РЕШЕНИЕ
№
1176
гр.
Пловдив, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX
въззивен състав в
открито съдебно заседание на деветнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1487
по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „ЧЕЗ Електро България“ АД, срещу Решение от 27.03.2019 г., постановено по гр. дело № 12234/ 2018 г. на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение е признато за установено, че „ВИВ-94” ЕООД, не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от 7 197.98 лв., по фактура № ********** от 10.07.2018г., с която едностранно е коригирана сметката на клиента за обект на потребление в гр. К., ул. „***, на клиент с клиентски номер 21002608**. Осъдено е и дружеството-жалбоподател „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, да заплати на „ВИВ-94” ЕООД, сумата от 287,92 лв., направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Моли се същото да бъде отменено изцяло, като настоящият състав се произнесе по същество на спора и отхвърли иска като неоснователен. Сочи се, че първоинстанционния съд е приел за доказано пълно и точно изпълнение на предвидената процедура по проверката и начисленото количество, правилно е отчел, че с изменението на ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказана неточност на потребената ел енергия, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика. Сочи се, че реда за уведомяване е бил спазен. Твърди се, че безспорно ищцовото дружество през цялото време е знаело за извършване на проверката.
Посочва се, че решаващият състав е уважил иска по единствения и неправилен решаващ мотив, че не се установява наличието на една от предпоставките – наличие на общи условия с предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметки, поради което правото на корекция не било надлежно упражнено.
Сочи се, че е неправилен изводът на съда, че Общите условия на ответника не съдържат ред за уведомяване на потребителя, при извършване на корекцията на сметката, и че неправилно съдът е свързал изпълнението на това задължение с изискването ответникът да издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на новата законова регламентация от 2012 г.
Според жалбоподателя е неправилен изводът на съда,, че в действащите общи условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД липсвал ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Сочи се в жалбата, че решението е било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствата и установяване на относимите факти, съответно формиране на волята на решаващия съд, въз основа на всички тези факти, като неправилно са били преценени датите и съдържанието на посочените в началото писма, с които клиентът е уведомен както за проверката, така и конкретно за задължението си. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Към датата на извършване на проверката и съставянето на КП на ЧЕЗРБ, както и към датата на извършването на корекцията – издаването на процесната фактура, в клаузите на ОУ, твърди жалбоподателят, съществува ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и той се съдържа в чл. 17 и чл. 49, ал. 2 от ОУ.
Моли се при постановяване на решение по същество на спора да бъде взето предвид и всичко, изложено в отговора на исковата молба по делото, както и събраните писмени доказателства, свидетелски показания, извършената СТЕ, които в своята цялост обосновават законосъобразното извършване на процесната корекция на сметка. С оглед на изложеното се моли настоящият състав да отмени изцяло постановеното решение и постанови друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Моли се да бъдат присъдени направените по делото разноски, пред двете съдебни инстанции, от които тези за Районен съд-Пловдив по списък, представен по делото. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от въззиваемото дружество „ВИВ-94“ ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Посочват се аргументи за правилност на първоинстанционното решение. Моли се да бъде потвърдено същото, а въззивната жалба оставена без уважение. Претендират се сторените разноски и пред настоящата инстанция, съгласно ГПК и Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, за размер над 150 лв., съобразно измененията от месец януари 2017 г.
Пловдивски окръжен съд, като
взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
За да уважи така предявения
от ищеца иск, районният съд е отчел безспорното по делото обстоятелство, че ищцовото
дружество е клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на
електрическа енергия, като е посочил, че основният спорен въпрос по делото е
дали са били налице предпоставките за извършването на едностранна корекция на
сметката за електроенергия чрез начисляване според методиката на допълнителната
за плащане сума. Според първоинстанционния съд, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. С оглед на това,
не е бил изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ответника да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия.
Няма спор по делото, че
ищецът е бил потребител на ел. енергия и сътветно се явява клиент на ответното
дружество. В този смисъл следва да се приеме, че е налице и облигационното
правоотношение между страните по делото с източник - договор при публично известни условия, в
случая – Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, действащи за
процесния период.
Във връзка с приетото от
районния съд, жалбоподателят формулира пред въззивната инстанция главните
доводи за неправилност на обжалваното решение в насока на това, че в
разпоредбите на чл. 17 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на ответното дружество е предвиден
ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметката, които общи
условия са действащи към момента на корекцията, уреждат отношенията между
страните и са приложими в разглежданата хипотеза.
Въззивният съд счита, че аргументите на жалбоподателя са неоснователни. На първо място, служебно известно е на съда, че с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав се отменят ПИКЕЕ, приети с решение от 14.10.2013 г. на ДКЕВР поради нарушение а процедурата по приемането им, с изключение на разпоредбите на чл. 45-51 от ПИКЕЕ.
С решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение са отменени и разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г, което решение е влязло в сила на 23.11.2018 г., след потвърждаването му с решение № 13691/08.11.2018 год. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, 5- членен състав.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на съответните разпоредби до отмяната им и осъществените на основание действащите правила корекционни процедури. Тъй като за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, е налице и основание за осъществената от ответното дружество корекция на сметка на потребителя, доколкото тези норми са действали към момента на проверката.
Във връзка с гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че след 16.11.2013 г. и предвид законодателните изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е регламентирана допустимостта на едностранната корекция от страна на оператора на количествата консумирана електрическа енергия при изрично предвидени хипотези, а именно- при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2 т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ свързано с изискването за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия. Създаването на ПИКЕЕ и на ред за уведомяване, изрично регламентиран в общите условия на договорите с крайния потребител е вменено от законодателя изрично като задължение на съответното електроразпределително дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на КЕВР. От изложеното следва, че, за да е налице основание за начисление на корекционна сметка е необходимо да се установи наличието в обективната действителност на следните предпоставки: 1/ наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия; 2/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 3/ спазването на правилата за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Процесният период обхваща интервала от 04.04.2018 г. до 02.07.2018 г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, в сила от 17.07.2012 г., както и разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, поради което е налице законово основание за извършване на едностранна корекция на сметка на потребител при положителното установяване на гореизброените предпоставки.
Както правилно е
отчетено и в обжалваното първоинстанционно решение, правото да се извърши
едностранна корекция от електроснабдителното дружество се поражда при сложен фактически
състав, включващ изрично въведеното от
Закона изискване за създаване на нарочен ред за уведомяване на клиента за
предприемане извършването на едностранната корекция, което съответства и на
установената до момента съдебна практика в тази насока. Така именно с решаващи
мотиви касационната инстанция е застъпила изричното становище, заложено в
последователната практика по реда на чл.290 ГПК, че „извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание – както при действието на
отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за
енергетиката / обн. В ДВ бр.107/ 09.12.2003г./ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане. Даденото принципно разрешение по спорния правен
въпрос във връзка със законовите уредби е, че коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципът
на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в
чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.“ Относно
механизма на извършване на едностранната корекция се налага отново в
установеното в съществуващата константна съдебна практика на ВКС становище
относно „предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в
общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, сочи на невъзможност крайния снабдител да
извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е
предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед въведеното
задължение по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ корекцията следва да се
извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция.“ /
в този смисъл изрично - Решение №111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. ВКС –
Първо ТО, в каквато насока е и Решение № 173/ 16.12.2015г. по гр.д.№ 3262/
2014г. на ВКС, Второ ТО/. Действително, с изменението в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54 от 2012,
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, от една страна. От друга страна, безспорно е
и от приложените по делото документи е видно, че е извършено последващо
уведомяване на клиента след извършване на корекционната процедура, а не
уведомяване, предхождащо извършването на корекционната процедура, който момент
се подчертава от съдебната практика, възприемаща значението на предхождащото
клиента уведомяване относно предстоящата за извършване корекционна процедура. Видно
е, че уведомлението за извършването на корекцията е било получено от ищеца на
18.07.2018г., а фактурата с искане за заплащане на процесната сума е била
издадена на 10.07.2018г., т.е. преди получаването на уведомлението, като ищецът
не е имал възможност да участва в корекционната процедура. Следователно, доводът на жалбоподателя в горната насока не
се възприема за основателен, поради което и не се намира да е възникнал
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, в
съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС / Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.
Неоснователна е поддържаната теза за наличие в ОУ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД на предвиден ред за уведомяване в чл. 17 и чл. 49, ал. 2 от тези условия. В случая, цитираните норми установяват ред за уведомяване на клиента, но след вече осъществена корекционна процедура, а именно – в седемдневен срок след изготвяне на справка за сумите, които клиентът дължи, което не охранява в достатъчна степен правата на потребителите. Изискването на нормите на закона е да се предвиди изричен ред за уведомяване на клиента за започнала, но неприключила корекционна процедура, така че да се обезпечи възможността на потребителите да участват в нея посредством уведомяването им за извършените при проверката констатации. Последващата възможност, предвидена в чл. 52, ал. 2 от ОУ на ЧЕЗ също не обезпечава признатата от закона възможност на потребителя да участва в корекционната процедура преди извършването на корекцията по сметката му.
По отношение на посоченото от жалбоподателя в молбата с вх. №26403/09.09.2019г. решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991 по описа за 2018г, на ВКС, III г.о., настоящият състав намира, че то не представлява задължителна съдебна практика, а и доколкото съществува практика и в обратната насока, включително посочената в настоящото решение практика на ВКС, която настоящият състав споделя, не е налице основание за приемане на изложеното в молбата по съществото на спора.
При така
установеното по делото неспазване на законосъобразна процедура за извършване на
едностранна корекция от страна на доставчика на ел.енергия, изложеното е
достатъчно основание за приемане на доказаност на ищцовата претенция и
уважаване на отрицателния установителен иск.
По така изложените от
въззивния съд съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78 от ГПК следва
да се уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 600 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1198/27.03.19г.,
постановено по гр. дело № 12234/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, блок Бенч Марк
Бизнес Център, да заплати на „ВИВ-94“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Златорог“ №10а,
ет. 4, ап. 41, направените по делото разноски в размер на 600 лева /шестстотин
лева/ за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.