№ 252
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600594 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Постъпило е искане от зам. главния прокурор (оправомощен от главния прокурор
със заповед № РД-08-296/16.03.2023г.) по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на н.о.х.д. №12304/2022 г. на РС – София.
В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила
и за нарушение на материалния закон – възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че нарушението на материалния закон е налично, тъй като
съдът е одобрил споразумение, по което, в нарушение на чл. 343г от НК и въпреки
приложението на член 55, ал. 1, т. 1 от НК, не е било наложено наказание лишаване от
правоуправление на подсъдимия К. Н. Ц.. Поддържа се, че по този начин е допуснато
нарушение на материалния закон, но и съществено процесуално нарушение, тъй като в
рамките на правомощията си по член 381, ал. 5 от НПК съдът не е предложил на
страните промени в проекта за споразумение.
Иска се след възобновяване САС да отмени първоинстанционното определение в
частта относно одобрение на споразумението и да върне делото за разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В хода на пренията прокурорът от САП изразява становище за основателност на
искането за възобновяване. Поддържа го на посочените в него основания.
Пред САС защитникът на осъденото лице – адв. Й. К., моли искането да бъде
оставено без уважение. Смята, че на осъдения не би могло да бъде наложено
кумулативно наказание по член 343г от НК, тъй като той не е бил правоспособен
водач.
1
Осъденият К. Н. Ц., редовно призован, не се явява пред съда в производството по
възобновяване.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Настоящият съдебен състав намери искането за допустимо - то касае определение,
с което РС-София е одобрил споразумение по н.о.х.д. №12304/2022г. (в този смисъл е
сред категорията актове, подлежащи на проверка в производство по реда на глава
Тридесет и трета от НПК) и изхожда от активно легитимирано лице - в случая от
оправомощен заместник на главния прокурор. Искането е направено в рамките на 6-
месечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, който е започнал да тече от датата, на която
съдът е одобрил споразумението. Ето защо и искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С протоколно определение по н.о.х.д. № 12304/2022 г. РС София е одобрил
споразумение, по силата на което осъденият К. Н. Ц. се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - за това, че на 15.08.2022 г.,
около 22:15 ч., в гр. София, по ул. „Академик Стефан Младенов“ е управлявал л.а.
„Субару“, модел „Легаси“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда промила в кръвта, а именно 3.36 промила на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Алкотест дрегер“ № 7510, с фабр. № ARDM-0212 и проба
с №4827, като се съгласил да му бъде наложено наказание от пет месеца лишаване от
свобода, отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер
на двеста лева.
Със споразумението страните са приложили член 55, ал. 1, т. 1 от НК, като са взели
решение на осъдения Ц. да не бъде налагано кумулативното наказание лишаване от
правоуправление.
Именно заради последното зам. главният прокурор е отправил искане за
възобновяване на производството, защото е приел, че с оглед нормата на член 343г от
НК наказанието задължително е следвало да бъде наложено.
Вярно е, че в съдебната практика е имало формирани две разнопосочни становища,
касаещи спорното положение. Според първото, разпоредбата на чл. 343г от НК не
изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при
хипотезата на чл. 55 от НК, а съгласно второто - разпоредбата на чл. 343г от НК
изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при
наличието на изключителни или смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. при
условията на член 55 от НК.
С Тълкувателно решение № 1 от 13 април 2023 г. на ОСНК на ВКС /прието след
подаване на искането за възобновяване по делото/ спорното положение е било решено
в полза на първото становище. Със задължителна сила ВКС е приел, че разпоредбата
на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в
случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл.
343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, е определено при условията на чл. 55 от НК.
Отговорът на поставения за тълкуване въпрос е намерил разрешение след
хронологичното проследяване на промените в уредбата, касаеща санкционирането на
2
транспортните престъпления, и след преценка на систематичното място, в което се
намира текстът на член 55 НК. Въз основа на това в тълкувателния акт е прието, че чл.
343г от НК не носи белезите на специална разпоредба и не би могъл да дерогира чл. 55,
ал. 3 от НК, а използваният в чл. 343г от НК израз „във всички случаи“, който
всъщност е стоял в основата на противоречивите произнасяния на съдебните
инстанции, не предпоставя задължително приложение на допълнителното наказание
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, тъй като в
Наказателния кодекс липсва правило, ограничаващо чл. 55, ал. 3 от НК, отнесено към
чл. 343г от НК.
В процесния случай страните по споразумението – прокурор, защитник и
подсъдим, са приели основното наказание на дееца да бъде определено при условията
на член 55, ал. 1, т. 1 от НК. Те са разполагали с тази процесуална възможност по
силата на член 381, ал. 4 от НК – текст, според който при споразумение член 55 от НК
може да се приложи и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства.
Имайки предвид приетото в ТР №1/2023 г., след като в този случай страните не са
договорили допълнителното наказание лишаване от правоуправление, те не са
действали в нарушение на материалния закон.
В съответствие с гореизложеното съдът, който е одобрил споразумението, също не
е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в рамките на правомощията
си по член 381, ал. 5 от НПК не е бил задължен да предложи на страните промени в
проекта за споразумение в посока включване в него на допълнителната санкция.
Пред САС защитникът твърди, че на осъдения не би могло да бъде наложено
наказанието по член 343г от НК, тъй като той е бил неправоспособен водач. В
принципен план едно такова твърдение е вярно, но в конкретния случай то не почива
на доказателствата по делото. От тях се установява, че осъденият е бил правоспособен
водач – свидетелството му за правоуправление е било легално издадено и е било
валидно към процесната дата и след това. Именно поради това със заповед, приложена
на л. 21, още на досъдебното производство по отношение на осъдения е била наложена
принудителна административна мярка по ЗДвП – отнемане на свидетелството за
правоуправление за определен срок. Ето защо, макар и по съображения различни от
посочените от защитата, САС приема, че искането за възобновяване следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на зам. главния прокурор (оправомощен от
главния прокурор със заповед № РД-08-296/16.03.2023г.) по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК за възобновяване на производството по н.о.х.д. №12304/2022 г. на РС – София.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
За издаденото решение да бъдат уведомени страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4