№ 70
гр. Бургас, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242000600113 по описа за 2024 година
С присъда №31/07.06.2023г. по НОХД №1176/22г., Бургаският окръжен
съд признал подсъдимия И. Л. Д. за невинен в извършване на престъпление по
чл.278, ал.6 от НК – за това, че в периода 03.10.2019г.-12.08.2020г. в гр.Обзор
държал 344 броя археологически обекти, представляващи движими културни
ценности по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, предвиден в §5, ал.1 и
§6, ал.1; ал.2 и ал.3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
културното наследство, и чл.4, ал.3 от Наредба №Н-3 от 03.12.2009г. за реда
за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности, като предметите на престъплението представляват
национално богатство по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗКН и археологическите
обекти са повече от три, и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение.
Недоволен от присъдата останал прокурорът от Бургаска окръжна
прокуратура. В подаден въззивен протест бланкетно излага становище за
неправилност на присъдата и моли да бъде отменена, като с нова осъдителна
подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и наказан
съответно.
В подадено допълнение към протеста са развити съображения в
подкрепа на становището за неправилност на присъдата и постановяването й
в противоречие със събраните доказателства. Намира, че престъплението е
извършено от обективна и субективна страна от подсъдимия, доказано е от
1
показанията на свидетелите Г. и К., заключението на археологическата
експертиза и разпита на извършилото я вещо лице пред съда. Прокурорът
сочи, че е неясно от съдебните мотиви за коя част от предметите съдът е
приел, че не е съществувало задължение за идентификация. Намира за
неправилен подхода съдът да обоснове подобен извод от една страна с
определената пазарна стойност на предметите, от друга с това, че по-голяма
част от тях са фрагменти, което било намерило отражение в тяхната ниска
стойност, и е приел, че тези предмети се срещат в изобилие и тяхната
значимост не е особено голяма. Същото било посочено и за „множество
монети“. Изброени са решения на ВКС, в които е посочено, че стойността на
археологическите обекти е без значение за съставомерността на деянието,
както и че фрагменти от археологически предмети са годен обект на
престъплението. Оспорена е оценката, която съдът е направил на обясненията
на подсъдимия и изводите, до които е стигнал за липса на обществена
опасност на извършеното, като са наведени и конкретни съображения против
този извод, обосновани с неоценени от съда доказателства. Потвърдено е
искането за осъждане на подсъдимия и е предложено налагане на наказание
две години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване по реда на чл.66,
ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години, както и наказание глоба в размер на
5000 лв.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от
апелативна прокуратура поддържа подадения протест. Намира за доказано по
категоричен начин, че поведението на подсъдимия изпълва от обективна и
субективна страна състава по повдигнатото обвинение, а с позоваването на
чл.9, ал.1 от НК съдът на практика е декриминализирал това престъпление. В
мотивите към атакуваната присъда съществуват значителни неясноти и
непълнота в доказателствения анализ, а правните изводи са необосновани от
събраните доказателства и противни на материалния закон. Поддържа
искането за постановяване на нова присъда с предложените от
първоинстанционния прокурор наказания.
Подсъдимият Д. оспорва протеста и моли да бъде потвърдена
оправдателната присъда. Не счита, че е извършил престъпление, а една
общественополезна дейност по събиране, съхранение, излагане и
популяризиране историческото и културно наследство на гр. Обзор, както е
обещал на местното население и управлението на града, и за която е
получавал многократно през годините признание от обществото.
Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания,
изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени
събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в
жалбите основания, намери следното:
Макар, че липсва изрично посочване на касационно основание
„допуснато съществено нарушение на процесуални правила“, в подадения
2
протест се съдържат оплаквания за неяснота на мотивите на съдебния акт с
липсваща конкретика относно предмета на престъплението, превратна оценка
на доказателствата и игнориране на част от същите. Тези оплаквания се
нуждаят от приоритетна проверка, тъй като ако са основателни и са налице
допуснати съществени процесуални нарушения, това е пречка за произнасяне
на настоящата инстанция по същество на делото. Ето защо в обхвата на
извършваната от въззивния съд служебна проверка се включва доколко
първоинстанционният е спазил правилата за формиране на вътрешното си
убеждение.
След внасяне на обвинителния акт с посоченото обвинение по чл.278,
ал.6 НК и определените в този процесуален документ фактически и
юридически параметри на инкриминираното деяние, в хода на съдебното
следствие са били разпитани три групи свидетели – призованите по списъка
към обвинителния акт П. Г., А. К. и А.Б. – първите двама служители на
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в
Министерството на културата, които след подаден сигнал за съществуването
на нерегистриран частен музей направили проверка в обособения в къщата на
подсъдимия „Историко-етнографски комплекс“ и описали констатациите в
съставен на следващия ден (след справка в Община Несебър) констативен
протокол, а последната – началник отдел „Музеи, галерии и визуални
изкуства“ в същото министерство. По инициатива на подсъдимия са били
допуснати и разпитани като свидетели двама бивши и настоящият кмет на
гр.Обзор – М.М., К.С. и Х.Я., както и директорката на училището Д.Д.. По
искане на прокурора са допуснати и разпитани като свидетели полицейските
служители А.Б. и Г.П., които на 22.01.2020г. също извършили проверка в
къщата на подсъдимия – обособената част като „Историко-етнографски
комплекс“ и съставили за установеното съответен констативен протокол.
След прочитане на заключението по извършената археологическа
експертиза, двукратно е проведен разпит на вещото лице Г. – в съдебни
заседания на 20.12.22г. и 16.03.23г.
Подсъдимият е давал обяснения пет пъти в хода на съдебното
следствие и е представил множество писмени доказателства.
Множество писмени доказателства са събрани и в хода на досъдебното
производство, касаещи дейността на подсъдимия и държаните от него
предмети, инкриминирани по настоящото производство.
Преди да изложи обосновката си, че извършеното от И. Д. изобщо не е
обществено опасно деяние и да го признае за невинен на основание чл.9, ал.1
от НК, съдът е описал фактическа обстановка и е направил анализ на
доказателствата, въз основа на които е стигнал до приетите за установени
факти. Посочено е, че фактическата обстановка е установена от всички
гласни, писмени и веществени доказателства по делото, които са подробно
изброени, както и заключението на археологическата експертиза.
От последващия доказателствен анализ обаче е видно, че част от
3
доказателствата изобщо не са обсъдени, а оценката на други противоречи на
действителното им съдържание.
Липсва обсъждане и оценка на показанията на свидетелите Б., Г. и К.,
които от позицията на дейността и компетенциите си са дали сведения в
унисон със заключението на археологическата експертиза и разясненията на
вещото лице в съдебно заседание, и със съставения от същите констативен
протокол.
Не са обсъдени показанията на свидетелите Б. и П. – също извършили
проверка в помещенията, провели разговор с подсъдимия и съставили
протокол.
Допуснато е противоречие в мотивите, като от една страна е посочено
заключението по извършената археологическа експертиза за обосноваващо
изводите от фактическата обстановка, а от друга страна са направени
фактически и правни изводи противни на заключението и разясненията на
вещото лице. При експертно заключение, че представените фрагменти от
керамика, бронз, стъкло, цели съдове, каменна пластика, архитектурни
детайли и монети, които, с изключение на обектите от номер 192, 236 и 241 от
описа към Протокола за претърсване и изземване от 28.08.20г., представляват
археологически находки, движими културни ценности по смисъла на чл.7 от
ЗКН, подлежащи на идентификация и регистрация, което не е сторено и
поради това имат статут на културни ценности с категория национално
богатство, съгласно чл.146 от ЗКН, потвърдено и разяснено от вещото лице
пред съда с изрично посочване на предмети от фотоалбума, подлежащи на
идентификация; при разяснението, че въпреки че някои обекти са фрагменти,
носят характеристики подлежащи на идентификация и са ценни със своята
научна стойност; най-накрая при разяснението, че идентификацията е
първичния процес, който всеки държател по закон е длъжен да изпълни за
всички предмети, а след това учените определят характеристиките им – съдът
е приел различни факти.
В мотивите е посочено, че „голяма част“ от определените като
културна ценност предмети, без да са конкретизирани (с единственото
изключване на монетите от тази категория), представляват части от предмети,
които не били единични или редки екземпляри, а напротив - се срещали в
изобилие на територията на страната, поради което и тяхната значимост не
била особено голяма, затова и били оценени на ниска стойност от вещото
лице. След подобни съждения и за иззетите монети, съдът е достигнал до
вероятен извод (тъй като от формулировката „групата на тези, за които е
съществувало задължение за Д. за идентификация и регистрация“ въззивната
инстанция е препятствана и в тази част да разбере категоричната воля на
контролираната), че на идентификация от всички държани от Д. предмети
подлежат единствено : Тетрадрахма, Александров тип – 270лв.;фрагмент от
мраморна триизмерна скулптура-глава на овен – 150лв. Явства, че водещ
мотив за съда е оценката на финансовата стойност на предметите, което
4
разбиране е противно на закона и константната съдебна практика.
По силата на процесуалния закон – чл.144, ал.1 НПК, експертиза се
назначава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са
необходими специални знания из областта на науката, изкуството или
техниката. Несъмнено, експертното заключение не е задължително за съда,
който принцип е дефиниран и в нормата на чл.154, ал.1 НПК. Но следва да се
напомни и ал.2 на същата норма, че когато не е съгласен със заключението на
вещото лице, съдът следва да се мотивира защо. От проверените мотиви не
става ясно защо съдът е достигнал до противни на експертизата изводи. Не са
посочени нито други ползвани доказателства в тази насока, нито дали
съдебния състав разполага с познания, които му дават възможност да обори
ефективно експерта. Тази липса на обосновка, както и липсата на посочване
на конкретни предмети, чиято културна, научна или художествена стойност
съдът приема за различна от експертното становище, пречи на въззивната
инстанция да провери правилността на изводите на окръжния съд. Без да се
посочат достатъчно индивидуализиращи белези, които да позволят несъмнена
идентификация на предметите и проверка на изводите, недопустимо е да се
използват думи като „някои“, „други“, „доста“, „голяма част“ и т.н., които
изобилстват в мотивите.
Изобщо, от проверените мотиви личи, че изцяло са приети за
достоверни обясненията на подсъдимия и ангажираните от него свидетели,
писмените доказателства, които е представил. Разбира се, няма пречка за
такова решение, но при всички положения следва да се обясни защо не се
кредитират останалите доказателства, след като бъдат анализирани и
съпоставени, съобразно принципите на чл.14 и 18 от НПК, и според предмета
на доказване по конкретното обвинение и производство, съобразно чл.102
НПК, което не е сторено.
Накрая, при фаворизиране на положителните данни за личността на
подсъдимия, от вниманието на съда е убегнало, отново без посочване и
анализ, становището на експерта, че артефактите са съхранявани и
експонирани в неподходящи условия, констатирани са консервационни и
реставрационни интервенции, осъществявани от непрофесионалисти с
неподходящи материали и извън всякакви художествени концепции, което е
довело до непоправимо увреждане.
Констатираното от въззивната инстанция при извършената проверка
води до извод за основателност на подадения протест, с който се изтъква най-
напред неяснота на мотивите по отношение предмета на престъплението,
дефицити и противоречия в оценката на доказателствата. Допуснатото
нарушение на правилата, регламентиращи начина на формиране на
вътрешното убеждение на първата инстанция по фактите, е съществено и
налага атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за
ново разглеждане на Бургаския окръжен съд, тъй като препятства въззивната
инстанция да разбере как е формирана волята на съда, обосновала крайното
5
решение по същество на делото, и представлява липса на мотиви по
съществени за предмета на производството въпроси.
Нарушенията са съществени, не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, но са отстраними чрез ново първоинстанционно
производство, проведено при спазване принципите на чл.14, чл.18 и чл.102
НПК, които да намерят отражение при анализа и оценката на доказателствата
в крайния съдебен акт.
Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения
препятства проверката и произнасянето на настоящата инстанция по
основните възражения в протеста за правилното приложение на материалния
закон.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.334, т.1
НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №31/07.06.2023г. по НОХД №1176/22г. на
Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6