№ 1032
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100500007 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7/2025 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София срещу
решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав , в
частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено , че А. Х. К.
с ЕГН **********, от гр.София, ул. **** му дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД сумата от 127,13 лева договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № 40001502919 от 30.09.2020 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №10772 от 16.04.2022 г. по ч.гр.д. №
4013 по описа за 2022 г. на СРС, 59 състав;
-и по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София срещу
определение №36974 от 14.09.2024 г по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав , с което е
оставена без уважение молба на жалбоподателя от 29.07.2024 г за изменение на решение
№13391 от 06.07.2024 г постановено по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав в частта за
разноските като се намалят присъдените адвокатски възнаграждения по чл.38 ал.2 във
връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** от 241,20 лева за
защита в заповедното производство и на адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** от 303, 56 лева
за защита в исковото производство пред СРС .
Във въззивната жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в
1
обжалваната част . Договорът за потребителски кредит не противоречи на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК и не е недействителен . В договора ясно е посочена методиката за формиране на ГПР ,
както и е спазен чл.19 ал.4 ЗПК като ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва
. На потребителя е предоставена необходимата информация на разбираем език , а според §1
от ДР на ЗПК допълнителните услуги не се включват в ГПР . Приетото от СРС противоречи
на решение от 21.03.2024 г по дело С-714/22 , според което разходите допълнителни услуги
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и в ГПР ако
закупуването на тези услуги се оказва задължително за получаване на кредита и те
представляват конструкция прикриваща действителните разходи по кредита . В случая
ответникът сам е избрал да закупи допълнителни услуги , което не е било условия за
сключване на договора за кредит . Съгласно чл.10а ал.1 ЗПК кредиторът може да събира
такси и комисионни за допълнителни услуги. Евентуална нищожност на отделни части от
договора не влече нищожност на целия договор и трябва да се приложат чл.19 ал.5, 6 ЗПК .
В частната си жалба жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението на
СРС по чл.248 ГПК . Определените възнаграждения по чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2
от ЗАдв от 360 лева в заповедното производство и от 453,07 лева в исковото производство
пред СРС за прекомерни по размер . Делото е с нисък материален интерес и без висока
фактическа и правна сложност . За защита в заповедното производство въобще не трябва да
се присъжда адвокатско възнаграждение , защото мотивиране на възражението на ответника
не е необходимо, а евентуално трябва да се присъдят само 50 лева .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.
Процесният договор за кредит е изцяло недействителен , защото противоречи на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК и в него се съдържа заблуждаваща информация . Според решение от 20.09.2018 г
по дело С-448/17 на СЕС на непосочване на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуация , в която в договора се съдържа само математическа формула без да са
предоставени необходимите за изчисляването данни . В случая не е посочен метода на
изчисляване на ГПР , както не са включени в ГПР т.нар.“допълнителни услуги“. Посоченият
в договора ГПР е много по-нисък от действителния , с което се заблуждава потребителя .
Нарушен е чл.11 ал.1 т.12 ЗПК и договорът за кредит не е изготвен на разбираем език и не
съдържа необходимата информация . Нарушени са чл.11 ал.1 т.20,23,24 ЗПК. Договорът за
кредит противоречи на добрите нрави поради прекомерна лихва .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба като
неоснователна . Молителят не е представил списък на разноски , поради което не може да
възразява по разноските на ответника .Възражението за прекомерност на разноските е
преклудирано . Допустимо е да се присъждат разноски за защита на ответника в заповедното
производство , а подаденото възражение в заповедното производство може да не бъде
бланкетно . Уговорените адвокатски възнаграждения не са прекомерни и съответстват на
Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения
.Делото не е с ниска фактическа и правна сложност , а трудът на адвоката не трябва да се
принизява .
2
Въззивната и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на
15.07.2024 г и е обжалвано в срок на 29.07.2024 г .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 18.09.2024 г и е обжалвано в
срок на 24.09.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част , както и на определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в
обжалваната част , като такива осонвания в случая не се констатират . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли описания иск СРС е приел , че според договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ №40001502919 от 30.09.2020 г., ищецът е предоставил на заем на
ответника сумата от 600 лв. за срок от 11 месеца, дължима разсрочено съгласно погасителен
план, неразделна част от договора, при размер на месечната вноска 66,10 лева /последната
вноска в размер на 66, 13 лева/, при посочен годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,47 %
и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент – 40, 90 %, лихвен процент на ден
0,11 %, общо дължима сума по кредита – 727, 13 лева.
Според извлечение представено пред СРС на 30.09.2020 г. на ответника К. по „Изипей“ АД
била преведена сумата в размер на 600 лева.
В договора за кредит е предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за
закупена допълнителна услуга „Фаст“, включваща право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит – 180 лева и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 480 лева. Посочен е общият размер на вноската – 126, 10 лева, от
които 60 лева – размер на вноска по закупена допълнителна услуга, дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита, и общото задължение по кредита с вноските по
допълнителната услуга – 1 387, 13 лева. Страните са уговорили, че възнаграждението за
поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора за
потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се
добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят
поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок,
възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между
настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е
закупил допълнителна услуга „Фаст“ – дължи пълният размер на възнаграждението на
3
същата. В декларация към договора /лист 6 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“, че
договорът е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на
клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът
декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в
ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр,
разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит
съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на
допълнителни услуги и др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че
при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и
споразумение.
По делото са приложени не за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 40001502919 от 30.09.2020 г., общи условия към договора, погасителен план,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Според последната, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час,
считано от постъпване на искането в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД или в
срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че искането постъпи
в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален
празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили
допълнителната услуга „Фаст“ получават разглеждане и становище на искането за отпускане
на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за
отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД.
Посочено е, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна
на погасителния план на потребителския кредит, извън предоставените по закон изменения
на погасителния план поради предсрочно погасяване, като е посочено, че
кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителна услуга „Флекси“ нямат
право да променят първоначално уговорения погасителен план, освен при изпълнение на
законовите изисквания за предсрочно погасяване. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че
разписаните правила, касаещи допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които
клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване
на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от
тях.
Според СРС тъй като процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит , то е приложим ЗПК и съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е
4
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен
това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването
на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност
на договора за потребителски кредит.
Според СРС в случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочени са годишит лихвен процент от 40,90 %, и
годишент процент на разходите /ГПР/ от 48,47 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
- изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и възможността кредитополучателят
да се откаже от кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения
процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/.
Според СРС договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11 ал.1,
т.10 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата
норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания.
Според СРС в случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 48, 47 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК като този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. От друга страна ГПР всъщност е
различен и много по-голям , защото в него трябва да се включет разходите за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включи телно лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
5
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно
т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Според практиката на СЕС - решение по дело С-686/19,
в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора,
включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване
на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Според СРС при отчитането на възнагражденията за закупения пакет допълнителни услуги
действителният ГПР е в много по-висок размер , с което се което заобикаля
ограничението на чл.19 ал. 4 ЗПК. Посоченият разход за допълнителна услуга подлежи на
разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на годишния процент на разходите. Клаузите, предвиждащи
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са установени и в противоречие на
разпоредбата на чл.10а ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно
чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита , като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според СРС таксата „Фаст“ е за получаване на приоритетно становище по искането за
отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя възможност на
кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план.
Заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е уговорено без
да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за
кредитополучателя. Таксата „Флекси“ се дължи дори и кредитополучателят да не се
възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до
неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до значително
неравноправие между тях.
Според СРС целта на таксите и комисионните по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
6
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързани с действия
по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е
предпоставка за неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на
пакета услуги от основното съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване
на общия разход и забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера
на законната лихва.
Според СРС макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по
чл.11 ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискването на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК за посочване на действителния ГПР и на общата сума, дължима от потребителя.
Т.нар. допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ по същество са скрито възнаграждение за
заема и трябва да се включат в ГПР . Посочването на верен ГПР е особено съществена за
интересите на потребителите, за да могат те да сравняват различните кредитни продукти , да
се ориентират и да могат да преценят какви задължения поемат . Неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание са порос ,
който води до недействителност на целия договор - чл. 22 ЗПК.
Според СРС нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД
от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва,
нито да бъде прието, че частично недействителни са единствено клаузите за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена
в ГЛП и ГПР. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита . От представеното от ищеца извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит № 40001502919 от 30.09.2020 г. /л. 22 от
делото/, се установява, че на 17.11.2022 г. ответникът е заплатил на ищцовото дружество
сумата от 100 лева. Предвид изложеното искът за главницата по процесния договор за
кредит се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 500 лева, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 600 лева следва да бъде отхвърлен. За
процесното 127,13 лева договорно възнаграждение /договорна възнаградителна лихва/
искът е неоснователен .
Решението на СРС правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно
и от настоящия съд . Уговарянето на т.нар.допълнителни услуги , които са на висока
стойност без да предоставят значителни облаги на потребителя , по същество представлява
начисляване на допълнителна възнаградителна лихва в противоречие с чл.10а ал.2,4 ЗПК
и чл.19 ал.4 ЗПК . При предоставен заем от 600 лева т.нар.допълнителни услуги са на
стойност 660 лева т.е. повече от предоставената като заем сума . Същите съответстват на
приблизително 120 % допълнителна годишна лихва , предвид срок на договора от 11
/единадесет / месецагодини . При деклариран в договора ГПР по заема от 48,47 % се оказва ,
че действителният ГПР е в размер на 168,47 % , с което многократно е надвишен
допустимия максимален размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК.
Дори формално потребителят да е информиран за размерите на таксите за „допълнителните
7
услуги“ , реално договорът за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на
чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за
реалния лихвен процент и за ГПР .
Според Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 :
-чл.3 буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит ;
-чл.10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
-чл.4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази
разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
-чл.3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за
потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи,
макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може
да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно
непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
В съответствие с тълкуването на СЕС в случая трябва да се приеме следното . На основание
чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за заем е недействителен и
съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита , като не дължи
8
лихва или други разходи по кредита / решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г
на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на ВКС , III ГО /.
Следователно в случая законосъобразно СРС е приел , че ответникът не дължи сумата от
127,13 лева договорно възнаграждение /договорна възнаградителна лихва/ . Решението на
СРС трябва да се потвърди в обжалваната част , с изключение на разноските в тежест на
„Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София , за които мотиви ще бъдат
изложени при разглеждане на частната жалба на дружеството .
Частната жалба е частично основателна .
Молбата за изменение на решението на СРС в частта за разноските е подадена в срок и е
допустима. Списъкът за разноски е предпоставка за допустимост на въпросната молба само
относно собствените разноски , но не и за тези на насрещната страна .
Според настоящия съд адвокатското възнаграждение на ответника в заповедното
производство трябва да се определи на базата на размер на същото от 100 лева , още повече ,
че възражението срещу заповедта за изпълнение е бланкетно . С оглед Решение на СЕС
(втори състав) от 25.01.2024 г по дело C‑438/22 размерите по Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС не са обвързващи за съда при преценката
му дали адвокатското възнаграждение е прекомерно . Поради факта , че исковете са
частично уважени на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** се дължат 67,34 лева , а не 241,20
лева адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство
Адвокатското възнаграждение на ответника в исковото производство пред СРС трябва да се
определи на базата на размер на същото от 400 лева , предвид материалния интерес от
делото и ниската му фактическа и правна сложност . С оглед Решение на СЕС (втори състав)
от 25.01.2024 г по дело C‑438/22 размерите по Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС не са обвързващи за съда при преценката му дали
адвокатското възнаграждение е прекомерно . Поради факта , че исковете са частично
уважени на адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** се дължат 257,36 лева , а не 303, 56 лева .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски за адвокатско възнаграждение
на адвоката на въззиваемата страна в размер на 250 лева . Не се дължи отделно адвокатско
възнаграждение за подаване на частната жалба по чл.248 ал.3 ГПК , защото същата касае
спор за присъждане на разноски , при което не се присъждат разноски . Отделно във
въззивното производство се дължи възнаграждение само на един адвокат на въззиваемата
страна съгласно чл.78 ал.3 във вр.ал.1 ГПК .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по гр.д.№64708/22 г на
СРС , 59 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „Профи Кредит България“ ЕООД
ЕИК ********* от гр.София да се признае за установено , че А. Х. К. с ЕГН **********, от
9
гр.София, ул. **** му дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от
127,13 лева договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 40001502919
от 30.09.2020 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №10772 от 16.04.2022 г. по ч.гр.д. № 4013 по описа за 2022 г. на
СРС, 59 състав;
ОТМЕНЯ определение №36974 от 14.09.2024 г по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав , с
което е оставена без уважение молба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* от
гр.София от 29.07.2024 г за изменение на решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по
гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав в частта за разноските ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ИЗМЕНЯ решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по гр.д.№64708/22 г на СРС , 59
състав в частта за разноските ; като
НАМАЛЯВА адвокатски възнаграждения , за които „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК
********* от гр.София е осъден на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв
на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** от 241,20 лева на 67,34 лева за безплатна защита в
заповедното производство
и на адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** от 303,56 лева на 257,36 лева за безплатна защита в
исковото производство пред СРС .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* от
гр.София от 29.07.2024 г за изменение на решение №13391 от 06.07.2024 г постановено по
гр.д.№64708/22 г на СРС , 59 състав в частта за разноските , в останалата й част .
ОСЪЖДА Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да заплати на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на адвокат С.Й.Д. ЕГН
********** сумата от 250 лева адвокатско възнаграждение са осъществена безплатна правна
помощ пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10