Решение по дело №312/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 1
Дата: 19 януари 2011 г. (в сила от 22 юни 2011 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20103220200312
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2010 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 19.01.2011г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на    седемнадесети януари  две хиляди и единадесета    година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря М.  Д. ………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия АНХ дело №00312 по описа за 2010г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Съдебното производство е по жалба от П.Н.Д.  ЕГН ********** ***  против наказателно постановление № 776 от 2.09.09г.  на Началника на РУ на МВР  Г.Т.,  с което  са били    наложени следните административни наказания : глоба  размер на 150, 00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от един  месец на осн. чл.182,ал.І, т.4  от  ЗДвП и глоба в размер на 10, 00 лв. на осн. чл.185 от ЗДвП.

 В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на  чл.57,ал.І,т.5  от ЗАНН относно описанието на нарушението.  Извършеното нарушение е основано  само на предположения.

Становището на наказващият орган е, че жалбата  е неоснователна.

 Жалбата е подадена в законовоустановения седемдневен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

С акт за установяване на административно нарушение  № 776/ серия Б 284163 от 3.08.2009г. е констатирано, че на същия ден  в 12, 02 часа   в с. К., общ. Г.Т.  по улица “ Първа” в посока за гр. Г.Т.,  жалбоподателят управлявал  л.а.  “Ситорен-4 Пикасо” с рег. №  СА 16 79 КА  със скорост 85 км/час при максимално разрешена скорост в населено място  от 50 км/час. Нарушението е установено  с техническо средство  “Трафик радар ТR4” с фабр. номер 227/01, фиксирало скоростта с посочени по-горе дата и час. Водачът управлявал автомобила с изтекъл срок на АУАН № 216439.

С това деяние е са били  нарушени разпоредбите  на чл.21,ал.І  и чл.157,ал.VІ  от  ЗДвП.

Актът е предявен  същия ден на жалбоподателя, който го  подписал без  възражения.

 На основание  констатациите в акта за установяване на административно нарушение  е издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, където е възприета описаната в акта  фактическа обстановка. Вменено е нарушение на разпоредбите  на чл.21,ал.І и чл.157,ал.VІ  от ЗДвП и на осн. чл.182,ал.І,т.4 от с.з  за първото нарушение е наложено административно наказание  глоба в размер на 150, 00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от един  месец,  а за второто нарушение на осн. чл.185 от  ЗДвП  е наложено административно наказание  глоба в размер на 10, 00 лв.

В съдебно заседание актосъставителят и свидетелите, които са присъствали на мястото  при извършването на нарушението,  подържат изложените в акта констатации.

Показанията на свидетелите са в резултат на личните им и непосредствени възприятия,   последователни, еднопосочни и без вътрешно противоречие относно възприетата фактическа обстановка.

Актът е съставен на мястото на извършване на нарушението, в присъствието на жалбоподателя.

От така изложената фактическа обстановка съдът приема  от правна страна следното : Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предвиден в ЗАНН. Посочена е конкретната фактическа обстановка, както и фиксираните дата и час на извършеното нарушение. Правната квалификация на извършените  нарушения по чл.21 ал.І и чл.157,ал.VІ  от ЗДвП е правилно определена.

Съгласно чл.189,ал.ІІ от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая не се представиха доказателства, които да опровергават изложените  в акта констатации. Освен това извършеното нарушение по чл.21,ал.І от ЗДвП се доказва по безспорен и несъмнен начин и от приложената разпечатка на техническото средство, фиксирало датата и точния час на извършеното нарушение, както и фиксираната скорост в този момент.  Приложен е протокол за последваща проверка, удостоверяващ  годността на техническото средство, с което е измерена  скоростта на автомобила.

Нарушението по чл.157,ал.VІ от ЗДвП се доказва и от приложената  по делото  справка от сектор КАТ на ОД “Полиция” за регистрирани нарушения по ЗДвП.

Управляваният от жалбоподателя автомобил е идентифициран чрез фиксиране  на часа и датата на извършването на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.І от ЗДвП  забраната на скоростта в населено място е категорично определена от порядъка на 50 км/ч.

Поради това неоснователни са  възраженията, че в разпечатката на техническото средство не бил посочен регистрационния  номер на автомобила, както и че според същата разпечатка ограничението на скоростта е 60 км/ч.

 Изложената  фактическата обстановка е приета за установена от наказващият орган   в наказателното постановление.  Посочени са  правните  квалификации на извършените  нарушения.

Поради това правилно жалбоподателят е санкциониран на основание  чл.182 ал.І, т.4  от ЗДвП, където размерът на наложената санкция “глоба”  и “лишаване от правоуправление на МПС “е точно определен в санкциониращата разпоредба. Наложената санкция по чл.185 от ЗДвП е под максималния размер от 20, 00 лв.

Независимо от изложеното трябва да се отбележи следното: Наказателното постановление е издадено на 2.09.2009г., а е връчено на жалбоподателя на 17.11.2010г.  Връчването е извън всякакъв разумен срок, независимо от причините за това. Санкционираща последица  за това поведение на наказващия орган би могла да настъпи с погасяването на абсолютната погасителна давност, предвидена в  чл.81,ал.ІІІ във вр с чл.80,ал.І,т.5 от НК с оглед субсидиарното прилагане на тази разпоредба съгласно чл. 84 от ЗАНН. В случая към настоящия момент тази абсолютна погасителна давност не е настъпила / в редакцията на чл.80,ал.І,т.5 от НК преди изменението -ДВ, бр. 26 от 2010г.- друг е въпросът, че с това изменение давностния срок дори  е увеличен с още една година/, а  само с настъпването на тази давност  действията на  наказващия орган относно разумния срок  подлежи на съдебен контрол чрез прилагането на тази санкция.

Като краен резултат, извън изложената отметка, наказателното постановление е законосъобразно, поради което, съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                   

                    Потвърждава наказателно постановление № 776 от 2.09.09г.  на Началника на РУ на МВР  Г.Т.,  с което   на  П.Н.Д.  ЕГН ********** ***  са     наложени следните административни наказания : глоба  размер на 150, 00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от един  месец на осн. чл.182,ал.І, т.4  от  ЗДвП и глоба в размер на 10, 00 лв. на осн. чл.185 от ЗДвП.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д. в четиринадесетдневен срок от съобщаването.

 

                                  

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :