Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 281/18.06.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 238 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба подадена от ЕТ„Е.Б.“
с ЕИК * , представлявано от управителя Е*** Б*** чрез надлежно упълномощения да
го представлява Е.Е.Х. със седалище и адрес на управление *** чрез
упълномощения адвокат В.П. *** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11053/23.03.2021 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности",
в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С оспорената
заповед, за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
вр. с чл. 118, ал.4 и ал.6 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с.С*** ,
ул.”С*** ”№* , общ.В***, обл.М***, стопанисвана от едноличния търговец жалбоподател и е забранен достъпът до
обекта за срок от 14 дни. В подадената жалба се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с основни принципи на
административния процес, не е мотивирана и липсват законовите предпоставки за
издаването й.
Излага доводи, че за доставеното дизелово гориво на 13.11.2020г и на
01.12.2020г. в НАП са представени нужните документи за доставката на горивото,
като нивомерната система не е отчела към НАП доставеното гориво, тъй като е
прекъсвано електрозахранването, за което с жалбата са представени два броя
протоколи за извършен ремонт от „Л*** К*** “ ЕООД, от които се установява че
прекъсването в електрозахранването е довело и до прекъсване на нормалното
функциониране на нивомерната система, а оттам и по-малко отчетено гориво при
една от доставките. Твърди липса на злоумишлени действия върху техническите
средства, както и че доставеното гориво се ползва от фирмата му, а не се
извършва продажба на същото.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован се представлява от надлежно упълномощения адвокат В.П. ***. По
съществото на делото поддържа искането за отмяна на заповедта по доводи
изложени в жалбата, поради липса на фактически състав на вмененото от ответника
нарушение и несъответствие с целта на закона. Претендира сторените разноски
относно заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Началник отдел
"Оперативни дейности", Дирекция "Оперативни дейности" –
Велико Търново, Главна Дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП,
наложил принудителната административна мярка се представлява от старши
юрисконсулт К*** Н*** . В о.с.з. оспорва жалбата, като моли за нейното
отхвърляне. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на
наложената ПАМ, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при наличие на фактически и правни основания за нейното издаване в
съответствие с материалния закон. Представя списък с разноски и претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11053/23.03.2021 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е
наредено налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на търговски
обект "бензиностанция", находящ се в с.С*** , ул.”С*** ”№* , общ.В***,
обл.М***, стопанисвана от едноличния търговец жалбоподател. Заповедта е връчена на
оспорващия на 26.04.2021 г., видно от разписката за връчване на заповедта на л.12
от делото. Жалбата срещу нея е подадена по пощата на 29.04.2021г. /видно от пощенското
клеймо/ чрез ТД на НАП – В. Търново, офис Монтана, където е заведена с вх. № 9716/05.05.2021
г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от действието на
оспорения акт, при наличието на правен интерес от оспорване поради което
жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 09.03.2021 г. от органи на отдел "Оперативни дейности"
– В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект
– бензиностанция", находящ се в с.С*** , ул.”С*** ”№* , общ.Вълчедръм,
обл.Монтана, стопанисван от жалбоподателя. За установените факти и
обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0068701 от 09.03.2021
г. на основание чл. 110, ал. 4,
вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, видно от л.13-15 от делото и Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0068704 от 18.03.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал.
1 от ДОПК, видно от л.17-19 от делото.
Установено е, че в обекта е монтирана и
работеща електронна система с фискална памет/ ЕСФП/ регистрирана в НАП с №
4307458 от 16.07.2019г. модел Ойл -Сис2.0 D-KL, с индивидуален номер № 05006375
фискалното устройство, № 58006375 на фискалната памет и нивомерна измервателна
система /НИС/ за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП модел Veeder Root TLS.
Обектът разполага с 1бр. Резервоар № 1 с
обем 22 136 литра свързан към 1бр. бензиноколонка Wayner Helix с 1 бр. пистолет
за зареждане с висок дебит. Установява се, че работното време на обекта е при
нужда, когато пристигат или заминават камионите на фирмата.
От страна на ЕТ„Е.Б.“ с ЕИК * , са били представени
акцизни документи /АДД/ за получените доставки на гориво на 13.11.2020г и на
01.12.2020г. отчети от показанията на НИС и служебен бон за наличност – горива
по нивомер към часа на доставките и в края на деня, както и дневен финансов
отчет към тези дати.
При съпоставка на данните от ФУ и данните,
постъпили в информационните масиви на НАП е било установено, че от наличната в
обекта електронна система с фискална памет /ЕСФП/ с нивомерна измервателна
система тип Ойл -Сис2.0 D-KL. не са предавани на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение, по Акцизен данъчен документ с
УКН № 00000000005698476/01.12.2020г., на 01.12.2020г. в бензиностанцията е
получена доставка на гориво - дизел с количество 5039.00 литра при 15С температура, като при
справка в информационната система на НАП, НИС не е изпратило данни за
получената доставка. По акцизен данъчен документ с УКН №
01000000005670276/13.11.2020г., на 13.11.2020г. в бензиностанцията е получена
доставката на гориво - дизел с количества 5015.00литра при 15С температура,
след справка в информационната система на НАП, НИС не е изпратило данни за цялата
получена доставка, а само за 965,30литра, видно от ПИП от 18.03.2021г.
По делото от жалбоподателя в хода на
съдебното производство са представени протоколи за ремонт от 16.11.2020г. и от
02.12.2020г. издадени от „Л*** К*** “ ЕООД, от които се установява че на
13.11.2020г. по АДД доставеното количество от 5015литра дизелово гориво е
отчетено от нивомерната система само 965,30литра поради прекъсване в
електрозахранването, а доставеното на 01.12.2020г по АДД 5039литра не е
отчетено от нивомерната система отново поради прекъсване на
електрозахранването.
От приложената справка от НАП за
регистрирани съобщения за доставка на гориво в обекта на ЕТ„Е.Б.“ с ЕИК * за
периода от 01.11.2020г. до 09.12.2020г. на л.20 от делото се установява, че
доставките на гориво на дати 13.11.2020г. и 01.12.2020г. са изпратени в НАП по
документи, като от нивомерната система на 13.11.2020г. е отчетено само
965,30литра гориво.
От приложените служебни бонове за налични
горива в резервоара по нивомер на л.26,27,35 и 36 от делото се установява, че
на 13.11.2020г. в 14,09часа по нивомерна система е отчетено налично
965,300летра гориво, докато при приключване в 23,31часа по нивомер количеството
дизелово гориво е отчетено като 5525,00литра, на 01.12.2020г. в 23,30часа по нивомер количеството
дизелово гориво е отчетено като 4964,00литра.
При тази фактическа обстановка е издадена
оспорената ЗППАМ № 11053/23.03.2021г. от началник на отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения по чл. 3, ал. 3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите във вр. чл.118,
ал.4 и ал.6 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, буква "г" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ –
запечатване на посочения търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на
заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните
в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на
запечатване.
Като мотиви на издадена ЗППАМ е посочено,
че нивомерната измервателна система тип Ойл -Сис2.0 D-KL. не е предала в НАП по
установената дистанционна връзка данни, което не дава възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта - по
Акцизен данъчен документ с УКН № 00000000005698476/01.12.2020г., на
01.12.2020г. в бензиностанцията е получена доставка на гориво - дизел с
количество 5039.00 литра при 15С температура, като НИС не е изпратило данни за
получената доставка. По акцизен данъчен документ с УКН №
01000000005670276/13.11.2020г., на 13.11.2020г. в бензиностанцията е получена
доставката на гориво - дизел с количества 5015.00литра при 15С температура, като
НИС не е изпратило данни за цялата получена доставка, а само за 965,30литра.
Посочено е, че съответствието между въведените данни от страна на задълженото
лице към НАП въз основа на документите за доставка и данните автоматично
подавани от нивомерната система е гаранция за реалност на доставките, за което
ответника е посочил, че в случая е разколебана.
На 18.03.2021 г. на ЕТ„Е.Б.“ с ЕИК * за
извършеното административно нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите е съставен АУАН № F606241 /л. 38,39 от делото/ от Д*** В*** Д*** , на
длъжност инспектор по приходите при Главна дирекция фискален контрол ГДФК/при
ЦУ на НАП. Няма данни въз основа на него да е издадено наказателно
постановление.
