РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Велико Търново , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500331 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби против
Решение № 234/25.02.2021г. по гр.д. № 1477/25020г. на ВТРС, с което е
осъден С.К.С. с ЕГН ********** от гр.К., ул."А.С." № ., вх.., ет..,ап.. да
заплати на И. Г. И. с ЕГН ********** от гр. К., ул."С." № .сумата от 6000 /
шест хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на деяние извършено на 18.05.2017 г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането- 18.05.2017
година до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от
9000 / девет хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 15000 /петнадесет
хиляди / лева, като неоснователен.
Ищцата И. Г. И. обжалва решението в отхвърлителната му част, като моли
съда да го отмени в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.
Навежда доводи, че размерът на обезщетението не е определен съобразно
общоприетите критерии за справедливост и че неправилно съдът е възприел
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в
размер на 50 %.
Ответникът С. К. С. обжалва решението в осъдителната му част, като оспорва
размера на присъденото обезщетение и счита, че той трябва да е по- нисък
предвид характера на физическата увреда, която ищцата е получила при
1
настъпване на процесното ПТП. Оспорва и приетия от съда процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като
счита, че съпричиняването е в по- висок процент.
Развива подробни доводи и моли съда да отмени решението в обжалваната му
част като намали присъденото обезщетение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищцата И. Г. И. твърди, че с Решение по АНД
№1255/2018 г. на ВТРС потвърдено с решение по ВАНД № 283/2018 г. на
ВТОС в частта относно виновността на дееца и наложеното наказание глоба и
влязло в законна сила ответникът е признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл. 343г
от НК. Излага, че в резултат на виновното поведение на водача на лекия
автомобил е настъпило ПТП на 18.05.2017 г. , при което и е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на лява лъчева кост на
типично място с отчупване на парчета от костта, което увреждане е довело до
трайно затруднение на движението на левия и горен крайник за срок не по-
2
малък от 6 месеца. Заявява, че са и причинени болки и страдания, както
психически, така и физически и моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да и заплати обезщетение за претърпените вреди в резултат
на деянието в размер на 15 000 лева. Претендира законна лихва от датата на
увредата до окончателното изплащане и разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът С. К. С. оспорва изцяло иска, като неоснователен. Заявява, че и
двете съдебни инстанции са възприели съпричиняване от страна на ищцата
относно вредоносния резултат. Оспорва изложените фактически твърдения в
исковата молба и моли съда да отхвърли иска. Счита, че претенцията е
изключително завишена. Претендира разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 , вр. С чл. 52 от ЗЗД,
обективно съединен с иск по чл. 84 , ал. 3 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбите :
Страните не спорят по наличието на предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – виновно и противоправно поведение на
делинквента ( ответник по делото) настъпили вреди и причинна връзка между
деянието на делинквента и вредите.
И двете страни по делото навеждат оплаквания единствено относно размера
на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди и наличието на
съпричиняване на настъпилия за ищцата вредоносен резултат от самата нея.
Настоящият състав намира всички оплаквания на ищеца и ответника за
неоснователни.
Приложеното към делото решение по АНД 1255/2018г. по описа на ВТРС ,
което съдът е задължен да зачете на основание чл. 300 от ГПК, установява
вида на причинената на ищцата телесна повреда като част от състава на
3
престъплението, в извършването на което ответникът по делото е признат за
виновен, а именно – счупване на лява лъчева кост на ръката на типично място
с отчупване на парченца от костта .
Страните не спорят по въпроса, че възстановителният период на травмата,
причинена на ищцата при настъпилото процесно ПТП е бил не по- малко от 6
месеца.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищцата е била с гипсова
имобилизация около 45 дни, като през този период за нея са се грижили двете
й деца- свидетелят Х. И.( неин син) и сестра му. През този период тя не
можела да се обслужва сама. След като ръката зараснала ищцата продължила
да изпитва болки, като не може да хваща чаша или други предмети с лявата
ръка.
Първите четири месеца след инцидента ищцата била стресирана и
споделяла,че сънува как я убива кола.
Свидетелят И. посочва, че при инцидента майка му споделила, че е видяла
автомобила, който я е блъснал и се е уплашила.
Решението на съда по АНД 1255/2018г. по описа на ВТРС , което е влязло в
сила, изменено единствено в частта относно наложеното на ответника
наказание с решение по ВАНД 283/2018г. на ВТОС, има обвързваща сила и
по отношение на двете страни по настоящото дело, доколкото те са били
страни и в наказателното производство, водено срещу ответника. В мотивите
на решението по АНД № 1255/ 2018г. съдът е приел, че ищцата съществено е
допринесла за настъпване на вредоносния за нея резултат от процесното
ПТП, като е допуснала нарушение на Закона за движение по пътищата, като
се е движила върху платното за движение, при наличието на тротоар, широк
3,5 метра.
С оглед възрастта на ищцата към момента на инцидента- 83 години, с оглед
продължителността на възстановителния период и установените претърпени
физически дискомфорт и психически стрес, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението, което й се дължи е този, определен
от първоинстанционния съд , а именно – 12 000 лв.
Настоящият състав намира, че при така установеното поведение на ищцата
при настъпването на инцидента, тя е допринесла съществено за настъпването
на вредите, които са й причинени. Нарушавайки правилата за движение по
пътищата ( чл. 108 ал. 1 от ЗДвП) според настоящия състав ищцата е
допринесла настъпването на вредоносния резултат , като изразено процентно
съпричиняването е в размер на 50 %. По тези причини обезщетението, което й
се дължи следва да бъде намалено наполовина.
Така изложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно
4
решение. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и
следва да се потвърди.
При този изход на делото страните не си дължат разноски.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 234/25.02.2021г. по гр.д. № 1477/25020г. на
ВТРС.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5