Решение по дело №33/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260002
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20205330700033
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  260002

21.05.2021 година, град Пловдив

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 33 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба срещу Заповед на **********на Областна дирекция „Земеделие“ от 04.11.2020 г., с която е наредено да се изземат от жалбоподателя имоти, намиращи се в землището на гр. П. с идентификатори *****. Излагат се съображения за незаконност на заповедта, оспорва се изводът, че дружеството обработва земите без правно основание. Изтъква се, че границите на имота не са означени и не може да се установи индивидуализацията на имотите по площ и граници. В тази насока не било представено и геодезическо заснемане. Изтъква, че основната дейност на жалбоподателя е обработването на земеделски земи и от години сключва договори за наем с физически лица. Дружеството било уведомено за неправомерното ползване едва след прибирането на реколтата, когато вече не би могло  аргументирано да опровергае констатациите.

Административният орган взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

            Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Съображенията за това са следните:

Съгласно посочената правно основание за издаване на обжалвания административен акт- разпоредба на чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд същите се изземват със заповед на **********на съответната ОД "Земеделие". Нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав за упражняване правомощието на административния орган за издаване на заповед за изземване по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ включва три елемента: 1. земеделската земя, обект на изземване да представлява ДПФ, 2. – земята да се ползва от трето лице, различно от титуляра на собствеността, 3. – ползването да се извършва неправомерно, липса на правно основание или на отпаднало такова, или не по предназначение на земята, за което е предоставено това право. В този смисъл неправомерно е всяко ползване на имот, извършвано без правно основание, на отпаднало правно основание или не по предназначението, за ползването на което е предоставен.

В тази насока в административната преписка е представен протокол от 28.05.2020г., с който комисия на ОСЗ-Пловдив е извършила проверка на състоянието и ползването на земи от ДПФ. Констатирано е ползването на три поземлени имота, описано е че са обработени и засети с пшеница, като е направена констатация за ползването им от жалбоподателя. Протоколът е съставен по реда на разпоредбата на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ, която изрично урежда правомощията на общинските служби за извършване на две проверки, като при установяване на непровомерно ползване на земи от ДПФ, информират Областна дирекция за започване на процедура по чл. 34 ЗЗСПЗЗ, съгласно чл. 47, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Касае се за съставяне на протокол, представляващ официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни лица в кръга на службата им, ползващ се с материална доказателствена сила и обвързващ съда с вярност на удостоверението в него факти и обстоятелства. (Решение № 551 от 26.02.2014 г. на АдмС - Пловдив по к. адм. д. № 126/2014 г.) Поради това протоколът установява ползването по процесните имоти.

Тези констатации не се опровергават от ангажираните от жалбоподателя доказателства. Точно обратното, представените справки за ползването на земеделските земи потвърждават изводите. От тях се установява, че дружеството жалбоподател е ползвало всички имоти в съседство и около процесните поземлени имоти с идентификатори ***** по КК, а именно ****, съответно ****, както и ***** за последния. Признатото според справката ползване на всички имоти съседни на процесните, констатираното засаждане на пшеница, и посочената от смия жалбоподател липса на граници между имотите, съдът намира че подкрепят извода за ползване именно от жалбоподателя.

Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че изводите са направени на база предположения. Съгласно чл. 47, ал. 8, изр. второ ППЗСПЗЗ проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Видно от приложените снимки, проверката е извършена на място, а протоколът съставлява доказателство за извършените от длъжностните лица действия и констатации. Въведените с жалбата съмнения относно действията на длъжностните лица не опровергават същите.

С писмо жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство, като е поканен да се яви за изясняване на фактите. С това му е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката и да възрази по констатацията, относима към неговата правна и делова сфера, евентуално да представи доказателства в подкрепа на своите възражения. Управителят на дружеството е депозирал писмено възражение, което се изчерпва с оспорването на констатацията, но включва признание за обработването на съседни имоти и масиви (всъщност всички съседни имоти, както бе посочено по-горе).

Неоснователни са възраженията за срока на уведомяване. Същите се правят във връзка с твърденията за прибиране на реколтата и невъзможност да бъдат ангажирани доказателства опровергаващи констатациите. Тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена. Действията на административния орган са били в съответствие с установения в ППЗСПЗЗ ред за извършване на проверки, към който препраща специалната норма на чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидено при проверката да присъства лицето, за което има данни, че ползва имотите. Страната е била уведомена за проверката и е осигурена възможност да участва в производството. В хода на административното производство и при оспорването пред съда, страната е имала възможност да ангажира доказателства- писмени, гласни и/или техническа експертиза, в подкрепа на възраженията си. Самото прибиране на реколтата по никакъв начин не обосновава невъзможността да бъдат ангажирани доказателства за опровергаване на констатацията.

Атакуваният ИАА не е засегнат от пороци по смисъла на чл. 146 АПК, защото е издаден от компетентен орган /чл. 34, ал.8 ЗСПЗЗ/, при спазване на изискванията за неговата форма. Административен акт е мотивиран, като в самия него е направено и позоваване на констативния протокол 28.05.2020 г., в който се съдържат фактическите основания, обосновали властническото волеизявление на ответния по касация административен орган. Последното е приравнено в съдебната практика, на спазено изискване за мотивираност, тъй като съображенията, обосновали резултата, се съдържат в административната преписка. Установените факти са субсумирани под нормата на чл. 34, ал. 8, във връзка с ал. 1 ЗСПЗЗ, което сочи на правилно приложение на материалния закон, като не се ангажират доказателства за наличието на правно основание за ползването на имотите.

Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кристиван” ООД, ЕИК ********* против заповед № РД-04-1811 от 04.11.2020г. на **********на ОД „Земеделие“ Пловдив.

ОСЪЖДА „Кристиван” ООД, ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“- Пловдив сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Пловдивски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ : /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.