С оглед разпределената доказателствена
тежест между страните по делото в качеството на свидетел е разпитан инспектора по
приходите при Главна дирекция фискален контрол ГДФК при ЦУ на НАП Д*** В***
Д*** , показания на който съдът кредитира като обективни, безпристрастни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства от които се
установява, че в изпълнение на служебните му задължения, като инспектор по
приходите в НАП, съвместно с колегата си е извършил контролна проверка в обекта
стопанисван от жалбоподателя при която се установи че нивомерната система в
обекта не подава коректно данни към сървара на НАП за доставеното количество
гориво – дизел по АДД на 13.11.2020г. и на 01.12.2020г. От системата е излязла
служебна бележка и е вкарана по уникалния номер на документа, но същевременно
не е изпратила данните от нивомера в системата на НАП, каквито са изискванията
на наредбата, като на 13.11.2020г. НИС е отчела само 965литра гориво вместо
действително полученото. От служителката в бензиностанцията било заявено, че е
имало прекъсване на електрозахранването, като същото би могло да се отрази на
подадените данни в НАП при липса на захранване на системата с външно
електроподаване. От предявените на свидетеля служебни бонове за приключване на
датите 13.11.2020г. и на 01.12.2020г. Z-отчети посочва, че същите показват
общото количество гориво - зареденото и наличното преди това, ако е имало
такова.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност,
за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да
отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава,
че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални
административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11053/23.03.2021г. на Началник на отдел
"Оперативни дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП е
издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена
от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изм. със Заповед
№ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на изп. директор на НАП, видно от л.43-45 от делото.
Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална
компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, т. е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена
част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът
и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
буква "г" от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което подава данни от ЕСФП по чл. 118
в Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 118, ал.
6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, т. е.
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите
и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. От своя страна издадената на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба №Н-18/13.12.2006 г. визира в чл.3, ал.3 задължение на
всяко лице, което извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване
на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по
начина, указан в чл. 3, ал. 3, изр.
второ от същата наредба.
В конкретния случай проверяващите органи
са установили разлика в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП с
данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18 към
информационната система на НАП, тъй като по Акцизен данъчен документ с УКН №
00000000005698476/01.12.2020г., на 01.12.2020г. в бензиностанцията е получена
доставка на гориво - дизел с количество 5039.00 литра при 15С температура, като
НИС не е изпратило данни за получената доставка. По акцизен данъчен документ с
УКН № 01000000005670276/13.11.2020г., на 13.11.2020г. в бензиностанцията е
получена доставката на гориво - дизел с количества 5015.00литра при 15С
температура, като НИС не е изпратило данни за цялата получена доставка, а само
за 965,30литра.
В хода на съдебното производство от
приложените
протоколи за ремонт от 16.11.2020г. и от 02.12.2020г. издадени от „Л***
К*** “ ЕООД се установява че на 13.11.2020г. по АДД доставеното количество от
5015литра дизелово гориво е отчетено от нивомерната система само 965,30литра
поради прекъсване в електрозахранването, а доставеното на 01.12.2020г по АДД
5039литра не е отчетено от нивомерната система поради прекъсване на
електрозахранването. Тази констатация не е оспорена от ответника и същият е бил
запознат с нея, предвид показанията на разпитания свидетел възприел от
служителя при едноличния търговец, че към момента на доставката нивомерната
система не е отчела доставеното количество гориво – дизел, тъй като е
прекъсвано алектрозахранването, които съдът кредитира като достоверни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, в насока че
действително в управлявания от него обект е прекъсвано електрозахранването. На свой ред
представените протоколи представляват частни документи по см. на чл.180 от ГПК
във вр. чл.144 от АПК и съставляват доказателство, че съдържащите се в тях
изявления са направени от лицата, което в хода на производството не е
опровергано от други доказателствени средства. Същевременно обаче не се установява, че
това обстоятелство е било известно на оспорващия, доколкото ФУ, с което е бил
оборудван обектът, е функционирало без да дава индикации, че не предава данни
на НАП.
Отчитането на разлика в данните между отчитаните от
ЕСФП и тези в системата на НАП относно извършени
доставки, се дължат на обективи фактори – прекъсване на електрозахранването
констатирани с приложените протоколи.
Данни за доставеното гориво подава не само
получателя на горивото, но и доставчика, като от друга страна видно от показанията
на разпитания свидетел
служебни бонове за приключване на датите 13.11.2020г. и на 01.12.2020г.
Z-отчети за наличното гориво по нивомер потвърди, че същите показват общото
количество гориво - зареденото и наличното преди това, ако е имало такова. От
друга страна не се оспорва от ответника, че на 13.11.2020г от НИС е отчетено
по-малко количество гориво. Не се оспорва от ответника, че в монтираната при
дружеството жалбоподател система няма допълнителна намеса, която да препятства
възможността за контрол, нито пък да води до изкривявяне или манипулиране на
данните, подавани по електронен път до НАП. След като по делото е установено,
че документите за доставка на въпросните количества горива са коректно въведени
чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в
информационната система "Контрол на горивата", то това прави
автоматично необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от
възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а
от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения.
В настоящия случай, при проверката не е
установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, защото доставеното гориво е за собствени нужди, за
зареждане на собствени транспортни средства за дейността на търговеца. Това
гориво не е предназначено за продажба и не е използвано за такава, за да се
приеме, че е налице неотразяване на приходи.
Жалбоподателят представлява лице по
чл.118, ал.8 от ЗДДС - данъчно задължено лице, което извършва зареждане на
превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с
течни горива. Следователно задължението за отчитане на получените горива
произтича от разпоредбата на чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/2006г., доколкото от
данните по делото се установява вместимостта на резервоара от над 1000 литра.
Следователно вярната правна квалификация на твърдяното нарушение е чл.3, ал.12,
вр. ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., а не както е отразено в оспорената ПАМ
Поради това настоящия състав намира
изводите на ответника за наличието на основания за издаване на заповед за
налагане на ПАМ за недоказани. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В случая след като не са надлежно установени основанията
за издаването на оспорваната заповед, тя се явява незаконосъобразна.
Отделно от това, в заповедта са посочени
фактическите и правни основания за издаването й, и формални мотиви относно
срока на наложената принудителна административна мярка, но изложените мотиви не
се съдържат съображенията на административния орган за прилагането на посочения
срок, за който се прилага ПАМ. Дори да се приеме, че от доказателствата по
делото се установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС за налагане на ПАМ, но продължителността
на действието на тази мярка не се определя произволно от органа, издател на
заповедта, по негово свободно усмотрение, а с оглед постигането на целта,
заложена в закона, за която се налага – преустановяване на нарушението и
препятстване възможността да се извършват нарушения в бъдеще, съгласно
разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН.
Не е ясно как с налагането на ПАМ за
посочения в заповедта срок се постига целяната превенция срещу констатираното
противоправно поведение, а по какъв начин са взети предвид вида и обема на
упражняваната в търговския обект дейност, без да са посочени данни за тях,
остава неизвестно.
Наред с изложеното след като законодателят
е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е
следвало да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в
съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта "мотиви относно
продължителността на срока" са бланкетни и общи. Същите са крайно
недостатъчни и се приравняват на липса на мотиви. Не е изложена конкретика,
както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до този момент, относно
обекта, така и относно обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи
връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти
или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и
оттам на срока, за който се налага мярката.
При тези доводи, настоящият състав счита,
че не са били налице основанията на ответника за прилагане спрямо търговеца на
наложената принудителна мярка и то за предвидения 14 дневен срок, който не е
минимален. Изложеното обосновава и извода на съда – за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна.
При този изход на делото основателни се
явяват претенциите на жалбоподателя за разноски по производството. Съдът следва
да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ
размер 230.00лева /двеста и тридесет/, представляващи държавна такса в размер
на 50.00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лв. съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие на лист 8 от делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ„Е.Б.“
с ЕИК * , представлявано от управителя Е*** Б*** чрез надлежно упълномощения да
го представлява Е.Е.Х. със седалище и адрес на управление ***, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 11053/23.03.2021 г., издадена
от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите с адрес гр. С*** , бул. "К*** Ал. Д***"№
* да заплати на ЕТ„Е.Б.“ с ЕИК * , представлявано от
управителя Е*** Б*** със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо 230.00лева
/двеста и тридесет/, сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: