РЕШЕНИЕ
№ 3962
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330101574 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Ю. К. Л., ЕГН ********** от гр. П.,
жк***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, против „ЕВН България топлофикация” ЕАД
– гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи принудително плащане на ответника,
поради настъпила погасителна давност, на следните суми:
- сумата 1672,88 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода
01.10.2007 г. – 30.04.2009 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за
периода 01.12.2007 г. – 23.11.2009 г. в размер на 144,41 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 24.11.2009 г. до окончателното
изплащане, както и 136,35 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 14.01.2010 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело №***г. по описа на ЧСИ
***, рег.№ ***
- сумата 976,74 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 31.07.2010 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за
периода 01.07.2009 г. – 24.03.2011 г. в размер на 98,92 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до окончателното
изплащане, както и 125 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на
ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № *** г. по описа на
1
ЧСИ***, рег.№ *** и
- сумата 1544,64 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода
01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за
периода 01.02.2011 г. – 09.01.2013 г. в размер на 167,02 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.01.2013 г. до окончателното
изплащане, както и 134,23 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ
**, рег.№ **.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца като длъжник били
образувани общо три изпълнителни дела с взискател „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, а именно изп.дело № 64/2010 г., изп.дело № *** г. и
изп.дело № *** г., всичките по описа на ЧСИ ***, рег.№ ***, и за събиране на
суми, съответно по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
***г. по описа на ПРС, по изпълнителен лист от 27.07.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС и по изпълнителен лист от 07.03.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Твърди се, че първото дело било
образувано по молба на взискателя, с която било поискано предприемане на
действия по принудително изпълнение. През 2012 г. били направени справки
за имущественото състояние на длъжника – ищец по настоящото дело, и бил
насрочен, но не и извършен опис на движими вещи. Посочено е, че през
периода 2016 г. – 2021 г. ежегодно били подавани молби за извършване на
справки и изпълнителни способи, но до предприемане на конкретни
изпълнителни действия не се било стигнало. По изп.дело №***г. се твърди да
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца през октомври
2011 г., от който постъпила по сметка на ЧСИ и била разпределена от него
сумата от 211,32 лв. през януари 2012 г. Други действия не били
предприемани спрямо ищеца, като отново в периода 2016 г. – 2021 г.
ежегодно били подавани молби от взискателя за изготвяне на справки и
действия по принудително изпълнение, без обаче такива да са извършвани.
Касателно изп.дело № *** г. се твърди същото да е образувано по молба на
„ЕВН България топлофикация” ЕАД, с която е възложено извършването на
изпълнителни действия, без обаче такива реално да са сторени. Не била
връчена и покана за доброволно изпълнение. Посочено е, че в периода 2016 г.
– 2021 г. всяка година по молба на взискателя били изготвяни справи за
имуществено състояние на длъжника, без налагане на запори или възбрани.
Поддържа се, че давността за процесните вземания е тригодишна, тъй като
сумите за тях не били присъдени със съдебни решения, като тя не била
прекъсвана с издаването на заповедите за изпълнение, изпълнителните
листове или с образуването на изпълнителните дела. Твърди се, че всяко от
изпълнителните производства е прекратено по силата на закона, поради
бездействие на взискателя в продължение на две години. Твърди се и че не
били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата
погасителна давност. Ищецът счита, че доколкото са налице висящи
изпълнителни дела, то е налице интерес за него от предявяване на иск за
признаване, че липсват подлежащи на принудително изпълнение вземания,
2
предвид погасяването им по давност. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковата претенция. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника „ЕВН България топлофикация” ЕАД, с който се оспорва иска като
неоснователен. Ответното дружество не оспорва, че по изп.дело № *** г. е
получил сумата от 211,32 лв., от които 125 лв. послужили за погасяване на
разноските, включени в изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. № *** г.
по описа на ПРС, като досежно тази сума се излагат съображения за
недопустимост, евентуално за неоснователно на иска. По същество счита
цялата претенция за неоснователна, като излага съображения, че до
приемането на ТР № 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не
била текла по време на висящия изпълнителен процес, съгласно указанията в
ППВС № 3/1980 г. Давността за всяко от вземанията била петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, доколкото последиците на влязлата в сила
заповед за изпълнение се приравнявали с тези на съдебното решение. Същата
пък била прекъсната с образуването на всяко от изпълнителните дела, тъй
като взискателят бил поискал предприемането на изпълнителни действия с
молбата си до съдебния изпълнител. В тази насока счита, че както
извършването, така искането до съдебния изпълнител да извърши действие по
принудително изпълнение прекъсват изтичането на срока на погасителната
давност. Посочено е, че за периода 2016 г. – 2021 г. ежегодно по всяко от
изпълнителните дела била депозирана молба до ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия, като всяка молба прекъсвала давността. По
изложените съображения ответникът счита, че не е изтекъл срокът на
погасителна давност за нито едно от процесните вземания и исковете се
явяват неоснователни, поради което се моли и за тяхното отхвърляне.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени копия на изп.дело №***г., изп.дело № *** г. и
изп.дело № *** г., всичките по описа на ЧСИ *** рег.№ ***.
Първото изпълнително дело е образувано за събиране на вземане на
„ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца по изпълнителен лист от
14.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС за сумата от
1672,88 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2007 г. –
30.04.2009 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.12.2007
г. – 23.11.2009 г. в размер на 144,41 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и 136,35 лв.
съдебно-деловодни разноски. Делото е образувано на дата 26.01.2010 г. по
молба на кредитора, с която е направено искане за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на
съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ по свое усмотрение да
извършва справки и да предприема действия по принудително изпълнение. С
молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното
дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на
молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за
3
имущественото състояние на длъжника, връчил е ПДИ, без обаче да е
предприел извършване на някакво изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Впоследствие в периода 2016 г. - 2021 г.
ежегодно са депозирани молби по делото от взискателя „ЕВН България
топлофикация” ЕАД за извършването на изпълнителни действия от ЧСИ, без
обаче такива действия да са предприемани.
Второто изпълнително дело № ***г. е образувано също за събиране на
вземане на „ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца, но по
изпълнителен лист от 27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ПРС и за сумата 976,74 лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2009 г. – 31.07.2010 г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.07.2009 г. – 24.03.2011 г. в размер на 98,92 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до окончателното
изплащане. Делото е образувано на дата 30.11.2011 г. въз основа на
разпореждане на ЧСИ, по молба на кредитора, с която отново е направено
искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,
като са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
С молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното
дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на
молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за
имущественото състояние на длъжника, връчил е ПДИ, като е наложил и
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на дата 27.10.2011 г. От
материалите по делото не е видно извършването на превод от работодателя на
суми по запора, макар да не се спори, че взискателят е получи от ЧСИ ** по
изп.дело № № *** г. сумата от 211,32 лв. Посоченото се подкрепя и от
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, като експертът потвърждава
превода на сумата, както и че „ЕВН България топлофикация” ЕАД е отнесъл
сумата за погасяване на разноските по изпълнителния лист от 125 лв., както и
разноски в изпълнителното дело в размер на 86,32 лв., от общ размер от 240
лв., приет от ЧСИ в разпореждането за образуване на изпълнително дело.
Впоследствие в периода 2016 г. - 2021 г. ежегодно са депозирани молби по
делото от взискателя за извършването на изпълнителни действия от ЧСИ, без
обаче такива действия да са предприемани.
Изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ **също е образувано за събиране на
вземане на „ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца за сумата
1544,64 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2010 г. –
30.04.2012 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.02.2011
г. – 09.01.2013 г. в размер на 167,02 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 10.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и 134,23 лв.
съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.03.2013 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на ПРС. Същото е образувано с
разпореждане на ЧСИ от 25.04.2013 г. по молба на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, с която пак се прави искане за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на
съдебният изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Отново с молбата са
заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и
4
извършването на изпълнителни действия по него. По делото се изготвени
справки за имущественото състояние на длъжника, без обаче редовно да е
връчено ПДИ, нито пък са предприемани изпълнителни способи. И по това
дело в периода 2016 г. - 2021 г. ежегодно са депозирани молби по делото от
взискателя за извършването на изпълнителни действия от ЧСИ, отново без
такива действия да са предприемани.
По настоящото дело са постъпили справки от Служба „Архив“ към
Районен съд Пловдив, от които е видно, че ч.гр.д. № *** г., ч.гр.д. № *** г. и
ч.гр.д. № *** г., всичките по описа на ПРС, са унищожени поради изтичане на
петгодишния срок за съхранение.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 439 ГПК, като
съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът следва да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая процесните вземания са обект
на принудително изпълнение съответно по изп.дело № ***г., изп.дело № ***
г. и изп.дело № ***г., всичките по описа на ЧСИ ***, рег.№ ***, поради което
ищецът има интерес от неговото предявяване. Същият твърди изпълнението
да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на
принудително събиране на досежно всяко от вземанията, което погасяване да
е настъпило след влизането в сила на изпълнителното основание - заповед за
изпълнение. В тази насока исковете са процесуално допустими, доколкото не
се твърди да е било извършено плащане на част от вземанията по листовете.
Разгледана по същество, исковата претенция касателно вземанията по
всеки от трите изпълнителни листа е неоснователна предвид следното:
Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в
принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110
ЗЗД и тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно
установено по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е всякога пет години.
Налице е актуална съдебна практика относно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о.,
установяваща, че 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. В мотивите на цитираното решение се чете още,
че влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към
момента на изтичане на срока за подаване на възражението. След изтичане на
срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване
на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2
ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва
вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.
416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
5
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно,
тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. В тази насока ВКС е препратил и
към други актове на касационната инстанция в същия смисъл - решение по т.
д. № 1562/2015 г. на І т. о., по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о. и определения
по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д.
№ 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.
Следователно и с оглед на цитираната съдебна практика, настоящия
състав споделя съображенията на ответната страна, че срокът на
погасителната давност на процесния вземания, за които е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е
петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не краткия тригодишен по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност
по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта
на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно
ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по
време на изпълнителния процес. Настоящият състав споделя съдебната
практика, обективирана в Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на
ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
ГК, и Решение №252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, ГК, съгласно
която при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред, респ. от този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.
Следователно в случая, до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да
намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на
погасителната давност в хода на изпълнителния процес. След дата 26.06.2015
г., приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
6
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Налице е и друга актуална практика на ВКС - Решение № 37/24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., която приема, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Предвид горното следва да се посочи, че с образуването на изп.дело №
*** г., изп.дело № *** г. и изп.дело № *** г., всичките по описа на ЧСИ ***,
рег.№ ***, съответно на датите 14.01.2010 г., 27.07.2011 г. и 07.03.2013 г.,
давността за всяко от вземанията е прекъсната, предвид това, че молбите за
образуване са редовни, съдържат искане за изпълнителен способ и е
заплатена дължимата се за това такса на ЧСИ. В рамките на две години след
образуването на всяко от трите изпълнителни дела, взискателят по тях „ЕВН
България топлофикация” ЕАД не е депозирал нови молби за извършването
на изпълнителни действия, а съдебният изпълнител вече е осъществил тези,
който са били първоначално поискани - изготвени са справки за
имущественото състояние на длъжника и е наложен запор на трудовото му
възнаграждение. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Трайна е съдебната
практика, че прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира това обстоятелство.
Следователно и на основание цитиранат***г. прекратяването е настъпило
през м. януари 2012 г., относно изп.дело № *** г. - през м. юли 2013 г., а за
изп.дело № *** г. през м. март 2015 г. Предвид, че перемпцията за всяко от
трите дела е настъпила преди 26.05.2015 г., то следва да се приеме, че
съгласно задължителната съдебна практика към този момент - ППВС №
3/1980 г., давност не е текла за нито едно от вземанията по време на
конкретния висящ изпълнителен процес. Приложимата петгодишна
погасителна давност, доколкото вземанията са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, е започнала да тече след прекратяването на делата,
настъпило ex lege на посочените дати, като срокът на същата изтича както
следва - за вземането, за събиране на което е образувано изп.дело № ***г. -
през м. януари 2017 г., за вземането по изп.дело № *** г. - през м. юли 2018
7
г., а за вземането по изп.дело № ***г. през м. март 2020 г.
До изтичането на давността за всяко вземане обаче се установиха по
делото факти, които я прекъсват, а именно депозирани от взискателя „ЕВН
България топлофикация” ЕАД и по трите изпълнителните дела молби за
изпълнителни способи, депозирани през 2016 г. В тази насока съдът съобрази
приетото с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о. След
този момент ежегодно са подавани аналогични молби за изпълнителни
способи, вкл. и до 2021 г., по всяко от трите изпълнителни дела. Без значение
е въпросът за редовността на молбите, доколкото на взискателя не са давани
указания в тази насока. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност /в случая нов 5-годишен срок/.
Понастоящем не е изтекъл последният започнал да тече давностен срок от
депозирането на молбите през 2021 г. Следователно неоснователно се
претендира, че ищецът не следва да търпи изпълнението на процесните
вземания поради погасяване на правото за принудителното им събиране по
давност.
Предвид горното ирелевантен остава въпросът дали с постъпилата при
взискателя „ЕВН България топлофикация” ЕАД сума от 211,32 лв. през
януари 2012 г. са погасени част от вземанията по изпълнителен лист от
27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. В случая по делото
не се изследва дали са дължими присъдени суми по изпълнителния лист, а
дали съществува правото на кредитора за принудителното им събиране.
Установи се по делото, че това право не е погасено по давност, поради което и
принудително събраните суми по което и да е от трите изпълнителни дела са
основателно платени на взискателя.
С оглед на гореизложеното съдът намира исковата претенция за
неоснователна и като такава ще се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на ответника ще се присъдят сторените
от него разноски, от които 150 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Доколкото делото не е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса, то същата не подлежи на
заплащане по арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от
Ю. К. Л., ЕГН **********, от гр. П., жк ***, бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **,
против „ЕВН България топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат
на принудително изпълнение, поради настъпила погасителна давност,
следните задължения на ищеца Ю. К. Л., ЕГН **********, към ответника
„ЕВН България топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, а
8
именно:
- за сумата от 1672,88 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2007 г. – 30.04.2009 г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.12.2007 г. – 23.11.2009 г. в размер на 144,41 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.11.2009 г. до окончателното
изплащане, както и 136,35 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № *** г. по описа
на ЧСИ ***, рег.№ ***.
- за сумата от 976,74 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2009 г. – 31.07.2010 г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.07.2009 г. – 24.03.2011 г. в размер на 98,92 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до окончателното
изплащане, както и 125 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № *** г. по описа
на ЧСИ ***, рег.№ *** и
- за сумата от 1544,64 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.02.2011 г. – 09.01.2013 г. в размер на 167,02 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.01.2013 г. до окончателното
изплащане, както и 134,23 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело №*** г. по описа
на ЧСИ ***, рег.№ ***.
ОСЪЖДА Ю. К. Л., ЕГН **********, от гр. П., жк ***, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД – гр.
Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, старените
разноски по делото, а именно сумата от 150 лева депозит за възнаграждение
на вещо лице и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
9