№ /02.11.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА адм. д. № 738 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени, при условията на обективно, кумулативно съединяване, са искове с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът ЕТ „Х.Р. М-3“ със седалище и адрес на управление гр. Провадия твърди, че въз основа на Заповед № 1139/25.08.2006 година, издадена от Кмета на община Провадия, с която е назначена комисия за изпълнение на Заповед от 14.08.2006 година на Районен съд – Провадия, постановена по гр.д. № 318/2006 година, на 29.08.2006 година е започнало демонтиране на обект – павилион-заведение „Лусо“, находящо се в гр. Провадия, централен площад. Твърди, че, Заповед № 1139/25.08.2006 година на Кмета на община Провадия е отменена с Решение № 559/13.03.2015 година, постановено по адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд – Варна. Твърди, че в резултат на изпълнението на незаконосъобразния административен акт е претърпял имуществени вреди, както следва : 1. 135 108,69 лева, представляваща стойността на движима вещ – павилион тип „Панелен сандвич“ с площ от 95 кв.м.; 2. 99 976,96 лева, представляваща стойността на движими вещи, унищожени при демонтажа на заведението, подробно описани в исковата молба от т.т. 2-65 и 67-94; 3. 3 654,12 лева, представляваща равностойността на 2 100 щатски долара, стойността на пътна чанта, описана в т.66 от исковата молба; 4. 20 000 лева, представляваща пропуснати ползи формирани, както следва : 814,14 лева – от продажба на стоките, описани в исковата молба в т.т. 71 – 75, 77, и 79 – 84, със 100% надценка, 17 000 лева – печалба от дейността на заведението за периода 29.08.2006 – 13.03.2015 година, 2 185,86 лева – неполучени трудови възнаграждения за периода 29.08.2006 – 13.03.2015 година; 5. Неимуществени вреди в размер на 20 000 лева; 6. 129 502,73 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата от 258 739,77 лева, представляваща сбор от претендираните обезщетение за имуществени вреди, за периода 13.03.2015 година до 12.03.2020 година; 7. 10 153,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.03.2015 – 12.03.2020 година. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове. В писмено становище от 15.10.2021 година излага подробните си съображения за основателност на предявените искове.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове. Твърди, че същите са неоснователни. В писмено становище от 01.10.2021 година излага подробните си съображения. В условията на евентуалност, при уважаване на исковете, прави възражение за прихващане с вземането по изпълнителен лист от 23.09.2009 година, издаден от Окръжен съд – Варна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявените искове. Твърди, че исковете не са доказани по основание и размер. В условията на евентуалност твърди, че вредата е настъпила в резултат на виновното поведение на ищеца.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а се и установява от представените Разрешения за поставяне на преместваем обект № № 21/27.06.2000 година и 22/14.05.2002 година (л.146 от адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд-Варна и л.224 от делото), че на едноличния търговец е разрешено да постави временно павилион с площ от 195 кв.м., по първото разрешение, и 95 кв.м., по второто разрешение, на централния площад в гр. Провадия, срещу „Експресбанк“ АД до 31.12.2000 година, по първото разрешение и до 01.04.2003 година, по второто. Второто разрешение е с правно основание чл. 56 от Закона за устройство на територията.
Безспорно установено е, че след изтичане на срока на разрешението за временно поставяне на преместваем обект с площ от 95 кв.м. ищецът е продължил ползването му, упражнявайки търговската си дейност в него.
С писмо от 11.05.2002 година, връчено на 13.05.2002 година (л. 405 и 406 от делото), ищецът е поканен да освободи ползваният, след прекратяване на договора за наем, общински имот.
С Нотариална покана от 05.06.2006 година, връчена на ищеца на 06.06.2006 година (л. 409-412 от делото), последният е поканен да заплати на Община Провадия 12 318,29 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода 01.08.2000 – 01.12.2003 година и лихва в размер на 2 705,28 лева за периода 10.09.2000 – 10.01.2004 година.
В изпълнение на Заповед № 921/18.07.2006 година на кмета на Община Провадия, връчена на ищеца на 20.07.2006 година (л.414-416 от делото) е съставен Констативен протокол от 20.07.2006 година от назначената, със същата заповед, комисия, в който е посочено, че едноличният търговец, чрез процесуален представител е отказал да освободи доброволно имота (л.417 от делото).
Със Заповед от 14.08.2006 година, постановена по гр.д. № 318/2006 година по описа на Районен съд – Провадия (л.9 от адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд – Варна) е разпоредено възстановяване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Провадия, централен площад, с обща площ от 324 кв.м., от които 200 кв.м. централен площад пред заведение „Лусо“ и „Бизнес клуб“, 95 кв.м. и 29 кв.м. павилиони.
С писмо изх. № РД 90 00-57/24.08.2006 година, връчено при отказ (л. 419 – 420 от делото), жалбоподателят е поканен да демонтира павилион-заведение „Лусо“ и „Бизнес клуб“ и да възстанови заетите площи до 28.08.2006 година, както и е предупреден, че изпълнението на съдебния акт ще започне на 29.08.2006 година.
Със Заповед № 1139/25.08.2006 година (л.14 от делото) Кметът на община Провадия е назначил комисия за изпълнение на Заповед от 14.08.2006 година на Районен съд – Провадия по гр.д. № 318/2006 година и е насрочил изпълнението за 29.08.2006 година от 09,00 часа.
С Определение № 1867/07.09.2006 година, постановено по ч.гр.д. № 1619/2006 година (л.10 от адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд – Варна) заповедта на Районен съд – Провадия от 14.08.2006 година е обезсилена и производството по делото е прекратено.
Жалбата срещу това определение е оставена без разглеждане с Определение № 393/04.12.2006 година, постановено по ч.к.д. № 365/2006 година по описа на Върховния касационен съд на Република България (л.11 от адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд – Варна).
Видно от изпълнителен лист от 23.09.2009 година, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 415/06.11.2007 година, постановено по т.д. № 519/2006 година по описа на Окръжен съд – Варна и Решение № 113/10.06.2008 година, постановено по въз.т.д. № 82/2008 година по описа на Апелативен съд – Варна (л.194 от делото) ищецът е осъден да заплати на Община Провадия сумата от 11 919,37 лева, представляваща обезщетение за ползване на общински терен с площ от 95 кв.м. за периода 01.12.2003 – 31.03.2006 година, както и сумата от 2 776,94 лева, представляваща обезщетение за ползване на общински терен с площ от 200 кв.м., за периода м.май – м.септември 2003 година, 2004 и 2005 година, на основание чл. 236, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 6 043,02 лева, представляваща обезщетение за ползване на общински терен с площ от 29 кв.м. без правно основание за периода 05.02.2002 – 31.03.2006 година, на основание чл. 59 от Закона за задълженията договорите.
С Решение № 559/13.03.2015 година, постановено по адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд – Варна, Заповед № 1139/25.08.2006 година на Кмета на община Провадия е отменена. Съдът е приел, че предмет на заповедта е разпореждане за демонтиране на два павилиона – заведения „Лусо“ и „Бизнес клуб“, монтирани на централния площад в гр. Провадия. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Между страните не се спори, а се и установява от представените протоколи от 29.08.2006 година, 30.08.2006 година, 31.08.2006 година, 01.09.2006 година, 04.09.2006 година и 07.09.2006 година, че за периода на 29.08. – 07.09.2006 година е извършен демонтаж на павилион с площ от 95 кв.м., като подробно описани движими вещи са предадени на съхранение в склад на „Стройпродукт - 97“ АД ( протоколи за опис от 29.08.2006 година, 30.08.2006 година, 31.08.2006 година, 01.09.2006 година, 04.09.2006 година05.09.2006 година и 07.09.2006 година (л.261-339 от делото).
С разписки от 30.08.2006 година и 02.09.2006 година (л. 39-47 и 115-117 от адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд-Варна) част от иззетите вещи са върнати на ищеца.
От показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 07.08.2020 година свидетелите К.М. М., Ж.А.Ж. се установява, че поставеният върху общинското място павилион е бил тип „сандвич“, закрепен върху бетонен фундамент с метални болтове. На павилиона са били закрепени две тенти от плат с метални държачи. В павилиона е имало окачен таван от месингови плочи с вградено осветление, стените са били покрити със залени плочи, със златни орнаменти и дърворезбовани пана – 1,80м./2м., подът е бил покрит теракотени плочки, барът е бил масивен, обзавеждането се е състояло от 5 бр. ъглови дивани, тип „крокодил“, тръбни кожени столове, бар-столове тип „маймунка“, тръбни маси с черни огледални плотове, дървени бар-столове, пластмасови маси и столове, чадъри. Свидетелите сочат, че дограмата е била алуминиева, с огледални стъкла, месингови корнизи за пердета. Сочат, че в заведението е имало кафемашина, ледогенератор, малък хладилник, 4 бр. хладилни витрини, машини за топла и студена вода. Свидетелят Ж.А.Р. сочи, че ищецът е съхранявал в заведението части от автомобила си – скоростна кутия, двигател, седалки, джанти имитация на Формула 1. Свидетелите сочат, че ищецът е полагал труд в заведението. Сочат, че след демонтажа на заведението ищецът е бил потиснат, унил, срамувал се е от хората в града.
От показанията на свидетелите Й.И.М.и С.П.П.се установява, че вещите от заведението, които са били строителни материали, са се съхранявали в склад на „Стройпродукт“.
От Заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че едноличният търговец е декларирал облагаем доход в размер на 10 322,51 лева за периода 2001 – 2005 година, като средния годишен размер възлиза на 2 064,50 лева. Вещото лице е посочило, че при съобразяване на инфлационния индекс доходът от дейността на едноличния търговец за периода 29.08.2006 – 13.03.2015 година би бил в размер на 18 357,12 лева. Вещото лице е посочило, че търговецът не е декларирал разход за работна заплата на работещия собственик за периода 2001 – 2005 година. Вещото лице е посочило, че размерът на трудовото възнаграждение, което би получил ищеца за периода 29.08.2006 – 13.03.2015 година, при полагане на труд, би възлязло на 26 300 лева.
От заключението на Съдебно-оценителната експертиза, приета от съда, като обективно и компетентно дадена се установява, че пазарната стойност на павилион с площ от 95 кв.м. към 26.08.2006 година възлиза на 90 080 лева, при използване на сравнителния метод; 73 742 лева, при използване на приходния метод; 25 145 лева, при използване на вещния метод. Вещото лице е посочило и пазарна стойност на вещите, описани в исковата молба при отчитане на данни за закупуването им и овехтяването им в общ размер на 36 149,28 лева. Вещото лице не е посочило стойност на вещите, описани в позиции т.т. 47, 57, 59, 93, 66, 68, 69, 71-84 и 94, тъй като 2 бр. касови апарати, описани в позиция 93 не са описани като иззети в описите, а по другите позиции не са представени фактури за закупуването им и подробно описание за оценката им.
За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на следните правопораждащи юридическия състав елементи: 1. Отменен административен акт; 2. Настъпили вреди и 3. Пряка причинно-следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразния административен акт.
Тежестта на доказване на всека една от предпоставките за уважаване на предявените искове лежи върху ищеца.
Между страните не се спори, че ищецът е титуляр на разрешение за поставяне на преместваем обект върху терен, общинска собственост, със срок до 01.04.2003 година за имота от 95 кв.м. Безспорно установено е, че след изтичане на срока на разрешението ответникът е поканил ищеца да сключат нов договор, както и че такъв договор не е сключен. Безспорно установено е, че ищецът е продължил ползването на общинския терен без правно основание. Последица от противоправното поведение на ищеца е влязлото в сила съдебно решение по търг.д. № 519/2006 година по описа на Окръжен съд – Варна, с което същият е осъден да заплати обезщетение за ползване на общинския терен за периода 02.12.2003 – 31.03.2006 година. Безспорно установено е, че ответникът е поканил ищеца да освободи терена. Всички покани, изпратени от Община Провадия до ищеца за освобождаване на недвижимия имот не са имали за последица освобождаване на недвижимия имот. Напротив, дори и след поканата от 24.08.2006 година и дадения срок за освобождаване на имота, на 26.08.2006 година, заведението е работило и ищецът, не е предприел действия да освободи общинския терен и да запази вещите си.
Вярно е, че действията на Община Провадия,
обективирани в Заповед № 1139/25.08.2006 година, са признати за
незаконосъобразни, но твърдяната от ищеца вреда не е настъпила в резултат на
този акт.
Към датата на разпореденото премахване на павилиона,
същият не е бил поставен на законно основание върху общинския терен. Същият е
бил незаконен, тъй като по отношение на него не е бил продължен срока на
даденото разрешение, нито ищецът е продължил да плаща определения наем, без
противопоставянето на Общината. Ищецът не е изпълнил задължението си да
демонтира павилиона и да освободи терена, поради което премахването е
реализирано от Общината. Не може да се приеме, че за едноличния търговец е
настъпила вреда от фактическото премахване на павилиона, поради порок в
административния акт. Обратното би означавало ищецът да се облагодетелства от незаконосъобразното
си поведение. Т.е. съдът намира, че твърдяната от ищеца вреда е настъпила, поради изключителната му вина, поради което обезщетение не
се дължи, арг. чл. 5 от ЗОДОВ.
Отделно от това ищецът, не доказа по безспорен и категоричен начин, че елементите, от които се е състоял павилиона, подробно описани в исковата молба, са били унищожени или повредени при демонтирането му. Част от елементи, от които вероятно е бил изграден павилиона, са описани в протоколите за демонтаж на заведението от 04-07.09.2006 година – тръба стоманена, винкел от алуминий, ламарина, профили от различни материали, стиропор и други подобни. От показанията на св. К.М. се установява, че павилионът е бил свързан с друг, поставен в близост павилион, че е имало изградени тенти, както и други съоръжения – прегради, барбекю, площадка за игра и други подобни. При липсата на представени доказателства от какви строителни материали е бил изграден павилиона и данни за унищожаването им, респективно, повреждането им до степен, че от тях да не може да се изгради обект със същите характеристики, съдът не може да обоснове извод за настъпила за ищеца вреда.
Същите мотиви са относими и по отношение на претендираното обезщетение за унищожени вещи.
Безспорно установено е, че в заведението са се намирали вещите, описани в исковата молба, с изключение на вещите, както следва : т. 20 – 8 бр. завеси; т. 53 – огледало в рамка; т. 63 – ограда от 24 кв.м.; т. 22 – машина за вода; т. 45 – трансформатори; т. 67 – фризер шкаф; т. 93 – 2 бр. касови апарати; т. 66 – пътна раница, т. 68 – колянов вал за л.а.м. „Мерцедес“; т. 69 – радиатор за автомобил „Валео“; т. 94 – 4 бр. алуминиеви джанти за л.а.м. „БМВ“, 18 цола. Описаните по-горе вещи не фигурират в описите, съставени при демонтажа на заведението, нито от показанията на разпитаните свидетели се установява, че са се намирали в заведението. Що се отнася до автомобилните части, в показанията си свидетелят Ж.А.Ж. сочи, че в заведението са се съхранявали части от автомобили – скоростна кутия, двигател, седалки, джанти и други, които са били имитация на Формула 1, но същите не са описани с техни специфични характеристики, които да ги индивидуализират и отграничат от други такива вещи. Отделно от това ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, че вещите са били унищожени. Дори и да се приеме, че всички вещи са били унищожени, то съдът намира, че вредата е настъпила в резултат на виновното поведение на ищеца. Въпреки отправената покана ищецът не е предприел действия по опразване на павилиона и съхраняване на вещите си. Напротив, дори и когато служителите на Община Провадия са предприели действия по освобождаване на имота, ищецът не е предприел действия по опазване на имуществото си. Отделно от това вещите, описани в протоколите от демонтажа, са престояли в склад повече от три години и при знание у ищеца къде се намират, същият не ги е потърсил.
Отделно от това съдът намира, че ищецът не следва да бъде обезвреждан за имуществена вреда, представляваща пропусната полза от неполучен доход от търговската дейност, при доказаната незаконосъобразност на ползването на общинския терен, респективно на дейността. Обратното би означавало ищецът да получи облага от собственото си незаконосъобразно поведение.
Съдът намира, че исковете за обезщетяване на вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени трудови доходи и за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, са предявени от материално нелегитимирана страна. Това е така, тъй като трудово възнаграждение се дължи на физическо лице за положен труд. Обезщетение за претърпени болки и страдания също се дължи само на физическо лице. Вярно е, че с регистрирането на едноличен търговец правосубектността на физическото лице само се разширява, но не може да се приеме, че търговецът е процесуален субституент на физическото лице и може да предявява претенции от негово име. Отделно от това и по отношение на тези претенции са относими мотивите, че вредите са в резултат на виновното, незаконосъобразното поведение на ищеца.
С оглед на изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
На ответника следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 15 600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски – изплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Х.Р. М-3“ със седалище и адрес на управление гр. П. и съдебен адрес ***3502817 срещу Община Провадия искове с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за обезщетяване на претърпени имуществени вреди и неимуществени вреди, в резултат на отмяна на Заповед № 1139/25.08.2006 година на Кмета на община Провадия, с Решение № 559/13.03.2015 година, постановено по адм.д. № 3596/2014 година по описа на Административен съд – Варна, както следва: 1. 135 108,69 лева, представляваща стойността на движима вещ – павилион тип „Панелен сандвич“ с площ от 95 кв.м.; 2. 99 976,96 лева, представляваща стойността на движими вещи, унищожени при демонтажа на заведението, подробно описани в исковата молба от т.т. 2-65 и 67-94; 3. 3 654,12 лева, представляваща равностойността на 2 100 щатски долара, стойността на пътна чанта, описана в т.66 от исковата молба; 4. 20 000 лева, представляваща пропуснати ползи формирани, както следва : 814,14 лева – от продажба на стоките, описани в исковата молба в т.т. 71 – 75, 77, и 79 – 84, със 100% надценка, 17 000 лева – печалба от дейността на заведението за периода 29.08.2006 – 13.03.2015 година, 2 185,86 лева – неполучени трудови възнаграждения за периода 29.08.2006 – 13.03.2015 година; 5. Неимуществени вреди в размер на 20 000 лева; 6. 129 502,73 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата от 258 739,77 лева, представляваща сбор от претендираните обезщетение за имуществени вреди, за периода 13.03.2015 година до 12.03.2020 година; 7. 10 153,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.03.2015 – 12.03.2020 година.
ОСЪЖДА от ЕТ „Х.Р. М-3“ със седалище и адрес на управление гр. П. и съдебен адрес ***3502817 ДА ЗАПЛАТИ НА Община Провадия сумата от 15 600 (петнадесет хиляди и шестотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България с касационна жалба в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: