Решение по дело №289/2020 на Районен съд - Брезник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 131

гр. Брезник, 04.01.2022 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 20.10.2021 г., II-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 289 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК********* със седалище и адрес: гр. *********, представлявано от Д. Ш. и П. Д. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.“, представлявано от адв. Д. М., със съдебен адрес:***, офис * срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: село С., общ. Брезник, представлявано от М.К.Е. - управител, в която се твърди, че на 19.02.2008г. бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия № *******/19.02.2008 г. с „Е.“ ЕООД в размер на 50000,00 лева, като крайният срок за възстановяване на сумата бил 240 месеца от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Поддържа, че съгласно уговореното била дължима възнаградителна лихва, чието формиране било договорено между страните, освен това по договора се дължали и такси. Навежда доводи, че заемната сметка по договора била открита на 20.02.2008 г. Излага подробни съображения за сключени Анекси № 1/19.06.2009 г., № 2/16.02.2010 г., № 3/13.12.2011 г., № 4/19.112.2012 г., № 5/12.12.2013 г. и № 6/20.04.2015 г., с които договора бил изменян от страните. Поддържа, че с получена нотариална покана, получена лично от длъжника на 29.08.2018 г., вземанията по кредита били обявени изцяло за предсрочно изискуеми, поради неплащане на тридесет и седем погасителни вноски, считано от 21.07.2015 г. Навежда доводи, че след обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми не били постъпили плащания, като общото задължение на длъжника възлизало на сумата от 60115,72 лева - главница за периода 21.07.2015 г. до 16.10.2018 г., сумата от 24102,53 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 21.07.2015 г. до 25.07.2018 г., сумата от 10691,28 лева - мораторна неустойка за периода 21.07.2015 г. до 16.10.2018 г. и сумата от 1031,74 лева — банкови такси за периода 10.07.2015 г. до 16.10.2018 г. Излага съображения, че имал интерес от предявените искове, тъй като в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 20480,29 лева, представляваща дължима главница, като част от претенция в размер на 60115,72 лева за периода 21.07.2015 г. до 21.07.2018 г., но ответника бил подал възражение. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

Ответника е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда и в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен отговор по исковата претенция, като по подробно изложени доводи оспорва иска по основание и размер, като заявява, че прави възражение за изтекла давност по отношение на размера на претендираната главница. Оспорва присъединяването на изтекли лихви към размера на главницата, което е извършено съобразно сключените анекси. Иска отхвърляне на предявения иск.

С Определение № 26.05.2020 г. (имащо характер на разпореждане), постановено по гр. д. № 64955/2020 г. по  описа на СРС, II Г. О., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67305/2018 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като е поставено датата на процесния договор да се чете правилно – 19.02.2008 г. Разпореждането е влязло в сила.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с частичен положителен, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за банков кредит между ищеца „Юробанк България“ АД и главния длъжник ответника; 2) клаузите от договора да са  валидни, като не противоречат на императивните материалноправни норми; 3) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, ако договора е уговорен за ползване за цел която не е търговска или свързана с дейността на търговска предприятие; 4) усвояване на парични суми по договора за кредит в твърдения от ищеца размер, които да не са заплатени на уговорения в договора падеж.

Представен е Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL *****/19.02.2008 г. сключен между „Юробанк България“ АД (с предходна търговска форма „Юробанк И Еф Джи България) от една страна, в качеството кредитор и „Е.“ ЕООД от друга страна, в качеството на кредитополучател. По силата на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателят кредит под формата на кредитна линия в размер на 50000,00 лева, за посрещане на оборотни нужди, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, заедно с дължимите лихви при условията предвидени в договора. Към договора са представени и подписани Анекси № 1/19.06.2009 г., № 2/16.02.2010 г., № 3/13.12.2011 г., № 4/19.112.2012 г., № 5/12.12.2013 г. и № 6/20.04.2015 г.

Договорът и анексите към него са частни диспозитивни документи, който са подписани от страните, като при липсата на доказателства за тяхната неавтентичност последните обвързват страните с обективираните в тях волеизявления и произтичащите от тях права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

По правната си характеристика договорът за банков кредит представлява двустранен, консенсуален, формален, възмезден и комутативен договор. По силата на договора за банков кредит кредитодателят поема задължението да предостави на кредитополучателя уговорената по договора сума, т.е. предоставянето на сумата не е част от фактически състав на сключването на договора, а е в изпълнение на същия, а за кредитополучателят възниква облигационното задължение да върне предоставената парична сума в уговорения в договора срок, ведно с договорената възнаградителна лихва.

Следователно безспорно е установено, че между кредиторът „Юробанк България“ АД и кредитополучателят (главен длъжник) „Е.“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за револвиращ банков кредит.

От Приложение към Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL *****/19.02.2008 г. (в кориците на делото) страните по договора за банков кредит са удостоверили, че заемната сметка по договора е открита на 20.02.2008 г.

Приложен и неоспорен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL *****/19.02.2008 г. е видно, че кредитополучателят „Е.“ ЕООД по договора се е задължил за сумата от  50000,00 лева за срока от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, при годишна лихва равна на сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните и договорна лихвена надбавка в размер на 0,25 пункта и наказателна лихва в размер на сбора от БЛПМФ за лева и наказателна лихвена надбавка (неустойка) за просрочие в размер на 10,25 пункта при всички условия, параметри и срокове, съгласно посочения договор.

От представените по делото Анекси № 1/19.06.2009 г., № 2/16.02.2010 г., № 3/13.12.2011 г., № 4/19.112.2012 г., № 5/12.12.2013 г. и № 6/20.04.2015 г. се установява, че всички от тях са били подписани и от М.К.Е. – в качеството му на поръчител.

Договорът за банков кредит и анексите към него са частни диспозитивни документи, който са подписани от страните, като при липсата на доказателства за тяхната неавтентичност последните обвързват страните с обективираните в тях волеизявления и произтичащите от тях права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Приложена е Нотариална покана до главния длъжник чрез управителя, с която кредиторът е направил изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL*****/19.02.2008 г. Удостоверено е, че управителят на „Е.“ ЕООД е получил нотариалната покана на 29.08.2018 г.

Приложена е Нотариална покана до главния длъжник чрез управителя и лично до М.К.Е., с която кредиторът е направил изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL*****/19.02.2008 г. Удостоверено е, че М.К.Е. е получил нотариалната покана лично и в качеството на управител на „Е.“ ЕООД на 26.07.2018 г.

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, основно и допълнително от в.л. А. М. Б. - А. от което се установява, че уговорената сума по договора е предоставена на кредитополучателят. Вещото лице е посочило, че към 21.07.2015г. от ответникът са платени суми в размер на 36 928.01лв. от вноски и от капитализация 16 232.48лв. От допълнителното заключение на в.л. посочва, че при включване на капитализацията в погасителните вноски, сумата в размер на 13 423.29лв. се явява надплатена от ответника, а при невключване на капитализацията на банката, дължимата сума по процесния договор за кредит е в размер на 2 809.09лв. Общия размер на изчислените по погасителен план падежирали вноски /главница и договорна лихва/ от 21.07.2015г. до 21.07.2018г. /вноски от номер 74 до 110/ е в размер на 18 648.00лв., в това число главница 6 196.57лв. и лихва в размер на 12 451.43лв. Начислените такси за същия период са в размер на 960.96лв., а размерът на просроченото задължение е в размер на 2 809.09лв.

Съдът, при извършена преценка на заключението - основното и допълнително на ССчЕ на в.л. А. М. Б. - А., съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси и на двете страни, като по делото не се установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

В Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС ясно е направено разграничение между основание на иска и предсрочната изискуемост на вземането, предмет на иска. Посочено е, че основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното субективно материално право, като изменение или прибавяне на ново основание е налице само при позоваване на друг юридически факт, различен от посочения в исковата молба, от който произтича материалното право. За разлика от основанието на иска, предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, като възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението си. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й. Позоваването на предсрочна изискуемост не определя основанието на иска, като правното основание, на което се претендират вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница е договора за кредит. Ето защо, когато съдът приеме за доказано, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила в един по-късен от твърдяния от ищеца момент, това не представлява разглеждане на претенцията на непредявено основание или нарушение на принципа на диспозитивното начало.

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.

В случая искът е предявен при условията на чл. 422 ГПК, поради което по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, настощият иск се счита предявен от 18.10.2018 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Следователно на ищеца се дължи сумата от 2 809.09лева, представляваща дължима договорна главница за вземанията за периода от 21.07.2015 г. до 21.07.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 20480,29 лева, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 859.61лв., от които 409.61лв. – ДТ, 450лв. –хонорари на вещото лице, (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК – по делото), които му се дължат в съотношение (уважената част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 117.90лв.

Ответникът му се дължат, съгласно отхвърлената част на иска(съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК – по делото) сумата от  1 104.43лв.

Подлежат на намаляване и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на общо 1 414.26лв. /409.61лв.- заплатена ДТ и 1004.65лв. – адвокатски хонорар/, т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 193.98лв.

 

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: село С., общ. Брезник, представлявано от М.К.Е. - управител, че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,  представлявано от Д. Ш. и П. Д. – Изпълнителни директори със седалище и адрес на управление: гр. *****************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 138 ЗЗД, сумата от 2 809.09лева, представляващи главница дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL *****/19.02.2008 г., Анекси № 1/19.06.2009 г., № 2/16.02.2010 г., № 3/13.12.2011 г., № 4/19.112.2012 г., № 5/12.12.2013 г. и № 6/20.04.2015 г., като частичен иск за главница от такъв в по-голям размер от 60115,72 лева, ведно със законната лихва от 18.10.2018 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 809.09лева до пълния предявен размер 20480,29 лева, представляващи главница дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL *****/19.02.2008 г., Анекси № 1/19.06.2009 г., № 2/16.02.2010 г., № 3/13.12.2011 г., № 4/19.112.2012 г., № 5/12.12.2013 г. и № 6/20.04.2015 г., като частичен иск за главница от такъв в по-голям размер от 60115,72 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67305/2018 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: село С., общ. Брезник, представлявано от М.К.Е. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 311.88лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК*********, сумата от 1 104.43лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното производство.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: