№ 328
гр. Варна, 06.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20243001000322 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:27 часа се явиха:
Въззивникът „БАНКА ДСК“ АД, редовно призован, представлява се
от юрисконсулт М.Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззивникът К. Д. А., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. С. И., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилите писмени отговори, съобразно Определение №
496/13.08.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Запознати сме с проектодоклада и нямаме
възражения. Поддържам въззивната жалба, съответно оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна.
АДВ. И.: Запознати сме с определението на съда и нямаме възражения.
Поддържам жалбата от името на К. А., както и отговора по жалбата на
насрещната страна.
Уважаеми господин Председател, искам да направя едно уточнение във
връзка с изведените доказателствени искания и с мотивите, с които същите са
отхвърлени в проектодоклада и определението, което ми е връчено. В
проектодоклада е посочено, че част от доказателствените искания са
направени несвоевременно, а други са неотносими към производството. Що се
1
отнася до доказателствените искания за допускане на свидетелски показания,
задължаване на третото лице А.Д. и задължаване на „Банка ДСК“ да
представи документи, които се съхраняват в банката, съответно в третото
лице, свързани с възникването, изменението и обявяването предсрочната
изискуемост на спорното правоотношение, тези доказателствени искания са
изведени още в производството пред първата инстанция своевременно, още с
отговора на исковата молба. Те са изведени във връзка със защитната теза на
ответника, че вземането е погасено по давност и тяхното представяне е
изискано, именно с оглед доказването на тази теза, а именно, че ищецът в
производството е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това негово решение е отнесено до знанието на моя доверител,
далеч преди твърденията за настъпила предсрочна изискуемост преди 2020 г.,
а именно твърдим, че през 2014 г. това изявление е отнесено до знанието на
моя доверител. В тази връзка твърдим, че предсрочната изискуемост е
настъпила към този момент и съответно, което подкрепя и доказва
твърденията за погасяване на вземането по давност.
Наред с тези доказателствени искания, които не бяха допуснати от
първата инстанция, въпреки че с доклада в първата инстанция на доверителя
ми бе възложено да докаже защитната си теза и погасяването на вземането по
давност. Това доказване минава през свидетелските показания, чието
допускане бе изискано пред първата инстанция и съответно другите
документи, които също бяха изискани, но не беше допуснато. В тази връзка,
твърдя, че тези доказателствени искания са направени своевременно, а
отнасянето им и изискването им за допускане пред Апелативния съд -
въззивната инстанция е направено на основание хипотезата на чл. 266, ал. 3 от
ГПК, т.е. аз твърдя, че има други процесуални нарушения.
Разбира се, че с определението, с което е отхвърлено това искане от
настоящия състав на Апелативния съд, е посочено, че не са установени
процесуални нарушения, но все пак твърдя, че доверителят ми е препятстван
от възможността да докаже защитната си теза.
Що се отнася до доказателственото искане, което е изведено с отговора
на въззивната жалба и формулираната насрещна въззивна жалба, която
постфактум е оттеглена, също твърдя, че е направено своевременно.
Аргументите ми са следните: в производството пред първата инстанция
Варненски окръжен съд в проектодоклада отново е посочил, че съдът
служебно ще изиска документите по проведеното пред Софийски градски съд
гражданско дело № 543 и предходно проведеното заповедно производство
през 2013 г. Тези документи са изискани от съда, но от папките, които са
приложени към настоящото производство е видно, че заповедното
производство е унищожено.
С отговора на въззивната жалба съм изискал изискването на друго
търговско дело, по което установих, че се съдържат документи от заповедното
производство, което по данни от архива е унищожено, т.е. това
2
доказателствено искане също не считам, че е несвоевременно, тъй като
доказателството бе подготвено за събиране от първоинстанционния съд, но
поради унищожаването му не бе приложено по делото. Сега твърдя, че след
подаване на въззивната жалба съм установил, че тези документи се намират в
друго търговско дело, може случайно да са попаднали там, но
доказателственото ни искане отново е отхвърлено като несвоевременно.
Необходимостта от събиране на това доказателство е установена от първата
инстанция и това е посочено в проектодоклада на първата инстанция. Изрично
е посочено, че следва да се изискат от Софийски градски съд документите,
свързани с гр. дело 5038/2014 г. Това е на стр. 8 от доклада на първата
инстанция. В отговора на въззивната жалба съм направил това искане.
Установих, че тези документи от заповедното производство, може би по
някаква случайност са изпратени по друго търговско дело - № 217/2017 г. на
ВОС. Страните по това търговско дело са съвсем различни. Може би се касае
за грешка. От деловодството на СГС са го изпратили. Затова искането ми е да
изискате материалите по търговско дело № 217/2017 г. на ВОС.
По отношение на гласните доказателства, моля да ревизирате
определението си.
Искането по чл. 192 ГПК не поддържам, тъй като смятам, че третото
лице ще ни представи някакви документи, които вече са представени като
копие по делото. Мисля, че документите, които се съхраняват по търговско
дело № 217/2017 г. ще са достатъчни.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Моля да не бъде допускано това
доказателствено искане.
АДВ. И.: К. А. е бил съдлъжник. Производството по гражданско дело
№ 5038, което е иска по чл. 422 ГПК, вследствие на заповедното
производство, което е водено пред Софийски градски съд е било проведено с
К. Д. А., който е бил представен от особен представител.
Аз съм посочил във въззивната си жалба, че в производството по чл.
422 ГПК банката е претендирала настъпване на основанието за предсрочна
изискуемост като автоматична такава, въпреки че имаме надлежни
доказателства, че тя си е упражнила правото по съответния ред и е връчила
такова уведомление до длъжниците, но незнайно защо е претендирала
автоматична изискуемост. През 2020 г. е приключило делото, благодарение на
процесуално некоректното поведение на моя доверител. Той не е получавал
никакви документи и във връзка със затрудненията по уведомяването му това
производство е продължило толкова дълго.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че фактът
за липсата на настъпила предсрочна изискуемост е установен със сила на
пресъдено нещо с влязло в сила Решение № 260129/23.09.2020 г. по
гражданско дело № 5038/2014 г. на СГС. Моля да не бъде допускано това
доказателствено искане.
3
АДВ. И.: Това е делото, по което говоря за твърдяната автоматична
предсрочна изискуемост. Документите по това производство са приложени
към настоящия спор, но там твърденията на ищеца са, отново казвам, за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, а в заповедното
производство, от което са представени доказателства имаме изявление, че е
отправено уведомление. Разликата е, че уведомлението е отправено преди
започване на заповедното производство до двама от длъжниците, а до третия
– не е. Но до третия пък е връчено постфактум, което искам да докажа със
свидетелски показания, което е получено от неговия пълномощник А.Д..
Накратко така стоят нещата. Получил го е след предявяване на иска по чл.
415, в хода на висящия процес. Спорно е дали силата на пресъдено нещо може
или не може да настъпи след предявяването му.
Отлагането по чл. 192 не го поддържам, ако допуснете събирането на
другото доказателство.
По отношение на гласните доказателства, същите са свързани с
доказване на тезата ми. В търговско дело № 217/2017 г. на ВОС се съдържат
документи, които според мен са доказани и са приети от съда, но не са
предмет на жалбата, защото първоинстанционният съд е възприел, че
наистина до длъжниците Р. и К. Д., които и двамата са покойни, са изпратени
и достигнали тези съобщения. Свидетелските показания за мен са съществени,
за да мога да докажа тезата си, че на моя доверител след началото на процеса е
връчено това съобщение, т.е. връчването на двама от длъжниците безспорно е
установено, което ще бъде потвърдено с по-добри копия и заверени преписи
от представител на „Банка ДСК“, които са представени по заповедното
производство, т.е. установяване, че към двама от длъжниците е извършено
уведомяването преди началото на това заповедно производство, а по
отношение на третия искам да докажа, чрез свидетелски показания, че това е
извършено постфактум, след завеждане на иска по чл. 422. Всичко това е с
оглед тезата ми, че банката не е положила дължимата грижа към делата си.
СЪДЪТ, като съобрази обстоятелството, че в определението за
насрочване на настоящото производство не се е произнесъл по направеното в
отговора на въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД искане за приемане и
прилагане на търговско дело № 217/2017 г. по описа на Варненски окръжен
съд, към което се съдържат твърдения за наличие на данни от заповедното
производство, намира следното:
Действително, в първоинстанционното производство съдът е изискал
заповедното производство, което с оглед изтичане на срока за архивиране се е
оказало унищожено. В този смисъл, направеното искане със съдържащите се в
него твърдения за наличие на преписката по унищоженото заповедно
производство касае новоузнати обстоятелства, поради което и за събирането
не е приложима забраната по чл. 266 от ГПК.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
4
ДА СЕ ИЗИСКА от Варненски окръжен съд търговско дело №
217/2017 г. по описа на ВОС.
По отношение на искането за гласни доказателства, което съдът е
оставил без уважение, съдът намира, че не се налага ревизиране на
Определение № 496/13.08.2024 г., доколкото няма спор, че К. А. е участвал в
предходно воденото производство между страните, на същия е връчен препис
от исковата молба, така че обстоятелства, касаещи връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост, настъпили след връчване на исковата молба, са на
практика ирелевантни и не е необходимо ангажиране на гласни доказателства
за установяване на тези обстоятелства за нуждите на настоящия процес,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззивника К. Д. А. за изменение на Определение № 496/13.08.2024 г., в
частта, в която е оставено без уважение искането за допускане на гласни
доказателства.
АДВ. И.: Искам само да направя едно уточнение във връзка с
определението за ревизия.
Искането ми за допускане на гласни доказателства е с цел установяване
връчването на уведомлението преди връчване на преписа от исковата молба, а
именно към 2014 г.
В условията на евентуалност твърдя – връчено ми е уведомление през
2014 г., евентуално през 2017 г. ми е връчен препис от исковата молба. В хода
на процеса е връчено, като искам да кажа, че е след завеждане на
установителен иск по чл. 422. Установителният иск е заведен, ако не се лъжа,
през 2013 г. или в началото на 2014 г. След предявяване на иска е връчено
уведомление от банката на сина на К. Д., в качеството му на негов
пълномощник. Уведомлението, което банката е отправила през 2013 г. е
достигнало до К. Д..
Банката се позовава на автоматична изискуемост. Не мога да разбера
поведението на банката. Има уведомление през началото на 2013 г. за двама от
длъжниците, но банката са позовава на автоматична предсрочна изискуемост
за всички.
Уведомлението е връчено, но обратната разписка за връчването му по
отношение на двама от длъжниците и всичко останало остава в банката и се
съхранява в заповедното производство. По отношение на третия длъжник
преди завеждане на заповедното производство, това уведомление не е
стигнало до него. Имаме доказателство, че не е потърсено. Заведено е
заповедното производство, след което уведомлението му е връчено на неговия
пълномощник от служител на банката през 2014 г., но към този момент вече е
било заведено делото по чл. 422 пред Софийски градски съд. Говорим за
връчване на уведомление на съдлъжника К. А..
5
Ще видите, че не са представили и доказателства за уведомяване на
двама от длъжниците.
СЪДЪТ, въпреки направеното уточнение, намира, че не са налице
обстоятелства, налагащи изменение на постановеното от съда Определение №
496/13.08.2024 г., доколкото специално това доказателствено искане е
следвало да бъде изчерпано в предходно водения между страните процес,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззивника К. Д. А. за изменение на Определение № 496/13.08.2024 г., в
частта, в която е оставено без уважение искането за допускане на гласни
доказателства.
За събиране на допуснатото доказателство, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 17 декември
2024 година от 14:00 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:57
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6