Р Е Ш Е
Н И Е
№ 224
град Велико Търново, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10295/2019г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от К.М.Б. *** срещу частта от Решение № 375/16.10.2019 г. по НАХД №
387/2019 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0268-000474 от 19.04.2019 г. на началник РУ –
Горна Оряховица към ОД на МВР Велико Търново. Касаторът излага възражения, че за
да е съставомерно деянието по чл. 103 от ЗДвП подаденият сигнал за спиране
следва да е даден по ясен и недвусмислен начин, неоставящ съмнение у водача, че
е насочен именно към него, а това обстоятелство не се установявало по делото.
Сочи, че разпитаните свидетели-полицейските служители не са категорични, че
даденият от тях светлинен и звуков сигнал е бил възприет от Б., а твърденията
им били проявна форма на стремежа им да установят, че всички предприети от тях
действия са съобразно нормативите. Моли за отмяна на решението на ГОРС в
обжалваната част.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление на МВР – Горна Оряховица, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 375
от 16.10.2019 г. по НАХД № 387/2019 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е отменено
Наказателно постановление № 19-0268-000474/19.04.2019г. на Началник сектор към
ОДМВР - Велико Търново, РУ - Горна Оряховица по пункт 1 – в частта, с която на К.М.Б.,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания -
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това, че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП и са отнети 10
контролни точки на основание чл.6, ал.1 т.5 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г.
на МВР, и е потвърдил наказателното постановление в останалата част, в която на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право за управлява МПС за срок от 1
месец, за това, че виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. В отменителната му част решението е влязло в сила като
необжалвано.
За да потвърди
НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, че касаторът е извършил вмененото
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, а именно, че в гр. Горна Оряховица на 24.03.2019 г.
около 11.30 часа, ул. „Мано Тодоров” кръстовище с ул. „В.Априлов” в посока
хотел „Джевана” жалбоподателят К.Б. е управлявал мотоциклет, като след подаден
звуков и светлинен сигнал от автопатрул на РУ – Горна Оряховица, същият е възприел
сигнала, при което не спрял и продължил демонстративно като вдигнал предната
част на мотоциклета във въздуха, в посока манастир „Св.Илия”, с което си
действие умишлено осуетил полицейска проверка. Изложил е мотиви, че нарушението
се доказва от показанията на свидетелите – очевидци К. Б.и Ц.Я., дадени в хода
на съдебното следствие, както и от приетата като доказателство по делото
докладна записка, изготвена от полицай Б.. Двамата свидетели са категорични, че
са подали на Б. сигнал за спиране със звуков и светлинен сигнал от управлявания
от тях движещ се служебен автомобил, който сигнал според ГОРС бил подаден в
съответствие с разпоредбата на чл.170, ал.3, изр. последно от ЗДвП и е бил
задължителен за Б.. Жалбоподателят възприел подадения му звуков и светлинен
сигнал от движещия се полицейски автомобил, но не изпълнил отдаденото
разпореждане за спиране и продължил движението си с мотоциклета, с което нарушил
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и осъществил състава на административното
нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението в
тази му част е постановено в нарушение на материалния закон. Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за това, че при управление на мотоциклет не се
подчинява на подаден от контролен орган звуков и светлинен сигнал за спиране,
което деяние осъществява състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
във вр. с чл. 103 от ЗДвП, а именно за неизпълнение на нареждане на органите за
контрол, изразяващо се в отказ да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посочено от контролния орган място, след подаден от органа
сигнал за спиране. И двамата свидетели Я.и Б.сочат, че по никакъв друг начин,
освен чрез светлинен и звуков, не са подавали друг сигнал за спиране на водача.
Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради
което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.
Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за
спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението,
че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което възниква задължението
да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е
осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът
да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания.
В случая от
събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл.
от движещ се полицейски автомобил. Съгласно действащата правна уредба,
подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като
автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал
възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено
преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за
движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези,
възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. Нещо повече -
съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за
спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или
мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на
светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на
специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява
задължение на водача за това. С оглед на това подаването на светлинен и звуков
сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено
на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП
независимо от
вътрешното убеждение на контролните органи, че са целели този резултат с това
си поведение. В този смисъл е изцяло незаконосъобразен изводът на ГОРС, че сигналът
бил подаден в хипотезата на чл.170, ал.3, изр. последно от ЗДвП.
По делото безспорно е
установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за
спиране от полицейските служители. Следователно доказателствата по делото не
установяват подаден сигнал за спиране по начините и със средствата, предвидени
от нормативните правила, вкл. от специалното правило на чл. 207, предл.
последно от ППЗДвП, поради което за водача не е възникнало задължение за
спиране. Предвид изложеното дотук неспирането на жалбоподателя при подадения
светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да бъде
квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган
за контрол и регулиране на движението. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя
не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. В този смисъл е напр. Решение № 32 от 1.02.2017 г. на АдмС - Велико
Търново по к. а. н. д. № 10442/2016 г. Само за пълнота на изложението следва да
се посочи също така, макар че няма отношение към вмененото нарушение, че по
делото не са събрани каквито и да е доказателства за твърдяното в АУАН и НП
вдигане на предната част на мотоциклета след подаване на сигнала.
Поради това, решението на
районния съд, с което е потвърдено НП, в частта му относно наложените на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, е
постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като бъде отменено
и НП в тази му част.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 375/16.10.2019 г. по НАХД № 387/2019 г. на Районен
съд-гр. Горна Оряховица в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0268-000474 от 19.04.2019 г. на началник РУ – Горна
Оряховица към ОД на МВР Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-000474 от 19.04.2019 г. на
началник РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР Велико Търново в частта, в която на
К.М.Б. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право за
управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :