РЕШЕНИЕ № 4720
гр. Пловдив, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав,
в публичното заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16134 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Х.Д.Д. и Д.Д.Д.
- Д. против Д.Д.Д., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Е.В.Т., конститутивен иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на ****г.
между Ц.Д.Д. и Д.Д.Д. от една страна – като обещатели и ищците от друга – като
купувачи, предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими
имоти, а именно: 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 027196, с
площ 1,132 дка, намиращ се в местността „Б.“ в землището на село Д., община
Куклен, област Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, начин на трайно ползване: индивид.
застр., вид собственост: частна, имотът попада в отдел/подотдел 215/е1, вид на
горите или вид на подотдела: иглолистна гора, при граници и съседи:имот №
027197 – улица на Д.Д.Д. и др., имот № 000024 – път IV кл. на Община Куклен, имот № 027123 – дървопроизв. пл.
на ***Д.Д., имот № 027194 – индивид. застр. на Г.Л.Ж., като за гореописания
имот е отреден урегулиран поземлен имот ****–
жил. застр.
(три римско-двадесет и седем хиляди сто двадесет и две арабско), който е
образуван от имот № 027122, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 186/16.04.2007
г. на кмета на Община Куклен и изключен от горския фонд поради промяна на
предназначението със Заповед № РД-49-439/23.12.2014г. на министъра на
земеделието и храните, заедно с всички подобрения в гореописания имот и 1/8 ид.
ч. от 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 027197 с площ по скица
0,201 дка, а по документ за собственост 204 кв.м., намиращ се в местността „Б.“
в землището на село Д., община Куклен, област Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, начин на
трайно ползване: улица, вид собственост: частна, имотът попада в отдел/подотдел
215/е1, вид на горите или вид на подотдела: иглолистна игра, при граници
съседи: имот № 027194 – индивид. застр. на Г.Л.Ж., имот № 027195 – индивид.
застр. на Д.М.П.и др., имот № 000024 – път IV кл. на Община Куклен и
имот № 027196 – индивид. застр. на Д.Д.Д. и др., като гореописаният имот, който
е образуван от имот № 027122, е отреден за улица-тупик, съгласно ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № 186/16.04.2007 г. на кмета на Община Куклен и изключен от
горския фонд поради промяна на предназначението със Заповед № РД
49-439/23.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните.
В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че на
13.11.2013 г. между Ц.Д.Д. и нейния съпруг Д.Д.Д. - като продавачи и ищците
като купувачи е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, а
именно 1200/3000 ид. ч. от дървопроизв. пл. с площ 3 дка, намираща се в
местността “Б.” и съставляваща имот с № **** по плана за земеразделяне в
землището на село Д., Община Куклен, област Пловдив, с ЕКАТТЕ ***,
отдел/подотдел 215/т, вид на горите или вид на подотдела – иглолистна гора.
Страните се договорили, че следва да сключат окончателен договор в нотариална
форма в срок до 13.11.2014 г. Продавачите изпълнили задължението си да предадат
владението върху имота при сключване на предварителния договор, а купувачите -
заплатили договорената продажна цена в размер от 1000 лева. Съсобственици на гореописания
имот били Д.Д.Д. и съпругата му Ц.Д.Д., Г.Л.Ж., Д.М.П.и съпругата му Т.В.П..
Предназначението на имот № **** било променено, като от съсобствения имот се
образували имоти с номера ****, ****, **** и ****. С нотариален акт ****. бил
сключен договор за доброволна делба между съсобствениците, като в дял на Ц.Д. и
Д.Д. бил възложен поземлен имот № ****с площ 1,132 дка, за който бил отреден
УПИ ****– за жилищно застрояване. В общ дял
на всички съсобственици бил възложен поземлен имот № **** с площ 0,201 дка, от
който Ц.Д. и Д.Д. притежавали 1/3 ид. ч. На 10.09.2018 г. единият от продавачите
– Д.Д.Д., починал. Негови законни наследници били трите му деца - двете ищци и
ответникът, както и съпругата му Ц.Д.. След смъртта на Д.Д. съпругата му
притежавала 5/8 ид.ч. от имота, а всяко от трите деца по 1/8 от ид.ч. Ц.Д.
изпълнила поетото по предварителния договор задължение, като прехвърлила
притежаваните от нея идеални части, които били възложени с дял на двамата
съпрузи с договора за доброволна делба. Уговореният срок за сключване на окончателен
договор изтекъл, но ответникът не прехвърлил притежаваните от него идеални
части от процесните имоти. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявения иск. Претендират присъждане на сторените в производството по
делото съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК, ответникът – Д.Д.Д., действащ
със съдействието на своята майка и законен представител, е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че липсва идентитет между описания в предварителния договор имот и
посочения от ищците в петитума на исковата молба имот. Счита предварителния
договор за нищожен, поради сключването му в противоречие с добрите нрави. Посочва,
че е налице нееквивалентност на престациите на страните, доколкото предмет на
договора е имот площ от 1 132 дка, за който е отреден УПИ за жилищно
застрояване. Твърди, че страните били насяно, че статутът на имота ще бъде
променен и съответно пазарната цена е по-висока от посочената като продажна.
Посочва, че единствения мотив за сключване на сделката бил лишаване на
ответника, като извънбрачно дете, от наследството на общия наследодател.
Твърди, че към датата на сключване на договора наследодателят не е имал нужда
от финансови средства, поради което предварителния договор бил сключен без
наличие на основание. Оспорва предварителния договор като привиден и прикриващ
безвъзмездно разпореждане. По така изложените доводи се моли за отхвърляне на
предявения конститутивен иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с активно субективно съединени конститутивни искове с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С предявения конститутивен иск се
иска със сила на пресъдено нещо да се установи съществуването на потестативното
облигационно право за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на процесната недвижима вещ съобразно клаузите, уговорени в
сключения на ****. между Ц.Д.Д. и нейния съпруг Д.Д.Д. - като продавачи и Х.Д. и Д.Д.
като купувачи предварителен договор, като се допусне тази правна промяна чрез обявяване
за окончателен сключеният предварителен договор за покупко-продажба.
Обявяването на предварителния
договор за окончателен може да се иска от всяка една от страните по него. С
влязлото в сила решение, с което искът е уважен, се установява, със сила на
пресъдено нещо, че към релевантния за формиране на тази сила момент са
настъпили всички, предвидени в закона и в предварителния договор, предпоставки
за сключването на окончателния договор.
Уважаването на предявения
конститутивен иск се предпоставя от положителното установява на следните
предпоставки: наличието на валиден предварителен договор, по силата на който
страните са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба при посочените в договора условия; обещателите да са
собственици на недвижимите имоти, предмет на договора; да е настъпил падежа на
задължението за сключване на окончателен договор – изтичане на установения
срок; обещателите да не са изпълнили задължението си за прехвърляне на
собствеността чрез сключване на договора за покупко-продажба в нотариална
форма.
Следователно на първо място съдът
следва да установи, дали поетите с договора задължения са възникнали по силата
на действителен (валиден) предварителен договор за покупко-продажба, който е
установен в съответствие със закона и добрите нрави.
От представения в производството
по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
13.11.2013 г. между Ц.Д.Д. и нейния съпруг Д.Д.Д. - като продавачи и Х.Д.Д. и Д.Д.Д., се
установява, че обещателите са поели задължение да прехвърлят на купувачите
следния недвижим имот, представляващ 1200/3000 ид. ч. от дървопроизв. пл. с
площ 3 дка, намираща се в местността “Б.” и съставляваща имот с № **** по плана
за земеразделяне в землището на село Д., Община Куклен, област Пловдив, с
ЕКАТТЕ ***, отдел/подотдел 215/т, вид на горите или вид на подотдела –
иглолистна гора. Уговорена е продажна цена за посочения имот в размер на сумата
от 1 000 лв., която е заплатена към момента на сключване на предварителния
договор, в който смисъл е изявлението на продавачите, обективирано в чл. 3 от
договора. Страните са договорили срок за сключване на окончателен договор – до
13.11.2014 г.
По делото е представена Заповед №
РД 49-439/23.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, по силата на
която и на основание решение, отразено в Протокол № 12/11.07.2012 г. на
комисията, назначена със Заповед № 774/03.09.2013 г. недвижимият имот, предмет
на предварителния договор е изключен от горския фонд, поради промяна на
предназначението му за нискоетажно жилищно застрояване. В заповедта е посочено,
че със Заповед № 186/16.04.2007 г. на кмета на Община Куклен е одобрен подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване за жилищно строителство. Със
заповедта е постановено, че площта с променено предназначение остава
собственост на Д.Д.Д., Д.М.П.и Г.Л.Ж., които на основание чл. 8, т. 1 ЗУТ следва
да предприемат действия за включването й в урбанизираните територии.
Постановено е собствениците да заплатя сумата от 20 346 лв. за промяна на
предназначението на поземления имот в горски територии, формирана на основание
доклад за оценка от 29.05.2014 г.
От нотариален акт за доброволна
делба ****. г. на ****., се установява,
че съделителите Д.Д.Д. и съпругата му Ц.Д.Д., Г.Л.Ж., Д.М.П.и съпругата му Т.В.П.,
са постигнали съгласие за доброволна делба на недвижимите имоти, образувани от
имот № ****., както следва - имоти с номера ****., ****., ****. и ****..
Установява се, че в дял на Ц.Д. и Д.Д. е възложен поземлен имот № **** с площ
1,132 дка, за който е отреден УПИ ****– за жилищно застрояване, като в общ дял
на всички съсобственици е възложен поземлен имот № **** с площ 0,201 дка,
отреден за улица, от който Ц.Д. и Д.Д. притежават 1/3 ид. ч.
Обещателят по предварителния
договор Д.Д.Д. е починал на **** г., видно от представеното по делото
удостоверение за наследници, като е оставил за свои наследници по закон своята
съпруга Ц.Д.Д., дъщери Х.Д.Д. и Д.Д.Д. и син – Д.Д.Д..
От представеното по делото
Удостоверение за раждане, издадено на **** г., се установява, че родения на ***
г. ответник по делото Д.Д.Д. е син на първоначалния обещател по предварителния
договор – Д.Д.Д..
С настъпване на смъртта на
наследодателя, и по силата на универсалното наследствено правоприемство всички
права и задължения на наследодателя преминават към призованите му към
наследяване наследници – неговите деца и съпруга. Тъй като дъщерите на
починалия обещател, имат и качеството на купувачи по сключения договор,
последните, поради сливане на качеството на кредитор и длъжник, не са носители
на задължението, възникнало за обещателя по предварителния договор. Носители на
задължението за прехвърляне на собствеността чрез сключване на договор за
покупко-продажба в нотариална форма са ответникът Д.Д. и съпругата на починалия
обещател Ц.Д.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот **** на ****, Ц.Д.
е прехвърлила в полза на ищците, собствените си 5/8 ид.ч. от процесните имоти,
като е изпълнила задължението си за прехвърляне на собствеността, възникнало в
нейна полза при сключване на предварителния договор и по
силата на наследственото универсално правоприемство.
От приетата по делото и
неоспорена от страните първоначална съдебно-техническа експертиза се
установява, че разрешение за започване на процедура по одобряване на ПУП - ПРЗ е издадено на 06.02.2006 г., като
процедурата е започнала по молба на собствениците на имота за смяна на статута,
подадена на 18.05.2006 г. и е приключила с издаване на Заповед № РД
49-439/23.12.2014 г. За да достигне до този извод, вещото лице е осъществило
проверка на наличните документи в техническата служба към Община Куклен.
В този смисъл съдът не възприема
възражението на ответника за липса на идентичност на недвижимия имот, предмет
на предварителния договор и този, описан в исковата молба, доколкото след
сключване на предварителния договор, когато обещателите са били носители на
съответните идеални части от правото на собственост на недвижимия имот, е
променен статута на последния и са образувани няколко самостоятелни недвижими
имота от този, предмет на предварителния договор, един от който - разпределен в
самостоятелен дял на обещателите по силата на договор за доброволна делба.
Следователно и към настоящия момент правото на собственост от такова върху
съответните идеални части се е трансформирало в право на собственост на
самостоятелен обект, който продължава да е предмет на предварителния договор,
при съобразяване на действащата към момента и актуална регулация на последния,
с оглед надлежното му индивидуализиране.
Имотът следва да се
индивидуализира по актуалната му регулация, която в случая се установява от
представените по делото скици (л. 14 и 15), и е както следва: поземлен имот с
идентификатор № ****, с площ 1,132 дка, намиращ се в местността „Б.“ в
землището на село Д., община Куклен, област Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, начин на
трайно ползване: индивид. застр., вид собственост: частна, имотът попада в
отдел/подотдел 215/е1, вид на горите или вид на подотдела: иглолистна гора, при
граници и съседи:имот № **** – улица на Д.Д.Д. и др., имот № **** – път IV кл. на Община Куклен, имот № **** – дървопроизв. пл. на Е.
Д.Д., имот № **** – индивид. застр. на Г.Л.Ж., като за гореописания имот е
отреден урегулиран поземлен имот ****– жил. застр. (три
римско-двадесет и седем хиляди сто двадесет и две арабско), който е образуван
от имот № ****, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 186/16.04.2007 г. на
кмета на Община Куклен и изключен от горския фонд поради промяна на
предназначението със Заповед № РД-49-439/23.12.2014г. на министъра на
земеделието и храните, заедно с всички подобрения в гореописания имот и
поземлен имот с идентификатор № **** с площ по скица 0,201 дка, а по документ
за собственост 204 кв.м., намиращ се в местността „Б.“ в землището на село Д.,
община Куклен, област Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, начин на трайно ползване: улица,
вид собственост: частна, имотът попада в отдел/подотдел 215/е1, вид на горите
или вид на подотдела: иглолистна игра, при граници съседи: имот № **** –
индивид. застр. на Г.Л.Ж., имот № **** – индивид. застр. на Д.М.П.и др., имот №
**** – път IV кл. на Община Куклен и имот № ****
– индивид. застр. на Д.Д.Д. и др., като гореописаният имот, който е образуван
от имот № ****, е отреден за улица-тупик, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед
№ 186/16.04.2007 г. на кмета на Община Куклен и изключен от горския фонд поради
промяна на предназначението със Заповед № РД 49-439/23.12.2014 г. на министъра
на земеделието и храните.
От приетата по делото
допълнителна съдебно-техническа експертиза (л. 105) се установява, че
стойността на процесния недвижим имот, към датата на сключване на предварителния
договор, съобразно действащата тогава регулация и статута му на иглолистна
гора, е в размер на сумата от 3 401 лв. Вещото лице е установило, че след
промяна на регулацията и сключване на договора за доброволна делба за поставяне
в реален дял на наследодателя на страните и неговата съпруга на процесния имот,
стойността на имота е в размер на сумата от 17 218 лв., като вещото лице е
отчело предназначението му за жилищно застрояване.
Съдът цени заключенията на вещото
лице по допуснатата първоначална съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертиза (л. 105) като компетентно и безпристрастно
изготвени, дали пълен и обоснован отговор на всички поставени за разрешаване
задачи, като цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало. При постановяване на съдебния акт съдът намира за неотносими
доказателствените изводи на вещото лице по т. 1 от първоначалната
съдебно-техническа експертиза, установила стойността на процесния недвижим имот
към момента на изготвяне на заключението и втората съдебно-техническа
експертиза, дала оценка на имота към момента на сключване на предварителния
договор, но при отчитане на статута му на такъв за жилищно застрояване.
Преценката дали предварителния договор е валиден следва
да се извършва към момента на сключването на окончателен договор, т.е. към
момента, в който страните са уговорили да настъпят правните последици на
последния. Преценка за валидност може да бъде извършена и към момента на
сключване на предварителния договор, когато уговорките в него относно
съществените условия на окончателния договор, респективно и целения му правен
резултат, са въобще невъзможни. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, обективирана в Решение №
453/03.08.2016 г. по гр. д. № 1742/2015 г., ГК, ІV г. о. на ВКС.
По силата на чл. 9 ЗЗД страните по договор са свободни да
определят съдържанието на волеизявленията си. Предвидената в тази разпоредба
свобода на договаряне е ограничена само от повелителни разпоредби на закона,
както и на добрите нрави - общоприети норми за справедливост и добросъвестност
при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото.
Преценка за това се прави въз основа на конкретно установени във всеки отделен
случай релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с
посочените изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не
може да преодолее именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана от тези норми.
Значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранни договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето е лимитирана от императивните
разпоредби на закона, като при преценка действителността на посочените видове
договори следва да се преценява действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД.
В тази връзка при възмездните сделки, каквато е и
процесната, която е каузална, е необходимо да се съобразява при преценка на
действителността й и целта, която следва да е свързана с удовлетворяване на
допустим от закона интерес за страните.
В случая към момента на сключване на предварителния
договор, последният е бил с предмет недвижим имот със статут на иглолистна
гора. Такъв е бил и неговият статут към момента на настъпване на падежа на
задължението за сключване на окончателен договор – към 13.11.2014 г. Макар към
този момент да е била приета Заповед № 186/16.04.2007 г. на кмета на Община
Куклен, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване за жилищно строителство, фактическият състав за промяна на статута
не е бил завършен, доколкото е било необходимо последният да се изключи от
горския фонд. Последното е сторено със Заповед № РД 49-439/23.12.2014 г. на
министъра на земеделието и храните, приета на основание решение, отразено в
Протокол № 12/11.07.2012 г. на комисията, назначена със Заповед №
774/03.09.2013 г.
Вещото лице по приетите по делото съдебно-технически
експертизи, е установило, че статута на недвижимия имот е бил променен в такъв
за жилищно застрояване със Заповед № РД 49-439/23.12.2014 г. на министъра на
земеделието и храните, като административната процедура по смяна на статута е
започнала по заявление на собствениците, депозирано още на 18.05.2006 г., т.е.
преди подписване на предварителния договор. Следователно това обстоятелство е
било известно за собствениците на недвижимия имот. Промяната на
предназначението на недвижимия имот и възможността за ползване на последния за
жилищно застрояване значително увеличава пазарната му стойност. Третата приета
по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че към момента на
сключване на предварителния договор недвижимият имот е бил на стойност от 3 401
лв., като вещото лице е отчело предназначението му по действащата тогава
регулация, а именно “иглолистна гора”. Установено е, че към датата сключване на
договора за доброволна делба, към който момент последният е бил с променена
регулация, стойността на недвижимия имот, който се припада в дял на
наследодателя на страните, е от 17 218 лв., при съобразяване на
промененото му предназначение. Промяната на статута на имота и установяване на
възможност за жилищното му застрояване води съответно и до значително
повишаване на пазарната му стойност. Този резултат е естествена и очаквана
последица от промяната на регулацията. Следва да се приеме, че към датата на
сключване на предварителния договор обещателят – наследодател на ответника, е
знаел за настъпване на очакваната промяна на регулацията на имота, тъй като
последната е настъпила по процедура, образувана по заявление на собствениците
на имота от 18.05.2006 г., което обстоятелство е установено от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Нещо повече със Заповед № 186 от 16.04.2007 г.
на кмета на Община Куклен е одобрен и подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване за жилищно строителство. Окончателната промяна на
предназначението на имота е настъпила с изключването му от горския фонд, одобрено
в административната процедура по ЗУТ, със Заповед № РД 49-439/23.12.2014 г. на
министъра на земеделието и храните., т.е. един месец след изтичане на срока за
сключване на окончателен договор. Доколкото страните са очаквали посочената
правна промяна на статута и съответно повишаване на стойността на имота, следва
да се приеме, че цената от 1 000 лв., при пазарна стойност на недвижимия имот
от 17 218 лв. води до сключването му при нееквивалентност на установените между
страните насрещни престации. Със заплащане на тази цена, страните получават
недвижим имот на стойност значително (седемнадесет пъти) надхърляща уговорената
продажна цена. Разликата е до такава степен значителна, че постановяване на
съдебен акт, по силата на който ще настъпят целените от страните правни
последици по прехвърляне на собствеността, ще доведе до накърняване на добрите
нрави. Следва да се посочи, че добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно.
Така установеното обуславя извод за основателност на
възражението по чл. 26, ал. 1, трета алтернатива ЗЗД, направено от ответника по
иска.
Съдът намира, че сключения между страните предварителен
договор е установен в противоречие с добрите нрави, на още едно основание. Това
е така, тъй като преследваната от страните цел, води до удовлетворяване на
недопустим от закона интерес. Макар посоченото основание на договора да е
сключване на транслативна сделка за възмездно разместване на имуществени блага
и придобиване на имота от купувачите чрез сключване на договор за
покупко-продажба в нотариална форма, всъщност преследваната от страните цел е
била лишаване на ответника от наследство. На първо място следва да се посочи,
че от събраните в производството по делото писмени доказателства – справка по
лице, издадена за общия наследодател на ищците Д.Д.Д., се установява, че
последният с последователни възмездни транслативни сделки е прехвърлял
недвижимото си имущество на двете си дъщери – ищци в производството по делото.
По делото са представен и договор за продажба на дружествени дялове от
16.01.2014 г., по силата на който наследодателят на страните Д.Д.Д. е
прехвърлил на ищцата Х.Д. и на своята съпруга, притежаваните дружествени дялове
(55 дяла) в капитала на „Динай“ ООД. По този начин това имущество се изключва
от патримониума на наследодателя и преминава в този на правоприемниците по
сделката, като впоследствие не става част и от наследствената маса, доколкото е
било предмет на разпоредителни сделки, сключени преди настъпване на смъртта.
Тези сделки не могат да бъдат атакувани от другия законен наследник по
правилата на чл. 30 ЗН, доколкото обективират възмездно разпореждане с
имуществото на наследодателя, като последният не може да възстанови полагащата
му се по закон запазена част от наследството. Макар законодателят да презумира,
че при възмездните разпореждания с имущество, не се накърняват правата на
наследниците по закон, доколкото в патримониума на последния постъпва финансов
ресурс, в случая и както бе установено с процесния предварителен договор е
уговорена нееквивалентна на отчуждаваното имущество насрещна парична престация.
С постановяване на решение, с което процесният предварителен договор бъде
обявен за окончателен, се достига до постигане на правните последици на
договора за покупко-продажба и прехвърляне на имуществото. Така установената
цел на договора противоречи на добрите нрави, доколкото накърнява правото на
ответника, в качеството му на законен наследник на неговия наследодател, да
получи съответния припадащ му се по закон дял от наследственото имущество.
По така изложените съображения, сключения между страните
предварителен договор, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
и не поражда правните последици, към които е насочен. Следователно предявеният
иск следва да се отхвърли, след като не бе установена първата предпоставка за
уважаване на предявения конститутивен иск, а именно наличие на валиден предварителен договор за
покупко-продажба на посоченото имущество. При достигане до този правен извод
съдът съобрази, постановките на Тълкувателно
решение № 94 от 7.09.1970 г. по гр.д. № 82/1970 г. на ВС, в което е прието,
че нищожният предварителен договор за сключване на определен окончателен
договор за продажба на недвижим имот не поражда никакви права и задължения и не
може да стане действителен като обикновено ненаименувано съглашение.
При този изход на правния спор, ищците следва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят в полза ответника, сторените от
последния разноски в размер на 220 лв. – депозит за изслушване на три
съдебно-технически експертизи.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес *** и Д.Д.Д. - Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Д.Д.Д.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Е.В.Т., с адрес ***, конститутивен иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на ****г. между Ц.Д.Д. и Д.Д.Д.
от една страна – като обещатели и ищците от друга – като купувачи, предварителен
договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти, а именно: 1/8 идеална
част от Поземлен имот с идентификатор № 027196, с площ 1,132 дка, намиращ се в
местността „Б.“ в землището на село Д., община Куклен, област Пловдив, с ЕКАТТЕ
***, начин на трайно ползване: индивид. застр., вид собственост: частна, имотът
попада в отдел/подотдел 215/е1, вид на горите или вид на подотдела: иглолистна
гора, при граници и съседи:имот № **** – улица на Д.Д.Д. и др., имот № **** –
път IV кл. на Община Куклен, имот № **** – дървопроизв. пл. на Е Д.Д., имот № ****
– индивид. застр. на Г.Л.Ж., като за гореописания имот е отреден урегулиран
поземлен имот ****– жил. застр. (три римско-двадесет и седем хиляди сто
двадесет и две арабско), който е образуван от имот № ****, съгласно ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № 186/16.04.2007 г. на кмета на Община Куклен и изключен от
горския фонд поради промяна на предназначението със Заповед №
РД-49-439/23.12.2014г. на министъра на земеделието и храните, заедно с всички
подобрения в гореописания имот и 1/8 ид. ч. от 1/3 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № **** с площ по скица 0,201 дка, а по документ за собственост
204 кв.м., намиращ се в местността „Б.“ в землището на село Д., община Куклен,
област Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, начин на трайно ползване: улица, вид собственост:
частна, имотът попада в отдел/подотдел 215/е1, вид на горите или вид на
подотдела: иглолистна игра, при граници съседи: имот № **** – индивид. застр.
на Г.Л.Ж., имот № **** – индивид. застр. на Д.М.П.и др., имот № **** – път IV
кл. на Община Куклен и имот № **** – индивид. застр. на Д.Д.Д. и др., като
гореописаният имот, който е образуван от имот № ****, е отреден за улица-тупик,
съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 186/16.04.2007г. на кмета на Община
Куклен и изключен от горския фонд поради промяна на предназначението със
Заповед № РД 49-439/23.12.2014г. на министъра на земеделието и храните.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК Х.Д.Д. и Д.Д.Д. – Д. да заплатят
на Д.Д.Д., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Е.В.Т., сумата в размер от 220
лв. – депозит за съдебно-технически експертизи, приети по гр.д. №
16134/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК