тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението –
заемодателят. Видно е, че представеният договор за заем е бланков, поради което не е
бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузата за
неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и
ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на
договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на заемодателя,
се налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка.
Отделно от това, съдът намира, че клаузата за заплащане на неустойка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В тази връзка съдът съобрази, че
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да
осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по установения от заемодателя начин. Същевременно е необходимо да се
изясни, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечение няма за
последица претърпяването на вреди от страна на кредитора, който съгласно
разпоредбата на чл. 16 ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение. Поради това съдът намира, че уговорената
неустойка води до едно фактическо оскъпяване на предоставения заем, тъй като
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер,
надвишаващ два пъти стойността на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за
заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна
престация от последния. По тези съображения съдът счита, че клаузата за заплащане на
неустойка е неравноправна, тъй като в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с
които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал.
2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за
неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Предвидената клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е и
3
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока.
Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от
неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. От това следва, че по своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които
клаузата на чл. 6.1 от договора възвежда за потребителя, са на практика неизпълними
за него, особено като се има предвид, че той търси бързо кредитно финансиране. Не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането
по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане)
или поръчител, който да отговаря на определените от заемодателя изисквания. От това
следва, че основната цел на тази уговорка е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото
значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът
приема, че тази клауза се явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че
е нищожна на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и разпоредбите на ЗЗП
е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр.
ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.
6.2 от договора. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на клаузата за неустойка поради противоречието й със ЗЗП следва
да бъде уважен. В тази връзка и тъй като никоя клауза не може да бъде нищожна на
повече от едно основание, не следва да се пристъпва към разглеждане на другото
посочено от ищеца основание за недействителност на тази уговорка.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 113,75 лв. за
държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца – адв. М., следва да се определи възнаграждение
за осъществената правна помощ. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (действаща
към датата на подписване на договора за правна помощ) същото следва да бъде в
размер на 429,06 лв. Разпоредбите на Наредбата имат материалноправен характер,
поради което приложима е тази редакция, която е в сила към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно
действие. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че счита за
неоснователно възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на
делото. Напротив, с начисляването на съответната неустойка в договора за заем и с
включването й в погасителния план ответникът несъмнено е претендирал нейното
заплащане от ищеца, като обстоятелството дали са предприети действия по повод
нейното събиране е ирелевантно. По тези съображения съдът приема, че следва да
бъдат възложени в тежест на ответника сторените разноски.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, предявен от Р. Ш.
Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, по отношение на „Сити Кеш“ ООД, че клаузата на чл. 6.2 от
Договор за паричен заем № **** от 14.06.2022 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 2843,74 лв., е нищожна като неравноправна поради
противоречие с разпоредбите на ЗЗП.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 113,75 лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на адв. Д. В. М. от АК Пловдив на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 429,06 лв. за адвокатско възнаграждение.
Присъдените разноски могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
IBAN: BG87UNCR70001521514314, с титуляр адв. Д. В. М..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
РХ/ВХ
5